Коледна украса

С първата единбургска заплата си купих коледни играчки. Наредих си ги на рафта над фалшивата камина в стаята и не особено търпеливо зачаках. Добре, че бях прекалено заета, та да обръщам внимание на нетърпението си, пък и то времето мина бързо. И продължава да минава бързо, пустото му време. В почивния си ден се награждавах с разходка из квартала, купих си опаковачни хартии, после и подаръци за близките ми. Ех, да знаете колко пъти съм ги опаковала наум тези подаръци! В мислите ми панделки, двойни или единични, бързо догонваха задачите по еволюция, подминаваха ги и направо им се изсмиваха в лицето. То затова на изпита обърках елементарна задача за наследственост, която съм решавала правилно има-няма петдесетина пъти преди това. Ама опаковките, опаковките ми бяха прекрасни.

Ревностно пазех опаковачната си хартия на летището в Истанбул, където прекарах една особено дълга нощ. Прегърнала ръчния си багаж и рулото хартия, полагах предварително обречени на провал усилия да заспя. Преборих се за стратегическо място на пода до контакт, но бях изгонена, понеже не съм била пътник за Москва. Или за Делфи, Кишинев, Осака и още 93749 далечни дестинации. Е пък мога ли да знам къде да чакам, при положение, че полетът ми е след 12 часа? Обиколката ми на контакти намери своя прежалък край в изтърбушена седалка, уж неволно закачана на всеки пет минути от машина за превоз на багаж. Точно бях успяла да се сгъна по начин, хем избягващ редовни подритвания, хем предпазващ багажа ми, когато възрастен беларусец започна да ми говори на развален английски за аварията в Чернобил и поезията на Анна Ахматова. Особено показната ми незаинтересованост не му попречи да продължи да пелтечи. Как пък ме намери баш мен, ама какво ли се изненадвам - много ме бива да привличам странни особи. Чудя се какво ли ме прави толкова явна мишена за нетипични разговори/монолози - подозирам, че е защото изглеждам или прекалено нормална, или прекалено странна.

Веднъж пристигнала в България и посрещната с боза "Хармоника", радостта ми беше толкова голяма, че почти забравих неприятната нощ на турското летище. Казвам почти, защото обратно към Единбург отново ще ми се отдаде възможността да прекарам нощта на летището в Истанбул. Ще се постарая да не потретвам.

Бяхме в Икеа, откъдето си купих завеси, двойка разклонители и абажур за нощната ми лампа на село. Сериозна работа - или както казва брат ми - тука играят паунди!

Прибрахме се вкъщи късно, но аз бях решена да опаковам подаръците си, което пък вдъхнови майка ми да направи меденки и така до 2 през нощта. Тъй де, все пак толкова съм си представяла как ги опаковам тез подаръци - не върви да го свърша за 5-10 минути.

Бях оставила преподробни инструкции за всичко, което ми трябваше за украсата вкъщи и срока, в който то трябваше да ми е осигурено. Добре де, бях лееко досадна. Баща ми, в желанието си да ми угоди на капризите, напълни цялата ни тераса с елхови клони - то верно, че аз исках много, ама чааак пък толкоз. Клоните са от ливадата на бащата на майка ми, та не е сякаш сме окастрили някоя гора - тази ливада, за да си остане ливада, изисква на няколко години да се махат порасналите дървета. Такава беше и тази година.

Около Коледа доста се говори за изсичането на гори, за алтернативи на коледните елхи и изобщо за излишното консуматорство. Аз лично не попаднах на мнение, което да подкрепя - все ми се струваха прекалено крайни. Как може истински да се наслаждаваме на празника, когато насред хола ни има убийство?! Е па на много хора им се получава, широкоразпространен талант явно. Призивите да се откажем от коледните дръвчета ми се сториха нереалистични - та ние трудно се лишаваме от ежедневни приумици, камо ли пък от нещо, което е традиция. Коледа вече не е само време, през което да бъдем по-добри, но и по-био, по-еко, може да не сме съвсем наясно какво е био или еко, ама Коледа е, нека да го бъдем в неговата по-по-най версия. Елхите в саксия също попаднаха в листата на заподозрените злодеяния - търговски трик, пари на вятъра и маса хора, които много добре умеят да се чувстват измамени.

А то измами има, но не мисля, че е виновен само търговецът, а и купувачът, който обикновено не е запознат с грижите за елхата в саксия и за нейното засаждане в земята. Изборът на елха в саксия също изисква време и мисъл - съвсем не е просто нещо. Много от предлаганите елхи са извадени от земята неправилно, кореновата система, с която са останали, не е способна да поддържа дървото живо, сложени са в прекалено малки саксии, не са поливани или пък са преполивани. Баща ми, който също продава елхи в саксия, искрено се възмущава на повечето от тези, които се предлагат на пазара и най-вече защото некачествената стока, която може би е малко по-евтина и предлагана на по-удобно място, оказва лошо влияние върху търговците, които са се постарали продуктът им да е на ниво. Веднъж изсъхне ли ти елхата, обикновено заклеймяваш всички продавачи на елхи в саксии като измамници. Аз бих казала, че също както едва ли бихте си купили кайма от железария, може би не би следвало да си купувате и елха от верига хранителни магазини.

Температурите в домовете ни обикновено са прекалено високи за елхата, особено пък ако срещу нея духа климатик. Вероятно недостатъчната почва в саксията й ще пресъхне, а покрай еуфорията на празниците поливането остава на заден план. Елхата в саксия няма как да е голяма, защото на голяма елха съответства още по-голяма саксия, което прави пренасянето й нелека задача.

Аз лично искам да имаме елха в саксия и ми харесва украсата с живи елхови и борови клони. Искам да знам какъв е произходът им и начинът, по който са били отгледани. Не ми харесват отсечените елхи, но да ви кажа честно има и къде-къде по възмутителни неща. Тези елхи може да бъдат отгледани по начин, който не вреди на природата, дори обратното. За мен стига да отговаря на нужните регулации, това си е поредният отрасъл на земеделието, не много по-различен от гледането на домати. Просто доматите се берат всяко лято, а тези елхи през няколко години. Далеч съм от мисълта, че повечето предлагани елхи са отгледани и отсечени така както ми се иска, но това не означава, че няма и такива. Търсенето и предлагането вървят ръка за ръка, така че аз бих съветвала просто да обмислите своя избор и после да му се насладите достойно - голяма глупост е едно дърво да бъде отсечено, ако то няма да донесе радост вкъщи. Изборът си върви с последствията и ако елхата ви е отсечена, не я изхвърляйте после на боклука - може да мине през клонотрошачка и да се използва за мулч, да бъде компостирана или използвана за огрев. Ако пък е в саксия, грижете се за нея, докато дойде времето й за засаждане и се информирайте за това как правилно да изберете мястото и да подготвите терена.

И все пак, една елха, било то в саксия, не е решението на все по-ясно изявените проблеми с околната среда. Всеки път, когато чуя агитация за елха в саксия или за такава от плат, счупени клони и какво ли още не, не мога да не се зачудя за ефективността на тези кампании. Звучи ми болезнено познато - точно като моята ситуация - покривът пада, пък аз се чудя какви завеси искам - бели ли, екрю ли. И най-прекрасните завеси да сложа, покривът пак ще си се руши. По същият начин една по-природосъобразна постъпка по Коледа не отменя всичко негативно, което се случва през цялата година. Да, "пак е нещо", ама нали знаете, че аз не съм фен на "малко по малко" - винаги искам повече.

Мисля, че трябва да се обърне внимание на цялостното съзнание на човек и неговите потребности, пък после останалото ще си дойде от само себе си. Вероятно много голяма част от хората, които отглеждат сами част от храната си или пък я купуват от познати производители; които не се обграждат с безброй излишни предмети и осъзнават, че не могат да съществуват без природата и нейните блага - тези хора си купуват елхи в саксии или си правят такива от плат. Сигурно не изхвърлят и боклуците си по горите и парковете и учат децата си на същото разумно поведение. Тези хора мислят така 365 дни в годината и в един от тези дни решават да си купят елха в саксия. Но всъщност има и много хора, които са се увлекли в излишно свръхпотребление, хора, чийто акъл препуска по 92487 други теми и може би дори с основание цяла година не помислят за рециклиране или близост до природата. В един от тези дни измежду безброй покупки те са си купили и елха в саксия. Излизат от поредния магазин със самочувствието на някой, току-що извършил био/еко/природосъобразно дело. Една постъпка, която сякаш изтрива всички преди и след нея, ама какво ли значение имат те, след като на Коледа те са послушали вървящата по радиото/фейсбук кампания.

Каквато и елха и украса сте си избрали, за мен най-важно е да й се радвате, да бъде тя повод семейството ви да бъде по-сплотено и по-щастливо. Аз месеци наред си представях как ще украсявам заедно с брат ми и сестра ми, ще слушаме коледна музика и ще бъде прекрасно. В действителност тяхното съдействие беше минимално, оплакаха се от повтарящата се музика и отсякоха, че те от украса не разбират - било по моята част. Лепнаха се на телефоните си и още си стоят лепнати, но пък бяха искрено впечатлени, когато беше готова. Снимаха я, веднага се появи във фейсбук, че даже ме и тагнаха. Което отново си е признателност, просто по техния си начин. На снимките не е съвсем готовата украса - добавих шишарки на венците и тук-таме из клоните. Не, че не можех да си събера от някоя близка градинка, ама държах да са ми тюркменски шишарките. Все пак цяла година ми запушват улуците, да свършат и малко полезна работа.

Ех, толкова е приказно очакването на Коледа, че чак ме хваща яд, като дойде.

Семейна картичка за Коледа

Обичам да се ровя - в земята, в гардероби, шкафове и чекмеджета - мои, чужди - подробности. Любопитство, нахалство, някъде там посредата сме и аз, и брат ми, и сестра ми, и майка ми. Баща ми се прави на кротък. И той рови, просто досега не сме успели да го хванем в действие. Ех, някога, някога! С брат ми и сестра ми сме преровили целия апартамент на баба ми - чуди се баба къде й е прибрана кърпичката от сватбата - няма проблем, ние знаем. "Ровете, баба, ровете, ама да не правите много бербат." Това е бабата, която прави палачинки, бухтички и пържени филии за закуска само защото къде ти такова едногласие - да искаме и тримата едно и също нещо за ядене.

Другата ми баба, ех, там е голям смях. Понеже живее по-далече от нас, не се виждаме толкова често. Като бяхме малки, родителите ни оставяха там за няколко часа. Ех, трудно мога да опиша възмутената физиономия на баба ми. Минути след като родителите ни са затворили външната врата след себе си, тя вече се върти из кухнята да прави обяд. Наредили сме се ние на леглото в хола, седим си кротко има-няма 2 минути. Брат ми и сестра ми се споглеждат и някой от двамата небрежно казва: "Е, бабо, ти си готви, ние да почваме да ровим!"

 - Моля, какво да правите?!

 - Да ровим, бе бабо, да ровим - в твойта стая, в на дядо стаята, дано да ни остане време и за склада!

 - Как ще ровите, вие чувате ли се, сядайте тука и си вземете нещо да четете! 

 - Ама спокойно де, ние и книгите ще преровим.

Официално ни беше забранено да ровим, неофициално - нали сме се навъдили три броя, мож ли ни възпря всичките. След първия удар на ровене, баба вече заключва склада всеки път още преди да дойдем. Супер нечестно е, ама тя веднъж ще забрави и тогава, о тогава, както казва баща ми - "ще се разпишем". То и други места има за ровене, не е сякаш да оставаме на сухо. Баба все ни плаши с някаква точилка, ама ние подозираме, че въпросната точилка е заключена в склада. Баба ми и дядо ми се занимават с търговия - продават дрехи, пеньоари, работни дрехи и какво ли още не. Що стока има за ровене! Някъде след като сме разопаковали 987134 пеньоара и сме отворили своя чаршия върху голямата спалня, баба се обажда да пита майка ми и баща ми кога ще ни прибират. Те естествено винаги закъсняват и когато се появят, за ужас на майка ми ние вече сме струпали доволно много вещи за отмъкване. Копчета, ножички за нокти, дръжки за мебели, свръхголеми пижами и плюшени анцузи... върху масата в хола още стоят разпилени стари снимки - не пропускаме да се смеем на абитуриентската рокля на мама. Някой път, за наше огромно съжаление, ни карат да връщаме новите придобивки. Не ни трябвали ножички за нокти. За довиждане измежду "чао бабо, ние пак ще дойдем" и "ама да си почина първо малко, по-нататъка пак ще дойдете" се чува: "Бабо, аз няма да забравя за тенджерата и ще се върна да си я взема, да ми я пазиш!" 

 Превъртаме малко лентата и познайте какъв спор се развихря - къде е отишла ножичката за нокти, пак сме я били загубили, нали се сещате "толкова ли е трудно да връщате нещата там, от където сте ги взели!" То че е трудно, трудно е, ама друго щеше да си е, ако имахме сега запас от ножички, чак от Коми купувани! Накрая хем ние без ножички, хем баба ни обвинява, че сме ги отмъкнали всичките.

Та, ровенето. Измежду черно-белите снимки и неотворените комплекти кристални чаши винаги изскачат и писма, и картички. На село има цели кашони пълни с картички. В гардероба пък са струпани писмата. Обичам да ги чета, толкова обикновени и толкова истински! Добре били, хранели се, вчера яли мусака. И за мусаката, и за военните по улиците се пише с такава лекота. Лятото щях да снимам любимите си и да ги публикувам тук, но така и не стигнах до този момент. Тъжно е, че писмата и картичките драстично намаляват през новото хилядолетие. Ами моите внуци из какво ще ровят? Толкова обичам да чета стари писма, че ми се струва ужасно егоистично да лиша следващите поколения от това удоволствие. Пък и винаги е такава радост да получиш нещо по пощата! Нещо, написано специално за теб, нещо, за което човекът е отделил време и някой лев за марка :). Сметките за телефона не се броят. 

В един от американските блогове, който следя, всяка година публикуват коледните картички, които са получили. Лепят ги на вратичките на кухненските си шкафове и имат толкова много! Чувствата ми се обобщават с: "Ама и аз искам!" Семейни снимки, по някой ред за това кой какво прави, много ми хареса! Има хора, с които се виждаме рядко, но това не означава, че не са в мислите ни и една семейна коледна картичка ми се струва прекрасен начин да го покажем. Миналата година не успях да я осъществя, но след повече от 5 часа миналата нощ, тазгодишната е готова!

Оказа се, че имаме само една снимка заедно за тази година. Само една! Срамота и половина. Хубава снимка на майка ми и баща ми поотделно пък така и не намерих. Трябва да се снимаме по-често - и заради нас, и заради бъдещите поколения. Снимката ни направо лъха на Коледа - не се оставяйте на късите ръкави да ви заблудят! Направих я черно-бяла, че така по мога да залъжа някой, че не е правена лятото.

Сутринта бързах да споделя идеята си с останалите членове на семейството и да им покажа картичката. Майка ми много я хареса и подкрепи начинанието, тя ще организира напечатването на хартия и после заедно ще ги сгънем, ще надпишем пликовете и ще ги изпратим. И под "заедно" да се разбира, че накрая ще останем само аз и майка ми и купчина пликове, в най-добрия случай и сестра ми.

Брат ми и сестра ми харесаха картичката, с леки забележки. Първата реакция на брат ми: "Абе, како, кво е тва пожелание, за първи път го чувам, дай да го сменим с нещо по-нормално! Изобщо то какво даже означава?!" Мисля, че той с думите си доказа, че имаме нужда от повече истинско общуване, от повече разговори за празниците, които според мен трябва да са повече от просто "весели".

Това е картичката отвътре. Помолих всеки да си направи списък с хората, на които иска да изпрати картичка, за да сметнем колко ще са ни нужни. На брат ми и сестра ми им трябваха има-няма 5 секунди, за да дадат своята бройка - нула. Подхвърлих няколко имена на техни приятели, не, не искали да им изпращат картичката, защото било странно. Докъде стигнахме, жестовете на лично внимание са ... странни? Брат ми отсече, че не върви да даде на приятелите си картичка, на която ме има и мен, и родителите ни, защото те не ни познавали. Пък в текста за него имало само едно изречение и като за капак го дели със сестра си. Да вметна, че той е рибарят, така че има повече от едно изречение! Виж, ако картичката била само за него, тогава по можело да даде на приятелите си. Аз, ревностно защитаваща произведението си, му казах, че той не живее сам, а е част от семейство. Прекрасно семейство при това, ама той е в период, в който не ни признава заслугите. Коледа е семеен празник, съответно семейна картичка.

Брат ми продължи със забележките по текста: "И ква пък е тая изхвърлена салфетка, не го разбирам!" Аз напомням как няколко дни след като вече бях горд собственик на тюркменска земя, бяхме в ресторант и аз показвах на майка ми къде е мястото, къде ще бъде къщата, входа. Заканихме се да запазим салфетката, като за рисунка на въображаема къща върху салфетка беше очудващо детайлна! Дни по-късно някой ме пита какво е станало с моята салфетка и тогава се сетих, че съм я забравила на масата. След като чу историята, брат ми, отново възмутен, възкликна: "Че то аз, дето съм бил там, не го разбрах това изречение, камо ли примерно баба!"

Това е задната корица. Брат ми веднага ме разконспирира: "Ти тва сигурно си го видяла в някой американски блог!" Потвърдих и моята идея за коледни картички беше превърната в "Како, како, виждаш ли какво става като емигрираш, ние в България такива картички не изпращаме. Те американците като са дебели, кво и ние ли да станем дебели?!" Според мен отношението на брат ми показва, че имаме нужда от повече такива картички!

Наясно съм, че е малко рано за коледни картички, но пък още по-наясно съм, че ако не пиша на момента, после забравям. Някои от получателите може да видят картичката предварително, ама то до края на декември месец ще забравят как изглежда :). Ще се радвам, ако някой ден и ние получаваме такива картички. Пък и кой знае, може някой да прочете това и да се вдъхнови да изпраща коледни картички :). В този ред на мисли, добре че пиша за Коледа през ноември, още имате време да си направите и вие семейна картичка :)).

Следпразнично

И отново дъждовен, мрачен и меланхоличен Единбург :) . Абе, усмивката на края на предишното изречение е малко измъчена, ама от утре като ме завърти учебната дейност и няма да имам време за такива чувства. 

Имах тооолкова хубава ваканция! Ех, добре че беше тя да ме топли сега :) . Тази усмивка е по-искрена от предишната :) . 

Беше ми кеф просто да говоря на български, да се спъвам по български тротоари, да казвам "Благодаря", да гледам радостта в очите на моите си хора, когато ме видят... Не, наистина, отчитам го като лично постижение, че уча в Единбург. Не толкова заради високите изисквания, по-скоро защото е ама толкова извън моята "удобна" зона, че няма накъде повече. То аз все още шашкам хората, че уча в чужбина, аз, дето се разхождам по улиците, ядейки туршия от трилитров буркан. В моя защита, беше много хубава туршия и тъй и тъй имах вилица в чантата /естествено, то в моите чанти само такива тривиални предмети има/, та защо да чакам да се прибера.

Е, не ми е съвсем ясно как точно ще се вмести селото и България в научната ми кариера /ама как важно звучи, тъй де, няма да си играем на дребно,я/, ама предпочитам да го карам стъпка по стъпка, с дежурната вяра, че всичко ще се нареди. Това ми е философията и за носене на багажи, междудругото. И как само ми прескача мисълта, ама да, за мен са много логично свързани.

Все се надценявам и така ги нареждам тея чанти, че като дойде време за тръгване и ги погледна, за момент се чудя ще стане ли тая работа, няма ли. Ама понеже обикновено бързам, грабвам ги и шшш, те верно тежали много. Първо до пътната врата. После си почивам като стигна поляната. И до черниците на баба Нанка, на моста и айде, добрах се до спирката. Като се пъна да бягам в Единбург, пак така - малко по малко и то взех, че стигнах. Обикновено даже си подминавам крайната цел, понеже като я достигна, си викам : "Брей, ми то не било чааак толкова трудно, мога и още малко".

Ама щеше да ми бъде прекалено лесно, ако се придържах безрезервно към тази философия. Всичко искам, сега го искам. То и затова си знаех аз, че няма да свърши светът - кой свят би свършил преди да съм се влюбила за първи път, преди пак да се чуе детски смях на село или в малко по-скорошен план - преди да съм си изяла компотите?! Не и моят. 

Толкова неща ми се правят, обикновено в неподходящи моменти и нереалистични количества, ама знаете ли, обикновено ми се получават. Някой път са вмъкнати измеждудругото, остават незаснети, но не и забравени. Поне засега, пък като ги има и в блога, още повече :) .

Изминалата година ми беше най-любимата досега, изобщо ако можеше да бъде опредметизирана по някакъв начин, щях да я прегръщам и да й се радвам :) . Вярвам, че хората се променят, пък от нас зависи към какво. И сакън да не пропусна да се рекламирам, но да - мисля, че съм се променила към по-добро. По-щастлива съм, пък за мен тези две неща вървят ръка за ръка.

Като съм започнала с прегръщането - да, напоследък много съм се отворила в тази насока. А преди нито давах мен да ме пипат, нито ми е идвало отвътре аз да прегърна някого. Толкова ми беше противоестествено, особено срещна някого на улица, той се засили към мен, аз в режим на защита се отдръпвам, ама после пък ми светва лампичката за благоприличие и решавам да се прежаля, изобщо странна и конфузна ситуация. Сега пак изпадам в малко странни ситуации тип говоря си с някого и прекъсвам разговора с "Ее, може ли да те прегърна?", ама май е по-добрата алтернатива. Изобщо срещнах хора, към които мога да изразя емоция без да се насилвам; хора, които заслужават да ги прегърна. И още повече, обърнах заслужено внимание и на хората, които винаги са били до мен и към които не винаги съм била толкова щедра с прегръдките.

Макар да нямам доказателство в снимки - правих сирена и даже запалих и други по това занимание. Отсега планираме лятното производство, пък аз може и да споделя по-подробно какви сме ги свършили. Брито пааак не стана на Бри, ама ние не се даваме лесно, ще има 6-ти дубъл. Козето, обаче, оо, козето беше най-хубавото, което съм опитвала досега. Нали разбирате, от двата вида, които съм яла, моето по ми харесва :)) . Оформено като руло и отъркаляно в подправки, полято със зехтин - абе един път е.

И за овчето направо се избиха, аз съвсем малко опитах от него - по-голям кеф ми беше да черпя и да се радвам на реакциите. 

Всички рафтове в избата са пълни, при това само 1/4 от тях с буркани от времето на прабаба ми. Познават се по това, че тогава капачките не са се казвали "Роси" :)) . Градината е изорана, с изключение на едни 30-тина квадрата, които ще обръщам наръка, ама това ми е работа за час, час и нещо, все пак аз декар обърнах по два пъти. И явно наистина ми е ден да се рекламирам. Е, няма да се идеализирам - доброволно се предадох пред един особено упорит троскот и не съм държала вилата по правилния начин, щяла съм да изкривя сапа на съседската вила /не си мислете, че не искам да си купя моя, ама на, кът са явно хубавите вили/. Пфф, какво да кажа, на крив човек и вилата му е крива. Ама иначе ме забавляват съседите, аз тук много ги нареждам, но са добри хора, просто много ограничени, а мен най ме бива да излизам извън техните рамки :) .

Учих, разбрах, че даже обичам да уча. С такъв кеф се готвих за матурата по БЕЛ, все още възмущавам брат ми и сестра ми, като им казвам, че ако можех, пак щях да се явя. Еми не мога да го преживея аз това 5.98! И оттогава имам по-различно отношение и към езика, и към литературата. Чета много блогове и грешките ми правят впечатление. Дори някои направо ме дразнят, а после и аз се дразня от себе си, защото съм сигурна, че и в моите писания има такива. Нямам навика да се чета, но напоследък се упражнявам в "Намерете n на брой правописни/пунктуционни/граматични грешки" върху старите си публикации. Разчетох се и на книги, особено от български автори. С ясно изразени предпочитания към по-селските, шокиращо направо :) . Да живеят огромните дядовски елеци с още по-огромни вътрешни джобове, що литература пренесох в Единбург! И 2 компота, и люти чушки, и сладка, и бисквити "Закуска", изобщо добре, че имах и книги да замажа малко положението, иначе изглеждаше сякаш ще отварям лавка.

Научих се да си пестя усилията за хората, които биха ги оценили. Често залитам в тази крайност, понеже като правя нещо, все ми се иска наистина аз да съм го направила от-до, а това поглъща време и наистина усилия. Тях обикновено ги дарявам на драго сърце, но да, втори път няма да меся хляб за хора, които ме питат "Ми ти защо не си купуваш от магазина, даже купони имаш?!" Аз купоните ги загубих, ама не е това идеята .

Блоговете, моят и всички, които следя, също са голяма част от изминалата, и от настоящата година. Ех, към колко интересни личности ми отвориха очите! Пък после същите личности, които са ме вдъхновявали и усмихвали, казват и по някоя добра дума и за мен, изобщо хубаво е :) . Благодаря ви и се считайте прегърнати!

Зимни празници 2011

Понякога ми е малко трудно да се възприема като стопанка на къща. Е, нали са 2/3 от къща, та по-става.
Честно казано хич не съм от най-приветливите. Не събирам паяжините. Но пък след като си изплатя новия обектив, възнамерявам да си купя прахосмукачка. Преди около месец разсипах пакет сол в кухнята и още си е там. Шш, гони мравките. Обаче като съм си на село, сред градината, а вечерта в къщата, всичко ми се струва толкова естествено. Като,че ли вече съм по-навътре с нещата :) . Е, има вероятност заради мен да са се спукали няколко тръби и явно действам по особен начин на електрическата мрежа, защото от както аз съм там осветлението намаля поне на 50%. Миналата седмица имах гости за малко и аз веднага ги хванах на работа, да полеят лимоните. Като си тръгвахме, минахме по пътеката покрай навеса и веднага забелязах,че една от кратунките не е на мястото си. Хванах ги аз, че са я пипали :) .

Много държах да си направя коледна украса на село. И как винаги си избирам най-тежкия вариант :). Бялата кашпа тежи супер много, но това не ме спря да я разкарвам от магазина до вкъщи, на училище, през гарата и най-накрая на село. Подрязах чемширите и си направих венец за входната врата. Обрах шишарките от съседния двор :) . Е, има и мои шишарки измежду тези. В интернет постоянно попадам на снимки на стари ключове и все се чудех как така аз още не съм намерила никакви на село. И после реших да подреждам бюфета в спалнята и ключове да искаш. Сигурно отключват нещо, пък някога може и да разбера какво точно, но дотогава ще им се радвам на елхата ми. Много харесвам предмети с история, да пипна нещо, до което се е докосвал и дядо, и прадядо ми. Като магия е.

Преди да премина към градската Коледа, виждате ли фазана измежду дърветата ?Снимката е от баща ми, колкото да ми докаже, че не ме занася. И баба ми вика: "Оо, то винаги е имало, дядо ти даже ги хранеше." Та така, крили са ги те от мен фазаните 18 години ;р . Понеже знам,че все някога ще видя и фазан, и морски орел, и жерави, много ми е любопитно какво в мен ще се е променило тогава. Кое ще ме направи по-готова да ги видя тогава, отколкото сега.

Украсата вкъщи е дело на мама. Всъщност украсата се превърна малко в темата на раздора, защото искахме да е готова по-отрано. Работата и умората си казаха думата, но мама се справи сравнително добре във времево отношение и отлично в качествено :) . То като се замисля миналата година бяхме готови ден преди Коледа, така че имаме сериозен напредък. Празниците като цяло са ни малко проблемна област. Мама каза, че всяка година й става мъчно по това време, защото заради работата не сме повече време заедно. Тази ваканция като,че ли ни беше най-"заедно" ваканцията, беше толкова хубаво.

Да не си помислите, че сме били ептен идеални, много беше сръдня, много беше каране. Не, наистина, при нас винаги са ситуации, в които се чудиш да ревеш ли, да се смееш ли. Ние обикновено минаваме по няколко пъти на ден и през двете. Аз имах доста поръчки, колкото дни спах само по 2-3 часа. Ей, как си се радвам сега на съня. Хубава работа са съботите и неделите.

Наистина ме е яд, че повечето ми публикации са все доста след самите събития, защото забравям всичките забавни реплики и случки. И сега като се замисля за нещо смешно, се сещам единствено как баща ми разказваше,че избите на стария ни апартамент са се наводнили със сещате се какво и,че трябва да дадем някаква сума, при което сестра ми го прекъсна с "Ама защо?! Ние не акаме там." Да,много тематично. Даже ми е странно, че аз го написах това. Явно съм живяла с баща ми достатъчно дълго, че малко от неговия акъл се е предал и на мен.

Вкъщи всички си опаковаме подаръците и надписваме картички. Професионално изкривяване. Но пък е много по-красиво. Е, аз не направих картички, но пък надписах имената. За всеки купих книга. Какво ме накара да влезна в книжарница , не знам, но за 5-6 минути бях избрала за всеки четиво. Много ми харесва идеята да подариш книга. Е, брат ми и сестра ми не са толкова впечатлени и уж са започнали да четат, но ще видим. Чак на мен ми се прииска някой да ми подари книга. А аз изобщо не съм от четливите. Всъщност не ми се четат неща със сюжет, камо ли пък стихове. Лимоновите насаждения в Русия обаче са друга работа, даже напрежение има, ще измръзнат ли, няма ли :) . И едни лекции по пчеларство си намерих на село. И календар на свиневъда.

Явно колкото по-малка ти е елхата, толкова повече подаръци под нея :). Като дойдоха брат ми и сестра ми да видят украсата и двамата бяха на мнение, че е много хубава , ама "Къде е елхата?" . Последвано от "Това ли,бе?!" , "Ама тя даже връх няма!" .
Всъщност поне 7 върха преброихме. Задобряваме и с позьорските семейни снимки :) . За момент се зачудих дали да не пусна предишния кадър, на който всеки гледа накъдето си иска, а брат ми си е сложил ръцете по някакъв абсолютно неестествен начин върху главата на баба,а тя милата търпи и гледа в апарата . Ама нали му обещах да не го излагам. То ако беше за излагане щях да ви покажа снимката, на която се е проснал в една кална локва на село, ама буквално си е легнал в нея, и реве като магаре .

Всеки приготви по нещо за трапезата. За мен сармите, кестените и ядките, за брат ми картофите и прочие. Да знаете каква беше на сестра ми физиономията като й казах, че ще прави салата :) .
"И каква салата ще правя?"
"С цвекло."
"Тва пък кво е?!"
"Ей там в чантата е, иди да го вземеш."
И съответно се връща с две глави ряпа .
После оценихме всяко ястие, накрая естествено го обърнахме на майтап, та победител нямаме. Мама направи питката, на която формата беше за 10, кората за 9, вътре за 7, пък ептен вътре за 4. На следващия ден направи пак и вече и стана за 10 всеки компонент. За баба беше ошафа и тя естествено направи и тиквеник, и баклава, и баница, и фасул. Сакън да не би да се види някъде парче от покривката. Всъщност всички сме много различни и всеки иска да си наложи неговия начин на празнуване :) . Аз например не приемам майонезата за постна и с баща ми се скарахме само 3 пъти на тази тема. Повече от 7 ястия ми се вижда прекалено, не обичам да смесвам различни храни. Познайте ние колко имахме :) .
Обичам малка порция насред голяма бяла чиния . Или "Мари баба, много си скръндзава."
Вечерта играхме на игри, любимата ми част. Да не си помислите, че съм много добра, даже напротив. Просто ми е супер забавно. Толкова забавно, че три пъти подред питах "Човек ли съм?" и когато най-накрая мислех, че съм запомнила, питах дали летя :) . Брат ми веднага ми оцени игрите като тъпи, ама и той се включи. Мама , от своя страна, държеше едно въженце, докато подремваше на дивана, та ептен колективна дейност.

Леко иронично е, че само аз не направих картички, даже тати си оползотвори 1-2 стокови разписки :) .

Останалата част от подаръка на тати за мама беше алкохол и още алкохол. Тя не може да спи и понякога към 2-3 се чуват да дрънчат стъклени чаши ;р. Вкъщи само я базикаме, че се е алкохолизирала, имаме цял репертоар от реплики на "Ама не мен даже не ми харесва. Ти да не мислиш, че искам да пия?!" . Книгата, която аз й подарих, се казва "Книга за събуждане" . И баща ми веднага каза: "Ха, ми то ти първо трябва да заспиш!"

Тук сестра ми пожелава на баща ми "Всичко най-Ивинтуално" . Сестра ми може да бъде най-милия човек на света. Ама понякога си е направо опасна. Не,сериозно, всеки ден се чува някой да бяга към стаята си, викайки "Нее,моля те, не ме бий!" . И така добре знае как да си играе с нас :) . Усеща кога съм заета и наистина имам работа и тогава идва при мен и ми казва "Аз дойдох да прекараме време заедно." , "Ти никога нямаш време за мен." и прочие. А всъщност обикновено тя ме гони мен .

На мама даже й се обадиха да й кажат, че дъщеря й гледа много страшно ;р .

Всяка Коледа си мисля, че тази е най-хубавата досега. Смяхме се, ревахме, карахме се, сдобрявахме се, ядохме, чистихме, цапахме, пак чистихме... заедно .

Коледна украса

Вкъщи обикновено все сме назад с всичко , елхата ни беше готова 2 дни преди Бъдни вечер , а самата украса сигурно ще бъде свалена някога през Януари . Ама то с нея си е много по-хубаво , затова да й се порадваме повече : ). Брат ми и сестра ми не се включиха в украсяването , затова с майка ми си разделихме задачите , аз украсих в Пловдив , тя на Рогош. И на двете ни се получиха много добре украсите / според нашето скромно мнение ;р/ .

Елхата от тишу беше голяма играчка,добре си тренирах търпението,пък и резултата не е лош : ) .

Заслугата за опаковането на саксията на елхата е на майка ми :) .

Началото на декември имаше доста силни ветрове и най-накрая успях да си събера от големите шишарки,на които бях хвърлила око още преди година. Понеже знам,че не съм единствената,която събира шишарки от това място , исках да отида възможно най-рано , ама нали съм и на училище , най-рано към 2 можех да отида . За моя радост нямаше други луди хор , които да тръгнат да събират шишарки докато вали сняг и духа вятър , така че всичките бяха за мен :) .

Основните акценти в украсата бяха (хах,те все още са си,нали не сме я прибрали) белите панделки и шишарките .

И любимата ми част , полюлея . Направих го сигурно за 10 минути , но поне половин час го закачах ... ;р .

Елхата на Рогош беше по-впечатляваща :) .

Мама в действие :). Най-вкусни бяха зелевите сърми и содената питка . Точно когато всичко беше почти готово , питката вече наполовина изпечена , на майка ми й се обади нейна приятелка , разказа й как точно са сложили парата в питката . И като подскочи майка ми , в нашата питка пара нямаше . Ама нищо , ръгнахме я с малко закъснение , "изобщо" не си личеше къде е. Падна се на сестра ми , но нищо чудно , нейното парче беше 1/3 от цялата питка . Питката беше голям успех , сестра ми само нея яде :) .

Брат ми и тати чупиха орехи , останалите предпочетохме да останем " в неизвестното" .

Единственото нещо,което бяхме направили предварително,бяха меденките за украса . Една неделя пекохме и след като имахме достатъчно за украсата , продължихме с няколко тави за ядене . Майка ми обаче и на тях тръгна да слага дупки със сламка и аз бях много възмутена , нали тези бяха за ядене (по моята гениална логика меденки с дупка не стават за ядене явно ;р).

Когато сме на Рогош наистина сме по-сплотени , сигурно защото прекарваме много повече време заедно , все пак една не особено голяма стая е кухня , хол , трапезария и моята спалня и щем , не щем , заедно си стоим ;р .

Венчетата на мама бяха страхотни , жалко , че нямам по-хубава снимка .