неделя, 29 януари 2012 г.

Ваканция, сирене и най-вкусният чийзкейк


На бас, че не очаквахте да ме видите отново толкова скоро !
Всъщност повечето снимки от днес бяха за вчера, ама така ми се приспа, че съкратих публикацията :) .
Тези лебеди даже са на семейна територия, някъде там е нивата на баща ми и леля ми .
Баща ми постоянно ми повтаря, че аз идея си нямам колко е замръзнала земята на село.
"Дааа бе, ще сееш ти грах..."
Ако знаете как не ме свърта . Подредила съм си семената, в един тефтер си водя записки и чертая планове. Толкова да ми липсват и градината, и къщата.
Междудругото, пак ме скъсаха на кормуването. Какво ми се случи, не знам. Този път още на първата минута.
Ама за всичко си има причина и все е някакъв урок. Ако някой ми беше казал,че каквото ми се случи на мен, е станало с някой друг, честно ви казвам, щях да му се смея.
А сега като стана с мен, вече определено съм малко по-състраделна и разбираща .
Само да беше мааалко по-евтин този урок, че всеки път по 130 лв ...

Тези делнични дни определено не ми бяха най-силните. И ми беше гадно. Забавна на работа да повториш 998364 как и защо са те скъсали.
Пък знаете ли кое още повече ме дразни - това, че масово се изопачават нещата.
Като кажа, че аз бях виновна и се почва с "Да, ама те тва инструкторите,изпитващите, те се разират още преди изпита кой да скъсат; всичко е за пари" и прочие .
Е то сигурно е така, но в случая само аз си бях виновна.
Че е тъпа системата, тъпа е. Че ми предложиха "лесният" начин да си взема изпита, предложиха ми го.
И все пак, не разбирам защо все се търси проблема в другите, особено когато дори аз ясно си заявявам, че е в мен.
Известен още като психологическа бариера :) .
Мисля, че съм по-добре вече и така искам да го взимам този изпит и да забравя за него.
Знаете ли, единствената причина да искам да карам е за да мога да си ходя на село когато поискам. А сега като съм далече от къщата и градината, се чувствам по-слаба.
Все едно са ме изкарали извън естествения ми хабитат.
Скъпи пингвини, пръстати по зоологески градини по света, разбирам ви.

Обичам зимата. И лошото време. Защото ме карат да ценя хубавото още повече.
Вчера сестра ми ми каза : "Како, ти знаеш ли че си малко странна...Много си различна."
Прескачам последната част, в която ме погледна злобно и допълни, че не знаела дали това е хубаво или не ;р .
И все пак, вече съм готова за пролет. И за края на училището. Ама то за това съм готова от много отдавна :) .

Уж щях да разнообразявам семейните снимки от тази година, ама май май ще е от тази пролет.
Дотогава позьорски снимки в снега :) .

И брат ми, и сестра ми супер много променят отношението си към мен, когато наоколо има други деца.
Аз лично обвинявам Дисни. Така де, и ние с мама и тати сигурно имаме нещо общо, ама все пак, този канал трябва да го забранят .
Понеже ми се налага да ги слушам по цял ден, трябва да споделя, че съм направо ужасена от сериалите им.
Няма един, в който главната героиня да не се прави на саркастична девойка, абсолютно над всички останали. И всичките отговарят "умно" на родителите си и това се приема като някаква висша форма на победа.

Захарницата е част от цял сервиз, подаръъкът ми от мама и тати за Коледа :) .
Сега остава само да успея да си сложа рафтове в кухнята на село и да си ги наредя.
Ох, нямам търпение да дойде пролет и да направя основно почистване на село.
Уау, това направо звучи странно, казано от мен.
Ама и с всичката ми разтуряност и неподреденост, все пак съм се метнала маалко и на мама. Пък и кой е би искал да си измие чиниите 9239847 пъти, след като види как мишки се разхождат върху тях.
Искам да променя шкафовете по някакъв начин, така че да са по-пригодени като за кухня. Дъната им са изядени от мишки, та ако има начин мишките да не влизат вътре, би било супер.
Толкова много има за чистене и разтребване. То неслучайно ме питат "Ама ти как живееш тук?!"
Е, малко по малко ще стане работата.
Не е лесно да съм и баба, и дядо на къщата и градината :) .
Освен това искам да разменя леглата в спалните, което означа да разглобя и сглобя 2 метални легла на по 100 години.
Спалнята ще бъде в новите ми любими цветове - горчица и синьо.
Плана е да си ушия и пердета. Баба вече изчисти мумифицираните мишки от старата шевна машина, та остава само да разгадаем как се вдява конеца. Направо съм си наполовина готова.
Междудругото, промених малко визията на блога. Отдавна искам да го направя, но все нямам време. Редактирах и етикетите на всички публикации, така че се надявам сега да е малко по-лесен за навигация :) .

Ходихме да се пързаляме на хижа Здравец. 2/5 от семейството се контузиха още на първото спускане, ама за останалите беше много забавно :) .
И аз бях от забавляващите се, докато мама първо търпеливо, после не толкова търпеливо, чакаше да се напързаляме .
Брат ми се оказа най-добър - засилки, завои, завъртания ...
Баща ми, от друга страна, беше тип засили-се-колкото-можеш-повече-в-посока-най-близкото-дърво и впоследствие след като ни е изкарал акъла, спираше на сантименти от дървото .
Бащата на майка ми има нива и ливада близо до хижата и все за тях говори. Ама ептен постоянно.
Той не може и да разбере какво толкова ми харесва на село. Все планината това, планината онова.
Е,че друго си е на къра :) .
Малко по-сериозно, всеки си има някое място, което усеща като "негово". Понякога не е най-приветливото или най-красивото. Но това не го прави по-малко специално за този някой .


Решихме да отидем пеша до нивата. Преди сме ходили с кола и уау, тогава изглеждаше много по-близко.
Аз и сестра ми, особено аз, вървяхме последни, доста след другите. До момента, в който не се хванахме за мама, известно като проява на обич или безплатно дърпане по пътя :) .
Така и не стигнахме, но пък обогатихме колекцията от снимки тип "Е, айде, радвай се, де !"


Няколко секунди след тази снимка, брат ми вече беше повален на земята, "набит" .
Сериозно, със сестра ми шега не бива.
А понякога изглежда толкова мила :) .

Баща ми избърза напред, за да се върне и да ни вземе с колата. Или така си помислихме ние, когато го видяхме да се приближава... и после да ни подминава.
Отивал някакви клони да бере.
Е, ние се проснахме в снега и чакахме.

Направих фейсбук на магазина. Аз все още не си падам по подобен тип сайтове, но е в името на семейството :) .

Братовчедка ми и годеника й си бяха в България за няколко дни и заедно отидохме на гости на нейните баба и дядо.
Валеше много сняг, всичко беше невероятно красиво.
На мен всичко селско много ми харесва, от дървените врати през старите чайници до настръхналите кокошки :) .
Аз по принцип яйца не обичам, особено към купешките съм доста предубедена. На баща ми кокошките я снесат, я не, та не сме се задръстили с яйца.
Тези, обаче бяха най-вкусните яйца, които съм яла от мнооого отдавна.
Навяват ми спомени. За кокошките и патките на село, топлите яйца. Така и не разбрах защо толкова дядо ме пазеше от петела, той само него кълвеше ;р .
Най-обичах като избяга някоя кокошка и да я гоним из двора. Иии може би повечето пъти кокошките не са си отваряли сами вратата ...
Сега като минавам през кокошарника и ми става мъчно. Всичко е толкова запустяло, само тук-таме се чува по някоя мишка. През покрива на плевнята се виждат облаците ...
Някой ден и аз искам да имам кокошки. И коза. Козите са ми супер симпатични :) .

И като стана дума за кози, това води до мляко и съответно сирене.
Чета си аз един ден урока по история, ама то скучна работа, та пак се зачетох по блогове. Един препраща към друг и накрая се озовах в блог за правене на сирене у дома.
Познайте кой в момента чака да му се изцеди Грюера, за да сложи на негово място Бри.
Ама как ми се приправи сирене, но си беше направо опасна работа. Поръчах си бактерии и термометър от тук .
От тогава съм направила халуми, бри, рикота, куарк, стилтън и грюер. Последните две ще видим колко са станали след 2 месеца.
На снимката виждате най-вкусния чийзкейк, който съм опитвала някога :) .
Би било прекалено егоистично от моя страна да не споделя рецептата, тооолкова беше вкусен... и така се скарахме с брат ми и сестра ми за последното парче.

Чийзкейк с домашно сирене и райски ябълки
За сиренето Quark (или както аз му казвам, кварк) :
3.79л пастьоризирано домашно прясно мляко
1/8 ч.л. закваска за сирене
2 капки мая за сирене, разтворени с 3 с.л. изстинала преварена вода

За да пастьоризирате млякото напълнете голяма тенджера с вода, в нея сложете по-малка тенджера с млякото. Бавно загрявате млякото до 63 градуса и задържате тази температура за 30 минути. След това изкарайте млякото на терасата, където сега е достатъчно студено, за да изстине.
Загрейте бавно млякото до 30 градуса и дръпнете от котлона. Изсипете закваската, разбъркайте добре, покрийте с кърпа и изчакайте 45 минути.
Добавете разтворената във вода мая, отново разбъркайте добре, покрийте с кърпа и оставете на топло за 12-18 часа. Или докато млякото добие консистенцията на кисело мляко.
Вземете марля/пелена и я сложете в гевгир. С лъжица на дупки внимателно преместете сместа в марлята. Завързвате двата края и оставяте да се изцеди.
По принцип 12 часа са достатъчни, но на мен и тогава ми се виждаше доста водно за чийзкейк, така че го оставих още толкова.
С такова сирене правят чийзкейковете в Германия.

За чийзкейка:
200гр. пълнозърнести бисквити
100гр. разтопено масло
2 яйца / моите бяха домашни, затова и крема ми доста пожълтя :)/
100гр. захар
2 меки райски ябълки
3с.л. прясно мляко
1с.л. мед

В блендер смилате бисквитите, добавяте разтопеното масло и след това разстилате сместта върху форма за торти/тава .
С малка дъска за рязане/купа/каквото имате подръка, притискате силно трохите, така че всичко да се изравни.
Разбивате с миксер/пасатор сиренето, добавяте захарта и накрая двете яйца.
Изсипвате сместа върху блата и печете на 160градуса докато по края на чийзкейка започнат да се появяват балончета (около 50 минути).
Пасирайте райските ябълки (без кората, ако са наистина меки се маха много лесно), заедно с прясното мляко и меда.
Ако сте фен на силно сладкото, може да увеличите и захарта, и меда.
Оставете чийзкейка да поизстине малко и чак тогава изсипете сместа с райските ябълки отгоре. Печете отново няколко минути, докато чийзкейк е сух на допир.
Оставете за една нощ в хладилник и на следващия ден консумирайте с удоволствие :) .
Или в моя случай , докато се прибера от училище, някой вече беше изконсумирал част от него ;р .

Не можах да намеря в интернет рецепта за чийзкейк с райски ябълки и това си е пълна импровизация, може да съм направила нещо не както трябва, но крайния резултат беше мнооого вкусен.

Лека вечер !

събота, 28 януари 2012 г.

Зимни празници 2011


Понякога ми е малко трудно да се възприема като стопанка на къща. Е, нали са 2/3 от къща, та по-става.
Честно казано хич не съм от най-приветливите. Не събирам паяжините. Но пък след като си изплатя новия обектив, възнамерявам да си купя прахосмукачка. Преди около месец разсипах пакет сол в кухнята и още си е там. Шш, гони мравките. Обаче като съм си на село, сред градината, а вечерта в къщата, всичко ми се струва толкова естествено. Като,че ли вече съм по-навътре с нещата :) . Е, има вероятност заради мен да са се спукали няколко тръби и явно действам по особен начин на електрическата мрежа, защото от както аз съм там осветлението намаля поне на 50%. Миналата седмица имах гости за малко и аз веднага ги хванах на работа, да полеят лимоните. Като си тръгвахме, минахме по пътеката покрай навеса и веднага забелязах,че една от кратунките не е на мястото си. Хванах ги аз, че са я пипали :) .

Много държах да си направя коледна украса на село. И как винаги си избирам най-тежкия вариант :). Бялата кашпа тежи супер много, но това не ме спря да я разкарвам от магазина до вкъщи, на училище, през гарата и най-накрая на село. Подрязах чемширите и си направих венец за входната врата. Обрах шишарките от съседния двор :) . Е, има и мои шишарки измежду тези. В интернет постоянно попадам на снимки на стари ключове и все се чудех как така аз още не съм намерила никакви на село. И после реших да подреждам бюфета в спалнята и ключове да искаш. Сигурно отключват нещо, пък някога може и да разбера какво точно, но дотогава ще им се радвам на елхата ми. Много харесвам предмети с история, да пипна нещо, до което се е докосвал и дядо, и прадядо ми. Като магия е.

Преди да премина към градската Коледа, виждате ли фазана измежду дърветата ?Снимката е от баща ми, колкото да ми докаже, че не ме занася. И баба ми вика: "Оо, то винаги е имало, дядо ти даже ги хранеше." Та така, крили са ги те от мен фазаните 18 години ;р . Понеже знам,че все някога ще видя и фазан, и морски орел, и жерави, много ми е любопитно какво в мен ще се е променило тогава. Кое ще ме направи по-готова да ги видя тогава, отколкото сега.

Украсата вкъщи е дело на мама. Всъщност украсата се превърна малко в темата на раздора, защото искахме да е готова по-отрано. Работата и умората си казаха думата, но мама се справи сравнително добре във времево отношение и отлично в качествено :) . То като се замисля миналата година бяхме готови ден преди Коледа, така че имаме сериозен напредък. Празниците като цяло са ни малко проблемна област. Мама каза, че всяка година й става мъчно по това време, защото заради работата не сме повече време заедно. Тази ваканция като,че ли ни беше най-"заедно" ваканцията, беше толкова хубаво.

Да не си помислите, че сме били ептен идеални, много беше сръдня, много беше каране. Не, наистина, при нас винаги са ситуации, в които се чудиш да ревеш ли, да се смееш ли. Ние обикновено минаваме по няколко пъти на ден и през двете. Аз имах доста поръчки, колкото дни спах само по 2-3 часа. Ей, как си се радвам сега на съня. Хубава работа са съботите и неделите.

Наистина ме е яд, че повечето ми публикации са все доста след самите събития, защото забравям всичките забавни реплики и случки. И сега като се замисля за нещо смешно, се сещам единствено как баща ми разказваше,че избите на стария ни апартамент са се наводнили със сещате се какво и,че трябва да дадем някаква сума, при което сестра ми го прекъсна с "Ама защо?! Ние не акаме там." Да,много тематично. Даже ми е странно, че аз го написах това. Явно съм живяла с баща ми достатъчно дълго, че малко от неговия акъл се е предал и на мен.

Вкъщи всички си опаковаме подаръците и надписваме картички. Професионално изкривяване. Но пък е много по-красиво. Е, аз не направих картички, но пък надписах имената. За всеки купих книга. Какво ме накара да влезна в книжарница , не знам, но за 5-6 минути бях избрала за всеки четиво. Много ми харесва идеята да подариш книга. Е, брат ми и сестра ми не са толкова впечатлени и уж са започнали да четат, но ще видим. Чак на мен ми се прииска някой да ми подари книга. А аз изобщо не съм от четливите. Всъщност не ми се четат неща със сюжет, камо ли пък стихове. Лимоновите насаждения в Русия обаче са друга работа, даже напрежение има, ще измръзнат ли, няма ли :) . И едни лекции по пчеларство си намерих на село. И календар на свиневъда.

Явно колкото по-малка ти е елхата, толкова повече подаръци под нея :). Като дойдоха брат ми и сестра ми да видят украсата и двамата бяха на мнение, че е много хубава , ама "Къде е елхата?" . Последвано от "Това ли,бе?!" , "Ама тя даже връх няма!" .
Всъщност поне 7 върха преброихме. Задобряваме и с позьорските семейни снимки :) . За момент се зачудих дали да не пусна предишния кадър, на който всеки гледа накъдето си иска, а брат ми си е сложил ръцете по някакъв абсолютно неестествен начин върху главата на баба,а тя милата търпи и гледа в апарата . Ама нали му обещах да не го излагам. То ако беше за излагане щях да ви покажа снимката, на която се е проснал в една кална локва на село, ама буквално си е легнал в нея, и реве като магаре .

Всеки приготви по нещо за трапезата. За мен сармите, кестените и ядките, за брат ми картофите и прочие. Да знаете каква беше на сестра ми физиономията като й казах, че ще прави салата :) .
"И каква салата ще правя?"
"С цвекло."
"Тва пък кво е?!"
"Ей там в чантата е, иди да го вземеш."
И съответно се връща с две глави ряпа .
После оценихме всяко ястие, накрая естествено го обърнахме на майтап, та победител нямаме. Мама направи питката, на която формата беше за 10, кората за 9, вътре за 7, пък ептен вътре за 4. На следващия ден направи пак и вече и стана за 10 всеки компонент. За баба беше ошафа и тя естествено направи и тиквеник, и баклава, и баница, и фасул. Сакън да не би да се види някъде парче от покривката. Всъщност всички сме много различни и всеки иска да си наложи неговия начин на празнуване :) . Аз например не приемам майонезата за постна и с баща ми се скарахме само 3 пъти на тази тема. Повече от 7 ястия ми се вижда прекалено, не обичам да смесвам различни храни. Познайте ние колко имахме :) .
Обичам малка порция насред голяма бяла чиния . Или "Мари баба, много си скръндзава."
Вечерта играхме на игри, любимата ми част. Да не си помислите, че съм много добра, даже напротив. Просто ми е супер забавно. Толкова забавно, че три пъти подред питах "Човек ли съм?" и когато най-накрая мислех, че съм запомнила, питах дали летя :) . Брат ми веднага ми оцени игрите като тъпи, ама и той се включи. Мама , от своя страна, държеше едно въженце, докато подремваше на дивана, та ептен колективна дейност.

Леко иронично е, че само аз не направих картички, даже тати си оползотвори 1-2 стокови разписки :) .

Останалата част от подаръка на тати за мама беше алкохол и още алкохол. Тя не може да спи и понякога към 2-3 се чуват да дрънчат стъклени чаши ;р. Вкъщи само я базикаме, че се е алкохолизирала, имаме цял репертоар от реплики на "Ама не мен даже не ми харесва. Ти да не мислиш, че искам да пия?!" . Книгата, която аз й подарих, се казва "Книга за събуждане" . И баща ми веднага каза: "Ха, ми то ти първо трябва да заспиш!"


Тук сестра ми пожелава на баща ми "Всичко най-Ивинтуално" . Сестра ми може да бъде най-милия човек на света. Ама понякога си е направо опасна. Не,сериозно, всеки ден се чува някой да бяга към стаята си, викайки "Нее,моля те, не ме бий!" . И така добре знае как да си играе с нас :) . Усеща кога съм заета и наистина имам работа и тогава идва при мен и ми казва "Аз дойдох да прекараме време заедно." , "Ти никога нямаш време за мен." и прочие. А всъщност обикновено тя ме гони мен .

На мама даже й се обадиха да й кажат, че дъщеря й гледа много страшно ;р .


Всяка Коледа си мисля, че тази е най-хубавата досега. Смяхме се, ревахме, карахме се, сдобрявахме се, ядохме, чистихме, цапахме, пак чистихме... заедно .

събота, 14 януари 2012 г.

"Трябваше да дойдеш"


Може би чувам тези думи малко по-често отколкото обикновения средностатистически човек . Отчасти защото съм дежурно заета, но и защото не съм най-големия привърженик на социални събития .
Рядко ме е яд после, ама сега, о, сега определено ме е яд .
По-разумното нещо, имайки впредвид факта, че имам 50 покани за правене и доза макарони+снимки, беше да не отида заедно с останалата част от семейството на имен ден.
Не се чудете кой имен ден е днеска, на патерици е ;р.
Инструктирах ги да минат първо през село "на проверка", пък аз си останах сама с купчина хартии и пълня мивка с мръсни чинии .
И естествено когато мен ме няма, тогава мъжки фазан се разхожда из двора .
Аз такова животно не съм виждала (тези в зоологическата градина не се броят) и ако знаете откога го търся.
За капак,после на нивите още 2 видели .
Не обичам да се чувствам сякаш изпускам нещо.
Искам да съм си повече време на село. Ама на, трябва да ходя на училище. Което е мъка, сериозно. Знам аз,че едва ли ще срещнете някой 12-класник,който ще сподели колко мнооого обича да ходи на училище.
Нали, пък аз си мислех, че все се цепя от колектива.
Та така слушам си аз по цял ден какво е уместно да се прави в училище (ако някой се чуди, уместно е да ядеш,говориш по телефона и 5 минути преди да бие звънеца да си изкараш кутията цигари и нервно да тропаш с нея по чина, ама видите ли , не е умесно аз да плета чорапи през междучасията). А междувременно фазани крачат из градината.

А аз като съм там само кълвачи, 3 вида синигери, орехчета, черешарки, чинки и врабчета има. Така,де "само". Ама наистина искам да видя фазан. И морски орел. И пъдпъдък. И още 9982347 неща, ама тези вече им е време да ми се покажат.
Наскоро гостувах на блога на Лулу и уау, това са мноого положителни коментари по мой адрес. Благодаря! Още малко и ще ме хване сценична треска :).
Измежду тях прочетох и думите "толкова ощетена" и определено се изненадах .
Засега мисля,че единствено аз самата бих могла да се ощетя по някакъв начин, нали живота аз си го правя :) .
А аз имам толкова много. Когато се замисля за себе си, тази дума даже не ми и минава през ума.
Радвам се,че е събота. Делничните дни бяха оплътнени с учене, учене и няколко филма за разнообразие. Имам петици,та ми е лееко тъпо, защото аз петици изкарвам и без да уча, ама преживях го, вече съм над "за една точка, само за една точка".
Знаете ли как нямам търпение да завърша училище. Хич няма да ми липсва. Направо ми е смешна цялата система.

От 4-5 дни искам единствено да се прибера и да си легна да спя мноого рано.
Вчера понеже реших да пропусна семейното пътуване, ми се освободи време и най-накрая си легнах преди 8.
Събудих се поне 5 пъти, все сънувах нещо, което ме стряскаше. Дядо присъстваше във всеки сън, даже ме пита как са ми разсадите. "Цъфнаха" е краткият отговор, ама поне може да си произведа семе за зеле.
Усещам се, че често искам да прескоча дадени периоди от време.
Когато е понеделник ми се иска вече да е петък. Още не съм си засяла доматите,а вече искам да бера. Като,че ли съм си вкарала в главата разни картини и идеи и искам да превъртя направо на тях.
А не трябва така, защото и ежедневието си има своя чар и е такова, каквото аз си го правя. Ще взема аз да му дам шанс, може да ме изненада.
Колко вълнуващи неща могат да се случат между историята и зипа по химия... Примерно да изплета още 1см от чорапите.
Малко по-сериозно, искам да си намаля списъка със задачите. Повечето от които са на него, защото аз така съм искала. Ама да не взема много да се засиля, да си оставя нещо за правене и като се пенсионирам :).
Искам да ми е по-малко "сложно". Не само заради мен, но и заради семейството ми.
Да виждам какво се случва сега, пък за после винаги имам какво да правя :) .

Иии макароните не се спукаха и имат поличка!

понеделник, 2 януари 2012 г.

От радост до страх през забързаност и несигурност


Понякога имам чувството, че времето ми се изплъзва .
Последният месец - особено много .
Толкова неща искам да направя. Още повече пък трябва да бъдат направени.
Вече е 2012, а аз още не мога да наваксам с 2011 .
За някой, който не обича да контролира каквото и да е, като че ли прекалено много съм се отпуснала.
И в същото време едва ли са ми са се събирали повече нощи с 2-3 часа сън заради работа .
От време на време ми става особено мъчно и тъжно, обикновено бързо ми минава, моментни настроения явно .

И после идват последните минути преди Новата Година и единственото нещо, което си пожелавам сама на себе си е да не съм толкова самотна.
Може би стреса от поръчки и прочие ми се отразява зле .
Ама пък и аз преди съм се чувствала така, сега поне съм на материална печалба.
Вкъщи се караме достатъчно често, че да не се понасяме.
Както казва мама, най-добри сме в това да се нараняваме един друг .
Аз съм раздразнителна и уморена, другите още повече.
Предпочитам да вярвам,че на Нова Година бях със семейството си, защото съм фен на "трябва да бъдем повече време заедно" /какъвто всъщност съм/ , но реално погледнато нямах друга опция.
Нямам приятели. Разбирам се с повечето приятелки на мама, но не е същото . Предполагам, че просто не съм срещнала подходящите хора.
Не пуша, не пия, не танцувам, не обичам да ходя по кафета и магазини. И съответно не съм най-търсената компания :) .
А когато някой се обърка и ме покани на рожден ден, аз отказвам. Не знам къде е границата между това да не изневеряваш на себе си и да превъзмогнеш себе си и знам ли, страховете си.

Вероятно повечето родители с деца на моята възраст искат да са повече време с тях, по филмите поне все ги ревнуват от приятелите им .
Ние нали сме все напук на общоприетото, вкъщи аз се чувствам така .
Ако видите как вървя след сестра ми и все й се извинявам и й се моля да не ми се сърди /а тя сега е в период, в който общо взето винаги ми се сърди/, ще кажете, че съм най-неуважаващият себе си човек.
Тя си има нейни приятели, нейн живот и разбирам, че трябва да спра да й се меся, но понякога е толкова трудно.
Мама все казва,че съм си себедостатъчна, явно не чак толкова .
Щом малко завиждам на 12-годишната си сестра, задето е толкова по-"социална" от мен...
Ревнувам майка си от танците, баща ми от телевизора, изобщо сега е момента, в който всеки би ме питал "Абе,ти живот нямаш ли си?!"
И противоречитото е,че имам. Имам толкова много неща, но понякога ми става мъчно, че няма с кого да ги споделя.

Нали съм ви казвала, че не обичам предвидимите неща. Не искам и аз да стана такава.
Вече не ме канят на рождени дни, сигурно си знаят, че тъй или иначе няма да отида.
Не мога да очаквам да ме харесват хора, които и аз не харесвам. Обаче после идва голямото междучасие в училище и ми е криво, че оставам сама в стаята. Противоречиво същество съм си аз до последно.
Е,има прогрес и развитие. Преди няколко дни отидох на кхм, социално събитие (това звучи важно, нали? Всъщност беше рожден ден на приятелка на майка ми),където честно казано не ми се ходеше.
Понеже вече и аз започвам да се дразня от себе си (виждаш ли,мамо,чувството е взаимно ;р), реших, че няма да съм по-щастлива сама вкъщи и отидох.
Моята малка победа над самата себе си :).
Е,днес пък можеше да не стоя цял ден вкъщи по пижама, а да съм на хижа Здравец .
Понякога имам чувсвото, че и аз не знам защо все казвам "Не." , затренирана реакция явно.

Липсва ми градината, къщата, двора. Липсват ми, обаче си стоя на топло в града.
Всъщност исках да приключа с всички задачи, да съм спокойна, когато си отида на село.
Днес засега само съм прибавила нови неща на мисления ми списък, но пък деня не е свършил още.
Последните няколко дни вкъщи като беше малко конфузно и ми се искаше да съм си на село, там е толкова по-просто и лесно .
Искам пак да се ровя в земята, да бягам до печката, защото съм измръзнала , докато шетам из двора.
За мен зимата е особено семеен сезон, все си представям цялото семейство вкъщи на топло. Може би ми съм тъжна, че не сме заедно, толкова колкото ми се иска.
Е, ако не друго, времето минава наистина бързо, може след час да се чувствам съвсем различно, пък и скоро ще дойде пролет и ще си правя разсади и ще си се радвам на компостта.
Обичам градината, защото ме изненадва. Повечето пъти приятно. Така се случи и с компостта, като магия е. Тъмна, рохкава и лека пръст ей така от една дупка, която несъзнателно пълнех с всичко.
Като бях малка беше пълна с охлюви, беше от страшните места, където аз не ходех.
Дядо толкова ми липсва.

Напоследък много заобичах чесън, ако питате мама, прекалено много :) .
Реша ли да готвя нещо само за мен, вкъщи мирише повече и от най-непроветряваната шкембеджийница :) .
Всяка седмица бучках нови и нови скилидки и после нетърпеливо разравях пръстта, за да видя дали са покълнали.
Разсадих всичкото листно зеле, няколко корена ми изгниха, но като цяло допреди да натрупа сняг и да събори тунелите, си растеше бавно и славно.

Да ми имаш и паянтовите тунели, но в моя защита един от 4 почти не е паднал напълно .
Горчицата започна най-накрая да расте, последно като я видях имаше цели 4 листа.
Чувствам се толкова добре на село, в градината. С риск да ви го обрисувам прекалено перфектно, ще придам нотка реалност с думите: мишки под всякаква форма , от живи до мариновани. Подробности после .

Пак чоя много ми хареса, идея си нямам как ще е на вкус, но на вид е супер. Листата са едни твърди и наперени, казано просто : кефи ме .
Много му се радвам и се надявам да е наред след като 15см сняг се изсипаха върху найлона и съответно върху него.
Аз залитам много по експериментите, хем ми е интересно и любопитно, хем забавно .
Веднъж мама се прибира от работа късно (всъщност това не е било веднъж,а доста често,но да не разваляме хода на историята), всички спим, а насред кухнята счупено яйце.
Сутринта мама ми разказва и моята реакция беше "Еее,ти изчисти ли го?"
"Много ясно,че го изчистих!"
"Ама защо?!"
Бях прочела,че ако се сложи много сол на сурово яйце, след време то ще се втвърди и ще се изчисти по-лесно. Явно не е точно така, поне според мама :) .

Орехите край нямат. По-миналата седмица имаше много силен вятър, валеше дъжд, изобщо за някои би било малко страшнично, ама аз си мислех единствено "супер,тъкмо ще нападат орехи" .
През нощта по едно време започнах да чувам дъжда доста ... отблизо,все едно съм си направо вънка.
Е, не точно, оказа се, че дъжда е вътре, ама нали съм един майстор, мисля, че временно оправих положението.
Не знам защо доста хора си мислят,че отивам на село и не ям, стоя на студено и прочие. Градските ми баба и дядо все ме питат какво ям на село, опитват се да ми пробутат кебапчета и ми дават рекламни чаши на Кока-Кола .
А на село има всичко, може да не е в комплект и ако е от плат да е нагризано от мишки, но има и чаши, и чинии, и около 50 тенджери и тави, и чаршафи, и печка , пък вече и мен, така че определено си има всичко :) .
След краткото лирическо отклонение, обратно към орехите. На сутринта станах по-рано,сложих си трите ката дрехи и гумените ботуши,грабнах кофата и бързах към орехите.
Мисля си как ще ги събера всичките, преди да тръгна за рейса.
Да,ама не. Имаше толкова малко орехи,че се съмнявам, че просто съм събрала тези, които съм пропуснала на предишния ден.

Направих първата си баница. На баба става по-хубава, ама биваше като за първи опит.
Носех и едно парче да го опита,завито във фолио,сложено първо в кутия,а после и в платнена торбичка. Понеже знам,че има една винаги гладна и особено нахална котка.
Оставих си багажа съвсем за малко отвъд и като се върнах едното парче го нямаше,а другото беше нагризано.
После се сетих,че съм забравила нещо и като се върнах заварих котката да яде сиренето.
Знаех си аз,че съм сложила прекалено малко сирене, щом и котката го е усетила :).
Е,не и се сърдя, нормално поведение за котка. Тази е особено привързана към мен, която не обича котки. Вече и аз свикнах с нея, храня я и бих искала да се обичаме отдалече, ама тя не мисли така. Сериозно, навсякъде е. Докато прекрача прага на къщата и тя вече е в хола. После докато я изкарам ... голям зор :) .

Всеки път си късам по някое листо от марулите, тази е чужбинска, Little Gem. Много е хрупкава и е идеална за салати :). Вечер се прибирам вътре към 6, сядам до печката, краката на вече горещите тухли, правя си салата, гледам телевизия, чета стари вестници. Понякога ми идва вдъхновението да подреждам, направих си една шушка място и за моите дрехи и работя по освобождаването на цял рафт.
В коридора и в ъгъла на хола също има мишки, като излизам за дърва ме стряскат, ама вече не подскачам чак толкова на високо .
И с печката задобрявам, едната вечер си беше направо горещо, стоят по тениска и спах само с юргана и 2 одеала.

Нямам търпение да пораснат вече марулите. Искам да се разстопи снега, да ремонтирам тунелите и после пак да натрупа, за да не измръзнат.
Ама и аз с един висок процент на продуктивност, докато обиколя градината и снимам всичко, то се стъмни и дойде време да вечеря :). Аналогично, после докато подбера и обработя снимките за блога става 4 и половина и още съм по пижама.
Мислех си,че като нямам училище , ще влезна в ритъм, едва ли не ще се чудя какво да правя.
Половината ваканция мина,а аз още не съм даже близо до този момент.
Така е като все искам още и още :) .

Цяла есен съседа ми се смееше задето си правя разсади за марули,той беше провиснал едни изсъхнали марули навсякъде и ме убеждаваше,че скоро щяло да бъде като марулена поляна.
Че стана поляна, стана, само дето е на моята пътека. Явно вятъра духа в моята посока.
Като ги види сигурно ще го хване яд, ама ако го повдигне на въпрос, ще му ги върна.
Ако знаете какви сметки се въртят, общо взето аз все съм прецакана, ама мен ме забавлява дребнавостта му .

В деня на лунното затъмнение така се получи,че хванах всички емисии на новините и съответно бях в очакване.
Обадих се и на тати. Само дето какво се омотах, реших, че трябва да гледам слънцето, малко ми се припокриха понятията слънчево и лунно затъмнение. Викам си даже "Брей,то за слънчево затъмнение много светло."
Малко по-късно се усетих за невероятната ми проява на гениалност и се обърнах към луната.
Малко късно,ама поне се усетих :) .
Или ето защо трябва да се внимава в часовете по Астрономия. Това и защото после неочаквано се чува "Седми номер." и не знаеш нищо.
Покрай поръчките маалко изостанах с училище, то винаги е едното за сметка на другото.
Сега ми се насъбра малко за наваксване, нищо непоправимо, просто в един момент ми стана криво, че не се справям толкова добре, колкото ми се иска.
Имам 4 по математика. Това не ми се беше случвало от 5-ти клас първата контролна в МГ-то . Е, късмета беше на моя страна и ще има поправки, така че скоро няма да имам 4 :) .
Скъсаха ме на кормуването. Яд ме е и още ми е маалко гадно. Карах цели 2 минути.
Сега ми е съвестно за парите и знам ли, не съм свикнала да ме късат, необичайно е за мен.
Но пък е предизвикателство, разнообразие малко .

Толкова да са ми вкусни салатите на село. Понеже чешмите все замръзват,а и аз не съм най-старателната в миенето на продуктите, все случвам на малко пръст, ама иначе са супер.
Вече абсолютно премахнат олиото. Или дойде време за мариновата мишка. Беше маалко страшно. Капачката на бутилката с олитото беше малко хлабава. Като я прибирах даже си го помислих. И то взе,че се случи. Мишката влезнала вътре и не могла да излезе. Стана ми гадно за нея, неволно съм и устроила капан.
5 минути се подготвях психически да влезна и да я изхвърля.
Но от цялата работа се убедих,че мислите наистина имат сила. И в този ред на мисли цялата ситуация ме обнадежди,че всичко ще е наред , защото моите мисли определено са положителни :) .

Докато снимах птичките от предишната публикация си намерих круши. Така им се зарадвах. Малко зорлян пренесох всичко на снимката на ръце, но си струваше .
Иии за първи път изпуснах рейса за града. В неделя, когато няма друг рейс. Съвсем за малко, ако знаете как бягах, с 2 огромни чанти и 1 кофа. Но не ме видя шофьора.
За интервал от 1 час изпитах 95659 различни емоции,от радост до страх през забързаност и несигурност. Цялата ситуация определено беше поучителна.

Последната реколта. Гулията ми се издигна в очите,догодина ще си завъдя повече.

Вече много закъснявам, трябваше да съм у баба, че пак обърках плетенето на чорапа.
Бавно и славно,цял сантиметър беше готов, ама май ще го почвам отначало.
Оставям ви с няколко зимни снимки,последният път на село беше тооолкова студено.
Прозорците са замръзнали от вътрешната страна,а тунелите ми не си личат,ама са там някъде,под снега .




Сега мисля да си дам малко почивка от работата, напрежението и стреса не ми се отразяват добре. Мъчно ми е,че аз мога да си го позволя, а мама и тати - не.
През 2012 ще се постарая да се науча да казвам "Не." поне на някои поръчки, услуги и подобни, защото няма край просто. А от цялата работа страдам не само аз, но и всички в семейството, защото после аз съм уморена и раздразнителна и предизвиквам конфликти.
Съответно пък искам да съм и малко по-отворена към света, от време на време и "Да." да казвам, защото кой знае какво може да се случи :) .
Това прозвуча като един от късметите ни в баницата ...
На мен ми се падна спокойствие и топлина.

П.П. Аз нали не съм особено самокритична, вярвам, че наистина имам някакъв прогрес, защото преди не бих говорила за нещата от началото на публикацията. Иии мисля,че съм добре, пък скоро ще бъда още по-добре. Сега отивам да си плета чорапа :) . Нали ви казах,че до 1 час може да ми мине ;р .
Честита Нова Година !