вторник, 27 декември 2011 г.

Бащин ден

Преди малко брат ми развя лист с надпис "ЦСКА" пред лицето ми с въпроса: "А ти какво направи на тати за Бащин ден?". Шшш, наясно сме, че деня на бащата беше вчера.
Всъщност подобна публикация ми се пишеше отдавна, беше замислена и за мама, и за тати, сега мама ще я оставим на малко по-заден план . 9-ти март (ако се чудите защо 9-ти,а не 8-ми -> 9-ми март е известен още като "оцеляхме след 8-ми и остава цяла година до следващия) е доста далече, така че редът на мама ще дойде по-скоро, заедно с подходящото настроение и вдъхновение :) .

Ноември-Декември освен много работен период, беше и времето, през което си изпратих документите за кандидатстване. Написах си мотивационното писмо късно вечерта на село, завита с юрган и достатъчно одеала, че ситуацията беше "ще пишеш, няма къде да мърдаш" буквално.
След това дойде седмицата на голямото съкращаване,ей пусти 47 реда,едвам ги закачих ;р .
То сигурно всеки така си мисли, но наистина много си харесвам писмото, като го прочета и прилича на моето. И явно не само аз си го харесвам,защото вече 4 пъти прочетох: "We are pleased to inform you..." .
Чакам отговор от още 1 университет, после ще се почне едно чудене ... всъщност аз наистина не съм от тези, които се шашват, толкова си се радвам на спокойствието. Ако всички бяха като мен, Интеграл щеше да фалира.

Специалността съм си я избрала много отдавна - Environmental Science. Защо не в България ? Ами честно казано Екология в ПУ-то не ме влече особено. Пък и този период от живота си не съм си го представяла в България, отдавна го "усещам" така. Всички решения взех сама, майка ми и баща ми винаги са държали да е моят избор. Е,тати е искал да се занимавам със спорт и навярно малко го е яд,че бягам по улиците,а не по стадионите, но иначе и двамата винаги са ме подкрепяли във всичко :) .
"Изпратих си документите!"
"И в кои университети?"
Изобщо не са се "месили" в цялата работа с кандидатстването и продължават да казват,че за мен не се притесняват и, че са сигурни, че ще се справя :) . Мястото- Англия/Шотландия.

Лирическото отклонение беше с идеята да им благодаря за подкрепата, защото знам, че за тях от всяка страна е по-удобно, изгодно, лесно и прочие, да уча в България. Ние от сега сме готови да ревем, като се замислим за заминаването, пък да ни видите догодина на летището ;р .
Вероятно съм оставила впечатлението на кхм,лека критика към мама и тати, че не прекарваме достатъчно време заедно, и още се придържам към това мнение, но във всичко останало, особено когато не са изморени физически и психически, се справят толкова добре.
Те наистина правят всичко за мен и брат ми и сестра ми и ние го знаем и усещаме всеки ден :) .
Ей,междудругото, завчера тримата чистихме вкъщи, днес аз с тази публикация, брат ми и сестра ми с рисунки, някой ще рече, че сме се наговорили да се подмазваме. Нали знаете как на всяко детско тържество,представление и прочие винаги има някой родител,който закъснява и после му звъни телефона? Познайте моите от кои са ;р.
Обичам ги, защото са различни, защото не са "по стандарт", но са толкова забавни и изпълнени с любов към нас. Майка ми отива на родителска среща от 9 сутринта, след като до 4 и половина е била на салса парти.
На друга родителска среща пък се усетила,че заспива и си тръгнала, защото знаела, че като заспи, ще й се отвори устата, и не искала да ме излага.
Но дотук за мама, "звездата" днес е баща ми :) .

Баща ми е пораснал на село. Хващал е фазани за опашките, плувал е на бента и е отглеждал гълъби. Той споделя, че е бил много послушен, пък дори когато не е, вече му е било "излезнало име" на такъв и все е бил невинен. Занимава се с 998734 неща едновременно и със сигурност му се правят още толкова.
Невероятно разпилян и разтурян. Да ви звучи познато ?
Шшш, моооже би имаше един момент, в който само двамата си бяхме вкъщи и никой не ми чиниите три дни.
Аз обаче съм способна да живея в още по-голям хаос и от него, до момента, в който не ми скимне да преведа всичко в такъв ред, че все едно е друга стая/къща/човек. Целият му живот е по чанти. Натрупани във ваната ни. В дрешника. В гардероба. Навсякъде около оранжериите. Схванахте идеята,чантите са мнооого .

Взима решения импулсивно, иначе казва, че не обича припряните работи.
В оранжериите си иска да отглежда общо взето всичко. Всяка година има много нови неща и все иска още и още. Когато планувах градина 2012 и си купувах семена,майка ми каза,че все едно слуша баща ми .
"Ама как, аз всичко обмислям толкова добре!"
"Е сега вече абсолютно си като баща ти!"
Мнооого отдавна е продавал зюмбюли пред Центална гара. Това "мнооого" май май придава усещането, че е доста възрастен, всъщност не, исках да наблегна на това колкото много е постигнал от тогава до сега . Заедно с майка ми, защото понякога някой трябва да го вразумява :) .

Предпочита да прави всичко сам, защото си знае, че го прави най-добре. Винаги бърза. Всичко е сложно, понякога много сложно. Неволно създава напрежение и е привърженик на данданията, "джумбуш да има" .
Преди да се родим ние, научил братовчедите ми са всякакви "глупости" , богат репертоар, сериозно.
Леля щяла да му го върне, но уви: "Брат ми,ти вече си ги научил на всичко!"
Сериозно,определено си личи,че сме негови. От начина на говорене, реакции до наизустени реплики. Особено когато в някоя по-"напечена" ситуация сестра ми каже: "И ний само ДЗяпаме!" и много подобни :) .

"Еее, ти ме съсипа!" Или аз пак съм си харесала нещо от новата стока и то пак се оказало най-"специалното" .
Той все се дърпа, не знам защо, при положение, че и аз, и той знаем, че накрая ще се съгласи ;р. Като орязваше дърветата на село, съседът му каза "Тва ако майка ти или баща ти ти бяха казали да дойдеш да режеш дърва..." -> "Оо,нямаше да дойда."
Това не го разбирайте погрешно, той наистина има много работа, няма почивен ден, в 5 сутринта пали печките в оранжериите и после пак в 10 вечерта. Аз просто вече съм се усъвършенствала в изкуството да вървя след него и да му давам зор. Не знам защо все се изненадва като поискам нещо и то се окаже "най-хубавото" , без значение дали ще е тор,пясък или семена, и аз като него "разбирам" ;р .

В момента в оранжериите всичко е едвам покълнало, затова снимките са малко зимни и меланколични . Скоро ще има 983249 сорта лалета и нарциси :) . На него се обаждам с всякакви въпроси, когато съм на село. Там определено си личи,че един вид той е "излезнал" от тази къща - пак същата история с чантите, ама чантите са натъпкани в кашони и чУвали (или за втори път написах тази дума правилно, та така до следващия път ;р) . По старите тетрадки навсякъде има негови подписи. На всяка снимка е или с цвете,или с риба в ръка.

Сега освен цветя, гледа и зайци, и кокошки. Има и две кучета, едното от които е ептен подивяло . То пък баш то е взето от моето село и баща ми все ме базика дали не искам да ми го върне. В мазето на село преди имаше над 100 папагала. Изобщо явно и баба и дядо са му огаждали на акъла :) . Хах, баба ми е гонела гълъби и като са се отвивали оранжериите е лягала върху найлоните.
Сега и той е така :
"Татее, искам да мулчирам!"
"Че ти имаш ли даже какво да мулчираш?!"
"Еее,искам !"
"Е хубаво,де,ще мулчираш."

Да не ви прозвуча и аз като някое разглезено момиченце, всъщност и тримата от малки сме свикнали да "работим" за това ,което искаме. Като бяхме ептен малки, на пазара правех едни кошнички по 3лв,ей много вървяха ;р. Брат ми и сестра ми пък ходеха да му помагат в оранжериите,как все се получаваше,че все те поливаха и как 1 път не се върнаха сухи и чисти. Мисля,че с всеки нас баща ми е успял да създаде специална "връзка", с всеки от нас си има за какво да говори, какво да прави. Понякога е трудно да се определи с кого е "партия", особено всеки като каже "Нали,тате?!"

За Коледа искаше единствено да сме заедно. Той е малко проблемен откъм подаръци, защото обикновено не казва какво иска и очаква ние от някъде магически да сме разбрали. Ядяло му се пуйка, пък мама искала да прави тиквички.
"Оф, какво да купя на тати, то всеки му купува шапки!"
"Ааа,и пантофи!"
Обича да ни дразни, особено мен. Пък и аз сьм толкова лесна мишена, че винаги ни се получава "спречкването" :) . Има специално отношение към тетрациклина, лекува с него всичко и всеки /това включва и хора, и животни/ .

Винаги доукрасява историите си и все се чудим истина ли е,не е ли. То на него понякога такива неща му се случват, че съвсем си объркваме радарите и все още не можем да познаваме. Е, понякога ни се получава, ама то моята реална история за маринованата мишка си беше достатъчно абсурдна и без "двете мишки развинтват капачката, третата се прощава с тях и скача в олиото" . Наистина е много забавен и има толкова много абсурдни и смешни ситуации,за които все си казваме, че ще ги запишем и не го правим и ето защо сега твърденията ми си остават без доказателства .

Много го бива по дебненето и е невероятно наблюдателен. Свикнал е с моите "странности" и сме добър екип. Ако знаете колко пъти е спирал по пътя и спокойно се е подчинявал на "по-напред","по-назад" ,пък то птичката хвъркне,та спираме пак след 10 м и прочие. Вече автоматично си спира като види нещо, такъв беше случая и с тези лебеди. Аз даже нямаше да искам да спираме, ама вече го бяхме направили и си викам "айде ще ги снимам" , едва ли не "от мен да мине". И те взеха,че се оказаха първите ми пойни лебеди . Усеща ги тези неща тати,нали ви казвам ;р .

Вчера трябваше да мръзна по спирките, за да си отида на село да спра водата, но той реши да ме закара. И добре, че, защото беше тооолкова студено. Или единствения път, когато исках да се прибираме по-бързо. По-късно ще ви покажа замръзналите прозорци и милите ми марули под 10 см лед. Показа ми следи от заек,яребица и пор. На връщане видя МНОГО яребици покрай пътя и познайте каква интересна гледка бяхме, те хвръкнат 5м напред и ние бавно с колата след тях , за да ги снимам през прозореца. Беше много хубаво,защото ги видяхме отблизо,чухме как крякат и видяхме как бягат по снега.

Много им се радвах, обикновено все вдигам яребиците и не мога да реагирам достатъчно бързо, за да ги снимам . Не и този път :) .
Всъщност с баща ми имаме много "конфликтни" точки, ама дори и когато се караме, толкова си приличаме. И във всичко, което прави, с всичките си действия и думи, прилича на МОЯ баща, все едно някой селектирано ни е подбирал :) . До момента, в който каже някоя глупост и аз остана безкрайно възмутена. Не,сериозно, тези моменти наистина са много, но те са си част от него и характера му и какво да правя, и тях ги обичам. Та така, има на кого да съм се "метнала" и макар всички вкъщи да сме толкова различни, имаме си си нашите малки аха-да-станат-перфектни-и-някой-ще-се-разреве моменти, в които сме си просто ние заедно,а тогава...о,тогава сме невероятни :) .

П.П. Баща ми като прочете тази публикация , ще ми каже, че има много правописни грешки и,че отново не съм снимала най-хубавото в оранжериите, ама и двамата си знаем,че всъщност се е зарадвал .

П.П.2 Баща ми действително прочете публикацията и като го попитах какво мисли, каза само "Да, наистина точно това щях да кажа!"

петък, 23 декември 2011 г.

Тиквен ден 2011


Ей,липсвам ли ви :). И аз си липсвам на мен самата, но за това какви ги върша напоследък...е,надявам се така често използваният вкъщи израз "тея дни по Нова Година" да приеме буквалния си смисъл и да ви разкажа скоро .

Не бих казала "нямах време за блога", време да искаш (особено ако спиш по 2 часа:) , но нещо ме спираше .
Хах,току-що бях прекъсната от баща ми, който ми донесе да видя бебе риба в черпак.
"Майка ти искаше да я глътне,за да й живее в корема и да оздравее."
"Ама какво й е на рибата?!"
"Не рибата,майка ти е болна."
По последна информация 5 рибки са вече спасени,та така,успокоих се за бъдещето на популацията ни,и продължавам :) .


Съзнателно отлагах и отлагах тази публикация, защото не исках да напиша нещо,което да нарани мама/тати .
Бях доста раздразнена, малко ядосана даже. То при нас винаги е малко тип да се чудиш да ревеш ли,да се смееш ли. Такива сме си ние, силни характери, големи крайности. И не миришем. Но за това и останалите ни положителни качества, по-надолу. Доста по-надолу, че са бая снимки.
Не, че сега ми е минало и всичко магически се е оправило, просто е прекалено глупаво в малкото време, през което сме заедно, да сме(съм) си сърдити(та), че не се виждаме толкова често, колкото ни се иска.


От Тиквен ден насам сме вечеряли заедно 3 пъти. Ако изобщо има почивен ден, мама чисти вкъщи . После аз пък имам поръчки и 450 сладки по-късно ... определено не е чисто :) . Дразня се,че винаги има някакво напрежение, става ми "гадно", когато усещам как си говорим по телефона и искат разговора да приключи възможно по-бързо,защото имат работа. Не искам да виждам мама нещастна. В този дух мога да продължа опастно дълго. Просто искам нещата да се променят. Не обичам предсказуемото. А ние сме точно в тази клопка на ежедневието, всяка вечер едни и същи забележки,тук-таме някое хапливо подмятане. Мама не може да спи, звука на телевизора е прекалено висок. Тати не иска да го намали. В крайна сметка го намаля,ама дотогава мама се е разсънила. И така все едно и също и всеки е прав за себе си,ама като се съберем заедно,според мен грешим.
Грешим, че не си даваме шанс, че не се учим да бъдем заедно. Към "работещите" отнасям и себе си, защото този месец ми беше много натоварен и аз самата може би не съм положила достатъчно усилия. Или пък чаках някой друг да поеме ролята на обединител :) . Е, засега със сигурност знам,че имаме потенциала. Дни като Тиквения го доказват.


В моето семейство няколко човека имат специално отношение към "чантите". Не, не говоря за дамски чанти под 982347 разновидности, а за големи платнени пазарни чанти. На баща ми целия живот е по чанти, баба ми и тя все нещо мъкне, пък аз ли, ооо, аз отнесох носенето на чанти на нови, тежки, много тежки висоти.
Всичко на снимката + 10-тина килограма "личен багаж" (известен още като фотоапарата с обективите и чифт чорапи, винаги различни), 2 кофи орехи, букет цветя, 1 голяма чанта продукти за готвене и освен кратуните на снимката , още 2 големи тикви за печене и ваза и няколко по-малки декоративни, беше пренесено на гръб+ръце от автогарата до центъра до пазара на Гребната до Мола до вкъщи. За последната голяма тиква малко се зачудих, ама викам си, като ще е цирк, да е пълен. Смених 4-5 рейса, ей как обичам като нося багаж,по-тежък от мен самата, да ме бутат изнервени пенсионери. Сериозно,аз съм напълно тип "винаги отстъпвам място",ама от пенсионерите по-нахални няма. Поне по рейсовете.

Как тежеше само аз си знам :) . То ще прозвучи смешно,но пренасянето на целия багаж ще го запомня като голямо постижение. Керамичните неща бяха особено тежки,саксиите хризантеми пък достатъчно обемни. Със сигурност забравям нещо, ама е достатъчно да кажа, че по улиците хората се стряскаха като ме видят,майките дърпаха децата си още като приближа на 4-5 метра от мен .
Е,добре де, бях прекалено съсредоточена, за да видя има ли майки с деца, няма ли, но ако е имало, абсолютно възможно е реакцията им да е била такава :) . Сумати възрастни жени пък ми се скараха защо съм го мъкнела този багаж, била съм много дребна за него, а ако се бях сетила да си сложа надпис "Багажа ми тежи *** килограма", щях да спестя 939847 въпроси от случайни минувачи.

Макароните ми от макаронена гледна точка бяха доста несполучливи,но пък се оказаха най-вкусните,които съм правила сега. Абсолютно всички,което ядохме,имаше тиква,под една форма или друга . Представете си нещастната физиономия,с която брат ми питаше "Във всичко ли има тиква?",последвано от "Да" и "Ама и в салата ли? И на пицата ли? А в сладките?"

Всички бяха готови да действат по плана ни,"Кажи каква е програмата?" Шшш,не ме издавайте,нямах конкретна програма. Само бегло загатнати часове за закуска/обяд/вечеря.
Ама то отвътре ми идва да организирам пододни събития и на бас,че не ми е личало :) .
Идеята беше почти всичкото ядене да е готово от предния ден. Е,след като се намерих да изрязвам соленки като тикви на ръка посред нощ, реших да преосмисля плана на действие :) .
Закусвахме всички заедно,палачинките ми не бяха перфектни,нито пък макароните (е,тиквените курабийки бяха друга работа:),но пък някакси всичко това оставаше на по-заден план . Сега не си спомням за какво сме си говорили,какво точно сме правили,по-скоро едно топло чувство на уют и спокойствие. Със сигурност в някой момент поне един от нас е бил недоволен и намръщен,но това са си наистина подробности.

Брат ми и сестра ми теглиха чоп кой да измие чиниите . Светкавичната реакция беше "А ти какво ще правиш?!"
"Ама аз ще си измия само моите." и наполовина избърсана маса са често явление вкъщи. Организацията си беше сложна работа,иронично,на мама и на тати им беше най-трудно,а от тях се искаше единствено да присъстват. Аз се разревах само 2-3 пъти,в определени моменти си бях абсолютно като пъдарин.
"Ама ние няма да идваме,имаме много да учим?"
"Какооо,знаеш ли колко домашни имаме."
"Ама аз тва за първи път го чувам,къв Тиквен ден?!"
Нали,само 2-3 седмици бях говорила за него ;р .

След закуска, тати отиде на работа,пък с мама останахме вкъщи. С фотоапарата и обектива имахме леки пререкания,фокуса просто го нямаше. То вярно, че всеки,който прави снимки без фокус си мисли,че проблема е в обектива,ама сериозно, какво ли не опитвах. Съответно на всички снимки им беше отделено време в Lightroom, който от своя страна зареждаше достатъчно бавно, че вчера заспах, докато чаках да се обърне една снимка.

На сестра ми сигурно й е омръзнало да й казвам колко е голяма, колко е пораснала.
Ама сериозно, тази червена блуза е моя. Редовно застава до мен да провери колко е висока и ми казва "Герганоо,ш'та мина!"
Позицията, в която се намирам, е много интересна, разбирам защо мама им казва определени неща, а знам и защо тях пък точно тези думи ги дразнят. С брат ми естествено се скараха кой да мие,кой да раздига,кой да бърше чиниите. Сметкаджийска работа,"Да,ама вечерта ще има повече мръсни чинии."
Следващото ни занимание беше свързано с моя албум,всеки трябваше да направи по 1 страница за него.

Усещате ли въодушлението ? Брат ми се заотказва поне на 3 пъти,то не беше мрънкане, не беше тюхкане.
Всъщност макар и на мен безспорно да ми харесва,че вече имам повече от 3 страници, цялостната идея беше да се започне нещо и да се довърши .
Независимо дали ти харесва страницата, по-важното беше да се справиш, колкото и да ти се иска да се откажеш. Майка ми, природно послушна, тихичко си избираше снимки и материали. Беше странно удовлетворяващо всички да правят каквото им кажа /с малки изключения за цвят и разнообразие/ .

Секунди по-рано брат ми беше готов да се разреве,сестра ми пък намръщено му казваше "Абе не ме пипай!" .
Актьорите ми те,как примерно се усмихват за n-ти път,докато някоя снимка има поне бегло загатнат фокус.

Страницата на брат ми. Не знам той колко е доволен от себе си, но аз така се радвам, че успяхме да го уговорим да не се откаже :) .

Сестра ми и преди е правила страници,та тя имаше "опит" и по принцип й харесват подобни занимания,та нямаше нужда от дълги лекции за вечните човешки въпроси,за да спечелим съдействието  :) .

Докато правеше страницата си, мама ми приличаше на малко дете, как си подреждаше снимките, хартиите. Личеше си,че е била прилежна ученичка .

Най-трудната част за нея се оказа да надпише творението си. Да, годината е объркана 2 пъти. Двойното "а" също . Пълен автентизъм :) . Междудругото, аз също бъркам годините, 2-3 страници по-напред в албума, се случи общо взето същото .

Аз направих и още една,но имам още съвсем малко работа по нея и не я снимах .

Следващите 2 са по-стари, но реших все пак да ви ги покажа.

Интересен факт,като дръпнете тага изпод снимките, има текст, в който за пореден път съм написала "чОвали". А уж щях да почвам да събирам всичко в касетки.

Хубаво е да имаме време, през което да се чудим какво да правим :).
Познайте кой изпусна своята част от мама първи. Е, в защита на брат ми, на мама главата тежи много ;р .

Толкова бързо растат,че като ги гледам и ми става малко мъчно,защото като замина да уча и после като се върна сигурно ще ми се трува,че съм заварила други хора :) . Започват да се превръщат в личности, забавно е с тях. Това със забавното трябва да си го припомням доста често,защото е много по-лесно да те изнервят и ядосат . В момент на искрено откровение, сестра ми казала на баща ми "Тате,само ние двамата останахме нормални."
Да уточня,че в този момент аз сигурно съм обръщала на село,облечена с 3-4 ката дрехи,а майка ми се подготвяше за салса парти с костюми. Нали ви казвам, че е послушна, имаше прическа, професионален грим, костюм и приличаше на Шер невероятно много. Завчера пък имаха коледно парти в клуба и сестра ми я изпраща ,като й личка вода, пожелава й много да й се лепят кавалерите, а аз допълвам "като мухи на тиксо" . При нас вярно е шантава работа :) .

Обожавам игри. Всякакви. Без шах, ама нали той е спорт ;р. Все си мисля, че вече кхм,някой, е достатъчно пораснал, за да не се сърди, като не печели, но уви. И все пак,има напредък, с тази се справихме.
Всеки си изтегли по едно име и трябваше да напише в една колонка всичко,което харесва в него, а в другата неща, върху които има нужда още да "поработи" . Замисълът е съвсем простичък, но се получи забавно и емоционално .  Брат ми отново не кипеше от ентусиазъм, ама го навихме, задобряваме !
Ето ги и част от "откровенията ни" :


Ех,че сме немиризливи. Всъщност това си е цяло постижение, впредвид, че имаше момент, в който който и шкаф да отвориш вкъщи, миришеше на развалено. Масово разпространени са и едни бели червеи. О,сега си спомних,че това беше и времето на великото нападение от мушици.  Всъщност замалко и щяхме да сме по-подготвени за Хелоуин, отколкото за Тиквен ден.
"Сутринта си взимам чая и вътре червеи. Казвам на майка ти и тя ми отговаря: "Спокойно, от чая са, аз ги знам тези."


Изведнъж всички огладняха и нетърпеливо питаха за пицата, която брат ми трябваше да омеси. В името на общото благо, след като той се отказа, аз поех обяда и бързо-бързо се наядохме. Тестото,вместо с доматен сос, намазах с пюре от тиква. На мен ми хареса, брат ми попита дали може да отиде да си купи дюнер.

След това тати се върна замалко и излезнахме да се снимаме . Имахме цели 5 минути. Както виждате, брат ми отново не беше "в настроение" и тогава и на мен вече ми беше омръзнало да го развеселяваме цял ден ...

Е,положихме усилия и се справихме още веднъж.

Нали сме си изпълнителни,не си личи,че минута преди тази снимка 2/5 от нас ревяха. На следващия ден познат на мама й казал, че ни е видял да правим "нещо" на поляната и изглеждало "много професионално" . Да,то тва статива е внушителен предмет ;р.

Измръзнахме от студ, после всички бяхме болни. Но си струваше и всички се правехме,че не ни е студено :) .

После тати пак отиде на работа,а ние направихме няколко жалки опита да скачаме на 2 въжета, но въжетата бяха прекалено леки и нищо не стана. Чакахме тати за баскетбол,но докато се върна,вече беше тъмно. Оцелихме коша 2-3 пъти и се прибрахме за вечеря :) .


Баща ми ми подари гъби в саксия и още 2 цветя, много им се зарадвах, почувствах, че е уважил празника :) .
Беше толкова хубаво. Вечеряхме, гледахме телевизия, ей такива съвсем обикновени неща. В някой момент някой е казал нещо забавно и сме се смели,със сигурност пък и по някое време някой е бил намръщен. Замислям се, че ако трябва да измислям празници, за да сме заедно, има ехее още колко зеленчука, които може да почетем. Задобряваме. По-бавно отколкото аз си обръщам градината(а аз я обръщам наистина бавно),но все пак малко по малко напредваме. Преди няколко вечери мама ми каза,че имала чувството,че скоро живота ни щял много да се промени. Пък аз имам усещането,че ще е към по-хубаво :) .

П.П. Докато напиша тази публикация изминаха три дни, изпих поне литър сок от грейпфрут, изядох достатъчно меденки,че мама да се стресне,като отвори кутията (пък аз си казвам,че щом премине моментът, в който не си личи,че съм яла,защо да спирам:), заспах 2 пъти върху масата, украсих стотина сладки, научих 2 стихотворения наизуст, изрязах 40-50 коледни звезди иии да,вече сигурно разбирате защо ми отне толкова време :).