Реколта в понеделник 12/09/11

...а пък някога ще измисля и малко по-оригинални заглавия на тези публикации :). И все пак маалката част от мен, която обича всичко да е прегледно и подредено, се радва на леката им монотонност,компенсирана с чувство за последователност и принадлежност. Това лято определено е доста определящо за мен, нови занимания, които направо бързо си се превръщат само в "мания" , но пък е толкова хубаво. Наред с още 98716345 неща, които направих за първи път, сега ще задраскам още едно от списъка.
"Ее,свърши ми отпуската!"
А,готово !

Цяла една седмица на село се оказа по-ценна от месеци , където и да е другаде. Понякога си мисля дали това,което изпитвам сега,е моментно състояние,гледам възрастните хора по дворовете,слушам как се оплакват, как за тях живота на село е мъка ...Чудя се дали и те някога са се разсмивали, докато поливат и целите се измокрят, дали са се хвалили с производството си, вместо както сега само да го критикуват (а в повечето случаи според мен критиката дори си е направо абсурдна, бамята им по-висока от мен,ама недоволни, защото някой си имал с една педя по-голяма) .

Може би е от възрастта,от това,че останаха общо взето само възрастни хора ... и аз, да им вкарвам малко цвят в скучното ежедневие :) . Особено когато реша да ремонтирам шкафове по обед и пустите пирони не искат и не искат да се забиват. Понеже ми е много интересно да наблюдавам живота на село (и не ме е срам да надничам над дуварите :), моято силно несоциална личност даже се запозна с няколко човека. Намерих кой да ми изоре горното място, сдобих се с телефона на евентуален продавач на оборски тор. Влизам в ритъм! Даже преди няколко дни като ходих за хляб,една жена първа ми каза "Добър ден" , като се разминахме на улицата. Може би дните на "Добър ден" , последвани от "Ти пък коя си?!" са вече в миналото :) . И да не са, на мен не ми пречи селската "любезност", даже намирам някакъв скрит чар в нея, забавно ми е като мина покрай бабите и после ги слушам как се чудят "на кого съм" .

Та така, каквото и да ми "има" , не искам да ми минава .
Може би е прекалено категорично изказване за някого на 18,(и половина,и половина ;р ), но се чувствам толкова обвързана с къщата и градина, толкова мое чувствам всичко, че ми се струва непосилно да не съм на село. Знам, че ще ми се наложи за някакъв период от време, но не мога да си тръгна, ако не вярвам, че ще се върна съвсем скоро. До тогава всеки път с вълнение притичвам, до колкото може да се притичва с 3-4 , колкото обемни, толкова и тежки чанти по прашния път и бързам да събера реколтата. Първите две смокини,съвсем мънички,но ...с риск да се изтъркам, такъв е сортът. Не, сериозно, този път наистина сортът е такъв, не е моето гледане проблемът .
Размерът се компенсира с невероятна сладост, пък на мен са ми тройно по-вкусни,защото са си от моята смокиня, за чието поливане разкарвам 12м маркуч из градината...и помитам половината от нея,докато стигна, но после бързо ремонтирам :). Ей,това лято ще е лятото на цветовете от тиква. 7 кофички кисело мляко, 3 от тях за сос към цветовете,останалите за мляко с бисквити и шепа малини. Всъщност набрах доста повече от трите на снимката, но ми препълваха кадъра. Спокойно, бера ги в ранния следобед, имам над 30 корена и оставям по 1-2, но те така или иначе до вечерта са окапали .

Аз когато обядвам, съседите вече спят втори обеден сън :) . Ако се чудите защо все ги споменавам съседите, моята маса за хранене е под тяхната кухня, пък спалнята им е през зазиданата врата в хола, така че те са ... хм ,навсякъде. И аз се пробвах да си почивам по обед, единият ден прочетох втори том на "Тютюн" и търсих нещо за ръждата по праза, на втория пък си чистих зелени орехи . Най ги обичам докато са още бели и трябва да им се маха ципата. Дори за малко да се успя веднъж, но съседският внук успешно влезе в ролята на аларма. Много е цирикане, много е нещо . Не от онова викане, което идва от улицата, когато се съберат деца, и от което ми става мило и драго. И докато се правя, че не ми пречат децибелите, тайнично си мисля "А дано и аз, като съм била малка, така да съм им крещяла." , ей така съвсем шеговито, без лоши мисли :) .

В двора е много оживено, ята скорци се засилват към асмите, след кратко разузнаване ги подминават, защото няма много за ядене, елови певци всяка сутрин кълват семената на копъра. Кълвачите още летят по двойки и се гонят от орех на орех (то при нас орехи поне има...и сянка, много сянка),сойките, все едно отговарят на виковете на съседчето и постоянно крякат, имаме си цяло семейство на черешата. Сивата мухоловка пък си хареса ръждясалата конструкция на асмите и прелита от единия кол на другия .

Наскоро си мислех,че отдавна не съм виждала черен щъркел на село и нямаше и да видя,ако не си бях ударила главата в една кратуна и инцидентно не бях погледнала нагоре, търсейки място да я преместя .
Няколко секунди по-късно вече тичах за фотоапарата, пък главата бързо ми мина .

На язовира отдалече се белеят малки и големи чапли, наистина има много тази година. И патици, и нощни чапли. Аз си дебнех бавно, бавно, уж да ги снимам отблизо как си почиват, но минаха козите и ги изплашиха. Реших да отида на отсрещния бряг, там имаше още доста ... и дойдоха кравите .

Нутрии пресичат (направо неправилно, конят си беше с предимство) пътя от язовира към канала .

Докато семейството лебеди си плува спокойно. Има и още три поразнали вече малки,но бяха по-надалече. Вече бях тръгнала към вкъщи,когато изведнъж се чу невероятен пукот,лебедите едновременно размахаха криле,направиха едно кръгче над язовира и с кеф, съвсем тромаво, се принизиха обратно във водата. Докато показвах снимките на сестра ми, тя очудено попита "То сега сезона на лебедите ли е?" Ами да, в сезон са ;р .

И чаплите,и ливадарчетата,които вече сигурно поемат по своя път :) .
Не съм много наясно кога зреят крушите, събирам и старателно изрязвам капналите, но не ми достигаха няколко, та реших да разклатя клоните, която е готова, да падне. Ако някога и на вас ви хрумне тази идея, малка препоръка: не стойте под клоните, защото да, круши ще паднат, но когато крайната им дестинация е главата ви, ако сте като мен, следва моментна учуда, последвана от "е,много ясно", но пък с кеф си прибирате крушите, едната ръка държи съдчето, пък с другата си държите главата :). Щруделът с ябълки и круши беше много, ама много вкусен. Как все ми се получава да пиша за ядене, когато съм гладна, талант явно .

Стар фасул 2011. Всичките 27 зрънца от него.
Вчера след като чаках 2 часа рейса за града, където си разсипах доматите и картофите по улицата пред магазина (и добре,че са съобразителните граждани,които ми прескачаха продукцията и ме гледаха странно ,докато бързах да я събера, преди да мине кола),пък после като слизах от рейса си счупих колелцата на количката и определено трудно я досурнах до баба (по пътя един минувач съобразително отбеляза "количката ви е счупена" ... така ли, не бях забелязала)...та след всичко това най-накрая разтоварих багажа, първо фасула, да ми олекне ;р. Баба се засмя като го видя, но ми каза,че ще го сготви възможно най-скоро. До тогава сме на временна диета, да не ни дойде в повече !

Обожавам сурови лешници. Дядо направо си ме беше разглезил, всеки път ми носеше по една доста солидна торбичка.
Подредила съм си дърва за зимата, мисля , че трябва и да изчистя тръбите към комина,старая се да ям само по един буркан компот на седмица, изобщо подготвям се за голям студ, влизащ в рязък контраст с топлината от пукащите дърва. Лешници, компот колкото искам, ще измъкна големия юрган,този,с който като се завия и после не мога да мръдна от тежестта му, и ще си планирам пролетната градина .
Ще се готвя и за матури, ей така междудругото .

Подреждането на "кухнята" продължава, вече големият шкаф вместо с дрехи е пълен с тенджери (всъщност сега е празен, защото някой нямаше време да ги прибере и ги заряза под навеса след голямото белене на чушки), а над тях захар, сол, макарони и подобни изделия. Тази дъска скоро ще я променя напълно, но нямах нужните материали, а не исках да стои празна. Снимките са от преди списъкът със задачи да изпълни и втория лист :) . С повечето от тях се справих, имам 5-6 купа с трева из двора. Благодарна съм, че все искам и още, и още да свърша, след всяка изпълнена задача бягам да я отметна в списъка. Това докато не си изпуснах химикала зад шкафа, но нали съм предвидлива и ми е вързан с канап, лесно го изкарах. Бонус няколко паяка с още повече паяжини .

Тази клонка я чаках цялата да озрее, последното доматче не е още готово, но пък горните се бяха спукали, така че беше бързо откъсната. Последните няколко дни са село се стремях да свърша възможно най-много, едновременно привързвам корнишоните, пък с крак преправям вадите. Специализирах се в носенето на достатъчно много неща едновременно, мотика на рамо, на нея стара окапана платнена торбичка с ножици и канап, панерът за реколта на главата, калният маркуч и кофата с тор в другата ръка. И докато привидно все бързам, наистина се оставям ей така нещо в мен да ме води, без да съм прекалено самокритична, без каквито и да е крайности. Сигурно ми се събира 1 час мирисане на домати, ама толкова да са ми хубави. И на всеки поотделно да усетя аромата, за всеки да отделя внимание.

Тръбите са се разместили и тече вода на поразия насред двора и първото нещо, за което се сещам аз (и в моята глава ама съвсем, съвсем логично) е "супер,ще си направя мокри бисквити!" Това ми е специалитетът, помня се от съвсем малка как не стигах кранчето на чешмата и все чаках някой да ми помогне. А то бисквитите "Закуска" са голяма работа, с 1 пакет колкото мляко с бисквити си направих. И все пак най са ми любими, когато седна насред калната градина заедно с пакета, една по една си ги мокря на пръскащата във всички посоки вода и ги ям с такъв кеф, че наистина, всичко останало може да почака. Пък после съседчето пита "Бабо, на нея какво й е?". А аз съм си по-щастлива и благодарна от всякога .

Едните пъпеши започват да показват признаци на узряване, но са съвсем, ама съвсем малки. Тъмнозелените като че ли вървят по-добре, но дано да имат време да пораснат. Дините повечето изгниха, една се спука, но две зреят. Другият път сигурно ще ги късам .

Началото на юли сях нещо от по-особените неща, какво точно не помня, но си излезе чиста маруля. Но пък й се радвам, тази ми е ранната. Разсадите, които ми гледа тати, не вървят много добре, едните били изядени, другите се изнежили, вероятно защото не са на открито, а в оранжерия. Ще сея наново за разсад на село, пак вървя с един месец назад :) .

Мисля,че имам и 1 корен чушка, подобна на калифорнийско чудо, щях да си ги готвя пълнени, но не остана време. Съседите ходиха на борсата за чушки, заръчах им да купят и за мен. Казах им ,че не ми пречи цената, държа да са български и пресни, пък може и лев, лев и 20 да са. Донесоха ми 1 чувал от 60 стотинки, защото "ми то няма гаранция,че тези от 1 лев са по-хубави". Явно съм си само аз доверчива, щом на едно място има и на 60 стотинки, и на лев, значи има причина. По принцип консервирането на чушки не беше в списъка със задачи, но така се извъртяха плановете, че вече и в това имам "опит". Побързах да обера и моите, които на фона на купешките още по-хубави изглеждаха. Аз, впрочем ,съм благодарна, че ми свършиха работа съседите, спестиха ми време и съм наистина доволна, просто ми се иска да не бяха толкова дребнави и да уважаваха труда малко повече, вместо да се оплакват колко били скъпи, пък после имало и развалени.

За да не повтарям същата снимка от миналата седмица, за разнообразие и мен. Работните ми дрехи не бяха подходящи, затова претършувах няколко шкафа и си харесах тази рокля, която ми беше достатъчно голяма, но пък намерих и 3-4 безопасни игли, та леко я осъразмерих. Като се науча да шия на машина, ще си я направя точно по мярка :). Самоснимането се оказа сложна работа, 10 секунди да изтичам до чушките пък недостатъчни, но в крайна сметка съм доволна. И само един път в бързината не оцелих дънера и се преобърнах .

Преди малко повече от година подреждах спалнята, намериха се всякакви непотребни неща / или части от тях/, измежду които и тези очила. Малко по бабински, реших да ги прибера, някой ден може да ми потрябват. И денят дойде! От време на време им падаха капаците, но иначе свършиха чудна работа, защото всичкият дим отиваше в мен и нищо не виждах. Аз и докато беля лук нося очила за плуване, но тези тук са на цяло ново равнище :). Започнах да пека към 8, така че по-голямата част от процедурата си беше по тъмно, осветлението беше от малкото прозорче в банята и огъня. Ламарината явно се слагала наобратното, за да не падат чушките, аз този проблем го нямах, но пък си пекох и лук и като ми се катурна едно от лукчетата, много ме беше яд , защото аз успях само 5-6 да си обеля, пък много ги обичам. Но се разрових малко из шумата, намерих си го и пак го върнах на ламарината :). И ако срещнощно печене на чушки 2011-та беше забавно, то още по-срещнощно варене на буркани на следващата вечер си беше направо уникално.

Реших първо да полея, защото буркани може и цяла нощ да варя, пък по тъмно няма как да работя в градината. Наготвих дървата, сложих казана, тръгнах да сипвам водата и кофата се счупи. Дървата се намокриха, изгорих 1 кашон вестници, докато изсъхнат и се запали хубав огън. Още в началото крушката изгоря и останах ама съвсем без осветление. Нищо, ще я сменя. Да, ама стъклото се счупи в ръката ми, а фасунгата заседна вътре. И така, щях да кажа,че съм варила буркани на свещи, но успях да намеря само една свещ, така че беше си на свещ :). От 17 буркана един се отвори, та вадих плуващи чушки от казана (и естествено изпуснах вътре машинката за вадене на буркани), но всички останали мисля, че се получиха.

Много се олисах с тази публикация и закъснявам за магазина, така че засега до тук. Все едно сте видяли и изметените пътеки, и подредените дърва, пък даже сте и забелязали липсата на барели, ръждясали кофи и всякакви боклуци из двора. Успях да оплевя почти навсякъде, много е хубаво като е чисто, обичам да се вижда земята :). Тази седмица ще бъде доста натоварена и ще си отида на село чак в петък и то за по-малко от ден. А вече ми липсва толкова много. Дано всичко да е наред докато ме няма и като пристигна да ме чакат много корнишони :). И малко да са,пак съм доволна.

Нищо не пресилвам,колкото е дала земята - толкова. Искам като вървя по току-що изметените пътеки (и с крак несъзнателно да побутвам някое ново паднало листенце), да съм в унисон и със земята, и с природата . Да усещам че заедно градим нещо повече от просто градина. Пък че на всяка втора крачка си удрям главата в някой клон или босите ми крака оцелват захвърлено желязо, по пътя към 1 от примерно двата домата,които са решили да вържат, са си просто подробности, които наистина нямат никакво значение и ако не ме наболяваше от време на време главата, нямаше даже и да ги помня. Защото като го откъсна този един домат и усетя как ухае на слънце и свежест, едновременно се връщам в миналото, когато дядо си хвалеше доматите, и си мисля и за бъдещето, колко много домати още имам да отгледам.

С колко хора да ги споделя. Ей,преобърнаха ми живота тези домати .