Радост

Има една тема, която си мислех скоро да не засягам. За нея си мисля всеки ден. Училището. Не искам да приемам, че съм способна да мразя, според мен не са полезни тези чувства. Но ако има нещо, което ама наистина, наистина да не харесвам и да ме прави нещастна, това е училището. Не ме мързи да уча, скучно ми е, но не ми е в това проблемът. Едно време имах учебници в бюрото, сега топове хартия, мастила и печати (но за това като покажа и аз къде "работя"). Цялата обстановка така ме потиска, че после ми е трудно да се възстановявам. Все ми казват, че не звуча като човек на моите години, сега ще опровергая това като кажа традиционното "Тъпо е."

Тъпо е, че постоянно те ограничават в мислене, маниер на писане и изобщо съществуване. Тъпо е, че се налагат общоприети стандарти и ако случайно малко не си като другите, трябва веднага да те върнат пак в стадото. Тъпо е, че правилата хич не са толкова строги, отсъствията си се превишават, тук таме се викат родители, ама в крайна сметка всичко се разминава. Наистина не намирам мястото си в училище. Е, поне остава още малко. 

Обаче публикацията се казва "Радост", да споделя и радостната страна :). Не знам до колко човек може или не да се промени, ако кажа, че аз съм се променила, все едно да призная, че преди съм била по-лоша, а не е така, бях си "стандартна". И после дойде гимназията. Не се вписвам особено в картинката, но май и не искам. От време на време ми е самотно, но пък нали по-добре да съм си аз самотна, отколкото въвлечена в лъжливи приятелства и всякакви драми. Като гледам хората около мен, няма да критикувам цигари, алкохол и прочие, всеки сам си прави изборите, но аз просто се радвам за моите. Намерила съм какво ме прави щастлива и работя, за да го постигна. Бях си на село и наистина се чувствам сякаш постигнах нещо. Вече съм по-близо :).

Интересно е колко човек не забелязва,колко красиви неща ей така просто се подминават. Първият път, когато си отидох на село с идеята да гледам птици, видях само лиски и голям гмурец. Сега, няколко години по-късно, вече съм видяла над 100 вида птици там и съм сигурна, че ще видя и още. Какво търсене беше на папуняци. А сега тук папуняк, там папуняк, много папуняци, много нещо. Но май аз просто повече забелязвам. За секунди видях и как двойката папуняци по-горе "танцува" във въздуха, доста отдалече, но беше наистина интересен момент.

Понякога ми става смешно, като стоя точно до нещо интересно и ама хич не го отразявам. Физиономията ми, когато осмислих "А,тръстиков блатар,...а 200 дъждосвирци", сигурно е била интересна. Видях я и аз най-накрая тази пролетна миграция! Беше невероятно. Колкото и да не си личи от тази публикация (доста дълга) аз не съм многословен човек, не изразявам явно емоциите си в повечето случаи. Като показах обектива на сестра ми, тя каза, че не изглеждало да се радвам особено много. Не обичам да степенувам преживяванията си, но за мен наистина този обектив е огромно събитие. По същия начин не мога и да опиша какво е да си на метри от птиците, да се почустваш част от нещо толкова велико колкото миграцията.

След лазене по корем по земята, тактично заобикаляне на да кажем тора от кравите, направих първите си снимки от близо. Цялата се намокрих и още имам мускулна треска. Аз не търпя много много физическа болка, но наистина не съм била по-щастлива да ме боли нещо.

Калугериците не млъкнаха. Ама и за минута даже. По едно време ми стана неудобно, че заради мен постоянно крякат и се отдалечих, но те си продължиха. Оказа се, че не аз, ами двойката тръстикови блатари ги притеснява.

И пак малко по-общ план, това са бойници (ако някъде греша в определянето,моля да ме поправите).

Виждате ли птичето с черното около врата, по-долу? Според мен е камъкообръщач или 160-тия вид птица, виждам :).

Само дето не се разревах като си разглеждах снимките, за мен наистина е голяма радост да си видя напредъка :).

Жълта стърчиопашка. Интересно как първо си мисля "О, няма да минавам през тези тръни" и в следващия момент "Я,стърчиопашка" и право напред през трънаци и паяжини.

Това е черноопашат крайбрежен бекас, не можах да го снимам по-отблизо. Бях обещала да се прибера в 7 и половина и не успях да го дочакам да се върне. Но пък бях точно навреме и все още имам доверието на дядо, което е по-важно :). Сутринта станах рано и пак отидох до язовира. Бекаса го нямаше, но за сметка на това за първи път видях блестящ ибис на село.

На язовира винаги ходя с тояга, но тази сутрин в бързината я забравих. И съответно по пътя си намерих клон. Да,клон. Не могах да го счупя и да остане само пръчка. Вървя си аз с клона в Дългъна, ама с клон малко трудно се снима. Затова го оставих до пътя, понеже имаше доста разклонения, си стоеше изправен. Като се върнах да си го взема, на него беше кацнало полско врабче. Зарадвах се и нямаше как да не го снимам.

Вече стана доста късно, а утре - училище, така че останалите снимки друг път. Каквото и да е училището, благодарна съм за него, защото ме учи на търпение и макар и да звучи странно, колкото повече ме потиска, толкова повече оценявам себе си, това което съм и всичко, което мога. След няколко дни имам рожден ден, ставам на 18, и цялото семейство ще пътуваме за Гърция, за да гледаме пеликани и разни други птички. Нямам търпение да съм си отново на моето място, да се оглеждам и да попивам всичката красота. Все пак трябва да си спомням за нещо радостно, когато ни говорят за депресирани френски поети и докато те са си вечно белязани от черен песимизъм, аз си оставам почти оптимистка и си знам, че съм на прав път :).

Какво правим ние напоследък

Вкъщи както никога е тихо,баща ми изтисква сок от грейпфрут за мен и мама,тя от своя страна се приготвя за работа,а брат ми си пише домашните . В 8 и половина.

Преди седмица-две на вечеря сестра ми разказваше как е минало в училище. Споменава се за поправка на контролната по руски.
Мама - Това е за да си поправиш петицата,нали?
Йови *много категорично* - Не.
Мама - Ами като не е петицата,какво ще поправяш?"
Йови - Четворката?

Попитах сестра ми какво би искала за рождения си ден,отговори: "Чорапи,химикал и вода за пиене,ама много вода."

Добре,че е сестра ми да се снима доброволно / или срещу скромното заплащане от 1 и 20лв ...

Докато се нагласяхме за снимки,по телевизията даваха репортаж за агнешкото. "Ехааа,колко е поскъпнало агнешкото" . За мен отново е иронично колко струва агнето от магазина и това от село,което е пасло трева на чист въздух . За вкусова разлика не мога да ви кажа,защото месо не ям/освен риба/ , но пък като за самия принцип,мисля,че трябва повече да се поущряват хората на село,които гледат животни/плодове и зеленчуци/ .



Йови вече е у баба,брат ми вкъщи,съответно по цял ден се караме,но иначе не мога да се оплача,мие чиниите човека :) .
Исках да го снимам,но той вече ги беше измил. Помолих го да застане до мивката,на което той възмутено отговори: "Еее,не стига , че мия чиниите , ми после трябва и да се правя,че ги мия."

Направих и картичка за предизвикателството на Тони :) . Камъчетата,междудругото,в действителност са като зеленото на картичката,но тук от светлината,изглеждат по-бледи . И все пак,ако е проблем това,няма проблем да ме "дисквалифицирате" :) .

Баба стана на 74 :) .


И едно изключително важно събитие за моя живот като цяло. Още не съм го осъзнала напълно,гледам го обектива и не вярвам,че е мой . И в същото време все едно винаги е бил мой и си е точно за мен :) .

Преди няколко дни бяхме на семейна вечеря в ресторант Bueno,беше много вкусно. След като си изядохме десертите/някои хора по два-три/ , тати попита коя дата сме днес,защото трябвало да я запомним. Всички си мислим,че е защото много рядко ни се случва да сме всички заедно... пък то се оказа,че важното събитие било,че е сложил квачката да мъти :) . И съответно вече се досещате , че тази година боядисвахме яйца лично производство .

Яйцата ни са във всякакви размери . На снимката липсват най-малките,от декоративните кокошки . Които за празника снесоха цели 10 за 20 дена.


Двато лева си стои в джобчето на заека още от както мама го подари на тати . И все пак,сестра ми сяда на масата и веднага "Яяя,намерих си два лева." . От някъде се чува "Не си си ги намерила,те са на баща ти."
Минути по-късно брат ми сяда на масата - "Ехаа,намерих си два лева."
Един дол дренки сме ;р.

Направихме малки промени в озеленването вкъщи :) .Всички,най-вече мама,са доволни от разултата :) .


Понеже мама беше на работа от 10, имахме Великденска закуска .
Повечето неща ги бях приготвила от вечерта,но все пак станах рано , за да направя солените еклери и да подредя всичко . Беше много вкусно и беше хубаво да се почувстваме като задружно семейство :)./каквото попринцип сме си,но обикновено не ни личи много ,много ;р/


После останахме само децата вкъщи,пекохме курабийки,рисувахме пиленца по тях,играхме на филми,брат ми и сестра ми си подаваха сурово яйце , в последствие го чистиха от пода,дивана и себе си. Ама нали много заздравява косъма,така че никакъв проблем,че брат ми имаше цял жълтък на главата.
И за да не ви прозвучи прекалено идилистично,важно е да спомена ,че се сбихме поне три пъти.


Надявам се празниците наистина да са били светли за вас :) .

На пазар

Добър вечер :) !
Днес беше ползотворен ден,приятно изненадана съм от себе си ,доста неща свърших.
Обикновено всеки ден в училище си правя списъци с плановете ми за деня,рядко изпълнявам всичко (например вчера е направо смешно,че от 9-точковия ми план изпълних 1 нещо-да гледам новия епизод на Хаус...е,започнах и друго,но не успях да го довърша).
И днес не беше особено обещаващ ден,успах се за 3 път в живота си . Ироничното е,че в крайна сметка даже хванах ранния автобус и бях втора в училище .
Самото училище ми е все едно и също,единия час прелива в другия,без да е оставил особено впечатление у мен.
След като се прибрах си направих поръчките (които ще покажа скоро:) ) и после - на пазар :) .

Взех си чанта на калинки и се отправих към пазара на Гребната база :)
Не е истина колко пъти ми се наложи да повторя на всеки продавач , че не искам найлонова торбичка . Вече тези торбички са станали направо знак на добро обслужване,все едно ако ти дадат повече от въпросните торбички,ще останеш по-доволен.
Аз,междудругото,почти съм пораснала на Четвъртък пазара,но това е история за друг път :).

Откритието днес беше пресен джоджен,приятна изненада.
Аз обожавам джоджен. До такава степен,че лападовите сърми са по-скоро джоджен и някакви си там сърми,които едва се долавят.
Последните няколко пъти,когато пазарувам,си правя експеримент . Казвам на продавача да ми избере,защото той по-добре разбира . Извода ли?
Няколко увяхнали марули и изпъздяли репички .
Тъжно е,че съзнателно те прецакват и злоупотребяват с доверието ти,но като че ли най ме дразни това,че те приемат за идиот и се радват,че са те изработили . Откъде знам? Нали ви казвам,след селско момиче,съм пазарско чедо ;р.
Естествено,има ги и хората,които продават наистина хубави продукти . Заради тях се връщам на пазара всяка седмица .
Другият ми проблем е еднообразието. Сериозно,колко сергии с марули,репички и краставици може да има на 1 пазар ? На мен ми се стори,че повече от половината са такива. Поне да бяха различни сортове,ами то даже черна маруля рядко се среща/а ако имате моя късмет,ще ви "изберат" увяхнала/.
Вкъщи мариновах сьомга в портокалов сок,кориандър,мед и мащерка .


От няколко дни си имам мащерка,3 различни вида . Интересно е,че всяка мирише различно и се различава вкусово от другата .
След като сдъвках няколко листа от всяка си избрах тази,която е на фокус на снимката .
След това последва довършване на поръчките,бърз душ и готвене :) .
Понеже имах малко късен старт,гладните се прибраха преди да е напълно готово,затова и всичко е "хвърлено" върху чинията,без някаква особена подредба. Даже нямаше време да изкарам по-красивите чинии ;р .

Много ми хареса коричката,която се получи на сьомгата :) . Останалото беше леко запържено зеле и отгоре едвам карамелизирани манго,авокадо и портокал/и не,това изобщо нямаше нищо общо с факта,че кафявата захар свърши след първото скромно ръсване/.
Това манго голям зор докато го обеля,иначе при други обстоятелства бих го наразала по на дребно :).

Салатата беше с айсберг,пресен спанак,портокал,сирене,репички,краставици,джоджен и кедрови ядки . Някой ден трябва да си поставя за цел да направя салата с по-малко от 5 съставки. Всъщност 3 би било по-интересно.

И понеже витае Великденско настроение из блоговете,допринасям с началките на украса вкъщи :

Тези яйца с декупаж много пипкава работа,доста време ми отнеха.
Последните дни не съм правила картички , като изключим поръчките, пусто му училище много време изяжда.
Тези двете са от ваканцията още :) :

По-интересни са условията в които ги снимах,на ул.Хр.Г.Данов/улицата на Кукления театър/ с мнооого силен вятър . Картичката хвръкна само 2 пъти. След кратко гонене по улицата,направих бърза снимка. Явно й е било накъсмет летенето,защото около час по-късно я продадох :) .
Хортензията ми е любимото цвете,днес на пазара имаше две много хубави,така ми се искаше да си ги купя :). Това би било глупаво като се има предвит,че сме цветари и продаваме хортензии,но какво да се прави,видя ли хортензия и я искам :) .
Баща ми ми подари 1 за село,дядо ми е инструктиран да я полива постоянно,дано да се хване . Предишната година ми бяха дадени две,но тъй като не съм си на село много често,нямаше кой да ги полива и едната я изгубих. Ваканцията като си бях на село имаше признаци на живот у другата,дано да цъфнат ! Някой ден ще си имам градина от хортензии,всякакви цветове . Уж наивни мечти,ама те моите взеха да се сбъдват,така че си мисля,че и това ще стане някой ден :) . Ако не скоро,то поне ще бъда "бабата с хортензиите" :) .
И понеже не мога да не направя и някоя в моята тъй любима цветова гама... :


Лека вечер и усмихнат ден утре :)!

Ваканционно

Не е лошо да си във ваканция , събуждаш се когато си искаш , свободно време ...
Е,аз се събуждам в 7 и съм направо разочарована от себе си,но пък поне се наслаждавам на малко тишина,защото другите почиващи се събуждат чак към 10-11-12-13 .

Когато сестра ми отваря очи,вече съм прочела новите публикации в блоговете,които следя , изпила съм си сока от грейпфрут и портокал (благодарности на баща ми,че сутрин изтисква и за мен,и за мама :) ) , загубила съм доволно много време в обработване на снимки и общо взето ме е заболя главата от монитора .

След това започва процедурата по действителното ставане,отнема й само няколко часа .
Ама то са виновни пустите сериали , как да станеш от леглото , при положение,че можеш да гледаш Клонинг и да си се завил на топло?
Ама какво ли я обвинявам,и аз гледам Топ Шеф и Bones и Off the map , с разликата , че на мен все ми е студено .

При положение,че имам цял ден,продуктивността ми е направо нищожна,но пък толкова материал изчетох за всякакви теми,че не ме е яд,че съм направила само няколко картички ей така междудругото .

Иначе си подредих бюрото . Да , това е подредения вариант .

Докато "работя" ми мирише на зюмбюли и се радвам на мускаритата,които си набрах от село :) .


Реших,че трябва да си използвам машинката за слагане на капси поне три пъти,та това беше втория . Ама какъв шум издава това нещо,сериозно после 10 минути ми ехтят ушите .


Тази много си я харесах,особено заради брадса на цветето , на Basic Grey са , от колекцията Curio ,наистина много ми харесват :) .

И като за финал,още една картичка за Двете Елши , ако търсите кафявото , печата зад хортензията е в кафяво :) .
Това беше финала на картичките,остана само днешната вечеря :) .

Следобеда мина в пазаруване,готвене,чистене и миене на чинии,резултата беше много вкусен :) .
Мариновах пангасиус в каквото ми падне,акцента беше на портокаловия сок . После ги панирах в брашно,яйце,галета+бадеми , направих сос,морковите,които уж за декорация,бяха много вкусни така /добре,че тати не видя,че пържа 1 шепа настъргани моркови ,защото примерно за изразходваното електричество и олио можеше да изпържа 10 шепи/.
Десерта не го снимах , но от много време си мислех за него и се радвам,че най-накрая се реализира .
Миналото лято на село правихме компот от най-уникалните праскови . Купихме си ги от самото село,отиваш си с кофите,береш си които праскови ти харесват и после 1 лв килото . За мен цената е абсурдна,при положение,че са 3-4лв на пазара 2 пъти по-малки праскови , но пък и човека беше доволен,и ние . Всъщност аз бях повече от доволна,този компот само дето не го сънувах.
На няколко пъти компота стана повод на кавги даже ;р. Мислех си да направя някакъв десерт с него,но винаги го изяждах преди да успея да измисля нещо по-креативно .
Когато бях на село изядох предпредпредпоследните буркани и ако щях да правя десерт,трябваше да е скоро .
И така се появи чийзкейка без печене с маскарпоне с мед и отгоре праскови от компот и сладко от компот от праскови . Защо сладко от компот ли ? Защото желатина свърши и другият вариант да сгъстя сока беше да стане на сладко .
Беше уникално вкусно,мама и брат ми изядоха по 2 парчета :).
И наистина като за финал , за да си спомням някой ден какво сме правили късно вечер,в момента аз,баща ми,брат ми и сестра ми съответно пишат в блог/търсят оферти за оранжерии/играят на игри,докато майка ми се опитва да спи . Вечната борба за намалянето на телевизора .
Тати постепенно навлиза в света на интернета,вече май е научил главните неща,примерно "аз дали оранжерии търся,дали торфени субстрати,все излиза някоя гола."

Лека и спокойна вечер !