неделя, 4 септември 2011 г.

Когато всички сезони се сливат в едно нетърпеливо очакване на следващия ...


Всяка вечер,след завръщането ми от село,чета блогове. Много обичам като се посъберат повече публикации наведнъж :). Тази седмица направо ме заляха с припомняния,че лятото свършва. Вече се говори за тикви, кестени, появяват се коледни картички :). Пък в моята градина още не са узрели пъпешите даже! Има ли пъпеши и дини, значи още е лято.

Проектът 93 дни лято върви добре, толкова съм доволна, че поех това начинание. Дори не съм наясно официално кой е последния ден на лятото,току виж направя 93 дни лято и 3 дена есен :).

Всъщност на мен не ми е мъчно за отминаващите сезони, все очаквам следващия с нетърпение. Още не са ми поникнали репичките, пък аз вече мисля в какви салати ще ги използвам. Мечтая си да се разходя из есенната кория покрай село, както преди ходихме с дядо. Аз все не исках да вали, дядо пък обратното, по-добре е за градината. И докато си копая и ме пече слънцето си припомням как миришеше на влага, сещам се за дъбовите листа и току-що поникналите гъби. И как дядо ме чакаше половин час докато аз гонех една стърчиопашка. Под гонене разбирайте лазене по калните изорани ниви около гората. Ама то ако не се изцапаш и не си одереш ръцете поне малко, не ти харесва после толкова снимката :).

Нямам търпение да е есен, а ми е толкова хубаво да е лято. Напоследък съм станала още по-"капризна" на тема храна. Специално за готвене време почти нямам, но наскоро си откраднах един следобед, след моята смяна в магазина. Вече много гладна, реших, че сега става въпрос за доказване на принципи. Гордо подминавам всякаква възможност за "бърза храна", няколко часа, да, часа,по-късно съм вкъщи с пълни чанти. Изкушенията отново са много, нали знаете как докато готвите и като опитате тук-таме и накрая като е готово, вие вече сте се наяли. На мен ми се случва често, но не и този път.
Ей, как ми беше хубаво да се разпростря из цялата кухня, да не се вижда плота, да напълня мивката с изцапани чинии и тенджери.
Голямо предимство на лятото е, че после имам и време да изчистя след себе си. Питайте майка ми какво й е на есен, когато обикновено заварва бойно поле.

Вече направо се специализирах в правенето на торти по хотели. Даже почти не се разпадат като се разрежат на парчета. А как странно ме гледат в ресторанта като кажа "може ли да ми разтопите желатина?"

Моите дни са прекарани или на село, или в магазина. Все се получава така, че когато направя букет или аранжировка, които особено ми харесват, няма с какво да ги снимам. Да знаете последните две какви ми бяха хубави :). Е,няма как да ви ги разкажа, но ще ви покажа няколко по-стари и естествено да отбележа, че вече съм задобряла още повече.

Скоро ще направя специална публикация за магазина, за оранжериите, за всичките усилия, които полагаме, най-вече родителите ми. Дотогава ако ви е любопитно, може да погледнете тук. Аз ще кажа само, че понякога направо ме е яд, че не мога и аз да съм клиентка на мама. Уж съм леко пристрастна, но в същото време мисля, че мога да дам доста обективно мнение, защото съм свидетел на всичко - работата от сутрин до вечер, всеки ден, абсолютно всеки, компромисите, които правят, за да е доволен клиентът, колко често "минава от тях", как постоянно се опитват да създадат една по-особена, по-специална атмосфера. И как са се справили блестящо във всичко изброено, че и още много други неща.

Свежият мирис на току-що откъснатите цветя от оранжериите на баща ми, състарените мебели, върху които грижливо са подредени саксийни растения - или опаковани интересно с тишута, цветна рафия, телчета и мъниста, или пък аранжирани в подходящи кашпи, букети,които си заслужат да бъдат купени дори и без повод, в комбинация с може би една идея по-силна музика от общоприетото, ви карат да си мислите, че не се попаднали тук случайно.
Скоро ще ви покажа любимите ми творения на мама, по-добре така, първо да са моите, че иначе след нейните ще бледнеят :). И отново без да си използвам материала за "специалната публикация", бързам да ви предупредя, че скоро започват да текат (или според мама вече са започнали) 7-те години, през които така трябва да се устроя, че на мама да не й се налага да работи. То може малко на шега да ви звучи, ама работа е сериозна, така че дори и без повод, отбийте се в магазина, пък ако ви хареса, възползвайте се от нашите услуги докато е време, после ще е само мой личен "флорист-аранжор"!


И понеже започнах на бебешка тематика, ще ви покажа няколко странички от албуми, които правих доста отдавна.  Скоро ще има и още, защото в момента завършвам един по-голям проект :).


Всичките картички, които правя, отиват в магазините ни, в мен не задържам нито една. Не защото не ги харесвам или не съм по-някакъв начин привързана към тях, просто наистина искам да зарадват някой, да бъде трудът ми оценен. И възнаграден. Все пак печки купувам! Тя печката, впрочем, се развали, кой знае кога ще се ремонтира, дотогава събирам пари за още мноооого неща, които като се съберат заедно правят ... хм, да кажем доста солидно количество картички по 2 лв :).






Толкова съм щастлива, че ги има и картичките, и цветята, и градината. И цвърчащото олио, което всеки път ме пръска в лицето, докато панирам цветове от тиква, и удовлетворението, когато от магазина излиза доволен клиент, и радостта, че съм създала нещо, което надявам се, ще бъде повод на положителни емоции.
И та така, дните си минават, аз едновременно се наслаждавам точно на момента, на леденостудената вода от кладенеца, в която ми се схващат краката, докато боса газя из вадите, на всяка една малина (още малко и количеството ще е в двуцифрени числа!), пък от време на време с нетърпение поглеждам към крушата и увисналите кратуни и ми се иска пак да мирише на печена тиква :) .

Забележка : Ако нещо от прочетеното ви се струва малко странно, дори несмислено, нека да отбележа, че преди малко опитвах на тати току-що сварената ракия и тази една глътка още ме държи.
Забележка втора : Спокойно, не сме се пропили, тати започна да прави ракията, за да зарадва дядо и днес я свари, вероятно ще я раздаваме на хората, защото вкъщи никой не пие (ако не броим мама,когато не може да заспи ...или поне така казва ;р).

11 коментара:

  1. Пожелавам ти, винаги да си такъв оптимист и с усмивка на лицето! Прекрасна си, и творбите ти!

    ОтговорИзтриване
  2. Картичките са чудесни :)) Направо ми се прииска да си поръчам една по пощата!

    ОтговорИзтриване
  3. Красиви картички! Много ми допада стилът ти, наистина много. И този на писане - също, в своята детска разпиляност и трогваща искреност.
    Всъщност забравих за снимките - и те са прекрасни! А от аранжировките - тази със слънчогледа ми грабна сърцето. Май не остана нещо, което да не харесам :))

    ОтговорИзтриване
  4. Всеки път тук се разчуствам до сълзи.Прекрасна си и нещата,които правиш! Великолепни картички,невероятни снимки - хортензиите,ягодките,ястията! А букетите - прелест !

    ОтговорИзтриване
  5. Отново останах без думи, докато четях! Очевидно си добра във всичко, с което се захванеш! Поздравления за букетите и аранжировки - страхотни са - мен най-много ме впечатли тази с розите и слънчогледа, може би това са сушени или декоративни лимони, но подобни не съм виждала до сега. Картичките ти също са много нежни и завладяващи. Определено, когато имам път към Пловдив, ще посетя Сладкарница за цвете "Галя" :) - много добре сте го измислили! Благодаря ти, че споделяш всички тези красоти с нас - продължавай все напред!

    ОтговорИзтриване
  6. авосетт, моля пиши къде се намира магазина

    ОтговорИзтриване
  7. atci , магазинът ни се намира на ул. Христо Г. Данов 30 (бившата Заимов), от страната на Кукления театър,към стотина метра по-надолу,посока EVN .

    ОтговорИзтриване
  8. Светът ти е много красив, добър, ароматен и вкусен! И зад всички това стои сърчицето ти, което е светлина. Целувам те! Анна

    ОтговорИзтриване
  9. РАДКА ОГОРЯЛКОВА24 октомври 2011 г. в 11:59

    ПРЕКРАСНО! ГИГИ, ДА СИ НИ ЖИВА, УСМИХНАТА И ЗАПАЗИ "РАЗЛИЧНОТО" В СЕБЕ СИ! С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ БЪДА ТВОЙ ВЕРЕН ФЕН! ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН С ТВОИТЕ ДУМИЧКИ! ДЕЙСТВАЙ СМЕЛО, ОБИЧТА Е ОКОЛО И ВЪТРЕ В ТЕБ.

    ОтговорИзтриване
  10. Мило момиче, и снимките, и картичките, и всичко, което виждам и чета тук, е прекрасно! Радвам се, че има млади хора като теб. Поздрави семейството си от една непозната, която ви се възхищава. С удоволствие ще покажа твоя блог на дъщеря си.
    Късмет и успех ти желая!

    ОтговорИзтриване