Воли и неволи ( в пространствените ограничения на града и селото :)

Снимките за блога отделям в специална папка. В нея в момента има точно 123 снимки.
Чудя се дали да почна отзад-напред, или обратното.
Добрата новина е,че поне почвам.

Не съм правила картички повече от месец.
Рафтът в магазина е празен, празно ми е и шишето със спестяванията.
Зимата на село се е спукала тръба. 2 седмици не си бях ходила и да кажем, че за първи път имаше душ. Доста автентично се беше получило даже, за жалост единствено без кранче за спиране.
Случаен минувач по пътя ми помогна да спрем водата. После 2 седмици си носих даже водата от града.
Да сте чували, че нещата са сложни? Вкъщи това е дежурната реплика.
А аз съм припряна и явно много зависима от наличието на вода. Пък явно съм и достатъчно "отворена", че да тръгна из село и да питам случайни хора дали могат да ми помогнат.
Насочиха ме към Станчо, дето живеел в бялата къща на ъгъла до моста. Оказа се,че в село имаме няколко моста. Нали се сещате и,че естествено на всичките ъгловите къщи бяха бели. Да е жив и здрав Станчо, намерих го, дойде и ремонтира тръбата.
И още по-иронично, в тази тръба цяло лято се удрях и се чудех как ще уредя махането й.
А сега ща не ща трябваше да се махне. Можеше само да не изтече вода за 150лв, за да се случи, ама подробности. Скъпи подробности, благодарение на които съм още по-задлъжняла.

Ако знаете колко бях щастлива като пуснахме водата. Друго си е да имаш вода.
Даже и пари не ми поиска Станчо. Дадох му един компот от праскови, че то това ми е най-ценното от нещата за даване :) .

Днес ми е от дните тип "никакви"... Честно казано ми е мъчно и съм във временно състояние на самосъжаление, ама то тогава аз самата се дразня най-много на себе си, та бързо ми минава.
Иска ми се да има с кого да си говоря. Ей така за каквото ми е хрумнало в момента.
Дразня се, когато се обадя на тати и ми каже "Казвай бързо.". Или "Не мога да говоря,ама кажи."
Често имам чувството, че още от момента,в който вдигнат, и бързат да приключат разговора. Нека не изграждам някаква негативна представа, разбирам, заети са.
Аз наистина разбирам, просто понякога ми се иска да не ми се налагаше да разбирам.
Още по-често пък ми се иска да зарежа всичко и да си отида на село. Да си прибера кокошката на съседа, която постоянно идва при мен. Спокойно, той пък май ми открадна една слива и 4-5 праскови, та не би било много нахално от моя страна.
И пак понякога ми е самотно. Но като,че ли ми е по-добре да съм си самотна на място, където има само още някоя баба или дядо, отколкото да съм самотна сред толкова много хора в града.
Нали ви бях казала,че започвам да полагам усилия. Ще ставам аз почти социална личност.
За малко и да ми се получи. Ама имам чувството, че още мириша на цигари.
На село, макар и сред много спомени, си живея за момента, с надеждата, че скоро ще мога да направя всичко, което ми се иска.

От университета в Единбург ми искат диплома 6.00 . Или 6.00 и на двете матури.
Аз си знаех, че ще ми направят те такъв номер.
Та сега уча. Уча. Спа малко. Копая. Щях да спя малко повече, ако мишките не излизаха на манифестация всяка нощ. И после пак уча.
Ходя на уроци по литература. То сама да не си повярвам, че го казвам, но много ми харесва и съм доволна и от учителката, и от мен. От себе си шях да бъда по-доволна ако спра да правя тъпи грешки, защото не чета изреченията в тестовете до края, ама здраве да е.
Харесва ми някой да обръща внимание специално на мен.
Те и в училище ми обръщат внимание, ама все е за нещо негативно.
Така си е, моята личност е наситена с дълбока проблематика.
Личи ли си, че само ЛИС-ове са ми в главата ;р .
Щом не ме е избило на морални висоти и пространствено-времеви измерения, значи има какво още да се желае :) .

Сях грах, бакла, магданоз, моркови, праз и още 9923847 неща. Закъснявам със сеитбата на още толкова.
Теоретично след 10-тина дни трябва да засаждам доматите в градината. Още не съм разчистила мястото от плевели, да не говорим за обръщане, торене, копане и пр.
Ама ми е едно такова спокойно и лежерно, ако знаете колко ми е хубаво на село.
И май май само аз си се разбирам. Баба си беше за десетина дни на село.
Дразня се, когато хората казват неща, които не мислят.
А баба ми ги каза едни... със сигурност знам, че не го мисли наистина, ама тогава защо го казва.
Искам да си празнувам рождения ден на село. Баба се разрева и почна да нарежда и да ме моли да не идват чужди хора.
Срам я било. Какво щели да кажат хората.
За последно "хора" на село са идвали пак за мой рожден ден. Ама ставах на 2.

Грахът вече поникна и расте бързо.
Марулите и те скоро ще са в разгара си. Скоро ще се чудя какво да ги правя, защото общо взето само аз си ги ям.
А са бая марули. Което ме води и до друг належащ "проблем". Трябва някъде да вмъкна и време за оползотворяване на продукцията, защото ако не го сготвя по някакъв начин, няма да бъде изядено.

В повечето селски къщи има мишки. Да, ама при мен е по-скоро сякаш мишките имат къща.
Тя баба се бори с тях, ама не особено ефективно. Бонус е,че имам 1 тон жито натрупан точно под прозореца на спалнята.
Накратко - ужасно е. Разхождат се, тропат, ако щете ми вярвайте, ама и мляскат.
А аз съм много чувствителна на тема мляскане.
И понеже днес явно съм дала воля на дразненията си, малко...или много, съм ядосана и на баба.
Имаше един чувал с брашно, дето мишките се разхождаха около него, и баба трябваше да го хвърли.
Ама сакън да се хвърли нещо, преместила го. Засилих се аз да го хвърлям и като почнаха да излизат мишки...
И стаята с натуриите е отвратителна. Уж за рождения ми ден подаръкът ми ще е да не излиза от къщата, докато не я оправи. Ама това път наистина, не като преди само да подреди кашоните и чувалите. Ха, написах го с У, виждате ли, чУвали, има файда от уроците ;р .
Тя историята има връзка със снимката на щъркелите, ама да ми е по-равномерно разпределен текста, минавам малко по-надолу :) .

В хола също тропат мишки и оставят следи след себе си навсякъде. Като влизам удрям силно вратата, за да се изплашат и да се скрият.
Аз обикновено си живея в престорено невидение в спалнята, където мисля,или силно се надявам, че няма мишки, ама този път ми нападнаха рътещите се картофи.
И какво ще правя аз в 10 часа вечерта... Не, няма да си пиша ЛИС-а за Яворов, ами ще гоня мишката.
Да, ще я гоня, понеже не искам да я убивам. За целта изкарах над 15 касетки, празни и пълни с разсади домати, още няколко кофи и една мебел, която не знам точно как се нарича,ама зад нея се криеше мишката.
Появиха се котките, викам си аз, супер, сега ще ги пусна вътре.
И Мая като почна да се дърпа, не ще и не ще да влиза. Ще, не ще, вкарах я.
Почна да си шава опашката и да издава разни звуци, уж вървеше на добре работа, ама после видя мишката и избяга навън. Котката, не мишката.
Котешкото й достойнство би трябвало да е много наранено.
Ама аз не се предавам толкова лесно, все пак става въпрос за картофите ми.
Уплътних всички процепи, отворих вратата и се въоръжих с палка за федербал.
5 минути събирам кураж, после още толкова се възстановявам, след като мишката тръгне не към вратата, а към мен.
Явно мишките не бягат в посоката, в която ти се иска.
Аз мааалко се шашнах, и мишката и тя почна да издава звуци и да се блъска в стената.
Интересна картинката бяхме.
И аз пищя, и мишката пищи, и котките гледат.
Най-накрая излезе. И познайте къде отиде. Естествено,че в касетките, които бях изкарала отвън, и които трябваше да прибера вътре.
Е, почти съм сигурна, че не я вкарах обратно вътре.
Кой знае утре какво ще заваря.
Та така , не ми беше особено забавно.
Някъде към 10 и половина вече се опитвах да заспя (то изморителна работа гоненето на мишки, реших да не уча) и изведнъж на фона на тропащите мишки се чу познато тракане.
Щъркелите се върнаха. И този път май ни се паднаха по-сериозни щъркели. Дано да има малки.
Стойката за гнездото аз уредих да я сложат от EVN. И има гнездо и щъркели. Много се радвам, хубаво е понякога нагледно да виждам, че има смисъл от усилията ми :) .

Много е домати, много е нещо.
По груби сметки имам над 200 корена. Добре,че ако не друго, поне кофички от кисело мляко имам достатъчно :) .
Ще се преборя с мишките, и доматите ще вържат, ще се оправи работата на село.
Иска ми се и някой друг да виждаше къщата и градината, както аз я виждам.
Е, затова пък всички вие четете за селските ми воли и неволи :) .

Аз вървя няколко месеца назад с определени задачи, ама това не ми пречи по 1 час да си снимам марулите. Или положителната страна от неправилното ми съхранение на тръбите за поливане - където пръска през спуканото се получава много хубаво боке :) .

Е, вече наистина трябва да отивам да си пиша съчиненията.
Ако не се появя скоро тук, да знаете, че съм прекалено заета да се правя на умна.
Ако пък се вясна, значи ми се е получило и съм се наградила с кратка почивка :) .