Коледна украса

С първата единбургска заплата си купих коледни играчки. Наредих си ги на рафта над фалшивата камина в стаята и не особено търпеливо зачаках. Добре, че бях прекалено заета, та да обръщам внимание на нетърпението си, пък и то времето мина бързо. И продължава да минава бързо, пустото му време. В почивния си ден се награждавах с разходка из квартала, купих си опаковачни хартии, после и подаръци за близките ми. Ех, да знаете колко пъти съм ги опаковала наум тези подаръци! В мислите ми панделки, двойни или единични, бързо догонваха задачите по еволюция, подминаваха ги и направо им се изсмиваха в лицето. То затова на изпита обърках елементарна задача за наследственост, която съм решавала правилно има-няма петдесетина пъти преди това. Ама опаковките, опаковките ми бяха прекрасни.

Ревностно пазех опаковачната си хартия на летището в Истанбул, където прекарах една особено дълга нощ. Прегърнала ръчния си багаж и рулото хартия, полагах предварително обречени на провал усилия да заспя. Преборих се за стратегическо място на пода до контакт, но бях изгонена, понеже не съм била пътник за Москва. Или за Делфи, Кишинев, Осака и още 93749 далечни дестинации. Е пък мога ли да знам къде да чакам, при положение, че полетът ми е след 12 часа? Обиколката ми на контакти намери своя прежалък край в изтърбушена седалка, уж неволно закачана на всеки пет минути от машина за превоз на багаж. Точно бях успяла да се сгъна по начин, хем избягващ редовни подритвания, хем предпазващ багажа ми, когато възрастен беларусец започна да ми говори на развален английски за аварията в Чернобил и поезията на Анна Ахматова. Особено показната ми незаинтересованост не му попречи да продължи да пелтечи. Как пък ме намери баш мен, ама какво ли се изненадвам - много ме бива да привличам странни особи. Чудя се какво ли ме прави толкова явна мишена за нетипични разговори/монолози - подозирам, че е защото изглеждам или прекалено нормална, или прекалено странна.

Веднъж пристигнала в България и посрещната с боза "Хармоника", радостта ми беше толкова голяма, че почти забравих неприятната нощ на турското летище. Казвам почти, защото обратно към Единбург отново ще ми се отдаде възможността да прекарам нощта на летището в Истанбул. Ще се постарая да не потретвам.

Бяхме в Икеа, откъдето си купих завеси, двойка разклонители и абажур за нощната ми лампа на село. Сериозна работа - или както казва брат ми - тука играят паунди!

Прибрахме се вкъщи късно, но аз бях решена да опаковам подаръците си, което пък вдъхнови майка ми да направи меденки и така до 2 през нощта. Тъй де, все пак толкова съм си представяла как ги опаковам тез подаръци - не върви да го свърша за 5-10 минути.

Бях оставила преподробни инструкции за всичко, което ми трябваше за украсата вкъщи и срока, в който то трябваше да ми е осигурено. Добре де, бях лееко досадна. Баща ми, в желанието си да ми угоди на капризите, напълни цялата ни тераса с елхови клони - то верно, че аз исках много, ама чааак пък толкоз. Клоните са от ливадата на бащата на майка ми, та не е сякаш сме окастрили някоя гора - тази ливада, за да си остане ливада, изисква на няколко години да се махат порасналите дървета. Такава беше и тази година.

Около Коледа доста се говори за изсичането на гори, за алтернативи на коледните елхи и изобщо за излишното консуматорство. Аз лично не попаднах на мнение, което да подкрепя - все ми се струваха прекалено крайни. Как може истински да се наслаждаваме на празника, когато насред хола ни има убийство?! Е па на много хора им се получава, широкоразпространен талант явно. Призивите да се откажем от коледните дръвчета ми се сториха нереалистични - та ние трудно се лишаваме от ежедневни приумици, камо ли пък от нещо, което е традиция. Коледа вече не е само време, през което да бъдем по-добри, но и по-био, по-еко, може да не сме съвсем наясно какво е био или еко, ама Коледа е, нека да го бъдем в неговата по-по-най версия. Елхите в саксия също попаднаха в листата на заподозрените злодеяния - търговски трик, пари на вятъра и маса хора, които много добре умеят да се чувстват измамени.

А то измами има, но не мисля, че е виновен само търговецът, а и купувачът, който обикновено не е запознат с грижите за елхата в саксия и за нейното засаждане в земята. Изборът на елха в саксия също изисква време и мисъл - съвсем не е просто нещо. Много от предлаганите елхи са извадени от земята неправилно, кореновата система, с която са останали, не е способна да поддържа дървото живо, сложени са в прекалено малки саксии, не са поливани или пък са преполивани. Баща ми, който също продава елхи в саксия, искрено се възмущава на повечето от тези, които се предлагат на пазара и най-вече защото некачествената стока, която може би е малко по-евтина и предлагана на по-удобно място, оказва лошо влияние върху търговците, които са се постарали продуктът им да е на ниво. Веднъж изсъхне ли ти елхата, обикновено заклеймяваш всички продавачи на елхи в саксии като измамници. Аз бих казала, че също както едва ли бихте си купили кайма от железария, може би не би следвало да си купувате и елха от верига хранителни магазини.

Температурите в домовете ни обикновено са прекалено високи за елхата, особено пък ако срещу нея духа климатик. Вероятно недостатъчната почва в саксията й ще пресъхне, а покрай еуфорията на празниците поливането остава на заден план. Елхата в саксия няма как да е голяма, защото на голяма елха съответства още по-голяма саксия, което прави пренасянето й нелека задача.

Аз лично искам да имаме елха в саксия и ми харесва украсата с живи елхови и борови клони. Искам да знам какъв е произходът им и начинът, по който са били отгледани. Не ми харесват отсечените елхи, но да ви кажа честно има и къде-къде по възмутителни неща. Тези елхи може да бъдат отгледани по начин, който не вреди на природата, дори обратното. За мен стига да отговаря на нужните регулации, това си е поредният отрасъл на земеделието, не много по-различен от гледането на домати. Просто доматите се берат всяко лято, а тези елхи през няколко години. Далеч съм от мисълта, че повечето предлагани елхи са отгледани и отсечени така както ми се иска, но това не означава, че няма и такива. Търсенето и предлагането вървят ръка за ръка, така че аз бих съветвала просто да обмислите своя избор и после да му се насладите достойно - голяма глупост е едно дърво да бъде отсечено, ако то няма да донесе радост вкъщи. Изборът си върви с последствията и ако елхата ви е отсечена, не я изхвърляйте после на боклука - може да мине през клонотрошачка и да се използва за мулч, да бъде компостирана или използвана за огрев. Ако пък е в саксия, грижете се за нея, докато дойде времето й за засаждане и се информирайте за това как правилно да изберете мястото и да подготвите терена.

И все пак, една елха, било то в саксия, не е решението на все по-ясно изявените проблеми с околната среда. Всеки път, когато чуя агитация за елха в саксия или за такава от плат, счупени клони и какво ли още не, не мога да не се зачудя за ефективността на тези кампании. Звучи ми болезнено познато - точно като моята ситуация - покривът пада, пък аз се чудя какви завеси искам - бели ли, екрю ли. И най-прекрасните завеси да сложа, покривът пак ще си се руши. По същият начин една по-природосъобразна постъпка по Коледа не отменя всичко негативно, което се случва през цялата година. Да, "пак е нещо", ама нали знаете, че аз не съм фен на "малко по малко" - винаги искам повече.

Мисля, че трябва да се обърне внимание на цялостното съзнание на човек и неговите потребности, пък после останалото ще си дойде от само себе си. Вероятно много голяма част от хората, които отглеждат сами част от храната си или пък я купуват от познати производители; които не се обграждат с безброй излишни предмети и осъзнават, че не могат да съществуват без природата и нейните блага - тези хора си купуват елхи в саксии или си правят такива от плат. Сигурно не изхвърлят и боклуците си по горите и парковете и учат децата си на същото разумно поведение. Тези хора мислят така 365 дни в годината и в един от тези дни решават да си купят елха в саксия. Но всъщност има и много хора, които са се увлекли в излишно свръхпотребление, хора, чийто акъл препуска по 92487 други теми и може би дори с основание цяла година не помислят за рециклиране или близост до природата. В един от тези дни измежду безброй покупки те са си купили и елха в саксия. Излизат от поредния магазин със самочувствието на някой, току-що извършил био/еко/природосъобразно дело. Една постъпка, която сякаш изтрива всички преди и след нея, ама какво ли значение имат те, след като на Коледа те са послушали вървящата по радиото/фейсбук кампания.

Каквато и елха и украса сте си избрали, за мен най-важно е да й се радвате, да бъде тя повод семейството ви да бъде по-сплотено и по-щастливо. Аз месеци наред си представях как ще украсявам заедно с брат ми и сестра ми, ще слушаме коледна музика и ще бъде прекрасно. В действителност тяхното съдействие беше минимално, оплакаха се от повтарящата се музика и отсякоха, че те от украса не разбират - било по моята част. Лепнаха се на телефоните си и още си стоят лепнати, но пък бяха искрено впечатлени, когато беше готова. Снимаха я, веднага се появи във фейсбук, че даже ме и тагнаха. Което отново си е признателност, просто по техния си начин. На снимките не е съвсем готовата украса - добавих шишарки на венците и тук-таме из клоните. Не, че не можех да си събера от някоя близка градинка, ама държах да са ми тюркменски шишарките. Все пак цяла година ми запушват улуците, да свършат и малко полезна работа.

Ех, толкова е приказно очакването на Коледа, че чак ме хваща яд, като дойде.