вторник, 18 януари 2011 г.

За храната вкъщи

Photobucket
Никой не предполагаше,че аз ще тръгна да готвя. Мнооого време не припарвах до кухнята, все ме пипаха не ми ли е интересно поне торти и такива неща да правя. Ами не ми беше ;р. Не е въпрос на можене или не, ако се наложеше, правех хубави омлети. Кухнята ни беше като нова, сега да кажем, че определено си личи, че се използва. Започнах да готвя за себе си, защото манджите на баба са все едни и същи и дори и вкусните омръзват след няколко години. Мама се прибира късно, така че няма време да приготвя вечеря. Първото по-сериозно начинание бяха коледни сладки. "Какво правиш?" "Меся." " Не бе , наистина какво правиш?" Добре се получиха сладките иначе :). И взе,че ми хареса.
И от тогава повечето дни като се прибера от училище и пада едно ядене ... Обикновено се наяждам докато си сготвя, при мен върви 1 морков изяден, 1 настърган за салата, ама нали и за вечеря трябва да остане нещо ;р.

Ако кажа,че всички се събираме на вечеря и мирно и щастливо си разказваме кой какво е правил през деня, докато ядем вкусна храна, ще излъжа. Храната повечето пъти е вкусна (с малки изключения като например постните кексчета, които отскачаха, като ги удариш в пода), но пък ние никога не сме мирни, а при 5 човека все някой е недоволен и нещастен. Един не обича маслини и гъби, друг иска да има месо , трети пък не, четвърти пък е решил, че точно днес няма да яде нищо, в което има масло ... и така до безкрайност. Угодия няма, ама пък и аз гледам на мен да ми харесва, пък другите си "сортират" храната и пак се яде :).
Темите на разговор в повечето случаи са неподходящи не само за масата, но и за деца, ама какво да се прави, това сме си ние. Покрай яденето винаги има по някоя интересна реплика, от тези, които все се каним да записваме, пък после си викаме "а не, аз това ще го запомня" и естествено го забравяме. По-"пресните" са:
Аз и брат ми обсъждаме той какво иска за вечеря. Брат ми: "На мен много ми харесаха вчера спагетите . Ама соса , не спагетите . Значи...искам сос,ама като салата , разбираш ли?" "Искаш сос като салата?" "Да!"

"Добре , тогава може и зеленчуци . Както ти ги правиш , печени със сос . Зеленчуци , нали шунка ..."

Сестра ми, вечерята е брюкселско зеле със сметана и синьо сирене и кюфтета за мръвкарите:
"Хареса ли ти брюкселското зеле?" "Да, много беше хубаво кюфтето!"

Е,имаше и още, но брат ми ме ядоса и си забравих мисълта. Реших да се пробвам с проекта 365 дни, та покрай него снимах няколко вечери:
Тилапия на грил тиган с първо варени, а после пържени картофи с джоджен и червен пипер. С джоджен, защото го обожавам и го слагам на буквално всичко.
Photobucket
Photobucket
Photobucket

Козуначено руло по рецепта от Щъркелово гнездо
Photobucket
Лека вечер :) !

неделя, 16 януари 2011 г.

Из учебника по история

Моят уикенд беше прекаран в кашляне и филми за Втората световна война . Не точно както си го представях , но така е в края на срока .
И понеже само филмите не стигат , зачетох се и в учебника , който определено е много "поетичен" .

1. Версайската система - пясъчната основа на мира

9. Германия се събужда с пречупен кръст

За него (Чембърлейн) съществуват две опастности: кафявата ламя с пречупен кръст и бялата мечка с червена петолъчка .


Пропагандата възхвалява военните престъпления като право на свръхчовеците .

Финландия се оказва неочаквано костелив орех .

Мълниеносната война се проваля не само поради намесата на Генерал Мраз .
(и тук наивната аз реших,че този генерал е реална историческа личност ... а то просто било студено)

Е , аз се завръщам към учебника , приятна неделя на всички :) !

събота, 15 януари 2011 г.

Коледна украса

Вкъщи обикновено все сме назад с всичко , елхата ни беше готова 2 дни преди Бъдни вечер , а самата украса сигурно ще бъде свалена някога през Януари . Ама то с нея си е много по-хубаво , затова да й се порадваме повече : ). Брат ми и сестра ми не се включиха в украсяването , затова с майка ми си разделихме задачите , аз украсих в Пловдив , тя на Рогош. И на двете ни се получиха много добре украсите / според нашето скромно мнение ;р/ .
photos 683
Елхата от тишу беше голяма играчка,добре си тренирах търпението,пък и резултата не е лош : ) .
IMG_2565
IMG_2559
photos 635
Заслугата за опаковането на саксията на елхата е на майка ми :) .
IMG_2552_1
IMG_3039
Началото на декември имаше доста силни ветрове и най-накрая успях да си събера от големите шишарки,на които бях хвърлила око още преди година. Понеже знам,че не съм единствената,която събира шишарки от това място , исках да отида възможно най-рано , ама нали съм и на училище , най-рано към 2 можех да отида . За моя радост нямаше други луди хор , които да тръгнат да събират шишарки докато вали сняг и духа вятър , така че всичките бяха за мен :) .
photos 673
Основните акценти в украсата бяха (хах,те все още са си,нали не сме я прибрали) белите панделки и шишарките .
photos 917
IMG_2567
И любимата ми част , полюлея . Направих го сигурно за 10 минути , но поне половин час го закачах ... ;р .
photos 215
Елхата на Рогош беше по-впечатляваща :) .
photos 234
Мама в действие :). Най-вкусни бяха зелевите сърми и содената питка . Точно когато всичко беше почти готово , питката вече наполовина изпечена , на майка ми й се обади нейна приятелка , разказа й как точно са сложили парата в питката . И като подскочи майка ми , в нашата питка пара нямаше . Ама нищо , ръгнахме я с малко закъснение , "изобщо" не си личеше къде е. Падна се на сестра ми , но нищо чудно , нейното парче беше 1/3 от цялата питка . Питката беше голям успех , сестра ми само нея яде :) .
photos 245
photos 250
Брат ми и тати чупиха орехи , останалите предпочетохме да останем " в неизвестното" .
photos 253
Единственото нещо,което бяхме направили предварително,бяха меденките за украса . Една неделя пекохме и след като имахме достатъчно за украсата , продължихме с няколко тави за ядене . Майка ми обаче и на тях тръгна да слага дупки със сламка и аз бях много възмутена , нали тези бяха за ядене (по моята гениална логика меденки с дупка не стават за ядене явно ;р).
photos 257
Когато сме на Рогош наистина сме по-сплотени , сигурно защото прекарваме много повече време заедно , все пак една не особено голяма стая е кухня , хол , трапезария и моята спалня и щем , не щем , заедно си стоим ;р .
photos 963
Венчетата на мама бяха страхотни , жалко , че нямам по-хубава снимка .