Мечтая си за ... (или една по-различна реколта в понеделник)

Противно на учителските твърдения,че нашето поколение не си използваме главата,аз все си мисля за нещо .
Хах,явно достатъчно,за да кажа на мама и тати кои са Будлер и Рембо ,докато гледаха телевизия .
Всъщност аз запомних само по-интересните факти,единия в момент на пиянство застрелва другия,който после пък го праща в затвора .
Какво да ви кажа,френска работа .

Всъщност обаче постоянно си мисля за много далечни от френската литература теми .
Вървят в комплект с градинарството и съм може би малко /много,много/ обсебена :) .


Миналата седмица заради многото работа в магазина /вмъквам леко лирическо отклонение : "Видя ли,мамо,справихме се!"/ , успях да си отида на село само за 1 ден .
Поливане,плевене,пръскане и още много задачи в момента са ми са се слели в едно и дори не помня отчетливо какво правих .
Помня,че докато разнасях поредната лейка си мечтаех за по-практична поливна система .
Помня,че минути по-късно , когато се подхлъзнах и паднах ама съвсем централно в калта,се усмихнах и благодарих за старата чешма,която аз напълно не мога да затворя и с която явно разорявам съседа,понеже водомера е общ и делим на две .
По пътя към градината минавам покрай тъмния навес,вътре нахвърляни всякакви предмети или части от тях,без какъвто и да е ред .
Някъде по пътя ще си одаря главата в клоните на дърветата,неподрязвани от години .
И това не ми пречи .
Пречи ми миризмата на запустяло,на неподдържано .
Дразня се от хм,ами направо да си го кажем,окаяния вид на всичко .
Не само в нашия двор,като цяло по селата .
Така се радвам на спретнатите къщи и красивите градинки .

Вещите са страшна работа . Няма шкаф или чекмедже,където да си сложа дрехите,защото всичко е пълно .
Прелива . От дрехи,неносени от години,които вероятно няма и да бъдат носени .
Навсякъде пък,където няма секции или техни подобия,са нахвърлени чували (виждаш ли,мамо,чУвали,изучих се ;р) със стари вещи .
Не ме разбирайте погрешно,аз съм най-големия фен на всичко състарено,намирам олюпената боя на старата дървена врата за очарователна,но всичко си има някакъв предел .
На село той е подминат някъде преди 20-30 години .
Не искам да критикувам,моля единствено за възможност да променя нещата .
Тук се сблъскват моите разбирания с тези на баба ми,може би изглеждам несериозна и глупава в нейните очи .
Но долавям подобрение,и тя иска на село да е хубаво и приятно,просто това двете го дефинираме по различен начин .
За всичко си има време,аз не бързам . Малко по хм,много малко .
За нея мястото е като,че ли болезнен спомен за времето,когато с дядо са били заедно там,пък за мен е бъдеще,при това щастливо,от части точно защото ще се гради върху земята,по която е стъпвал и дядо,и която и аз,и баба,и дядо толкова обичаме .
Баба предлага помощта си,та така,съседите да се готвят за "Бабо,моля ти се!" , "Ама как ще го хвърляш,това е *нещо си*" .
Да не си помислите,че съм някакво троснато момиче,което ще мрънка,докато не стане на нейното .
Обикновено зависи от ситуацията спокойно или почти спокойно казвам,че за мен е важно,че така ще е по-добре не само за мен,но и за къщата,че искам в нея да има свежест,светлина и гостоприемност .
И ако не спечеля,то поне въпросното нещо отива в избата .

В по-скорошен план,мечтая си да вадя репички .
Малурите ми растат,сях и нови .
Откъснах пъпеш ! И да,крушите са по-големи от пъпеша ми .
Ама миришеше като за 10 големи и беше достатъчно вкусен , за да се скараме за него .
Да подчертая , че го ядохме 6 човека . С неговите размери на топка за тенис, "за малко" да остане и за кокошките :) .

Имам три лука поникнали . Да ми имаш и количеството,нали .
Но всичко така си го обичам и така го представям .
Вкъщи каже ли се компот и баща ми е трениран веднага да вмъкне колко уникален е моят компот от праскови .
Пък аз понякога като хвана баба с купешки домати,който е под ръка влиза в ролята на дегустатор и му давам парченце купешки и резен от моите .
Междувременно само "няколко" пъти съм изтъкнала колко са ми сладки доматите .
И вече имам шушулки на фасула .
Или имам няколко седмици да заобичам и зелен лук,и зелен фасул .
Ама то на мен отвътре ми идва и съм толкова предубедена,че няма да ми е трудно .
Откъснах и първите корнишони .
Моята къртица и нейното ровене достигат все нови и нови измерения,изрови ми коловете на телената конструкция .
И като стъпах на пътеката пропаднах 20-тина см надолу .
Но съжителстваме си двете и не ми пречи .
Вече втора седмица бера есенен грах . Засега 4 шушулки . Бяха 5 ,но загубих една по пътя и после не можах да си я намеря .
Като нося продукцията на баба,не оставям нищо . Дребно,криво,леко нагнило,има ли какво да се изяде от него,задължително отива в чантата .
Икак винаги него се разтича или разкашква вътре .
Последният път баба разтребва чантата,вади нещо,хвърля бърз поглед,поглежда го пак,пита "Това какво е?"
И аз отговарям сякаш е най-ясното нещо на света,че е круша. Цяла 3-4-сантиметрова деформирана и тук-таме наядена круша .
Аз за градината мога така дълго да продължа да си говоря,но не беше това идеята на публикацията .

Чувствам,че мога да постигна всичко,за което си мечтая . Не ми пречи,че изглеждам колкото наивна,толкова и глупава .
Аз си вярвам достатъчно,че когато си мечтая за нещо,всъщност все едно не мечтая,а просто го чакам нетърпеливо .
Пък понеже съм голям привърженик на всякакви списъци със задачи,цели и идеи,сега хаотично ви представям и моите .

Source: houseofsmiths.blogspot.com via Gergana on Pinterest

Мечтая си за голям килер,в който ще си подреждам сладката,туршиите и всякакви подобни неща . Знам,че моя ще е по-скоро разтурян,пък не искам все да отварям и затварям врати,затова ще имам нещо тип перде,което ще се дърпа,когато наистина е бъркотия .
Знам,че от време на време ще го подреждам и ще се чудя това бурканче отляво ли да е,отдясно ли да е . И после ще ви показвам снимки колко е подредено . Понеже не ме е срам,ще ви покажа и колко хаотично е било преди :) .
Сега "кухнята" ми е по-малка от бъдещия ми килер .

Source: bhg.com via Gergana on Pinterest

Голяма бяла мивка,до още по-голям прозорец,с изглед към градината ми .
Сега имам голяма мръсна мивка с една умряла хлебарка в нея .
Да уточня,че възнамерявам да я изчистя и да махна хлебарката,просто не ми остана време .
Белите шкафове сама ще си ги боядисам . Или поне нещо ще боядисам аз .
По тях ще има много бели чинии и съдове,те са ми страст отдавна .

Source: freshhomeideas.com via Gergana on Pinterest

Аз съм си реалистична,затова ще има два входа за къщата,единият от към градината .
Защото съм такава,че ако случайно не съм се накаляла,докато работя,ще мина през току-що полятите вади и сама ще се накалям .
Пък знам ли,може да е лековита кал :) .
Лековита или не,аз съм склонна да вярвам,че всичко наше е хубаво,така че "Ейй,каква кал имаме,да знаете,да ти е кеф да се накаляш !"

Source: None via Gergana on Pinterest

Не съм голям фен на саксийните цветя,или в градината,или във вазата .
Затова ще имам достатъчно много в градината,та да бера и да си правя аранжировки .
Любими са ми анемонетата,далиите,английските рози,хортензиите,ранинкулуса и още няколко,които забравям :) .

Source: earthshots.org via Gergana on Pinterest

Склонна съм да отглеждам лавандула само заради възможностите за снимки .
Но ако ще гледам,ще е много .
Хах,думата "много" ми звучи странно,свикнах аз на малки количества :) .

Source: bruceseeds.posterous.com via Gergana on Pinterest

Мечтая си баща ми да е по-свободен,да има време и за себе си,и за мен .
Каква градина може да направим двамата ...

Source: debraleebaldwin.com via Gergana on Pinterest

С много сукулентни и седуми .

Source: flickr.com via Gergana on Pinterest

Наистина много .
Другият път като си отивам на село ще помъкна с мен и доста цветя,ще преработвам изцяло градинката ми,всичките 2 кв.метра от нея .
И тук да ви разкажа "случка" .
Баща ми влиза в магазина,забелязва,че на едно от новите цветя пише "продадено" .
"Няма ли да искаш едно от тези за село?"
"Ти това кой мислиш,че го купи?"
Та както казва тати,само стока изнасям .

Моят седум расте и много му се радвам,дано да ми се прихванат и малките седумчета .

Source: finegardening.com via Gergana on Pinterest

Нашия двор е достатъчно сенчест,че целия да бъде в хортензии .
Различни цветове,главно сини и лилави .

Засега имам по много от това,снимката е стара,вече е малко по-подредено .
В нечии очи може би се излагам с тази снимка,но аз съм просто обективна .
И обичам всичко прекалено много,за да ме е срам .
Засега си отглеждам паяци,бравите на вратите си остават в ръцете ми,пък като готвя минавам през три помещения/удобна работа мивка,чинии и печка да са все на различни места/,но аз си натапям цветя до напуканата стена,усмихвам се и се радвам и на този период,защото знам,че ще мине и ,че точно заради него,после когато си имам и къща,и градина,ще ги ценя още повече .
Пък мен сякаш някой ме е вързал към това място и макар там да ми принадлежат само 2 чинии,4 купички и една дъска за съобщения,чувствам и обичам всичко като мое ... защото вярвам,че някога ще бъде .