Защото вдъхновението понякога идва около 2-3 часа през нощта

Ей,още малко и щях да забравя какво е да се чудиш как да започнеш публикация :) .
Не бих казала,че нямам време,защото време винаги има,просто зависи за какво ще избереш да го използваш :).
Пък аз всеки ден си правя списъци със задачи и все си мисля "тази нощ няма да спя,за да свърша почти всичко." .
Запазвам доза реализъм,"почти всичко" .
Предишните няколко нощи не ми се получи,трябва да поставям ученето по история по-назад в списъка,защото след него мога единствено да спя .
Нали разбирате,"след него" и изобщо не заспах на първата точка на втория урок .
Или брей,вече е октомври месец и съм все така сериозна в обучението си :) .
Сега ми е малко трудно да си подредя мислите,всичко по снимките е вече изядено,доматите /без черитата/ изскубани,на тяхно място-ягоди .
Е,имам още чанта чушки,2 шепи спанак и малко зелен фасул,но те са ми утре за училище .

Опитвам се да наваксвам с картичките,трябва да поддържам асортимент в магазина,че искам и прахосмукачка,и косачка,и...
Та по този повод си похарчих всичките пари,даже съм на минус .
Останових,че когато ми липсва вдъхновение си купувам нови материали .
Да кажем тогава,че очаквайте да ме залее мнооого вдъхновение .

До преди малко правих картички,тъй и тъй беше късно,реших и в блога да пиша .
Напоследък все за приоритети ми говорят,но аз явно имам енергия за още безсънни нощи,докато стигна до момента,в който трябва нещо да мине на по-заден план .
Ей,като мина 10-11 часа и вече не ми се и спи,успях доста неща да свърша днес .
Добре,че имам да уча по история,та няма да е ептен без спане :) .

Аз наистина съм прекалено енергична като за 2 часа през нощта,завила съм се с одеало и юрган,че вкъщи започна студения сезон,слушам дъжда и ям аха-да-се-пукнат-и-са-се-отказали пуканки,чудя се защо ги ям и се радвам,че най-накрая пиша :) .
Напоследък все ми казват,че ми се отдава,моята реакция е "Ха,кажете го на учителката по литература" , но вече и това не е актуално,понеже имам 6 на съчинението .
Докато ме нямаше тук,все се чудех дали не мога просто да публикувам снимка,с малко текст,"набързо" .
И не мога да избера 1 снимка,не мога да говоря само за 1 нещо . То така де,за приоритетите явно не случайно се говори в множествено число,при мен са си хм,ами достатъчно,за да се пазаря насила за оборски тор единия ден,на следващия да снимам сватба,последвана от нощно правене на покани,пък после ставане половин час по-рано , за да имам време да си приготвя ядене за училище,където междучасията решавам листовки и се чудя / знам,че съм забравила да свърша нещо,ама нали ми отива да съм леко небрежна,бързо , бързо превключвам на следващото нещо от списъка .

Покрай шофьорските курсове цяла седмица не съм ходила в магазина,самата работа не ми липсва много ,но пък с мама се виждаме много по-малко,а тя вече ми липсва :) .

Забележете ябълката . Нали,да се чудиш на щрудел ли да я правиш,на мармалад ли .
Съвсем скоро ще отида и до оранжериите на тати,все искам да снимам и докато се наканя търсените обекти са вече прецъфтяли/обрани/изядени от нас или от зайците . В повечето случаи зайците :) .

Разсада ми , много си го харесвам . Белокрилката и него нападна,добре че обичам неовкусени салати,та имаше достатъчно зехтин за пръскане .
Марулите са вече разсадени,ей като увяхнаха,аз поливам,те си стоят клюмнали все едно съм си ги купила от магазина,после пак поливам и доста след това се усетих,че може би е нормално докато се прихванат да са така .
При последната проверка бяха наперени и много,много зелени,дано утре да ги заваря много пораснали .

Черитата ми решиха да се засилят чак през октомври,утре вече ще обирам всичко и ще открия сезона на туршиите .

Понеже нали все ми се нареждат нещата,по-миналия петък нямахме последен час,което за мен означаваше да се помъкна в училище с чанта на колелца и една нормална и да гоня обедния рейс :) .
На гарата беше пълно с ученици,чакаха рейса за Раковски .
Стана ми мъчно като ги гледах .
Замислих се,че те могат всеки ден да се докосват до любимата моя селска атмосфера,да са все в хармония със земята,а всичко това да ги прави щастливи .
Ама явно не могат .
Масово пушат,та като се приближавах към сектора,все едно влизам в класната стая след голямото междучасие .
Размлящили някакъв чипс,ама по-звучно от крава - млада люцерна .
Я си оцелят устата,я не,пък падналото се тъпчи злобно с крак .
Аз,наивната,в първия момент си помислих,че момчето ще се наведе да вдигне чипса .
Без музикален фон за къде,нека да е надута чалгата,пък защо са ни слушалки,нека всички да се "наслаждаваме" .
Все ми казват,че щели да се оправят,сега им било времето,пък после щели да се стегнат .
Дано добре да са изчислили този момент,защото иначе някъде по пътя ще разорят родителите си с всичките цигари,алкохол и подобни .
Ей,идеше ми да ги набия . Сериозно,и както съм заякнала покрай есенното обръщане на градината ...
Но си мълча,възмущавам си се наум от начина им на говорене,приличащ повече на нечленоразделно боботене,и ... чакам да им дойде акъла в главата .
Чудя се дали наистина са щастливи,ама така щастливи,че да не ги свърта на едно място ...
И хем се надявам да са,хем ако този начин на живот ги прави радостни,жалко ...

1 ден от седмицата съм на село,това ми е времето да се отпусна,доколкото човек може да се отпусне като копае по цял ден,да съм си аз напълно,че понякога почвам на себе си да липсвам .
И аха да легна да спя и реших,че е крайно време да изчистя спалнята .

Говорих с баба и вече имам генерално пълномощно за село,мога да местя мебели,да боядисвам и т.н. по мое осмотрение :) .
Аз нали бързам да се възползвам от офертата,та това легло беше изнесено от вкъщи,после отново внесено и зарязано насред хола,напът към стаята с "натуриите" или "всичко,което заради баба не хвърлям" .
Голямото легло,макар и над стогодишно и перфектно за скачане,е много неудобно за спане и не ми се връзва с интериора .
Та ще го разглобя,ще разглобя и леглото от съседната спалня и ще им разменя местата .
Другото после ще бъде боядисано,а на мястото на второто легло в спалнята ще сложа масата от банята .
Защо имаме маса в банята ли ? Че то само в тоалетната нямаме,сигурно защото няма как да се вземе завоя с мебел :) .

Репичките са моята гордост . Тези вече пораснаха и отидоха в сандвичите ми за училище . Много са люти и само аз си ги ям .
Ей тази култура е за мен ! За 20-тина дена станаха,изумих съседа,който досега репички не е успявал да отгледа,а аз много обичам да скубя разни неща от земята и ми става мило когато не е само трева,ами и ядливи продукти :).

Белокрилка по корнишоните вече нямам,ама за малко и корнишони да нямам . 5 дена без поливане и масово изсъхнаха,сега тук-таме по някой деформиран .
Но пък направих 2 малки бурканчета кисели краставички и съм доволна :) .

Сях 6 сорта репички,от 2 още не съм брала,но от останалите най-съм доволна от Злата и Ледена висулка .
Ей,не мога да си нахваля репичките,много им се радвам .

Разчистих мястото след доматите,започнах да разсаждам ягодите,които междудругото имат и есенна реколта,засега 2 ягодки и потенциална трета .
Корените на копъра така и не успях да ги преборя. Имам още мнооого места за чистене,или сега,или напролет ще сея и трева . Имам много сянка,където зеленчук не става-та поне да имам полянка . И евентуално ще закърпя изядения хамак и ей,голямо ще е спокойствие догодина,в хамака,насред зелената трева .
Окосена с новата косачка,за която до тогава трябва да съм събрала парите :) .

В списъка със задачите фигурираше и "по-интересни снимки на реколтата" или брех,никога досега не съм отделяла толкова време за подготовка за снимки .
Дори не съм сигурна дали ми харесва крайния резултат,фона го сменях поне 3 пъти,това е последния вариант .

Вижте репичките . Преди да тръгна отскубнах няколко за съседа,ей,много хубави му се случиха . От Ледената висулка си бяха с големината на морков .
Незаснети останаха 6 малини,шепа спанак,13 грахчета,1 бакла,чанта чушки и чиния черита :) .
Сутринта рано преди рейса заваля силно,а аз явно точно това съм чакала , за да започна да събирам орехите .Намерих си огромно яке с качулка,обух гумените ботупи и с един чувал се разкарвах из цялата градина . После и хинап брах,почти не се намокрих,та задобрявам .

Много се радвам на есента и всичко сезонно,като на магия изведнъж заобичах и спанак,и зелен фасул,и репички ...

Купих си оборски тор,всъщност тора ми го дадоха без пари,платих си превоза и разтоварването .
Не съм наясно с цените,нито пък мога да кажа хубав ли е,не е ли,общо взето каквато и сума да ми бяха казали,щях да се съглася (според баща ми съм най-добрия клиент :) .
Разбрахме се за 60 . Като дойде момента на работа : "ама то е двойно по-далече отколкото си мислех."
Недоразумение наистина може да има,ама знам ли,странно ми беше,за няколко метра .
Е,хубаво,казах,че давам 70 .
Отговорът : "А ракийка ще има ли?"
Аз за пиянството на село няма да допринасям,пък и ми стана малко тъпо,защото като за искали повече,да бяха казали в началото,аз щях да се съглася,наистина .
Обаче да кажат едно и друго,за мен е некоректно .
На село явно обаче това е приетата процедура . Без пазарене не става. Един съсед ми помогна да си намеря тор,та той ми каза да си мълча и нищо да не казвам . Та си тръгвахме,та мислехме,то не беше връщане след 10 минути,не беше "то това са поне 10 каруци" , последвано от "ми тя твойта каруца много плитка,бе" .
През цялото време аз говорех за тор,а те за боклук . Иронично,няколко дни по-рано в час по френски превеждахме и как пък баш на мен се падна "оборски тор" и госпожата бързо допълни "е да де,боклук" .
Аз се засегнах ,дразни ме такова отношение . Мислех си,че е градски синдром,но уви .

Ей в тази кратуна ако знаете как си ударих главата . Беше си сериозен сблъсък,не знам как не падна от корена ...

Е,за мен е вече време да си лягам,от 3 до 5 и половина-да речем,че ако съм убедена,че тогава е най-здравия сън,може и да се получи работата .
От мен..."Добро утро!",с пожелания за любов към всичко сезонно : и зеленчуците,и дъждовното време,и хремата ,която идва с него,и топлите чайове,и аромата на печена тиква .