вторник, 27 септември 2011 г.

За топлината на есенния вятър


Здравейте :) !
Със започването на учебната година малко ми се пообърка графика,но влизам в ритъм .
То това ми е малко скучна тема,затова първо да я "изчистя" нея,после интересното .
Последният първи учебен ден с удоволствие го пропуснах,вместо да се преструвам на радостна или изобщо заинтересована от тази "подробност", реших да съм наистина щастлива,като помогна на мама в магазина .
15 Септември 2011 изобщо няма да остане в съзнанието ми като дата,свързана с училището,единствено като хубав спомен за рождения ден на мама :) .
За него-по нататък .
Бях посрещната с "ден дойде,два я няма" , на мен хапливите забележки вече не ми правят впечатление,но понякога ми става смешно като се замисля какви неща се говорят за мен,направо са ми абсурдни,защото се познавам и знам колко са далече от истината .
Понеже нали е като за последно,реших,че ще съм по-сериозна,учебници,тетрадки,пък в тях писано,при това почти четливо. Та така поне до края на септември месец .
Всъщност аз наистина съм си сериозна. Открих,че ако държа всичките полета да са ми сини,а заглавията - лилави,пък ако може и буквите да са с еднакъв наклон,се съсредоточавам достатъчно,за да може рискът от баавно притваряне на клепачите да е минимален. И пак междучасията си чертая схеми за градината,пък в часовете слушам,слушам и по едно време се усещам,че наум изчислявам колко корена домати се събират на един ред :) . 21 . Сметките са пипера си ги оставих за утре,че имаме по-"вълнуваща" програма .

Преработената ми градинка . Махнах всичко,обърнах всичките почти 10 см пръст и реших,че така няма да я бъде,трябва още .

Ей,ако знаете колко смела съм станала,измъкнах дъските на снимката от място,което преди не бих и приближила. Като бонус си взех и няколко бълхи, да знаете как хубаво съм нахапана :) . Живея на Фенистили,че иначе не ме свърта на едно място .
Това ми е за трети път вече,още малко и няма да ми прави впечатление. Първият път беше най-сериозно,като си видях корема и реших,че може шарка да имам .
"Тате,това от бълха ли е?"
"Не."
"От какво тогава?"
"От много бълхи ."

Може би щеше да е по-красиво,ако всичко беше с камък,но реших да оставя и няколко на дувара все пак .
Пак успях да възмутя съседа,защо съм сложила дъски,щели да изгният .
Че като изгният,ще сложа нови,какво толкова . Не може всичко да е вечно .
Тази черта я забелязвам много често из село,направи се нещо и се очаква поколения да изкарат с него,пък като не се получи,разговорите преминават във безкрайно оплакване .
Сериозно, еей толкова ми остава още и ще си направя тениска "Да,откраднаха ни стълбата , преживейте го!"
Ако се чудите защо половината квартал се ядосва за нашата стълба,дядо я даваше на всички,сигурно най-малко ние сме я ползвали .

С мен помъкнах астилбето и 17 малки борчета .
За да разкажа по-нататък,се връщам малко по-назад . Около 5 часа следобед , аз пристигам на гарата,с дежурния багаж,първата ми реакция : "брей,много народ" .
Че щом има толкова хора,значи със сигурност ще има рейс .
Да,ама не . Развалил се . В далечината,през 10-тина сектора, спира автобус .
Бързо нарамвам всичките чанти и от последна станах първа . Въпросният рейс също върши работа,просто "малко" обикаля .
Шофьора се смее,че заслужено струва билета 5 лева,щяло да бъде цяла екскурзия .
И половина,мен ако питате .
Започваме с 40-минутна панорамна обиколка на Пловдив,тип "Я да отидем и до панаира,може някой там да чака."
Докато всички пътници се оплакват и се обаждат,че ще закъснеят,аз се радвам,че ще видя още много градини :).
Минаваме през почти всяко село наоколо,някои дори не по маршрут,но "абе има събор и може да има кебапчета,та да минем да видим" .
Остава си гладен шофьора,но пък аз си харесвам един нар,целият отрупан с плодове .
Пътят-тесен,клоните на дърветата се блъскат в прозорците и всички се надяваме отсреща да не дойде друга кола,защото разминаването изглежда почти невъзможно .
Два часа по-късно от обикновено,пак моля да спрат на старата спирка,която май май само аз ползвам .
Отварям багажника и борчетата ми са ...навсякъде . Намуших се вътре,събрах ги,преброих си ги да не съм загубила някое и общо взето допринесох за още по-късното прибиране на останалите пътници :) .
Посрещна ме есента,сериозно . Толкова сезонно,толкова красиво .
Вън почти тъмно,аз нали имам вяра в продуктивността на моята градина,не си нося абсолютно нищо за ядене .
Тиквички?Явно един път в месеца,ама не и този месец . Краставиците още малки,спасение намирам в домати и чушки .
Ръми,аз с кеф се намокрям цялата докато бързо минавам през редовете за по чушка от сорт .
И ми е студено,и мирише на есен,пък нали беше и празник,за мен това означава само едно - компот . Решавам да пробвам и чушките,още при отварянето на буркана цялата стая се пълни с характерния им аромат .
То вярно ,че е малка стая,ама наистина миришеха много :) .

През нощта по навик отварям прозореца,ама така ме лъхва,че бързо-бързо го затварям .
Или поне си мисля,че е затворен . После хубаво го затворих,имам няколко месеца да мисля на пролет как ще го отварям ...
Утрото е типично есенно,голям кеф .
Есен на село е новост за мен,преди все пролет,лято .
Докато съседите и носа не си показват навън,защото им е студено,аз си намерам "екипировка" - стар плетен клин,дебели вълнени чорапи и "елече",което два пъти увивам около себе си и пак ми е широко .
Би било предвидливо от моя страна ако си бях взела затворени обувки,вместо джапанки,но подробности .
Бързам да напръскам корнишоните,преди да са се събудили белокрилките .
Първи път,втори,брей тази светлина много красива . И кръгом през мократа трева за фотоапарата :) .

Репичките вече имат репички . Откъсвам първата,но тя не стига до снимка,защото я подарявам .

Забележете грозда от 4-те големи домата,това ми е рекорда тази година .

Първият зелен фасул,или бъдещата гарнитура към сьомгата със сирене филаделфия и бадемова коричка .
Дюлите-стратегически подредени,така че изгнило не се вижда .

Поливам докато виждам горе-долу къде върви водата,водата пак спира . Със съседа спускаме помпата,той се прави,че знае какво прави,аз пък,че му вярвам и така . Едната тръба е спукана,но пък как хубаво се поливат дюлите .
Пускам си радиото,което от градината едва-едва чувам,но пък ми е приятно .
И като гледам в далечината светлината от малкото прозорче и долавям пръщенето на радиото,си спомням точно същата картина ,няколко поредни години преди тази.
Тогава по това време дядо вече трябва да ми е стоплил тухла на печката,после аз спя с нея под краката,да ми топли .
Ей,ако знаете колко тухли изкарахме изпод леглото,като пребоядисвахме миналата година . Достатъчно за малка кучешка колиба .
За момент усещам обичайната буца на гърлото,а после просто благодарност за всичките задимени вечери в малката кухничка с дядо, за това,че ми помогна да съм себе си .
Чайника вече е дежурен на котлона,"почвам" го рано сутрин,пък го пия чак наобед .
Така е като първо забравям да пусна печката,а после да сложа вода .
В града е още лятно,спя на отворен прозорец с къси панталони .
На село пък трупам одеяло върху одеяло,другият път направо юргана .

Толкова съм щастлива,че ми е мъчно,че другите не се чувстват така .
За едни пубертет,за други- работа без почивка,пък аз опитвам от всичко - и училище,и работа,и най-вече градина,земя и много есен :) .

И като стана дума за работа ... :



Най обичам ей такива аранжировки да правя,вече задобрявам .

И другата работа :

Това са странички от албум,който правя от много,много отдавна .
Най-търпеливата клиентка :) .
Много се радвам , когато някой ми се довери,не ме пришпорва и остави нещата просто да се случват .
За мен пък беше важно да се получи наистина добре и правех страница,само когато съм наистина вдъхновена .




Тази картичка също е за една специална дама,отново "каквото аз реша" .
И аз от самото начало си знаех,че ще направя точно такава картичка,пък после се появи и пликът .
Днес имах време за картички...но не ми се получиха . Всичко вървеше толкова бавно,че по едно време ги зарязах .
Усещам и защо - не искам да ми дават зор . В единия магазин няма почти нищо от моите неща и постоянно ми се обаждат "Кога ще донесеш,какво стана,какво правиш..." .
Оценявам това,че са загрижени,наистина . И все пак аз съм най-наясно с това какво трябва да се направи и е в мой най-голям интерес да има неща продаване,не е сякаш аз не искам винаги да е заредено .
Но не мога навсякъде да огрея и в момента леко се дразня,защото все някой иска нещо да му направя .
Не говоря за клиенти,от тях не се оплаквам :) .
Може би несъзнателно,но за мен това си е обремененост,този иска албумче,онзи също,тези снимки да изкарам,да подбирам снимки със дядо за баба,изобщо дълъг ми е списъка .
Не е сякаш не искам да го направя,но защо не е когато усещам,че е правилния момент,а трябва все за веднага,пък като не мога все да се извинявам и да се чувствам виновна .
Дори седмици да не предприемам нищо по даден "проект",аз наистина всеки ден го мисля и малко или много ми тежи .
Не искам да се насилвам,защо да правя нещо,което няма да ми хареса,само заради "зора" .
Затова и днес оставих картичките,реших,че въпреки,че е важно да изкарвам пари (че то не е косачка,не е Big Shot ,пък и семена,изобщо на минус много съм), това няма да се получи,ако не го "усещам" .
Сега искам да си направя страници за МОЯ албум,искам да си подредя и изкарам моите снимки само за мен,да си направя примитивка есенна украса за село и преди да си помислите,че ме е избило на егоизъм,всъщност аз мисля,че в един момент като даваш,даваш и усетиш,че си на свършване,е много по-добре да спреш,да си починеш,да се вдъхновиш наново .
Пък като си напълня и моя албум,да ми миряса сърцето,съм сигурно ,че бързо-бързо ще направя колекция есен-зима 2011 и картичките ми ще бъдат много по-хубави,отколкото ако се назорвам сега .

Наближава Тиквен ден,известен още като единствената ни "традиция" . Усещам,че вкъщи има нужда от промяна,все едно уж сме на правия път,пък все си мисля,че грешим някъде .
Разпокъсахме се всеки по своите работи,мама и тати се прибират късно,изморени,брат ми и сестра ми са обикновено сопнати и инатливи,не ни остава никакво време да сме заедно .
А когато от някъде се открадне време,усещам как всеки иска да направи нещо за себе си,било то мач,танци,или писане на мнооого дълга публикация .
Есен е и искам да ми е топло и на душата,искам да видя всички останали от семейството толкова щастливи,колкото мен .
Ако не скоро,то поне за Тиквен ден .

П.П.В дух на засилената ми подготовка за матурата по български език и литература,част от тази публикация бе написана в минало историческо време .
Ей,че съм сериозна,направо да не се позная !

понеделник, 19 септември 2011 г.

Мечтая си за ... (или една по-различна реколта в понеделник)

Противно на учителските твърдения,че нашето поколение не си използваме главата,аз все си мисля за нещо .
Хах,явно достатъчно,за да кажа на мама и тати кои са Будлер и Рембо ,докато гледаха телевизия .
Всъщност аз запомних само по-интересните факти,единия в момент на пиянство застрелва другия,който после пък го праща в затвора .
Какво да ви кажа,френска работа .

Всъщност обаче постоянно си мисля за много далечни от френската литература теми .
Вървят в комплект с градинарството и съм може би малко /много,много/ обсебена :) .


Миналата седмица заради многото работа в магазина /вмъквам леко лирическо отклонение : "Видя ли,мамо,справихме се!"/ , успях да си отида на село само за 1 ден .
Поливане,плевене,пръскане и още много задачи в момента са ми са се слели в едно и дори не помня отчетливо какво правих .
Помня,че докато разнасях поредната лейка си мечтаех за по-практична поливна система .
Помня,че минути по-късно , когато се подхлъзнах и паднах ама съвсем централно в калта,се усмихнах и благодарих за старата чешма,която аз напълно не мога да затворя и с която явно разорявам съседа,понеже водомера е общ и делим на две .
По пътя към градината минавам покрай тъмния навес,вътре нахвърляни всякакви предмети или части от тях,без какъвто и да е ред .
Някъде по пътя ще си одаря главата в клоните на дърветата,неподрязвани от години .
И това не ми пречи .
Пречи ми миризмата на запустяло,на неподдържано .
Дразня се от хм,ами направо да си го кажем,окаяния вид на всичко .
Не само в нашия двор,като цяло по селата .
Така се радвам на спретнатите къщи и красивите градинки .

Вещите са страшна работа . Няма шкаф или чекмедже,където да си сложа дрехите,защото всичко е пълно .
Прелива . От дрехи,неносени от години,които вероятно няма и да бъдат носени .
Навсякъде пък,където няма секции или техни подобия,са нахвърлени чували (виждаш ли,мамо,чУвали,изучих се ;р) със стари вещи .
Не ме разбирайте погрешно,аз съм най-големия фен на всичко състарено,намирам олюпената боя на старата дървена врата за очарователна,но всичко си има някакъв предел .
На село той е подминат някъде преди 20-30 години .
Не искам да критикувам,моля единствено за възможност да променя нещата .
Тук се сблъскват моите разбирания с тези на баба ми,може би изглеждам несериозна и глупава в нейните очи .
Но долавям подобрение,и тя иска на село да е хубаво и приятно,просто това двете го дефинираме по различен начин .
За всичко си има време,аз не бързам . Малко по хм,много малко .
За нея мястото е като,че ли болезнен спомен за времето,когато с дядо са били заедно там,пък за мен е бъдеще,при това щастливо,от части точно защото ще се гради върху земята,по която е стъпвал и дядо,и която и аз,и баба,и дядо толкова обичаме .
Баба предлага помощта си,та така,съседите да се готвят за "Бабо,моля ти се!" , "Ама как ще го хвърляш,това е *нещо си*" .
Да не си помислите,че съм някакво троснато момиче,което ще мрънка,докато не стане на нейното .
Обикновено зависи от ситуацията спокойно или почти спокойно казвам,че за мен е важно,че така ще е по-добре не само за мен,но и за къщата,че искам в нея да има свежест,светлина и гостоприемност .
И ако не спечеля,то поне въпросното нещо отива в избата .

В по-скорошен план,мечтая си да вадя репички .
Малурите ми растат,сях и нови .
Откъснах пъпеш ! И да,крушите са по-големи от пъпеша ми .
Ама миришеше като за 10 големи и беше достатъчно вкусен , за да се скараме за него .
Да подчертая , че го ядохме 6 човека . С неговите размери на топка за тенис, "за малко" да остане и за кокошките :) .

Имам три лука поникнали . Да ми имаш и количеството,нали .
Но всичко така си го обичам и така го представям .
Вкъщи каже ли се компот и баща ми е трениран веднага да вмъкне колко уникален е моят компот от праскови .
Пък аз понякога като хвана баба с купешки домати,който е под ръка влиза в ролята на дегустатор и му давам парченце купешки и резен от моите .
Междувременно само "няколко" пъти съм изтъкнала колко са ми сладки доматите .
И вече имам шушулки на фасула .
Или имам няколко седмици да заобичам и зелен лук,и зелен фасул .
Ама то на мен отвътре ми идва и съм толкова предубедена,че няма да ми е трудно .
Откъснах и първите корнишони .
Моята къртица и нейното ровене достигат все нови и нови измерения,изрови ми коловете на телената конструкция .
И като стъпах на пътеката пропаднах 20-тина см надолу .
Но съжителстваме си двете и не ми пречи .
Вече втора седмица бера есенен грах . Засега 4 шушулки . Бяха 5 ,но загубих една по пътя и после не можах да си я намеря .
Като нося продукцията на баба,не оставям нищо . Дребно,криво,леко нагнило,има ли какво да се изяде от него,задължително отива в чантата .
Икак винаги него се разтича или разкашква вътре .
Последният път баба разтребва чантата,вади нещо,хвърля бърз поглед,поглежда го пак,пита "Това какво е?"
И аз отговарям сякаш е най-ясното нещо на света,че е круша. Цяла 3-4-сантиметрова деформирана и тук-таме наядена круша .
Аз за градината мога така дълго да продължа да си говоря,но не беше това идеята на публикацията .

Чувствам,че мога да постигна всичко,за което си мечтая . Не ми пречи,че изглеждам колкото наивна,толкова и глупава .
Аз си вярвам достатъчно,че когато си мечтая за нещо,всъщност все едно не мечтая,а просто го чакам нетърпеливо .
Пък понеже съм голям привърженик на всякакви списъци със задачи,цели и идеи,сега хаотично ви представям и моите .

Мечтая си за голям килер,в който ще си подреждам сладката,туршиите и всякакви подобни неща . Знам,че моя ще е по-скоро разтурян,пък не искам все да отварям и затварям врати,затова ще имам нещо тип перде,което ще се дърпа,когато наистина е бъркотия .
Знам,че от време на време ще го подреждам и ще се чудя това бурканче отляво ли да е,отдясно ли да е . И после ще ви показвам снимки колко е подредено . Понеже не ме е срам,ще ви покажа и колко хаотично е било преди :) .
Сега "кухнята" ми е по-малка от бъдещия ми килер .
Source: bhg.com via Gergana on Pinterest

Голяма бяла мивка,до още по-голям прозорец,с изглед към градината ми .
Сега имам голяма мръсна мивка с една умряла хлебарка в нея .
Да уточня,че възнамерявам да я изчистя и да махна хлебарката,просто не ми остана време .
Белите шкафове сама ще си ги боядисам . Или поне нещо ще боядисам аз .
По тях ще има много бели чинии и съдове,те са ми страст отдавна .

Аз съм си реалистична,затова ще има два входа за къщата,единият от към градината .
Защото съм такава,че ако случайно не съм се накаляла,докато работя,ще мина през току-що полятите вади и сама ще се накалям .
Пък знам ли,може да е лековита кал :) .
Лековита или не,аз съм склонна да вярвам,че всичко наше е хубаво,така че "Ейй,каква кал имаме,да знаете,да ти е кеф да се накаляш !"
Source: None via Gergana on Pinterest

Не съм голям фен на саксийните цветя,или в градината,или във вазата .
Затова ще имам достатъчно много в градината,та да бера и да си правя аранжировки .
Любими са ми анемонетата,далиите,английските рози,хортензиите,ранинкулуса и още няколко,които забравям :) .

Склонна съм да отглеждам лавандула само заради възможностите за снимки .
Но ако ще гледам,ще е много .
Хах,думата "много" ми звучи странно,свикнах аз на малки количества :) .

Мечтая си баща ми да е по-свободен,да има време и за себе си,и за мен .
Каква градина може да направим двамата ...

С много сукулентни и седуми .
Source: flickr.com via Gergana on Pinterest

Наистина много .
Другият път като си отивам на село ще помъкна с мен и доста цветя,ще преработвам изцяло градинката ми,всичките 2 кв.метра от нея .
И тук да ви разкажа "случка" .
Баща ми влиза в магазина,забелязва,че на едно от новите цветя пише "продадено" .
"Няма ли да искаш едно от тези за село?"
"Ти това кой мислиш,че го купи?"
Та както казва тати,само стока изнасям .

Моят седум расте и много му се радвам,дано да ми се прихванат и малките седумчета .

Нашия двор е достатъчно сенчест,че целия да бъде в хортензии .
Различни цветове,главно сини и лилави .

Засега имам по много от това,снимката е стара,вече е малко по-подредено .
В нечии очи може би се излагам с тази снимка,но аз съм просто обективна .
И обичам всичко прекалено много,за да ме е срам .
Засега си отглеждам паяци,бравите на вратите си остават в ръцете ми,пък като готвя минавам през три помещения/удобна работа мивка,чинии и печка да са все на различни места/,но аз си натапям цветя до напуканата стена,усмихвам се и се радвам и на този период,защото знам,че ще мине и ,че точно заради него,после когато си имам и къща,и градина,ще ги ценя още повече .
Пък мен сякаш някой ме е вързал към това място и макар там да ми принадлежат само 2 чинии,4 купички и една дъска за съобщения,чувствам и обичам всичко като мое ... защото вярвам,че някога ще бъде .

понеделник, 12 септември 2011 г.

Реколта в понеделник 12/09/11

...а пък някога ще измисля и малко по-оригинални заглавия на тези публикации :). И все пак маалката част от мен, която обича всичко да е прегледно и подредено, се радва на леката им монотонност,компенсирана с чувство за последователност и принадлежност. Това лято определено е доста определящо за мен, нови занимания, които направо бързо си се превръщат само в "мания" , но пък е толкова хубаво. Наред с още 98716345 неща, които направих за първи път, сега ще задраскам още едно от списъка.
"Ее,свърши ми отпуската!"
А,готово !

Цяла една седмица на село се оказа по-ценна от месеци , където и да е другаде. Понякога си мисля дали това,което изпитвам сега,е моментно състояние,гледам възрастните хора по дворовете,слушам как се оплакват, как за тях живота на село е мъка ...Чудя се дали и те някога са се разсмивали, докато поливат и целите се измокрят, дали са се хвалили с производството си, вместо както сега само да го критикуват (а в повечето случаи според мен критиката дори си е направо абсурдна, бамята им по-висока от мен,ама недоволни, защото някой си имал с една педя по-голяма) .

Може би е от възрастта,от това,че останаха общо взето само възрастни хора ... и аз, да им вкарвам малко цвят в скучното ежедневие :) . Особено когато реша да ремонтирам шкафове по обед и пустите пирони не искат и не искат да се забиват. Понеже ми е много интересно да наблюдавам живота на село (и не ме е срам да надничам над дуварите :), моято силно несоциална личност даже се запозна с няколко човека. Намерих кой да ми изоре горното място, сдобих се с телефона на евентуален продавач на оборски тор. Влизам в ритъм! Даже преди няколко дни като ходих за хляб,една жена първа ми каза "Добър ден" , като се разминахме на улицата. Може би дните на "Добър ден" , последвани от "Ти пък коя си?!" са вече в миналото :) . И да не са, на мен не ми пречи селската "любезност", даже намирам някакъв скрит чар в нея, забавно ми е като мина покрай бабите и после ги слушам как се чудят "на кого съм" .

Та така, каквото и да ми "има" , не искам да ми минава .
Може би е прекалено категорично изказване за някого на 18,(и половина,и половина ;р ), но се чувствам толкова обвързана с къщата и градина, толкова мое чувствам всичко, че ми се струва непосилно да не съм на село. Знам, че ще ми се наложи за някакъв период от време, но не мога да си тръгна, ако не вярвам, че ще се върна съвсем скоро. До тогава всеки път с вълнение притичвам, до колкото може да се притичва с 3-4 , колкото обемни, толкова и тежки чанти по прашния път и бързам да събера реколтата. Първите две смокини,съвсем мънички,но ...с риск да се изтъркам, такъв е сортът. Не, сериозно, този път наистина сортът е такъв, не е моето гледане проблемът .
Размерът се компенсира с невероятна сладост, пък на мен са ми тройно по-вкусни,защото са си от моята смокиня, за чието поливане разкарвам 12м маркуч из градината...и помитам половината от нея,докато стигна, но после бързо ремонтирам :). Ей,това лято ще е лятото на цветовете от тиква. 7 кофички кисело мляко, 3 от тях за сос към цветовете,останалите за мляко с бисквити и шепа малини. Всъщност набрах доста повече от трите на снимката, но ми препълваха кадъра. Спокойно, бера ги в ранния следобед, имам над 30 корена и оставям по 1-2, но те така или иначе до вечерта са окапали .

Аз когато обядвам, съседите вече спят втори обеден сън :) . Ако се чудите защо все ги споменавам съседите, моята маса за хранене е под тяхната кухня, пък спалнята им е през зазиданата врата в хола, така че те са ... хм ,навсякъде. И аз се пробвах да си почивам по обед, единият ден прочетох втори том на "Тютюн" и търсих нещо за ръждата по праза, на втория пък си чистих зелени орехи . Най ги обичам докато са още бели и трябва да им се маха ципата. Дори за малко да се успя веднъж, но съседският внук успешно влезе в ролята на аларма. Много е цирикане, много е нещо . Не от онова викане, което идва от улицата, когато се съберат деца, и от което ми става мило и драго. И докато се правя, че не ми пречат децибелите, тайнично си мисля "А дано и аз, като съм била малка, така да съм им крещяла." , ей така съвсем шеговито, без лоши мисли :) .

В двора е много оживено, ята скорци се засилват към асмите, след кратко разузнаване ги подминават, защото няма много за ядене, елови певци всяка сутрин кълват семената на копъра. Кълвачите още летят по двойки и се гонят от орех на орех (то при нас орехи поне има...и сянка, много сянка),сойките, все едно отговарят на виковете на съседчето и постоянно крякат, имаме си цяло семейство на черешата. Сивата мухоловка пък си хареса ръждясалата конструкция на асмите и прелита от единия кол на другия .

Наскоро си мислех,че отдавна не съм виждала черен щъркел на село и нямаше и да видя,ако не си бях ударила главата в една кратуна и инцидентно не бях погледнала нагоре, търсейки място да я преместя .
Няколко секунди по-късно вече тичах за фотоапарата, пък главата бързо ми мина .

На язовира отдалече се белеят малки и големи чапли, наистина има много тази година. И патици, и нощни чапли. Аз си дебнех бавно, бавно, уж да ги снимам отблизо как си почиват, но минаха козите и ги изплашиха. Реших да отида на отсрещния бряг, там имаше още доста ... и дойдоха кравите .

Нутрии пресичат (направо неправилно, конят си беше с предимство) пътя от язовира към канала .

Докато семейството лебеди си плува спокойно. Има и още три поразнали вече малки,но бяха по-надалече. Вече бях тръгнала към вкъщи,когато изведнъж се чу невероятен пукот,лебедите едновременно размахаха криле,направиха едно кръгче над язовира и с кеф, съвсем тромаво, се принизиха обратно във водата. Докато показвах снимките на сестра ми, тя очудено попита "То сега сезона на лебедите ли е?" Ами да, в сезон са ;р .

И чаплите,и ливадарчетата,които вече сигурно поемат по своя път :) .
Не съм много наясно кога зреят крушите, събирам и старателно изрязвам капналите, но не ми достигаха няколко, та реших да разклатя клоните, която е готова, да падне. Ако някога и на вас ви хрумне тази идея, малка препоръка: не стойте под клоните, защото да, круши ще паднат, но когато крайната им дестинация е главата ви, ако сте като мен, следва моментна учуда, последвана от "е,много ясно", но пък с кеф си прибирате крушите, едната ръка държи съдчето, пък с другата си държите главата :). Щруделът с ябълки и круши беше много, ама много вкусен. Как все ми се получава да пиша за ядене, когато съм гладна, талант явно .

Стар фасул 2011. Всичките 27 зрънца от него.
Вчера след като чаках 2 часа рейса за града, където си разсипах доматите и картофите по улицата пред магазина (и добре,че са съобразителните граждани,които ми прескачаха продукцията и ме гледаха странно ,докато бързах да я събера, преди да мине кола),пък после като слизах от рейса си счупих колелцата на количката и определено трудно я досурнах до баба (по пътя един минувач съобразително отбеляза "количката ви е счупена" ... така ли, не бях забелязала)...та след всичко това най-накрая разтоварих багажа, първо фасула, да ми олекне ;р. Баба се засмя като го видя, но ми каза,че ще го сготви възможно най-скоро. До тогава сме на временна диета, да не ни дойде в повече !

Обожавам сурови лешници. Дядо направо си ме беше разглезил, всеки път ми носеше по една доста солидна торбичка.
Подредила съм си дърва за зимата, мисля , че трябва и да изчистя тръбите към комина,старая се да ям само по един буркан компот на седмица, изобщо подготвям се за голям студ, влизащ в рязък контраст с топлината от пукащите дърва. Лешници, компот колкото искам, ще измъкна големия юрган,този,с който като се завия и после не мога да мръдна от тежестта му, и ще си планирам пролетната градина .
Ще се готвя и за матури, ей така междудругото .

Подреждането на "кухнята" продължава, вече големият шкаф вместо с дрехи е пълен с тенджери (всъщност сега е празен, защото някой нямаше време да ги прибере и ги заряза под навеса след голямото белене на чушки), а над тях захар, сол, макарони и подобни изделия. Тази дъска скоро ще я променя напълно, но нямах нужните материали, а не исках да стои празна. Снимките са от преди списъкът със задачи да изпълни и втория лист :) . С повечето от тях се справих, имам 5-6 купа с трева из двора. Благодарна съм, че все искам и още, и още да свърша, след всяка изпълнена задача бягам да я отметна в списъка. Това докато не си изпуснах химикала зад шкафа, но нали съм предвидлива и ми е вързан с канап, лесно го изкарах. Бонус няколко паяка с още повече паяжини .

Тази клонка я чаках цялата да озрее, последното доматче не е още готово, но пък горните се бяха спукали, така че беше бързо откъсната. Последните няколко дни са село се стремях да свърша възможно най-много, едновременно привързвам корнишоните, пък с крак преправям вадите. Специализирах се в носенето на достатъчно много неща едновременно, мотика на рамо, на нея стара окапана платнена торбичка с ножици и канап, панерът за реколта на главата, калният маркуч и кофата с тор в другата ръка. И докато привидно все бързам, наистина се оставям ей така нещо в мен да ме води, без да съм прекалено самокритична, без каквито и да е крайности. Сигурно ми се събира 1 час мирисане на домати, ама толкова да са ми хубави. И на всеки поотделно да усетя аромата, за всеки да отделя внимание.

Тръбите са се разместили и тече вода на поразия насред двора и първото нещо, за което се сещам аз (и в моята глава ама съвсем, съвсем логично) е "супер,ще си направя мокри бисквити!" Това ми е специалитетът, помня се от съвсем малка как не стигах кранчето на чешмата и все чаках някой да ми помогне. А то бисквитите "Закуска" са голяма работа, с 1 пакет колкото мляко с бисквити си направих. И все пак най са ми любими, когато седна насред калната градина заедно с пакета, една по една си ги мокря на пръскащата във всички посоки вода и ги ям с такъв кеф, че наистина, всичко останало може да почака. Пък после съседчето пита "Бабо, на нея какво й е?". А аз съм си по-щастлива и благодарна от всякога .

Едните пъпеши започват да показват признаци на узряване, но са съвсем, ама съвсем малки. Тъмнозелените като че ли вървят по-добре, но дано да имат време да пораснат. Дините повечето изгниха, една се спука, но две зреят. Другият път сигурно ще ги късам .

Началото на юли сях нещо от по-особените неща, какво точно не помня, но си излезе чиста маруля. Но пък й се радвам, тази ми е ранната. Разсадите, които ми гледа тати, не вървят много добре, едните били изядени, другите се изнежили, вероятно защото не са на открито, а в оранжерия. Ще сея наново за разсад на село, пак вървя с един месец назад :) .

Мисля,че имам и 1 корен чушка, подобна на калифорнийско чудо, щях да си ги готвя пълнени, но не остана време. Съседите ходиха на борсата за чушки, заръчах им да купят и за мен. Казах им ,че не ми пречи цената, държа да са български и пресни, пък може и лев, лев и 20 да са. Донесоха ми 1 чувал от 60 стотинки, защото "ми то няма гаранция,че тези от 1 лев са по-хубави". Явно съм си само аз доверчива, щом на едно място има и на 60 стотинки, и на лев, значи има причина. По принцип консервирането на чушки не беше в списъка със задачи, но така се извъртяха плановете, че вече и в това имам "опит". Побързах да обера и моите, които на фона на купешките още по-хубави изглеждаха. Аз, впрочем ,съм благодарна, че ми свършиха работа съседите, спестиха ми време и съм наистина доволна, просто ми се иска да не бяха толкова дребнави и да уважаваха труда малко повече, вместо да се оплакват колко били скъпи, пък после имало и развалени.

За да не повтарям същата снимка от миналата седмица, за разнообразие и мен. Работните ми дрехи не бяха подходящи, затова претършувах няколко шкафа и си харесах тази рокля, която ми беше достатъчно голяма, но пък намерих и 3-4 безопасни игли, та леко я осъразмерих. Като се науча да шия на машина, ще си я направя точно по мярка :). Самоснимането се оказа сложна работа, 10 секунди да изтичам до чушките пък недостатъчни, но в крайна сметка съм доволна. И само един път в бързината не оцелих дънера и се преобърнах .

Преди малко повече от година подреждах спалнята, намериха се всякакви непотребни неща / или части от тях/, измежду които и тези очила. Малко по бабински, реших да ги прибера, някой ден може да ми потрябват. И денят дойде! От време на време им падаха капаците, но иначе свършиха чудна работа, защото всичкият дим отиваше в мен и нищо не виждах. Аз и докато беля лук нося очила за плуване, но тези тук са на цяло ново равнище :). Започнах да пека към 8, така че по-голямата част от процедурата си беше по тъмно, осветлението беше от малкото прозорче в банята и огъня. Ламарината явно се слагала наобратното, за да не падат чушките, аз този проблем го нямах, но пък си пекох и лук и като ми се катурна едно от лукчетата, много ме беше яд , защото аз успях само 5-6 да си обеля, пък много ги обичам. Но се разрових малко из шумата, намерих си го и пак го върнах на ламарината :). И ако срещнощно печене на чушки 2011-та беше забавно, то още по-срещнощно варене на буркани на следващата вечер си беше направо уникално.

Реших първо да полея, защото буркани може и цяла нощ да варя, пък по тъмно няма как да работя в градината. Наготвих дървата, сложих казана, тръгнах да сипвам водата и кофата се счупи. Дървата се намокриха, изгорих 1 кашон вестници, докато изсъхнат и се запали хубав огън. Още в началото крушката изгоря и останах ама съвсем без осветление. Нищо, ще я сменя. Да, ама стъклото се счупи в ръката ми, а фасунгата заседна вътре. И така, щях да кажа,че съм варила буркани на свещи, но успях да намеря само една свещ, така че беше си на свещ :). От 17 буркана един се отвори, та вадих плуващи чушки от казана (и естествено изпуснах вътре машинката за вадене на буркани), но всички останали мисля, че се получиха.

Много се олисах с тази публикация и закъснявам за магазина, така че засега до тук. Все едно сте видяли и изметените пътеки, и подредените дърва, пък даже сте и забелязали липсата на барели, ръждясали кофи и всякакви боклуци из двора. Успях да оплевя почти навсякъде, много е хубаво като е чисто, обичам да се вижда земята :). Тази седмица ще бъде доста натоварена и ще си отида на село чак в петък и то за по-малко от ден. А вече ми липсва толкова много. Дано всичко да е наред докато ме няма и като пристигна да ме чакат много корнишони :). И малко да са,пак съм доволна.

Нищо не пресилвам,колкото е дала земята - толкова. Искам като вървя по току-що изметените пътеки (и с крак несъзнателно да побутвам някое ново паднало листенце), да съм в унисон и със земята, и с природата . Да усещам че заедно градим нещо повече от просто градина. Пък че на всяка втора крачка си удрям главата в някой клон или босите ми крака оцелват захвърлено желязо, по пътя към 1 от примерно двата домата,които са решили да вържат, са си просто подробности, които наистина нямат никакво значение и ако не ме наболяваше от време на време главата, нямаше даже и да ги помня. Защото като го откъсна този един домат и усетя как ухае на слънце и свежест, едновременно се връщам в миналото, когато дядо си хвалеше доматите, и си мисля и за бъдещето, колко много домати още имам да отгледам.
С колко хора да ги споделя. Ей,преобърнаха ми живота тези домати .