Реколта в понеделник 29/08/11

Ех,че съм навреме! Всъщност за момент се зачудих дали наистина е понеделник,аз откъм дни,ляво-дясно и ...хм,години , съм малко неориентирана :). Или просто добре съм се насочила към други неща и те остават просто незначителни подробности.

Пак има по няколко деформирани краставици, но имаше и една много хубава, щях да я откъсвам още преди 4-5 дена, но забравих, та беше станала точно като за мен, дебела и с много семки. Аз на краставиците най-много семките обичам. Преди когато имахме повече от 5 скръндзави корена, цялата краставица се разрязваше по дължина, изяждах семките, а другото на кокошките.
Таратора се прецака от киселото мляко. Като се замисля обаче, в магазина се продава евтино подобие на кисело мляко, защото бабите и дядовците го купуват,с 10-15ст по-евтино е от примерно Елена. Изключително странно ми е, защото именно те трябва най-добре да знаят вкуса на истинското кисело мляко. Или заради парите ?
Аз мога много да се чудя, в крайна сметка утре си отивам с 4 кофички от градското, пък там в прашния шкаф, който някога ще боядисам и отвътре, стои един красив буркан, чакащ да бъде напълнен с домашно кисело мляко :). Даже одеалата са приготвени. Или просто не са прибрани от последния път, когато баба е завивала бурканите. Като изключим, че е малко обран откъм млечни продукти, в хладилника ми винаги има...бира. И макар версията, че отивам на село да се напия да звучи по-достоверно от "отивам да копая", всъщност всеки ден си панирам цветове от тиква. Тези на снимката ги събирах от земята,иначе на следващия ден си откъснах големи и хубави .

Патладжаните ми се чернят отдалече. Този предния, заедно с още 2, вече са направени на кьополу и точно сега го пробвам с филия препечен хляб .

Метох с часове . Отвсякъде капят сливи, като минавах и се вдигаха цял рояк мухи и пчели. Иначе намаляването на натуриите / или пренасянето им в мазето,за да не се сърди баба/ тече в пълна сила, само дето хич не си личи. Добре, че складираме няколко барела нафта, в случай, че сегашните печки се развалят и съответно ремонтираме нафтовите! Ами така де,иначе щях да си минавам спокойно, нямаше всеки път да се удрям в тях...

Имаме 5 лимона. Дърветата са три и са на над 50 години. Дядо ми беше обяснил какви грижи изискват, та а дано догодина поне 6 лимона, че толкова ми трябват за стандартна доза лимонада.

Това място сега си стои празно, сянка е, но ще изрежем черешите (тати ще изреже черешите, аз ще му давам зор, докато това се случи) и ще завием оранжерията за ранни домати, краставици, зелен лук, репички.

Това се случва доста често. С тръбите голям зор, все пренасям от горното място до долното, нагласям си нещата и като се върна, ги намирам разместени и все някоя ми липсва. Е, обикновено на мястото на липсващата ми е оставена друга, но тя пък е примерно с 2 метра по-дълга. Ех,съседство .

Водата в кладенеца намалява, аз тогава поливах нааай-горе, съответно се започна проверяване на всяка връзка,а те са много връзки. Някои от които заровени или затрупани от камъни . Е, на следващия ден стана ясно, че просто от кладенеца вода не излиза. Със съседа пуснахме смукателя по-надолу, той ми разказа надълго и нашироко за тях, нищо, че закъснявах и имах 998374 неща за вършене. Ама сега за смукатели да ме питате просто ... ;) .

Поливането с маркуч не е поливане, ако някой не се намокри. Аз вече си бях малко мокра, та остана сестра ми. Скоро и тя беше много мокра. Не гледайте капчиците, които падат, това е заради бавната реакция на фотографа, иначе си беше доста сериозна струя.

Сестра ми се приготвяше, казваше "Давай!" и съответно само като хвана маркуча и се беше разбягала.

Брахме домати за сок. Тези 5 корена имат най-много плод, бяха повече от 5,но аз ги намерих измежду тревата чак на втория път. На вкус обаче ми харесват най-малко, друго са си розовите :) .

За закуска отново scones, този път със сладко от прасковите, които останаха след компота. Рецептата е много проста, аз промених оригинала, според наличните ми продукти. Също и на село нямам везна, така че грамажите едва ли съм ги спазила точно, в крайна сметка трябва да се получи наистина меко тесто, което може да се разточва .
280гр. брашно
1 пакетче бакпулвер
1 голяма щипка сол
120гр. масло
1 яйце
малко повече от половин кофичка кисело мляко
Сухите продукти се пресяват заедно, слага се маслото на купчета,мачкате с пръсти докато заприлича на трохи . Отделно се разбива яйцето с киселото мляко. Мократа смес в сухата, месите докато се оформи топка. Не трябва да се прекалява с месенето. Разточвате върху набрашнена повърхност, 2 см дебело да е тестото,режете в някаква форма,печете на 200 градуса 15-тина минути / или докато ви се сторят готови/ и ядете след като малко изстинат,намазани със сладко :). Иии сега пак ми се приядоха !

Ходихме за житото, тримата пълнихме човали, тати ги пренасяваше. Беше забавно до около 20-тия човал, след още почти два пъти по толкова вече бяхме дооста изморени. Имаше едно ненатрупано с какво ли не място (защото напролет с дядо го разтребихме), а сега там се извисяват мнооого човали, зависи с мръсен и скъсан стар найлон и няколко счупени керемиди. Тати каза, че скоро ще ги вземе, дано наистина да е така .

По някое време ми стана наистина гадно, защото навсякъде, ама навсякъде има боклуци, искам да е чисто и подредено, а са просто толкова много. Сигурно някой ако дойде, ще каже, че съм най-мърлявата стопанка. И уж все чистя, подреждам, хвърлям, пък накъдето и да погледна е натурия. Е, малко по малко ще стане работата, но ми се искаше да е малко по-лесно, не ми пречи физическия труд, ами за всяко нещо трябва да водя преговори да се хвърли, накрая пак отива в мазето. Ама и то скоро ще се напълни.

Пак отворих любимата ми книга със сложните рецепти за консервиране, имаше поне 5-6 вида доматен сок.
Чета подред, стигам до "Доматен сок - подобрена версия". Нека да е тя, викам си аз, все пак моите домати заслужават най-доброто ;р. Което явно не включва шишета. Рових,рових из избата, намерих няколко, ужасно мръсни естествено, то пък се оказа, че нямаме четка за миене на шишета. Нищо, в буркани. Да, ама машинката за затваряне на буркани е развалена. И след като вече хвърлих 1 развален компот, мисля си, че методът с чука не е много ефективен. Дано да не ги заваря развалени (всичките 3 буркана доматен сок!), нося си нова машинка, та пак ще повторя процедурата.

То и мелачката едвам мелеше, дръжката малко беше изскочила и отнякъде все капеше, ама иначе е забавна работа. Едвам го овардих сока от брат ми и сестра ми, ама той наистина пресен си е най-хубав.

Дюлите ще ги събирам по покрива, после на желе и сладко. Има доста навързали, така че предвиждам мускулна треска от стъргане съвсем скоро /или когато узреят,не съм много наясно кога точно ще се случи/.

В последния момент варях буркани, берях чушки, поливах, снимах и още няколко неща.

Нямах време да ги подреждам по-добре, но съм доволна, доста неща набрах и почти запълних масата :).
Лютите и чорбаджийските чушки вече са на буркани, направих и 1 паница кьополу, останалото за прясна консумация. Както съм се запалила по консервирането, мога да кажа само добре, че не обичам лютеница! Но пък ще правя царска туршия, сладко и желе от дюли, нещо със зелени домати, няколко вида корнишони (дано да имат време да вържат) иии ... другите сега ги забравих, но има и още!

Утре пак ще се замъкна с няколко чанти, рано-рано ще чакам от една спирка на друга, и пак ще съм си при градината :). Нямам търпение да влезе в ред, на мен разхвърляността ми идва отвътре, но моето не може да се сравнява със завареното положение. Но пък аз оставям ръкавици, всякакви ножици из двора, не мога да държа всички мотики на едно място, а преди мен са се разхвърляли печки, хладилници ...

Сигурно аз съм леко чалната, но толкова да ми е вкусно всичко от градината. От нетърпение вече все преди 7 се будя. Ще подготвям местата за есенните култури, ще сея спанак, репички, ще правя разсад за марули и сериозно въвеждам от 2 до 4 почивка, защото бая работа ми се насъбра. Дано, ако няма как да си ги отглеждате, да има от къде да си купувате "истински" зеленчуци, аз вярно, че малко се превъзнасям, но разликата е толкова голяма. А мен ме правят толкова щастлива, че ми се иска с всекиго да е така.

Реколта в понеделник 22/08/11

Шшш,наясно съм,че е петък .
Радвам се,че е петък,още няколко дни и си отивам при градината,но нека поне за момент се престорим,че е понеделник и ,че съм си изпълнила заканата още от първия път :) .

Броколито или карфиола (догодина трябва да инвестирам в табелки...ама какво да се прави,тази небрежност ми е в кръвта,то и нещата,които дядо ся вървят пипер,пипер,патладжан,пипер,5 корена домати,пипер) доста дръпнаха,тези снимки са сравнително стари,вече са даже по-големи .
И пак,някои хора вече берат . Е,аз вървя с месец назад,уж туршия ще правя,пък то всяка съставка узрява по собствено разписание .
Ама и аз съм една притенциозна,искам хем камби,хем карфиол,пък ако може и моркови едновременно .
Зелевата пеперуда вече направи няколко набеза върху растенията,даже и въшки имах,но да живее сапунената вода,засега са наред .

Таратора се превърна в дежурния обяд,това естествено е когато има време за такъв,но неудобството е,че трябва да си нося киселото мляко от града .
На мен ми е страшно неприятно,че на село,където крави да искаш,не се продават хубави каквито и да е млечни продукти .
Или поне трябва да си с връзки,пък мен все ме питат "Ти пък коя си?" .
Е,преглъщам лееката неучтивост,наум си казвам,че съм тази,чийто тротоар е редовната тоалетна за кравите и се надявам скоро да имам време аз да си правя кисело мляко :) .

Кратуните растат,все така в грешната посока,но пък сега имам уникалната възможност да си удрям главата в тикви,като бера доматите .
Добре,че са малко доматите,то не за главата ми,ами щях да изпочупя всичките завръзи :) .

Този лук го глася за голям,ще го видим колко ще порасне действително .
Така и не разбрах загърля ли се или не,като компромис имам и по двата начина .
Имам също и мъжки лук . Поне баща ми така каза,те глави нямат,поливам си ги за зелено,ама пък да не е женско царство ептен .

Пъпешите и те все във вадата пускат ластуни и все намирам изгнили .
Аз такъв пъпеш дори не обичам,с дядо все спорехме хлебен ли е,воден ли е . За мен все са хлебни,за него пък обратното .
Ама пък много искам поне един голям да отгледам,заради дядо,знам ли,току виж изведнъж ми се сторят най-водните пъпеши на света .

Дините бяха голяма изненада . Имаше 15-тина в началото,доста изгниха,но поне ги опитахме . Аз после ги отписах,те половината изсъхнаха. Дядо все питаше има ли нови,все нямаше,той пък явно имаше повече вяра в тях и си настояваше,че аз не ги виждам .
След месец на пълно бездиние,въоръжена с търмък и права лопата поемам към тях,все пак ми трябва място за есенните култури .
Дърпан първия корен .
Опа,то имало и зелено накрая . Връщам си го старателно и се правя,че нищо не се е случило .
Проследявам зеления ластун,чак в пипера. А под почти узрязалата капия,най-симпатичната диня на света . Сериозно .
И в един момент тук диня,там диня,брех,още малко да ме заболи пръста от щракане на фотоапарата,исках всичките да ги покажа на дядо .
Не можах даже да му кажа на тях,ама какво да му казвам,той си знаеше .
На село е малко измъчена история,но щом дядо вярва в потенциала му,значи има защо :) .

Снимки на градината и на реколтата започнах да правя заради дядо,след всяко ходене на село замъквах техниката у тях,нагласяхме се на холната маса и гледахме :) .
"Културна работа" - казваше дядо .
Най-обичах да си показвам примерната продукция,например прави краставици .
"И къде са хубавите краставици?" - пита дядо .
"Изядох ги . Нося ви на вас кривите." - отговарям аз .
И тук дядо се усмихваше и казваше браво,така и трябва,щом ти работиш .

Вечерята ми в суров вид . После беше настъргана тиквичка с моркови,чушки и яйце . Разочарована от яйцето,но повече няма да се излъжа,нося си яйца от на тати кокошките .
Изобщо голям пренос на продукция е,вече като няма поне 2 чанти в мен се стряскам,че съм ги забравила някъде .
Моята печка маалко ме предаде . Покритието отгоре явно не е качествено и вече е масово жълто,избиха оранжеви петна,около котлона е кафяво и изобщо съм разочарована .
Е,дано следващата печка в живота ми да си остане бяла,пък дотогава ще мисля как да оправя положението със сегашната .

Не съм много наясно кои чушки кога се берат,засега предпочитам да ги чакам да станат червени...защото са по-красиви и си падам по цветните акценти :) .
От както е правена тази снимка тези не само почервеняха,ами и са изядени вече .

Корнишоните ми никнат доста несъгласувано,понякога и на няколко метра,от мястото,където ги сях .
Има вече доста големи,ще слагам мрежа след няколко дни .
И пак,докато ми вържат корнишоните,копъра ще прецъфти . Сигурно ще си направя копър на буркани и така ще го съхранявам,докато дойде корнишонско време .

Склонна съм да говоря за компота от праскови направо в одически стил,толкова ми харесва .
"Натурални" сокове не мога /не искам/ да пия,придържам се към млечни шейкове и много компот . Понеже захарта бая поскъпна,моите са си направо диетични,35 буркана с 2 кила направих .
Всъщност,не ми пречи цената,моя компот си заслужава парите,но магазина не работеше .
След като се снабдих с праскови /които естествено бяха на другия край на селото,но прибавям тикането на 50 кг праскови (и за съседката) като полезно преживяване,определено запомнящо се,мускулната треска остана с мен седмица,компотите ,ако са се затворили,надявам се няколко месеца .
Някъде по това време говорих за последно с дядо . След почти 2 месеца редовни инструкции,вече все по-често ми казваше "ти си знаеш" .
Извадих старата книга,чета ред по ред . Много сложна работа,та захарен сироп,та сортиране на прасковите .
И докато с насмешка четох "Разделяте прасковите в три категории по зрялост и след това в поне още две по големина" , си мислех "Ами! Не стига,че ги сурнах 1 час,ами и ще ги сортирам" , се усетих колко съм заприличала на дядо .
Той последно прави грах на буркани,цял ден чистихме / той чисти доооста повече от мен/,накрая като беше всичко приготвено,отворихме книгата и естествено "Разделяте зрънцата грах в три категории - малки,средни и големи .Малките се бланшират за ** минути,средните..." и някъде тук дядо затвори книгата и почна да нарежда граха,който след като беше "поставен на мястото си" , отиде в голямата тенджера,наведнъж под категория "за ядене" :) .

Имах малки неволи със затварянето на бурканите,накратко гледаме да ядем бързо,но то машинка е развалена . Съседите изненадано попитаха "Ама ти защо удряш с чук по бурканите?!"
Да отбележа,че не съм аз толкова изобретателна,баба така ми каза .

Отново бъдещата вечеря,изпекох ги на огъня . Пак окъснях,то и осветлението е малко оскъдно под навеса,та не виждах много-много колко са опечени,карах на "усещане" .
Беше ми много мъчно за дядо и храната я усещах по особен начин,хем ми беше вкусна и си мислех колко щеше да му хареса на дядо,хем всяка хапка ми засядаше на гърлото .

Доматите малко се засилиха,вече бера няколко сорта,любими си ми остават розовите .

Ромата най-накрая започна да зрее .
Може все пак да събера колкото за 1 бурканче сушени домати със зехтин и подправки :) .
Това естествено ако преди това някой мил човек ми каже как да ги суша,без да мухлясват .
То според тати нищо им няма и пак мога да си ги яда,ама друго си е доматите да са червени,а не сиви :) .

На това му търсих българското име,ние му казваме джинджър,на английски е jujube . Има навързали и тази година смятам да ги обера и да направя нещо с тях .
Пък откакто почнах да го поливам дървото и направо се засили :) .

Пипера все още ми е най-силната част,сега ме чака една голяма чанта за люти и малка доза кьополу .
Те са от новата реколта,така че очаквахте ги,надявам се,този понеделник :) .

Благодаря за окуражителните коментари,радвам се,че разказът ми за дядо Ви е трогнал .
Не съм искала да Ви натъжа,всъщност може би най-искам,ако не сте се виждали скоро с вашите баба и дядо,да им се обадите . Те ще се зарадват,естествено ще ви питат кога ще отидете да ги видите и вие може пак да кажете "скоро,скоро" дори да знаете,че няма да е толкова скоро,но все пак,обадете им се .
Дядо винаги е бил щастлив и доволен,трябва повече хора да са като него .
И аз се усмихвам през сълзи,но гледам повече да се усмихвам,заради него :) .
Спомням си как не пипаше нищо мое,а за мое се класифицираше всичко,което аз съм донесла .
Например 1 литър течен сапун,който все не намаляваше и накрая като питах дядо стана ясно,че това бил "моя сапун",който всеки път се изкарвал преди аз да си отида на село,той иначе си купил за него друг,"обикновен" .
Като му казах,че може и той да ползва сапуна,той искрено се усмихна и ми благодари .
И пак имам съмнения,че не ми го пипаше,защото мина 1 година и още не е свършил .
Може да е като онези препарати за миене на чинии,с 1 капка три пъти да си миеш ръцете :) .

Градината ми носи голямо удовлетворение,понякога леко се отчайвам,че не мога да свърша всичко,но постепенно ще се наредят нещата .
И понеже може да си помислите,че по цял ден само копая,очаквайте скоро картички,букети,аранжировки с цветя,пък междувременно може и нещо друго да измайсторя :) .

За дядо

Споменавала съм,че обстоятелствата,заради които аз се грижа за градината на село,не са добри .
Преди дядо се грижеше за всичко,помагаше на баща ми в оранжериите,цепеше дърва,пееше и обикаляше с мен по язовирите. Последният път,когато бяхме двамата на село,не можа да стане от леглото,за да ме изпрати. Преди няколко дни дядо си отиде. Бях си на село,варях компот,когато разбрах .
Колкото и все да подреждам,за 2 месеца не пипнах нищо негово,работните дрехи на леглото ,точно както той си ги е оставил,шапката на закачалката,юргана сгънат по неговия си начин. Все се надявах,че поне още един път ще сме си двамата на село. Дядо е моят човек,все ходихме някъде заедно. Аз съм много взискателна към хората,толкова малко са тези,с които действително ми е приятно да общувам .
Всички казват,че на мен угаждаше като на никой друг. Сигурно са прави,защото сега като се отдавам на спомените и за някои неща наистина се чудя как се е съгласил .

На село това беше често срещана гледка , нашето "барбекю" . Вечеряли сме след 11,само защото аз искам тиквичките да са на жар,а не примерно пържени. То и скарата ни е една скара,после поне 2 дена миришехме на пушeк .

Дори когато започна да го боли кръста,не спря да работи . С това столче и с една малка мотичка е прекопал всичко. Винаги съм се възхищавала на търпението му,разказва ми как отишал в 12 и половина да чака рейса в 1,който дошъл чак в 4 . Вместо да е раздразнен и ядосан,той беше благодарен,че все пак е дошъл рейса .

Повечето хора не ме взимат насериозно,все си мислят,че само си говоря .
Не и дядо . Ще пребоядисам спалнята . Отговорът е окуражителен,естествено,че ще пребоядисам спалнята,пък дядо ще помогне,с каквото ми трябва .
Да вметна,че така боядисах тавана,че повечето хора биха се обидили сигурно,а той не можа да ме нахвали .
Заедно сме ходили на много места. -18 градуса зимата ? Перфектно време да тръгнем да търсим морски орли . Ех,така и не ги видяхме тея орли,а доста упорито ги търсихме,поне десетина пъти сме посрещали изгрева на язовир Пясъчник. Аз си знам,че някой ден ще видя морски орел и ще си спомня за дядо,как с удоволствие ставаше в 4-5 сутринта,носеше чай в термос,който винаги течеше,и вървеше след мен (да не плаши птиците) с една чанта стар паркет за огън .

Цял ден карахме на филии с лютеница и кашкавал . Защото аз в 5 сутринта по-интересно нещо не мога да измисля. Заедно отидохме до Бургас . Тогава имаше още нощни влакове,та в 6 сутринта пристигнахме .
Даже се загубихме само 1 път . Аз видях първия си пеликан,дядо пи най-скъпото кафе през живота си и после разказваше къде ходи той с внучката,пък другите дядовци по цял ден нищо не правели .

Обикновено виждахме доста интересни неща,аз показвах на дядо какво съм снимала и той все ме хвалеше .
Е,имали сме и не толкова успешни излети,но дори и тогава не се е оплаквал. Къде се забутахме покрай Звъничево,студ,ама як студ,миризма на мърша,ние,едва тлеещ огън и три корморана. Както се омирисахме тогава ,никой друг път не е било. Че и дърва нямаше,изобщо много се радвахме като се прибрахме .

Той ми беше пазача,понеже как ги избирах тези дестинации,все имаше кучета .
На няколко пъти ходихме до нощувката на кормораните,те не бяха от любимите птици на дядо,но заради мен идваше . После се връщахме пеша до вкъщи. Миналата зима минахме по моста на гребната . Дядо не беше минавал по него никога и много се зарадва. Ей такива дребни неща го правеха щастлив .
Въпреки,че за "човек от село" има много предпочитания към храната,винаги си е изяждал каквото аз му сготвя и винаги ми благодареше. Някои ,да кажем ястия,хич не бяха за благодарност. Радваше се на по-"модерни" манджи,но пък най-любима салата си му оставаше шопската. Той беше сигурно единствения човек,който обичаше доматите от село,толкова колкото мен. Мъчно ми е,че не видя кофата с домати,която донесох. Но пък как се радваше и на малката чантичка . Показах му първата ми рома,по-скоро ромичка,и веднага ме похвали .

Винаги ме чакаше на спирката,аз традиционно пристигах поне с 2 чанти и все питаше какво пак нося. Всяка сутрин ставаше рано,миеше чиниите,палеше печката,ако е студено,правеше си мляко с какао и чакаше и аз да се събудя. На село общо взето всичко е занемарено,но пък за себе си винаги се грижеше. Не е пропускал бръснене,за хляб винаги ходеше с "градските" дрехи и обувки .

Цялата работа с обикалянето на язовири и подобни започна, защото аз не бях виждала (в съзнателния си живот) нито синигер,нито кълвач. Отидох си на село в търсене на кълвачи . Обиколихме дългъна,видяхме няколко,но не можах да ги снимам .
Прочетох,че лойта ги привлича. Е, лой нямахме,но пък разполагахме с мас . Дядо доста старателно омаза ореха на съседа ,кълвач така и не дойде,но пък бяхме обвинени,че сме направили магия на ореха и затова е вързал по-малко .

Всеки път като измета или подредя нещо,казваше "ее,браво,браво". Тази снимка е правена няколко дни след като боядисах парапета. Той действително ми се получи добре,особено ако си затворим очите пред 1-2 завъртулки,които станаха бяло-зелени .

Дините и гроздето му бяха гордост . Преди се чудехме какво да ги правим,сега я нямаме тази грижа,но пък ще се постаая догодина пак да сме обгрижени :) .

Последната година си ходех все на село, там ми харесва повече от всяко друго място. Мъчно ми е,че дядо не видя как ще оправя всичко на село . Не видя бъдещата градина,чу само плановете ми и убежденията колко ще е хубава. Нямам намерение да се отказвам,сега още повече съм мотивирана да изпълня заканите си,заради дядо .

Понеже все бяхме само двамата,нямаме много общи снимки . Тази е от Храбрино,вероятно преди 2-3 години. Когато се разболя,не спря да си прави планове за бъдещето. Не можеше да стои изправен от болки,а се чудеше кога ще ремонтира дувара на село . И какви били тия доктори да му сложат химиотерапията точно на събора на родното му село .
Последните наставления,които ми даде,бяха свързани със житото ,аз му казах,че пак съм забравила бележката . Иска ми се да бях излъгала,че всичко е уредено,само за да чуя още 1 път "браво" от него . Е,останах си с "ама и ти си една."

Когато разбрахме за болестта, всички си помислихме едно и също нещо, трябва да го запишем как пее . Сигурно още на следващия ден дядо си изгуби гласа и говореше трудно, камо ли да пее .
А така ми се искаше още 1 път да ми изпее "Хубава си моя горо" .
Това ,впрочем,ми е любимата песен,естествено в негово изпълнение :). Сякаш усещах,че последния път,когато ми я изпя,беше по-специален. Аз съм с леки предразсъдаци към този тип "усещания",но наистина тогава се чувствах по особен начин и си мислех как винаги ще го помня .
Вечеряхме както винаги късно,мисля,че си правихме риба на жар . Всъщност жарта беше готова навреме,просто се оказа,че аз съм забравила да размразя рибата ;р. Беше студено,печката работеше и стаята хубаво се беше одимила . Дядо сложи още 1-2 дърва,колкото да ми е топло докато раздигаме .
Явно рибата му се е сторила вкусна (на мен не ми хареса),защото беше много доволен и ей така просто запя. За цялото село не знам,но махалата определено го чу . "Да чуят те,че така трябва да се живее." След неговите любими "Сън сънувах","Канят ме,мамо,на чужда сватба","Снощи на герена бях" и още доста други (богат репертоар:),завърши с "Хубава си ,моя горо". За нея като,че ли най се постара, знаеше,че ми е любима .

Толкова ми е странно да говоря за дядо в минало време . Липсва ми, но се радвам,че вече не го боли .
Той наистина обичаше живота,обичаше и градината си, затова ще продължа да се грижа за нея, пък някъде по пътя може и да повярвам, че пак ме вижда и се радва на доматите, колкото мен. Сега съм някъде посредата, сигурно липса на житейски опит, за да повярвам напълно .
Е,вярвам,че ако го вярвам,че ми бъде по-лесно, също знам, че дядо не би искал да ми е трудно,така че на път съм към вярването. Преди това трябва да направя отбивка при някой синонимен речник,моят явно е доста беден,само 5 пъти една и съща дума за 2 изречения .
Утре пак си отивам на село, отново ще се пробвам да хвана ранния рейс . Той е наистина ранен,да не си помислите,че аз се успивам. Вече свикнах,даже се събуждам преди да тръгнат козите към паша (като бях малка това беше повод за невероятна гордост). Благодарна съм,че именно той ми е дядо,за всичкото внимание,което ми отдели,ако не беше той,сега изобщо нямаше да бъда себе си .