За топлината на есенния вятър

Здравейте :) !
Със започването на учебната година малко ми се пообърка графика,но влизам в ритъм .
То това ми е малко скучна тема,затова първо да я "изчистя" нея,после интересното .
Последният първи учебен ден с удоволствие го пропуснах,вместо да се преструвам на радостна или изобщо заинтересована от тази "подробност", реших да съм наистина щастлива,като помогна на мама в магазина .
15 Септември 2011 изобщо няма да остане в съзнанието ми като дата,свързана с училището,единствено като хубав спомен за рождения ден на мама :) .
За него-по нататък .
Бях посрещната с "ден дойде,два я няма" , на мен хапливите забележки вече не ми правят впечатление,но понякога ми става смешно като се замисля какви неща се говорят за мен,направо са ми абсурдни,защото се познавам и знам колко са далече от истината .
Понеже нали е като за последно,реших,че ще съм по-сериозна,учебници,тетрадки,пък в тях писано,при това почти четливо. Та така поне до края на септември месец .
Всъщност аз наистина съм си сериозна. Открих,че ако държа всичките полета да са ми сини,а заглавията - лилави,пък ако може и буквите да са с еднакъв наклон,се съсредоточавам достатъчно,за да може рискът от баавно притваряне на клепачите да е минимален. И пак междучасията си чертая схеми за градината,пък в часовете слушам,слушам и по едно време се усещам,че наум изчислявам колко корена домати се събират на един ред :) . 21 . Сметките са пипера си ги оставих за утре,че имаме по-"вълнуваща" програма .

Преработената ми градинка . Махнах всичко,обърнах всичките почти 10 см пръст и реших,че така няма да я бъде,трябва още .

Ей,ако знаете колко смела съм станала,измъкнах дъските на снимката от място,което преди не бих и приближила. Като бонус си взех и няколко бълхи, да знаете как хубаво съм нахапана :) . Живея на Фенистили,че иначе не ме свърта на едно място .
Това ми е за трети път вече,още малко и няма да ми прави впечатление. Първият път беше най-сериозно,като си видях корема и реших,че може шарка да имам .
"Тате,това от бълха ли е?"
"Не."
"От какво тогава?"
"От много бълхи ."

Може би щеше да е по-красиво,ако всичко беше с камък,но реших да оставя и няколко на дувара все пак .
Пак успях да възмутя съседа,защо съм сложила дъски,щели да изгният .
Че като изгният,ще сложа нови,какво толкова . Не може всичко да е вечно .
Тази черта я забелязвам много често из село,направи се нещо и се очаква поколения да изкарат с него,пък като не се получи,разговорите преминават във безкрайно оплакване .
Сериозно, еей толкова ми остава още и ще си направя тениска "Да,откраднаха ни стълбата , преживейте го!"
Ако се чудите защо половината квартал се ядосва за нашата стълба,дядо я даваше на всички,сигурно най-малко ние сме я ползвали .

С мен помъкнах астилбето и 17 малки борчета .
За да разкажа по-нататък,се връщам малко по-назад . Около 5 часа следобед , аз пристигам на гарата,с дежурния багаж,първата ми реакция : "брей,много народ" .
Че щом има толкова хора,значи със сигурност ще има рейс .
Да,ама не . Развалил се . В далечината,през 10-тина сектора, спира автобус .
Бързо нарамвам всичките чанти и от последна станах първа . Въпросният рейс също върши работа,просто "малко" обикаля .
Шофьора се смее,че заслужено струва билета 5 лева,щяло да бъде цяла екскурзия .
И половина,мен ако питате .
Започваме с 40-минутна панорамна обиколка на Пловдив,тип "Я да отидем и до панаира,може някой там да чака."
Докато всички пътници се оплакват и се обаждат,че ще закъснеят,аз се радвам,че ще видя още много градини :).
Минаваме през почти всяко село наоколо,някои дори не по маршрут,но "абе има събор и може да има кебапчета,та да минем да видим" .
Остава си гладен шофьора,но пък аз си харесвам един нар,целият отрупан с плодове .
Пътят-тесен,клоните на дърветата се блъскат в прозорците и всички се надяваме отсреща да не дойде друга кола,защото разминаването изглежда почти невъзможно .
Два часа по-късно от обикновено,пак моля да спрат на старата спирка,която май май само аз ползвам .
Отварям багажника и борчетата ми са ...навсякъде . Намуших се вътре,събрах ги,преброих си ги да не съм загубила някое и общо взето допринесох за още по-късното прибиране на останалите пътници :) .
Посрещна ме есента,сериозно . Толкова сезонно,толкова красиво .
Вън почти тъмно,аз нали имам вяра в продуктивността на моята градина,не си нося абсолютно нищо за ядене .
Тиквички?Явно един път в месеца,ама не и този месец . Краставиците още малки,спасение намирам в домати и чушки .
Ръми,аз с кеф се намокрям цялата докато бързо минавам през редовете за по чушка от сорт .
И ми е студено,и мирише на есен,пък нали беше и празник,за мен това означава само едно - компот . Решавам да пробвам и чушките,още при отварянето на буркана цялата стая се пълни с характерния им аромат .
То вярно ,че е малка стая,ама наистина миришеха много :) .

През нощта по навик отварям прозореца,ама така ме лъхва,че бързо-бързо го затварям .
Или поне си мисля,че е затворен . После хубаво го затворих,имам няколко месеца да мисля на пролет как ще го отварям ...
Утрото е типично есенно,голям кеф .
Есен на село е новост за мен,преди все пролет,лято .
Докато съседите и носа не си показват навън,защото им е студено,аз си намерам "екипировка" - стар плетен клин,дебели вълнени чорапи и "елече",което два пъти увивам около себе си и пак ми е широко .
Би било предвидливо от моя страна ако си бях взела затворени обувки,вместо джапанки,но подробности .
Бързам да напръскам корнишоните,преди да са се събудили белокрилките .
Първи път,втори,брей тази светлина много красива . И кръгом през мократа трева за фотоапарата :) .

Репичките вече имат репички . Откъсвам първата,но тя не стига до снимка,защото я подарявам .

Забележете грозда от 4-те големи домата,това ми е рекорда тази година .

Първият зелен фасул,или бъдещата гарнитура към сьомгата със сирене филаделфия и бадемова коричка .
Дюлите-стратегически подредени,така че изгнило не се вижда .

Поливам докато виждам горе-долу къде върви водата,водата пак спира . Със съседа спускаме помпата,той се прави,че знае какво прави,аз пък,че му вярвам и така . Едната тръба е спукана,но пък как хубаво се поливат дюлите .
Пускам си радиото,което от градината едва-едва чувам,но пък ми е приятно .
И като гледам в далечината светлината от малкото прозорче и долавям пръщенето на радиото,си спомням точно същата картина ,няколко поредни години преди тази.
Тогава по това време дядо вече трябва да ми е стоплил тухла на печката,после аз спя с нея под краката,да ми топли .
Ей,ако знаете колко тухли изкарахме изпод леглото,като пребоядисвахме миналата година . Достатъчно за малка кучешка колиба .
За момент усещам обичайната буца на гърлото,а после просто благодарност за всичките задимени вечери в малката кухничка с дядо, за това,че ми помогна да съм себе си .
Чайника вече е дежурен на котлона,"почвам" го рано сутрин,пък го пия чак наобед .
Така е като първо забравям да пусна печката,а после да сложа вода .
В града е още лятно,спя на отворен прозорец с къси панталони .
На село пък трупам одеяло върху одеяло,другият път направо юргана .

Толкова съм щастлива,че ми е мъчно,че другите не се чувстват така .
За едни пубертет,за други- работа без почивка,пък аз опитвам от всичко - и училище,и работа,и най-вече градина,земя и много есен :) .

И като стана дума за работа ... :

Най обичам ей такива аранжировки да правя,вече задобрявам .

И другата работа :

Това са странички от албум,който правя от много,много отдавна .
Най-търпеливата клиентка :) .
Много се радвам , когато някой ми се довери,не ме пришпорва и остави нещата просто да се случват .
За мен пък беше важно да се получи наистина добре и правех страница,само когато съм наистина вдъхновена .

Тази картичка също е за една специална дама,отново "каквото аз реша" .
И аз от самото начало си знаех,че ще направя точно такава картичка,пък после се появи и пликът .
Днес имах време за картички...но не ми се получиха . Всичко вървеше толкова бавно,че по едно време ги зарязах .
Усещам и защо - не искам да ми дават зор . В единия магазин няма почти нищо от моите неща и постоянно ми се обаждат "Кога ще донесеш,какво стана,какво правиш..." .
Оценявам това,че са загрижени,наистина . И все пак аз съм най-наясно с това какво трябва да се направи и е в мой най-голям интерес да има неща продаване,не е сякаш аз не искам винаги да е заредено .
Но не мога навсякъде да огрея и в момента леко се дразня,защото все някой иска нещо да му направя .
Не говоря за клиенти,от тях не се оплаквам :) .
Може би несъзнателно,но за мен това си е обремененост,този иска албумче,онзи също,тези снимки да изкарам,да подбирам снимки със дядо за баба,изобщо дълъг ми е списъка .
Не е сякаш не искам да го направя,но защо не е когато усещам,че е правилния момент,а трябва все за веднага,пък като не мога все да се извинявам и да се чувствам виновна .
Дори седмици да не предприемам нищо по даден "проект",аз наистина всеки ден го мисля и малко или много ми тежи .
Не искам да се насилвам,защо да правя нещо,което няма да ми хареса,само заради "зора" .
Затова и днес оставих картичките,реших,че въпреки,че е важно да изкарвам пари (че то не е косачка,не е Big Shot ,пък и семена,изобщо на минус много съм), това няма да се получи,ако не го "усещам" .
Сега искам да си направя страници за МОЯ албум,искам да си подредя и изкарам моите снимки само за мен,да си направя примитивка есенна украса за село и преди да си помислите,че ме е избило на егоизъм,всъщност аз мисля,че в един момент като даваш,даваш и усетиш,че си на свършване,е много по-добре да спреш,да си починеш,да се вдъхновиш наново .
Пък като си напълня и моя албум,да ми миряса сърцето,съм сигурно ,че бързо-бързо ще направя колекция есен-зима 2011 и картичките ми ще бъдат много по-хубави,отколкото ако се назорвам сега .

Наближава Тиквен ден,известен още като единствената ни "традиция" . Усещам,че вкъщи има нужда от промяна,все едно уж сме на правия път,пък все си мисля,че грешим някъде .
Разпокъсахме се всеки по своите работи,мама и тати се прибират късно,изморени,брат ми и сестра ми са обикновено сопнати и инатливи,не ни остава никакво време да сме заедно .
А когато от някъде се открадне време,усещам как всеки иска да направи нещо за себе си,било то мач,танци,или писане на мнооого дълга публикация .
Есен е и искам да ми е топло и на душата,искам да видя всички останали от семейството толкова щастливи,колкото мен .
Ако не скоро,то поне за Тиквен ден .

П.П.В дух на засилената ми подготовка за матурата по български език и литература,част от тази публикация бе написана в минало историческо време .
Ей,че съм сериозна,направо да не се позная !