По принцип рядко слушам учителите. Повечето нямат много интересни неща за казване. Или поне мен не ме вълнуват. Но се случва от време на време някой да каже нещо и да ми остане в главата за дълго.
Още есента една учителка ми каза да не се уча да правя всичко сама. Сега, тя днес ни обясняваше и,че на бебетата онази кост на главата не им била затворена, за да имат връзка с космоса, та не винаги може да й се има много вяра. Обаче аз наистина се замислих и много често си спомням тези й думи.

Наскоро пък г-жата по литература ме попита какво ще прави момичето от Тюркмен в Единбург. Ще реве за село сигурно. От сега съм почнала още. В понеделник имам рожден ден. И знаете ли какво? Ядосана съм. Ядосана съм, защото вече няколко години си пожелавам едно и също нещо и не се сбъдва. Мъчно ми е, защото го искам толкова много. Може би него ще ходя да търся по чужбината :) .

Омръзна ми все да ми се смеят. Аз все се правя,че не забелязвам, пък после си го изревавам вкъщи. Чудя се дали хората осъзнават колко някакво тъпо подхвърляне, от тея много забавните, може да нарани някого...
И на село съседите ми се смеят. Идва ми и аз като брат ми да почна с "Ами толкова мога!". А всъщност целия ми "проблем" идва от факта, че знам, че мога повече. Аз цял живот имам чувството, че мога повече.
И все нещо не ми стига. Обикновено време. Оправдания обаче явно имам в излишък.

Половин година живея насред мишки. Нормалните хора сигурно биха взели мерки. И аз ги взех миналата седмица, но все пак - 6 месеца с мишки. Причуват ми се мишки и имам странните опасения,че мога да си донеса мишка от село вкъщи. Мога да се заблуждавам, че съм водена от някакви хуманни прищявки, ама дори и това не е. Все си мислех, че нещо ще се случи, че някой ще ми помогне. Аз принципно не вярвам много-много в разделението на работите на "мъжки" и "женски", ама мишките са си мъжка работа.

Е,хубаво, не ме бива по мъжките работи, поне да се справях с женските. Пак от 6 месеца печката е развалена и не съм организирала носенето й на ремонт. Всеки път ям салати. Това са много салати, дори за някой, който като мен обича салати. Половин килограм аспержи се развалиха в хладилника, защото нямах време да ги сготвя. Шкафовете са толкова прашни,че не да рисувам, ами скулптури мога да правя. А толкова искам да е хубаво. От сутрин до вечер се занимавам с къщата и градината и все едно нищо не съм направила. Е, айде, аз виждам, че са ми поникнали анемонетата, ама всеки друг вижда падналата мазилка, счупените прозорци, скърцащите врати и списъкът продължава още много.

И как да не се уча да правя всичко сама, като няма кой друг да го свърши. Правя 99028347 неща не както трябва. Ако ви покажа снимка на стаята ми в момента, ще питате кой човек може да живее така. Аз предпочитам да мисля, че вещите ми са разпилени, а душата ми подредена, ама май не е точно така.

Чувствам се сякаш съм изгубила контрол над нещата. "Overwhelmed" както би се превело на български. Точно така се чувствам. И това ще мине, знам. Откровено казано ми е трудно. Наистина ми е трудно. Вятърът ми е отнесъл оранжерията с доматите и всичките растения са изсъхнали. Явно с право 981273 човека ми се смяха на оранжерията. Баща ми й даваше 3 дена. Ха, то работата май е станала на 4-тия.
И съседа, кво, стоял е и е гледал как изсъхват. Да бе, те на село хората са много солидарни, всеки на всекиго помага. Само аз, дето имам толкова много за учене, че даже акълът не ми го побира, си зарязах всичко, за да му нося разваления телефон на ремонт и ме разкарваха из половината офиси на М-тел. Другите съселяни, какво? Или ще ми се смеят, или ще ме крадат .
Специални благодарности към този, който ми взе 2 мотики, 2 брадви и 1 вила. Все пак ми е оставил малката мотика. Какво ли си е мислил, нека все пак да има с какво да копае. Или те май не мислят много-много такива хора.

Аз обикновено не давам глас на отрицателните си емоции. Нали съм си била себедостатъчна, бързо ми минава. Ама явно ептен съм се минала, защото постоянно в главата ми се въртят неосъществени диалози. Е, докато не почна на глас сама да си говоря, значи съм добре още :) .
Чудя се аз ли съм виновна, светът ли. Но пък вярвам, че живота аз си го правя, така че в мен ще да е проблемът. А се опитвам, наистина се опитвам. Още не ми се измирисало якето от миризмата на цигари, иска ми се да бъда по-"социална".
И даже не мога да си позволя да си кажа всичко. Нощта е пред мен - съчинения за писане, тестове за решаване. И класна по математика имаме утре, а аз, понеже уча по литература в часовете по математика, дори не знам за какво иде реч. А някой ми сви учебника. Трябваше и по история да уча, но днес си дадох учебника на едно момче и той забрави да ми го върне. Аз по принцип не обичам да си давам нещата. Направо съм си скръндзава. Но си мислех, че ако съм "услужлива", знам ли, ще ме харесват малко повече. И какво, сега съм хем необразована, хем нехаресвана .
Дори и в моите очи се виждам като смешна. Защото "проблемите" ми са глупави, има къде-къде по-важни и сериозни неща.

Вярвам, че някой ден няма да се чувствам така. А тези своеобразни мрънкания ги пиша, за да може тогава да ги прочета и да си оценя бъдещето щастие още повече. А аз наистина съм щастлива и сега. Просто ми омръзна да съм щастлива сама.

Чао, домати. Бяхте добри домати за краткото ви двумесечно съществуване.
Съжалявам, че бях лош стопанин.

Разпокъсани мисли

Последните няколко дни ми е откровено забавно. Не,че всичко е идеално, ама то кога е. В училище постоянно се отброяват дни, това приготви ли, онова купи ли си, край няма. Абе да ви питам, защо се дават пари на абитуриентите? Цяла година се чудя - какво толкова, завършил си. То оставаше и да не завършиш, не виждам причина да ти се дават пари за нещо, което правиш за себе си.
Баща ми е: "Как така няма да имаш абитуриентска?", на което аз отговарям, че като толкова държи да се събира родата, да дойдат да покопаят на село.

Не претендирам, че снимките ми имат нещо общо с написаното, бързам, че имам тестове за правене.
Чувствам се сякаш всичко ще е наред. Още не съм започнала да уча по френски. Дори не знам формата на изпита по руски. И съм назад с 932847 неща. И ми е толкова лежерно-оптимистично. Хората се готвят за матури цяла година, аз слушам музика, при това доста високо, докато решавам тестове. И имам едно усещане...абе, дори и да нямам 6.00, мисля си,че ще ме приемат където трябва :) .

Гледате ги тези снимки и се чудите какво толкова, нали :)? То работа е в това, което не виждате. А именно- нито един барел с нафта. А бяха 3. Пък после не съм била аз добър стопанин. Да знаете как ме бива да вървя след някой и да го навивам да ми помогне. Ако не друго, то поне не ме е срам да помоля, кхъм, доста настоятелно за помощ. Сега остава да се махне житото и депресиращия метален сенник пред кухнята и ще бъда доволна. И голямата черница и да се орежат орехите, ама да не ставам много припряна. Но би било хубаво ако това стане преди да се разлистят дърветата...

Вкъщи сме само за камера, сериозно. Тея от "Домашен арест" ряпа да ядат. Не,че го гледам, ама като се включат три телевизора едновременно, бая силно се чува. Битовизми да искаш. Съботата тати си отбелязва какво да купи от магазина. Някой му напомня да си направи списък, все пак са цели 4 неща, сериозна работа. Едно от тях тоалетна хартия.
Превъртаме няколко часа напред, някой отново вика от тоалетната за тоалетна хартия.
Реакция няма. Отново се чува вече по-настойчив вик. Имало салфетки, да,ама били свършили.
И накрая аз се прижалих, в израз на семейна солидарност отговорих,че отзад има паднала една салфетка.
"А,вие, кво, там си ги криете ли?!"
Не, просто ме мързеше да я вдигна.
На Великден 1 час не може да се съберем на масата, пък като се събрахме, аха да вдигнем наздравица, ама имахме само 3 чаши. Останалите бяха по стаите, та брат ми отиде да си търси.
Намери 2, отиде до мивката и се бави, та бави. Аз се възмутих, че е измил и 2-те чаши, а не само една за себе си. Ама какво да ви кажа, аз съм човека, който мие от краставицата само частта, която възнамерява да изяде.
Границата между практичност и мързеливост...абе размита си е :) .

Съботата преди Великден всички отидохме до Храбрино на разходка. Паркирахме в центъра на селото и стигнахме до пейката на метър и половина от колата.Като стана дума за паркиране, още не съм се явила за трети път на кормуването. Чакам тати да се освободи да се упражнявам малко...
Е, после мръднахме и малко из гората. Минахме по дъска, играеща ролята на мост, лежахме на тревата, мама и брат ми и сестра ми пееха, докато аз се възмущавах и през цялото време картата памет ми беше на топло вкъщи. Добре,че 2 часа аз (тати) разнасяше 5 кила чанта и фотоапарат.

Преди това ходихме на гробищата заедно с баба. Мама за пореден път ни напомни, че не иска гроб и,че иска погребението й да е празник. Като й хареса много някоя песен, ни казва да я запомним за тогава. И аз не съм привърженик на гробовете, защото е... обременяващо?
Изобщо може би не съм особено религиозна, но не съм съгласна с много неща в църквата и всичките "правила" около една смърт. И какво, ако не се сетя,че еди кога си се навършват 6 месеца откакто дядо почина. Та раздавки, та преливане с вино... На гроба ходя само когато сме всички, заради баба и тати. Защото така е прието. Не разбирам защо ходим там, уж "при дядо", като той не е там.
Баба като излиза винаги си е с черната блуза, черния шал. Грях било да се слуша музика по пътя към гробищата. Еми на, греховна съм си явно, ама искам да съм щастлива и съм сигурна, че и това иска дядо.
Тази година за първи път минах под масата. Айде още едно нещо към списъка с неща от типа "защото така е прието". И ходенето на църква особено не го разбирам. То или си го носиш със себе си, или не, не виждам защо трябва да се ходи на точно определено място. Брат ми и сестра ми искаха да ходят през нощта в църквата. Аз, на този момент, не бих отишла. То като съм го подкарала май май и иконите са ми далечни. Като ги пипна не се чувствам по-близко до Бог или дадения светец.

Още не съм напълно наясно със себе си в какво точно вярвам, но не се чувствам привързана по някакъв начин към основните църковни принадлежности. Когато съм на село, сред градината, като ме напича слънцето и ровя в земята, тогава усещам хармония. Не съм много по "небесните" неща, харесва ми на земята тук и сега. Нали Бог е навсякъде, тогава защо да не може аз да го откривам в песента на синигерите и шумоленето на листата по едвам разлистилите се дървета ? Дразня се от стереотипи, все едно ако не ходя на гроба на дядо, не го обичам, а ако не ходя на църква, не съм "вярваща" .
Явно съм на принципа "Око да види, ръка да пипне." Вярвам в това, което мога да усетя, да видя, да докосна. В силата на земята и мощта на водата. И за мен това си е истинско чудо, ей така всичко да си е на мястото и да има своята цел и функция.

Докато си подготвях документите за кандидатстването, за моята специалност "Наука за околната среда" изчетох много материали, които все обвиняват човека.
Човешката дейност това, човекът онова. Ей, големи вредители сме се извъдили. Като моите мишки на село.
И ако всичко е толкова идеално без човека, тогава защо го има. Който има пръст в цялата тази работата със създаването, Бог, еволюция, кой в каквото вярва, едва ли е бил толкова тъп след всичко сътворено, да си каже: "А сега ще направя човека, ей така, за да разруши вече създаденото."
Какъв е смисълът от всичката красота, ако няма кой да я види, да я почувства. С какво е толкова специална, ако не вдъхнови никого. Явно има "резон" в моето мислене, щом и 5-те университета ми харесаха мотивационното писмо ;р.
Вече университетите са отговорили почти на всички кандидатстващи и да ви кажа честно, никога не съм се имала за особено умна. Знам, че имам потенциала. И знам, че ми е удобно с ниските стандарти в училище. Та не съм си давала зор и понякога даже ме е яд, искрено се възхищавам на онези, много умните, сещате се за кои говоря, винаги изрядни, винаги подготвени.
И представете си моята изненада, когато баш тези много умните, ги приемат в примерно 2 от 5 университета. И те имат 6.00 като мен. Със сигурност са отделили повече време от мен за подготовката си.
Тя мама от самото начало си каза,че ще ме приемат навсякъде. Шш, и аз така си мислех. Ама 5 от 5 не ми се виждаше чааак такова постижение. Може би не стандартите са ниски,а аз се подценявам.
Не, някои стандарти определено са ниски, ама и в мен има хляб явно :) !

Разходка из градината

Днес денят ми започна от 5 без 17, за поредна година продавах цветя пред църквата.
15 часа по-късно мисля,че поне за водата на село съм си изкарала парите :) .
Назад съм със съчиненията, пусти Дебелянов ми идва малко далечен, Елин Пелин, Йовков, селски работи по ги усещам.
Особено на "Гераците" мисля, че би ме бивало особено много, все пак аз хич да не я изживявам тази повест.
Даже и при нас брата на баба ми е отрязал 2 големи бора, за да си построи палата.
И дядо тогава напук е насадил още 3 пред нашата част от къщата.
Те вече са по-високи от покрива и пак му пречат на съседа, та всяка седмица ме убеждава да се махнат.
Та нали съм "на дядо момичето" познайте какво направих.
Да, имаме си насаден нов бор. Той расте супер бавно, ама важна е идеята :).
Всъщност аз сега си пия чая и отивам да решавам тестове в леглото.
Стискайте ми палци да не заспя още на първия текст за четене.
Преди това обаче ще ви покажа клипче от градината.
Да, клипче. Чудех се дали да го публикувам, че е малко нескопосано, ама ми е първото, по-нататък може да се поусъвършенствам.
Винаги ми е супер странно като си слушам гласа на запис, в моята глава хич не звучи така ...
Минути преди да започна да снимам из марулите се разхождаше папуняк, ама на, хвана го сценична треска. И кълвачи все прелитат, ама да ми остане материал и за другия път ;р .

И какво друго...
Ей, пари давам на този, който ми каже какво ме хапе. Тъкмо съм си изкарала някой друг лев.
И всяка година съм нахапана и така ме сърби. То покрай котката може да е някаква бълха, ама не прилича ухапаното на такова от бълха.
И не ме хапе само на село, та явно си го нося с мен.
Ако някой покрай мен е нахапан, искренно се извинявам и наистина ви съчувствам.
Мама ми предложи да си направя тениска с надпис "Експресен пренос на бълхи" , ама нали ви казвам, май не е бълха ;р .
И тъпите мишки ми изядоха 30 кофички разсад краставици и цяла тарелка марули.
Тъпите мишки влезнаха и в спалнята и в 2 часа през нощта ядяха хляб върху съчинението ми по литература.
"Терзанията на модерния човек", направо на ново измерение.
И тъпите мишки, на които ако не сте разбрали вече, че са тъпи, са навсякъде и не знам вече къде да си крия вилицата и купата за салата.
Ще си купя отрова, защото не мога да живея така повече.
Мечтая си за безмишена къща. И да мирише на чисто. То от мен зависи, само да няма мишки и ще почна да чистя.
Засега имам според мен доста обоснован страх от чанти, чували, касетки, джобове, чорапи, терлици, вази, кутии и кашони с вестници. И общо взето всичко останало.
Ако не друго, то поне се чувствам маалко по-силна, колко човека могат да заспят отново, след като видят мишка на 2 педи от лицето си :) .
Сигурно тези, които се правят на хуманни и не искат да ги убиват.
Ей, да знаете, скоро ще спра да пиша тука само за мишки .
Надявам се. Искрено се надявам.

Пожелавам ви наистина светли празници, прекарани в компанията на любимите хора!

Воли и неволи ( в пространствените ограничения на града и селото :)

Снимките за блога отделям в специална папка. В нея в момента има точно 123 снимки.
Чудя се дали да почна отзад-напред, или обратното.
Добрата новина е,че поне почвам.

Не съм правила картички повече от месец.
Рафтът в магазина е празен, празно ми е и шишето със спестяванията.
Зимата на село се е спукала тръба. 2 седмици не си бях ходила и да кажем, че за първи път имаше душ. Доста автентично се беше получило даже, за жалост единствено без кранче за спиране.
Случаен минувач по пътя ми помогна да спрем водата. После 2 седмици си носих даже водата от града.
Да сте чували, че нещата са сложни? Вкъщи това е дежурната реплика.
А аз съм припряна и явно много зависима от наличието на вода. Пък явно съм и достатъчно "отворена", че да тръгна из село и да питам случайни хора дали могат да ми помогнат.
Насочиха ме към Станчо, дето живеел в бялата къща на ъгъла до моста. Оказа се,че в село имаме няколко моста. Нали се сещате и,че естествено на всичките ъгловите къщи бяха бели. Да е жив и здрав Станчо, намерих го, дойде и ремонтира тръбата.
И още по-иронично, в тази тръба цяло лято се удрях и се чудех как ще уредя махането й.
А сега ща не ща трябваше да се махне. Можеше само да не изтече вода за 150лв, за да се случи, ама подробности. Скъпи подробности, благодарение на които съм още по-задлъжняла.

Ако знаете колко бях щастлива като пуснахме водата. Друго си е да имаш вода.
Даже и пари не ми поиска Станчо. Дадох му един компот от праскови, че то това ми е най-ценното от нещата за даване :) .

Днес ми е от дните тип "никакви"... Честно казано ми е мъчно и съм във временно състояние на самосъжаление, ама то тогава аз самата се дразня най-много на себе си, та бързо ми минава.
Иска ми се да има с кого да си говоря. Ей така за каквото ми е хрумнало в момента.
Дразня се, когато се обадя на тати и ми каже "Казвай бързо.". Или "Не мога да говоря,ама кажи."
Често имам чувството, че още от момента,в който вдигнат, и бързат да приключат разговора. Нека не изграждам някаква негативна представа, разбирам, заети са.
Аз наистина разбирам, просто понякога ми се иска да не ми се налагаше да разбирам.
Още по-често пък ми се иска да зарежа всичко и да си отида на село. Да си прибера кокошката на съседа, която постоянно идва при мен. Спокойно, той пък май ми открадна една слива и 4-5 праскови, та не би било много нахално от моя страна.
И пак понякога ми е самотно. Но като,че ли ми е по-добре да съм си самотна на място, където има само още някоя баба или дядо, отколкото да съм самотна сред толкова много хора в града.
Нали ви бях казала,че започвам да полагам усилия. Ще ставам аз почти социална личност.
За малко и да ми се получи. Ама имам чувството, че още мириша на цигари.
На село, макар и сред много спомени, си живея за момента, с надеждата, че скоро ще мога да направя всичко, което ми се иска.

От университета в Единбург ми искат диплома 6.00 . Или 6.00 и на двете матури.
Аз си знаех, че ще ми направят те такъв номер.
Та сега уча. Уча. Спа малко. Копая. Щях да спя малко повече, ако мишките не излизаха на манифестация всяка нощ. И после пак уча.
Ходя на уроци по литература. То сама да не си повярвам, че го казвам, но много ми харесва и съм доволна и от учителката, и от мен. От себе си шях да бъда по-доволна ако спра да правя тъпи грешки, защото не чета изреченията в тестовете до края, ама здраве да е.
Харесва ми някой да обръща внимание специално на мен.
Те и в училище ми обръщат внимание, ама все е за нещо негативно.
Така си е, моята личност е наситена с дълбока проблематика.
Личи ли си, че само ЛИС-ове са ми в главата ;р .
Щом не ме е избило на морални висоти и пространствено-времеви измерения, значи има какво още да се желае :) .

Сях грах, бакла, магданоз, моркови, праз и още 9923847 неща. Закъснявам със сеитбата на още толкова.
Теоретично след 10-тина дни трябва да засаждам доматите в градината. Още не съм разчистила мястото от плевели, да не говорим за обръщане, торене, копане и пр.
Ама ми е едно такова спокойно и лежерно, ако знаете колко ми е хубаво на село.
И май май само аз си се разбирам. Баба си беше за десетина дни на село.
Дразня се, когато хората казват неща, които не мислят.
А баба ми ги каза едни... със сигурност знам, че не го мисли наистина, ама тогава защо го казва.
Искам да си празнувам рождения ден на село. Баба се разрева и почна да нарежда и да ме моли да не идват чужди хора.
Срам я било. Какво щели да кажат хората.
За последно "хора" на село са идвали пак за мой рожден ден. Ама ставах на 2.

Грахът вече поникна и расте бързо.
Марулите и те скоро ще са в разгара си. Скоро ще се чудя какво да ги правя, защото общо взето само аз си ги ям.
А са бая марули. Което ме води и до друг належащ "проблем". Трябва някъде да вмъкна и време за оползотворяване на продукцията, защото ако не го сготвя по някакъв начин, няма да бъде изядено.

В повечето селски къщи има мишки. Да, ама при мен е по-скоро сякаш мишките имат къща.
Тя баба се бори с тях, ама не особено ефективно. Бонус е,че имам 1 тон жито натрупан точно под прозореца на спалнята.
Накратко - ужасно е. Разхождат се, тропат, ако щете ми вярвайте, ама и мляскат.
А аз съм много чувствителна на тема мляскане.
И понеже днес явно съм дала воля на дразненията си, малко...или много, съм ядосана и на баба.
Имаше един чувал с брашно, дето мишките се разхождаха около него, и баба трябваше да го хвърли.
Ама сакън да се хвърли нещо, преместила го. Засилих се аз да го хвърлям и като почнаха да излизат мишки...
И стаята с натуриите е отвратителна. Уж за рождения ми ден подаръкът ми ще е да не излиза от къщата, докато не я оправи. Ама това път наистина, не като преди само да подреди кашоните и чувалите. Ха, написах го с У, виждате ли, чУвали, има файда от уроците ;р .
Тя историята има връзка със снимката на щъркелите, ама да ми е по-равномерно разпределен текста, минавам малко по-надолу :) .

В хола също тропат мишки и оставят следи след себе си навсякъде. Като влизам удрям силно вратата, за да се изплашат и да се скрият.
Аз обикновено си живея в престорено невидение в спалнята, където мисля,или силно се надявам, че няма мишки, ама този път ми нападнаха рътещите се картофи.
И какво ще правя аз в 10 часа вечерта... Не, няма да си пиша ЛИС-а за Яворов, ами ще гоня мишката.
Да, ще я гоня, понеже не искам да я убивам. За целта изкарах над 15 касетки, празни и пълни с разсади домати, още няколко кофи и една мебел, която не знам точно как се нарича,ама зад нея се криеше мишката.
Появиха се котките, викам си аз, супер, сега ще ги пусна вътре.
И Мая като почна да се дърпа, не ще и не ще да влиза. Ще, не ще, вкарах я.
Почна да си шава опашката и да издава разни звуци, уж вървеше на добре работа, ама после видя мишката и избяга навън. Котката, не мишката.
Котешкото й достойнство би трябвало да е много наранено.
Ама аз не се предавам толкова лесно, все пак става въпрос за картофите ми.
Уплътних всички процепи, отворих вратата и се въоръжих с палка за федербал.
5 минути събирам кураж, после още толкова се възстановявам, след като мишката тръгне не към вратата, а към мен.
Явно мишките не бягат в посоката, в която ти се иска.
Аз мааалко се шашнах, и мишката и тя почна да издава звуци и да се блъска в стената.
Интересна картинката бяхме.
И аз пищя, и мишката пищи, и котките гледат.
Най-накрая излезе. И познайте къде отиде. Естествено,че в касетките, които бях изкарала отвън, и които трябваше да прибера вътре.
Е, почти съм сигурна, че не я вкарах обратно вътре.
Кой знае утре какво ще заваря.
Та така , не ми беше особено забавно.
Някъде към 10 и половина вече се опитвах да заспя (то изморителна работа гоненето на мишки, реших да не уча) и изведнъж на фона на тропащите мишки се чу познато тракане.
Щъркелите се върнаха. И този път май ни се паднаха по-сериозни щъркели. Дано да има малки.
Стойката за гнездото аз уредих да я сложат от EVN. И има гнездо и щъркели. Много се радвам, хубаво е понякога нагледно да виждам, че има смисъл от усилията ми :) .

Много е домати, много е нещо.
По груби сметки имам над 200 корена. Добре,че ако не друго, поне кофички от кисело мляко имам достатъчно :) .
Ще се преборя с мишките, и доматите ще вържат, ще се оправи работата на село.
Иска ми се и някой друг да виждаше къщата и градината, както аз я виждам.
Е, затова пък всички вие четете за селските ми воли и неволи :) .

Аз вървя няколко месеца назад с определени задачи, ама това не ми пречи по 1 час да си снимам марулите. Или положителната страна от неправилното ми съхранение на тръбите за поливане - където пръска през спуканото се получава много хубаво боке :) .

Е, вече наистина трябва да отивам да си пиша съчиненията.
Ако не се появя скоро тук, да знаете, че съм прекалено заета да се правя на умна.
Ако пък се вясна, значи ми се е получило и съм се наградила с кратка почивка :) .