сряда, 27 април 2011 г.

Радост

Има една тема, която си мислех скоро да не засягам. За нея си мисля всеки ден. Училището. Не искам да приемам, че съм способна да мразя, според мен не са полезни тези чувства. Но ако има нещо, което ама наистина, наистина да не харесвам и да ме прави нещастна, това е училището. Не ме мързи да уча, скучно ми е, но не ми е в това проблемът. Едно време имах учебници в бюрото, сега топове хартия, мастила и печати (но за това като покажа и аз къде "работя"). Цялата обстановка така ме потиска, че после ми е трудно да се възстановявам. Все ми казват, че не звуча като човек на моите години, сега ще опровергая това като кажа традиционното "Тъпо е."
Тъпо е, че постоянно те ограничават в мислене, маниер на писане и изобщо съществуване. Тъпо е, че се налагат общоприети стандарти и ако случайно малко не си като другите, трябва веднага да те върнат пак в стадото. Тъпо е, че правилата хич не са толкова строги, отсъствията си се превишават, тук таме се викат родители, ама в крайна сметка всичко се разминава. Наистина не намирам мястото си в училище. Е, поне остава още малко. 

Обаче публикацията се казва "Радост", да споделя и радостната страна :). Не знам до колко човек може или не да се промени, ако кажа, че аз съм се променила, все едно да призная, че преди съм била по-лоша, а не е така, бях си "стандартна". И после дойде гимназията. Не се вписвам особено в картинката, но май и не искам. От време на време ми е самотно, но пък нали по-добре да съм си аз самотна, отколкото въвлечена в лъжливи приятелства и всякакви драми. Като гледам хората около мен, няма да критикувам цигари, алкохол и прочие, всеки сам си прави изборите, но аз просто се радвам за моите. Намерила съм какво ме прави щастлива и работя, за да го постигна. Бях си на село и наистина се чувствам сякаш постигнах нещо. Вече съм по-близо :).
Интересно е колко човек не забелязва,колко красиви неща ей така просто се подминават. Първият път, когато си отидох на село с идеята да гледам птици, видях само лиски и голям гмурец. Сега, няколко години по-късно, вече съм видяла над 100 вида птици там и съм сигурна, че ще видя и още. Какво търсене беше на папуняци. А сега тук папуняк, там папуняк, много папуняци, много нещо. Но май аз просто повече забелязвам. За секунди видях и как двойката папуняци по-горе "танцува" във въздуха, доста отдалече, но беше наистина интересен момент.
Понякога ми става смешно, като стоя точно до нещо интересно и ама хич не го отразявам. Физиономията ми, когато осмислих "А,тръстиков блатар,...а 200 дъждосвирци", сигурно е била интересна. Видях я и аз най-накрая тази пролетна миграция! Беше невероятно. Колкото и да не си личи от тази публикация (доста дълга) аз не съм многословен човек, не изразявам явно емоциите си в повечето случаи. Като показах обектива на сестра ми, тя каза, че не изглеждало да се радвам особено много. Не обичам да степенувам преживяванията си, но за мен наистина този обектив е огромно събитие. По същия начин не мога и да опиша какво е да си на метри от птиците, да се почустваш част от нещо толкова велико колкото миграцията.
След лазене по корем по земята, тактично заобикаляне на да кажем тора от кравите, направих първите си снимки от близо. Цялата се намокрих и още имам мускулна треска. Аз не търпя много много физическа болка, но наистина не съм била по-щастлива да ме боли нещо.
Калугериците не млъкнаха. Ама и за минута даже. По едно време ми стана неудобно, че заради мен постоянно крякат и се отдалечих, но те си продължиха. Оказа се, че не аз, ами двойката тръстикови блатари ги притеснява.
И пак малко по-общ план, това са бойници (ако някъде греша в определянето,моля да ме поправите).
Виждате ли птичето с черното около врата, по-долу? Според мен е камъкообръщач или 160-тия вид птица, виждам :).
Само дето не се разревах като си разглеждах снимките, за мен наистина е голяма радост да си видя напредъка :).
Жълта стърчиопашка. Интересно как първо си мисля "О, няма да минавам през тези тръни" и в следващия момент "Я,стърчиопашка" и право напред през трънаци и паяжини.
Това е черноопашат крайбрежен бекас, не можах да го снимам по-отблизо. Бях обещала да се прибера в 7 и половина и не успях да го дочакам да се върне. Но пък бях точно навреме и все още имам доверието на дядо, което е по-важно :). Сутринта станах рано и пак отидох до язовира. Бекаса го нямаше, но за сметка на това за първи път видях блестящ ибис на село.
На язовира винаги ходя с тояга, но тази сутрин в бързината я забравих. И съответно по пътя си намерих клон. Да,клон. Не могах да го счупя и да остане само пръчка. Вървя си аз с клона в Дългъна, ама с клон малко трудно се снима. Затова го оставих до пътя, понеже имаше доста разклонения, си стоеше изправен. Като се върнах да си го взема, на него беше кацнало полско врабче. Зарадвах се и нямаше как да не го снимам.

Вече стана доста късно, а утре - училище, така че останалите снимки друг път. Каквото и да е училището, благодарна съм за него, защото ме учи на търпение и макар и да звучи странно, колкото повече ме потиска, толкова повече оценявам себе си, това което съм и всичко, което мога. След няколко дни имам рожден ден, ставам на 18, и цялото семейство ще пътуваме за Гърция, за да гледаме пеликани и разни други птички. Нямам търпение да съм си отново на моето място, да се оглеждам и да попивам всичката красота. Все пак трябва да си спомням за нещо радостно, когато ни говорят за депресирани френски поети и докато те са си вечно белязани от черен песимизъм, аз си оставам почти оптимистка и си знам, че съм на прав път :).

9 коментара:

  1. Невероятна публикация! Толкова много прекрасни птици си видяла! Всяка една разполага със страхотен кадър, в който оживява. Направо ти се възхищавам! Много харесвам птици, но никога не съм се запознавала с толкова много видове! Снимката с папуняците определено е ценен момент. :)
    Точно днес имах среща с едно такова същество. Ядях сандвич на една пейка и до мен на някакви сантиметри кацна врабче. Малките му очички гледаха право към сандвича. Точно в този момент ми се искаше и аз да имам възможността да запечатам погледа му на снимка!
    Весело посрещане на рождения ден и ще се радвам ако публикуваш малко материал от Гърция!
    (:

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно е, че не се вписваш в догми и стандарти! Бъди такава каквато си :-) Страхотни снимки :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Както всеки път! браво! за всичко!

    ОтговорИзтриване
  4. Еххх, че красота и характери си събрала в този пост! Чудесен разказ и фотографии :)
    Темата за училището предпочитам да не захващам. Твърде схванато, по калъп и абсурдно е родното образование :( И... опитай с Алфред дьо Мюсе - прекрасна любовна поезия :)

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотна публикация!!!За снимките ти, само мога да кажа един фотографски лаф "Не е толкова важен апарата(обектива), а задапартаното устройство" :о) Снимките са невероятни, гонила съм да снимам птици и знам колко търпение и умения са нужни,а и тишина :о)))Надявам се екскурзията на семейството да е до езерото Керкини в Гърция, защото там е истински птичи рай и мисля,че ще останеш зашеметена. С нетърпение чакам и аз нови снимки.Прегръдки Ади

    ОтговорИзтриване
  6. Браво! Много красиво написано като стил и много искрено! А снимките ти са невероятни! Станала си част от дивата природа на птиците, което веднъж завладее ли те- не пуска! Споделила си прекрасна емоция!

    ОтговорИзтриване
  7. С голямо удоволствие изчетох цялата публикация,а колко време гледах снимките,чудесни,продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  8. Невероятни снимки, толкова много красота. Една от мечтите ми е да наблюдавам птици, обожавам ги :)) Бъди все така освободена, креативна и вярваща в себе си. Весело изкарване на рождения ден!

    ОтговорИзтриване