сряда, 25 май 2011 г.

Размисли :)


Аз пак разбърквам хронологията на събитията,но за мен поне има някаква едвам доловина логическа връзка .
Като станеш на 18,за период от година-две си обречен на едни и същи въпроси,стане ли ясно възрастта ,реакцията е предвидима : "Ааа,така лиии... и какво ще правиш сега?Какво ще учиш?..." .
Че понякога и аз се излъгвам да отговоря искрено,а не с баналното "още не съм сигурна" .
И ама само да си отвориш устата и едвам си казал заветната дума и оп,заливат те с мнения и "съвети" .
Аз лично попадам все на опити да ме обезкуражат (с изключение на родителите ми,за което съм благодарна:) ) .
"Ооо,ама то в това пари няма."
"За това в България работа няма."
"Ти като заминеш,да не мислиш,че ще се върнеш после"
"В това бъдеще няма,то само на приказки е красиво."
"Е как ще ставаш учен,ти трябва да се занимаваш с изкуство !"
Мога мнооого да продължа.

Първо,че хич не обичам да ме приобщават към масата хора . Не защото искам да се цепя от колектива,а защото си мисля,че всеки сам си прави изборите,воден от собствени убеждения,а не последните тенденции в живота .
Като,че ли най-голяма е изненадата,че няма да се занимавам нито с фотография,нито с някакъв вид изкуство .
Да,снимам сватби,деца,птици . Харесва ми. Особено последното :) .
Но не искам да съм само това . Не искам да съм просто сватбен фотограф или нещо подобно .
Дотук-на прав път,ясно ми е какво не искам.
Обаче знам и какво искам .
До такава степен,че малко ме плаши,нали сега ми е времето да съм несигурна,това да опитам,на онова да се пробвам,пък после евентуално да реша нещо.
И аз пак напук,може би трябва да преосмисля това за цепенето от колектива :) .


Не бих казала "На 18 съм...",защото и на 17 си бях такава,но може би сега съм една идея по-сигурна в себе си :) .
Аз съм...най-вече противоречива .
Ама много . Може да ми е неудобно,притеснително изобщо да контактувам с хора и плахо да завързвам каквито и да е контакти,ама покажете ми някой на лов извън сезона и целия страх се изпарява и в главата ми вече имам план как да разбера кой е и да бъде наказан.
Е,когато реално това се случи се оказа,че бил Трою ,който е бил на лов за вреден дивеч (тук ще си сдържа възраженията по термина "вреден") , но нямаше как да знам и все пак в България по-често се случва да е бракониер,отколкото нещо законно .

Като се замисля колко неща ми се правят...
И все пак,ще съм добре и да не се случат . Не,че съм от тези,които правят компромиси в стремежите си и лесно се отказват .
Просто истински държа на едно и ако то стане,мога да си затворя очите за всичко останало :) .
Чужбината не я знам , явно ще да е хубаво,щом всички отиват и не се връщат .
Аз обаче вече съм си намерила моето място и въпреки,че мога да претендирам само за 1/5 от 2/3 от него,го чувствам наистина като мое.
И ама толкова да mи е присърце и толкова да mи е драго като си там,че наистина да mи се просълзят очите от щастие :) .
Че не е красива картинка...зависи от къде гледаш. Тендеция за обезлюдяване ? Абсолютна.
Но нали за това съм аз,току виж след мен тръгнат и други и накрая положителен прираст :).
Проблеми и спънки,както винаги много,при мен ситуацията е да кажем "особена",не влизам нарочно в детайли,но ако знаете колко ще бъда щастлива някой ден да кажа,че всичко вече си е както аз го чувствам,че трябва да бъде .
До тогава правя каквото мога според възможностите си сега,привидно малко,но пък си вярвам,че ей така,една скромна постъпка след друга,и някой ден мечтата-реалност .

Ново цвете в старото мекреме (голяма вероятност да бъркам думата),леко пострадало при транспорта (понеже бях само с 4 чанти и раница). Много го харесвам и едвам го овардих в магазина да не ми го купят . Надявам се всичко да му е наред като се върна.
Всеки път първо винаги минавам на оглед,хортензията как е,другата хортензия как е,на розата има ли въшки,падналия дувар паднал ли е още повече и така нататък.
Защото всичките ги чувствам като моя отговорност,аз трябва да се грижа за тях .

По последни данни миналогодишната хортензия още се държи,макар и леко наядена от охлюви :).

Насадих нова на мястото на измръзналия лимон. Скоро ще боядисам контейнера :) .
И всеки път,отворя ли дървената врата за първи път от седмици,усещам и лек страх,ако нещо не е оцеляло,ако падащата мазилка е паднала още повече,ако съм забравила да свърша нещо и сега виждам недобрите последици.

Първите ми репички. Сяти от мен,поливани от мен,брани пак от мен.
Това е цялата реколта./тайно се надявам следващия път да има още толкова,дано :)/
Удоволствието сам да си отгледаш продуктите,да знаеш,че като е репичка на вид,ще е репичка и на вкус, е меко казано голямо.
Десетината репички,някои нагризани от попови прасета,ми бяха най-вкусните досега :) .

Тази хортензия,преди стилно опакована в тишу и тюл,намери мястото си в стара глинена саксия върху изгнил дънер,целия в пирони,които съм забивала в него преди 13-14 години.
Революции от раз не мога да правя,но малко по малко,може би всичко ще се нареди.

Тук преди освен неметеното от години,имаше гуми,железа,примитивен навес,касетки,доволно количество найлони и боклуци .

С помощта на дядо подредихме и разтребихме всичко,останаха няколко плочки,но скоро те ще са някъде из градината .

Хостите вече са в повти еднакви някога бели,сега сиви саксии .

От пламъчетата на баща ми насадих пред вратата. Връщам се аз след 2 дена в магазина и вече имаше нови цветове . Под това разбирайте ,че следващия път ще добавя и поне едно тъмнолилаво :) .

Помните ли миналата година бях писала за поставка за гнездо,която сложихме със съдействието на EVN на стълба пред къщата ?
Е вече е заета. Аз до последно не знаех,вървя си аз , говоря си с дядо и изведнъж "а,ама то има гнездо!"
Да гледаш как единия пази сянка на другия ,как тракат...най ми харесва късно вечер,по-тъмно,аз-завита с поне пет одела и евентуално нагорещена тухла,ако е чак такъв студ,и на фона на всички насекоми,едно последно изтракване,като за лека нощ :).

Харесва ми познатото,знам къде да търся пчелоядите,къде сврачките и познато,познато,но всеки път има някаква изненада,нещо ново,неочаквано .
Не искам да описвам чисто положителна картина,защото изобщо не е така. Отидеш на разходка покрай реката и някой си хвърлил мъртвото животно там . Изхвърлени боклуци в дългъна,спорове между хората,спорове,които се водят от десетки години,още малко като в "Чичовци" :) /признавам,че така и не прочетох книгата,но пък камарата анализи ми стигат /

С този речен дъждосвирец се гоним отдавна,този път имах късмета кравите да минат 2 пъти точно на това място,ама нали съм инат,лазя си измежду оставените сувенири,тук таме се олисам в птичката и пропусна да заобиколя някой...

Първият ми малък брегобегач/ако съм познала с определянето :) /

Вече става доста късно,от утре пак на училище,пак се започва с една досадна монотонност,в която ще си спомням за първата ягода от тази година,за големите бели чапли на язовира и ще очаквам с нетърпение следващата възможност пак да съм си на моето място :) .

вторник, 24 май 2011 г.

Керкини - трета част

Здравейте :) .
Третата част на нашето пътуване обхваща първата половина на 30-ти април,рождения ми ден :) .
Идеята беше сестра ми да ме събуди,но шансът тя да се събуди преди мен е...ами няма такъв.
Затова уговорката беше "значи како,събуждаш се,събуждаш и мен,правиш се на заспала и аз пак те събуждам" :) .

Получих си подаръците,то като , че ли беше по-хубаво да гледам брат ми и сестра ми колко са щастливи да ми ги дават,отколкото самите подаръци .
Ама и подаръците бяха много хубави . Няколко месеца по-рано ме помолиха да им направя списък ,естествено всичко се случи в последния момент,сами се оправиха (и тук си представете как те,петокласници,отиват да купуват "нож на готвача" и състарен чайник :) ).
Имаше няколко коментара,че съм ги разорила,аз го гледам от страната,че просто толкова много ме обичат :) .

От някъде ни е останал навика ,че подарява ли се нещо,в което могат да се пъхнат пари,задължително се прави. Нагледен пример,5 лева в термос :) .
Останалите ми подаръци включваха тенджера,сушено манго,маскировъчна тениска,картички и разни други неща .
Сега трябва наистина да се постарая за техния рожден ден,защото те направо надминаха себе си :) .
След това отидохме на закуска,беше вкусно,на мен фаворит си ми е цеденото кисело мляко с хляб .
По план следващата спирка беше гората,в търсене на кълвачи .
Е,за малко да ни се получи , но пък попаднахме на друго хубаво място .
Малка горичка,почти като парк,пълна с улични кучета(добре,че бързо се махнаха) .
От кълвачи не гъмжеше,видях нещо,което ми заприлича на кълвач и айде след него .

Ама като кацна птицата на върха на доста високо дърво,гледам аз непознат обект .

Или първата ми белочела сврачка . С това ми наблюдение вече съм виждала всички 5 вида сврачки в България . (затваряме си очите пред факта,че едната я видях в Гърция)

Погонихме се с един кълвач,не беше идеалното време за снимки,но пък тази ми харесва .

Сестра ми също снимаше,мама каза,че е било много интересно как като видим нещо и двете едновременно вдигаме фотоапаратите,после едновременно преглеждаме направените снимки.


Опит за семейна снимка,черно-бяла защото оригинала мнооого синееше . Ако се вгледате,баща ми държи един треволяк,според нас това е дива мъка на художника (зеленина,с която мама работи в магазина),единствено факта,че се оказа лееко бодлива спря баща ми да си набере :) .


Толкова е интересно да ги гледам как порасват,как се оформят като личности и тук-таме да виждам и по нещо от мен в тях :) .

След това продължихме покрай езерото,жега голяма,слънцето пече в контражур,изобщо "перфектно" за снимки,но пък това ни беше само първата разходка за деня,почти с цел проучване на терена ;р .
Белите лопатарки се оказаха доста потайни и много плашливи,тази ми е най-близката снимка. Имаше един момент по-нататък , когато бяхме съвсем до една лопатарка,с една дребна подробност , че имаше храст,дърво и изсъхнало дърво между нас и птицата :) .

По пътя имаше доста пеликани,все къдроглави. /снимката е на сестра ми/
Разходихме се из Керкини,купихме си необелени печени фъстъци,после ни се изприщиха езиците,но пък бяха вкусни .
Следващата спирка беше Мандраки , където по погрешка си купихме биволско масло вместо кисело мляко,ядохме каза кипи / за мен много приличаше на прегорен крем-карамел/ .

Сестра ми снимаше гугутки

А аз кокошка на трактор.
Модерна работа животновъдството в Гърция,пастирите на мотори,кокошките на трактори :) .

Пробвахме се за още една семейна снимка .
Почти ни се получи ...

Тук липсва сестра ми,която снима .
В Манраки намерихме гнездо на гугутка на доста интересно място .



Нагледахте ли се на гугутки ?
Следва "големия финал" на тази част,първото ми наблюдение на ... царски орел .

През годините царския орел се беше превърнал в нарицателно за нещо,което не съществува : "да,бе,сигурно и царски орел си видял." , "да,а аз видях царски орел" .
И накрая взехме,че наистина го видяхме .
Самото наблюдение не беше нещо велико , между спора може ли или не може да се спира тук снимах нещо в далечината,почти в движение . После като приближих,непознато. Отворих определителя,това не е,онова не е ,то остана само царски орел да е .
Съответно последвано от насмешливите "дааа бе,сигурно е царски орел."
Покрай язовира се засякохме с английска група,която се радваше на бял щъркел както аз на царски орел,та от там ми потвърдиха,че наистина е царски орел .
Последвано от бягане към колата,където мама почти заспива,на останалите им е супер горещо,с голямата новина,че съм видяла първият си царски орел.

И понеже не мога ей така да не вмъкна и нещо по-скорошно,споделям и няколко снимки на божури .
Знаете ли,че има цяла научна организация,ама съвсем сериозна,чиято основна цел е да измисли как да има божури целогодишно ?

В магазина получихме божури и получих 7 подарък от щедрите ми работодатели (азбирайте майка ми и баща ми ;р).
Уникални са . Миришат невероятно .

Сега са още по-разцъфнали от на снимките и наистина са повече от красиви .

Аз по принцип все гледам максимално да си оползотворявам времето и да няма момент,в който ей така съм си седяла,но съвсем сериозно мога цял ден да седя и да им се наслаждавам :) .
Понеже точно сега нямам тази възможност,във всяка почти открадната свободна минута минавам покрай тях и забавям ход,за да поема малко красота и после да продължа по останалите ми задачи :) .

вторник, 17 май 2011 г.

Моята цветна стая

Добро утро :) .
Май месец ми харесва,1 ден учим,2 не :) .
Е,едва ли ще ми е толкова забавно догодина,когато аз съм на матурите...
Но дотогава се радвам на всяка възможност да си отида на село.
А през май месец,възможностите са много ;р.
При мен проблемите с блогър още не са се разрешили и интернета ми развива невероятна скорост,така че може би не е са най-добрите предпоставки за публикация,ама аз упорствам :).

В предишна публикация бях загатнала,че съм прекарала много време на пазара.Когато бях съвсем малка,мама правеше букети,а аз спях на пейката зад нея.
От тогава мина много време,за случилото се през годините ще пиша друг път,засега може да посетите нашия сайт.
Отдавна вече не спя на работното място,а се включвам активно в семейния бизнес :).
Без да влизам в много детайли (пазя си материала за следваща публикация ;р),ще кажа само,че удовлетворението и чувството,че съм полезна и помагам на родителите ми е страхотно :).

Последните месеци в стаята ми винаги има цветя,до толкова ,че наскоро трябваше да си взема нова ваза,защото вече нямаше къде да ги слагам.

За имения ми ден мама ми даде да си направя какъвто букет аз искам,бях много доволна от изпълнението си,тази комбинация на цветове може да е малко по-нестандартна,но ми харесва :) .
/междудругото ще вмъкна и един вероятно неуспешен опит да кажа,че тези рози не са прецъфтели,такъв е сорта; за мен лично те са най-красиви :)/


Идеята беше да ви покажа моето "работно" място + бонус малко лирически отклонения явно ...
В този си вид изглежда рядко,а задържи ли се така повече време не е на добре,значи нямам работа ;р.
Интересно как постепенно материалите превзеха цялото пространство,компютъра ми се развали и където преди стоеше монитора,сега е рафта за печати и цветя :).
Изглежда сякаш е трябвало да си бъде точно работилничка .
По перваза нареждам перфоратори ,в ъгъла на бюрото пък няколко кутии от различни хранителни продукти,опаковани с малко тишу.
Точно бях привършила с разкрасяването на кутиите и получихме нови тишута,така че вероятно скоро пак ще ги предрешвам.

Отсреща-пак цветя,в далечината купчина хартии .

Печатите са подредени по използваемост,отгоре са и най-често използваните мастила .

В червената кутия държа заготовки или неща,които на момента не са ми харесали,пък след няколко месеца може да ми се издигнат в очите :).

Обожавам буркани. Единствено ми се щеше да имах подръка някой не объл,но пък така е по-забавно да го гоня от единия край на бюрото до другия...и понякога по пода .


Много се чудех къде да си държа панделките,за мен варианта да са навити на нещо и прибрани е доста неудачен,затова си измайсторих рафт за панделки от дървени шишчета и малко тел. Както виждате шишчетата се оказаха само 1 шишче и за останалите панделки няма,ама вече си свикнах така да е .

И малко по-скорошни цветя,матиоли . Отгледани от тати :) .

Преди няколко дни правихме сватба с хортензии . Хортензиите бяха уникални. Преди такова нещо не бях виждала (това го чувате от някой ,който може,само хипотетично,да е прекарал часове в разглеждане на снимки на хортензии) .
След като приключихме с украсата на сватбата,си избрах най-хубавата от останалите,подарък от мама и тати :) .

Ако се вгледате,цветчетата са тройни .
Толкова много да ми харесва това цвете,така бях щастлива като си го натопих във вазата ...и ама така бях разтроена на следващия ден като я видях увяхнала...
Грешката беше в мен,защото с хортензиите има няколко тайни на съхранение,които аз от умора реших да извърша набързо...
НО ,аз не се отказах от нея и след внимателно извършени процедури , хортензията е като нова !
Възкресение хортензиево както казаха мама и брат ми ;р .

Ето я пак,красива и свежа и снимана в не толкова красива обстановка ;р .

Приятен ден :) !