"Трябваше да дойдеш"

Може би чувам тези думи малко по-често отколкото обикновения средностатистически човек . Отчасти защото съм дежурно заета, но и защото не съм най-големия привърженик на социални събития .
Рядко ме е яд после, ама сега, о, сега определено ме е яд .
По-разумното нещо, имайки впредвид факта, че имам 50 покани за правене и доза макарони+снимки, беше да не отида заедно с останалата част от семейството на имен ден.
Не се чудете кой имен ден е днеска, на патерици е ;р.
Инструктирах ги да минат първо през село "на проверка", пък аз си останах сама с купчина хартии и пълня мивка с мръсни чинии .
И естествено когато мен ме няма, тогава мъжки фазан се разхожда из двора .
Аз такова животно не съм виждала (тези в зоологическата градина не се броят) и ако знаете откога го търся.
За капак,после на нивите още 2 видели .
Не обичам да се чувствам сякаш изпускам нещо.
Искам да съм си повече време на село. Ама на, трябва да ходя на училище. Което е мъка, сериозно. Знам аз,че едва ли ще срещнете някой 12-класник,който ще сподели колко мнооого обича да ходи на училище.
Нали, пък аз си мислех, че все се цепя от колектива.
Та така слушам си аз по цял ден какво е уместно да се прави в училище (ако някой се чуди, уместно е да ядеш,говориш по телефона и 5 минути преди да бие звънеца да си изкараш кутията цигари и нервно да тропаш с нея по чина, ама видите ли , не е умесно аз да плета чорапи през междучасията). А междувременно фазани крачат из градината.

А аз като съм там само кълвачи, 3 вида синигери, орехчета, черешарки, чинки и врабчета има. Така,де "само". Ама наистина искам да видя фазан. И морски орел. И пъдпъдък. И още 9982347 неща, ама тези вече им е време да ми се покажат.
Наскоро гостувах на блога на Лулу и уау, това са мноого положителни коментари по мой адрес. Благодаря! Още малко и ще ме хване сценична треска :).
Измежду тях прочетох и думите "толкова ощетена" и определено се изненадах .
Засега мисля,че единствено аз самата бих могла да се ощетя по някакъв начин, нали живота аз си го правя :) .
А аз имам толкова много. Когато се замисля за себе си, тази дума даже не ми и минава през ума.
Радвам се,че е събота. Делничните дни бяха оплътнени с учене, учене и няколко филма за разнообразие. Имам петици,та ми е лееко тъпо, защото аз петици изкарвам и без да уча, ама преживях го, вече съм над "за една точка, само за една точка".
Знаете ли как нямам търпение да завърша училище. Хич няма да ми липсва. Направо ми е смешна цялата система.

От 4-5 дни искам единствено да се прибера и да си легна да спя мноого рано.
Вчера понеже реших да пропусна семейното пътуване, ми се освободи време и най-накрая си легнах преди 8.
Събудих се поне 5 пъти, все сънувах нещо, което ме стряскаше. Дядо присъстваше във всеки сън, даже ме пита как са ми разсадите. "Цъфнаха" е краткият отговор, ама поне може да си произведа семе за зеле.
Усещам се, че често искам да прескоча дадени периоди от време.
Когато е понеделник ми се иска вече да е петък. Още не съм си засяла доматите,а вече искам да бера. Като,че ли съм си вкарала в главата разни картини и идеи и искам да превъртя направо на тях.
А не трябва така, защото и ежедневието си има своя чар и е такова, каквото аз си го правя. Ще взема аз да му дам шанс, може да ме изненада.
Колко вълнуващи неща могат да се случат между историята и зипа по химия... Примерно да изплета още 1см от чорапите.
Малко по-сериозно, искам да си намаля списъка със задачите. Повечето от които са на него, защото аз така съм искала. Ама да не взема много да се засиля, да си оставя нещо за правене и като се пенсионирам :).
Искам да ми е по-малко "сложно". Не само заради мен, но и заради семейството ми.
Да виждам какво се случва сега, пък за после винаги имам какво да правя :) .

Иии макароните не се спукаха и имат поличка!