За цветята,семейството и едно начало

Днес е един от "онези" дни . Имам чувството,че нищо не съм свършила .
Реших поне да пиша тук . Това беше преди 3 часа . Да кажем,че Lightroom зарежда ... хм,бааавно и постепенно .
Цял ден с брат ми и сестра ми определено е предизвикателство .
По цял ден се чудят каква простотия да направят .
Как пък ми се случи днеска точно да попадна на блогове,в които родителите казват нещо от сорта на "ама не знам защо всички се оплакват от децата в тази възраст,моите са *куп суперлативи*" .
Или пък аз съм прекалено реалистична .

Като попивателни са на реплики . Брат ми е на мания турцизми,още малко речник ще ми трябва,за да го разбирам .
Лигавене за неговото поведение е мноого смекчено . И като го питаме защо го прави , троснато ни се отговаря "Не знам . Еее,такъв си си,какво да направя." .
Да видите мама като чуе "какво да направя" .
Днеска уж много имат да учат,пък се местят от легло на диван и обратно .
"Айде деее,моля те,нека само 5 минути да се бием."
"Абе,не мога!"
"Ама ще засичам даже!"

Сега уж проект правят,пък само се подхърлят хапливи забележки .
"Абе,много си прост,кашуто е малкото на сърната!"
И с тоя телевизор,вечната борба .
"Не си мисли,че не знам,че спря телевизора,преди да отвориш вратата!"
"Не е вярно!Не съм го спирала,намалих го."
Та така,интересна възраст :) .

Тези снимки са от преди няколко седмици . Отидохме да видим бабата на мама .
По план аз не трябваше да съм от пътуващите,защото имах работа в магазина .
Не успях да я свърша навреме и картите бяха у мама относно моето участие .
Аз малко се подразних,че хем както ти решиш,хем много работа ще се събере за утре,ама бързо ми мина,важното беше,че за няколко часа бяхме заедно .
По пътя мама мълчеше и да се чудим ще спи ли,няма ли да спи,изобщо обстановката е малко особена .
То прекомерна умора,пубертет и аз някъде посредата са интересна комбинация .
Старозагорската кал е особено лепкава,ако знаехе какви парчета хвърчаха по пътя .
Поспорихме дали е етично да се правят снимки на гробище,аз не виждам проблем (очевидно),пък и на едно място всички не сме били отдавна .

Беше ми любопитно да разглеждам селата по пътя,къщите,градините,хората . Не,че преди не съм минавала по този път,просто сега го виждам по различен начин .
Прабаба ми е олицетворение на сложните човешки взаимоотношения . Мама ми е разказвала как се е карала постоянно с мъжа си,как са се обиждали . След това той се е разболял и тя го гледаше . Съжалявам,че нямах възможност да познавам прадядо си преди да се разболее,по погледа му си личеше,че е интересен,сложен човек . С когото бих имала за какво да си говоря .
Преди около година прадядо почина. Сега прабаба само говори за него,много й е мъчно и тягостно . До толкова,че в един момент мама излезе от стаята , защото й омръзна да се говори само на тази тема .

Аз обичам прогреса,промяната . А по селата времето сякаш е спряло и като че ли напук не дават нищо да се промени .
Тук малко смесвам селата,но правя аналогия със събора в моето село,Трайчо поздравява Гиньо(примерно) с песента "Не искам,мамо,работа в ТКЗС-то".
Коментара на водещия "Ми то сега и да искаш,няма."
Иначе си харесах един стол от къщата на прабаба ми,ама трябвало да им занеса друг и тогава можели да ми го дадат .
Аз лично бих си го дала . (нали,много ясно;идеята ми беше,че ако ролите бяха разменени,не бих постъпила така)
И пак,за тях е от чиста функционалност,аз бих гледала на стола малко "по-така",щях да си го сложа в "моите" изобщо-не-мои-в-действителност 2/3 от къща и щях да се радвам като го погледна .
Странно,след този отговор,не мисля,че вече го искам .
Сигурно в течението на разговора никой не е усетил,че ми стана малко криво,ама кой пък би предположил,че на някой би му докривяло за такова нещо .
Е,какво да очаквам аз от хора,които не ме познават . Мен и явно по-специалното ми отношение към столовете :) .
Нищо,аз гледам да не задържам отрицателни емоции и ако не бях погледнала снимките,нямаше и да се сетя .

Започнах с разсадите,повечето неща са ми малко напук и не особено сезонни за България,ама нали мерака е голяма работа .
Хах,трябваше да видите физиономията на мама тати като й каза,че сандъчетата ще ги сложим на перваза вкъщи ;) .
Всъщност тати ми беше отделил място в оранжериите,ееей там в ъгъла,до него .
"Ама моля ти се,не на толкова главно място." Добре,че съм компактна,защото "пътеката" до моето място е широка педя и половина . Малка педя .

В момента оранжериите са или вече обрани или пък още не са цъфнали цветята,дано напролет да оцеля точния момент,впечатляващо е :) .

Ей за тези маси ако знаете как сме се карали с тати . Запитвания,оферти,размери,кореспондеция бяха по "моята част" и тати все намираше време след 10-11 вечерта,когато на мен ми беше само до маси и изобщо не моменти бяхме грозна гледка .
Е,вече са доставени (и пак,едно поръчахме,друго дойде...) и тати ги сглобява една по една .
Модернизирахме се,ей :).

Като го няма дядо гроздето си остана необрано . Иначе в и около оранжериите ми е позната картинка,явно "натуриите" са ни генетично заложени .
Но аз на село уж разтребвам или поне с баба се караме кое да НЕ се хвърли (засега всичко,прогреса е забележителен),пък после аз с насълзени очи й отговарям,че по-добре и ние да се махнем,да има повече място за натурии,ама малко мънкащо,така,че да не ме чуе,не искам да я засегна .
Но да не смесвам селата,за моето по-нататък ;р .

Вече беше късно и всичките ми снимки на кокошките са супер размазани,затова само едно от кучетата .
До другото ме е страх да се приближа . С тати имаме лееки разминавания в идеите ни за това как трябва да се гледат животните,но пък той няма и време за друг начин .
Защо тогава има 2 кучета,кокошки,петли и зайци ?
Сигурно по същата причина,поради която аз правя картички и албуми,снимам,готвя,гледам градина и къща,ходя в магазина и все искам и още нещо да правя .
И от някъде пак ми се появява думата "приоритети",но на тази тема след малко .

Доста неща има поникнали,аз не съм наясно кое кое е,но със сигурност ще са красиви :) .
Много искам баща ми да има оранжериите,за които си мечтае и го разбирам в желанието му да прави 9723640 неща,но той е малко по-тежък случай от мен :) .
Защото в мен има и много черти от мама,които са абсолютно противоположни на гореспоменатите .
Та така,като почнат мама и тати да говорят колко са различни,аз все им казвам "А питате ли ме мен,вие поне сте двама,пък аз съм една и в мен е същата битка."
Оставам си аз противоречива до последно :) .

Баща ми няма почивен ден . Оранжериите няма как да се оставят,все има нещо за обиране,за поливане . Работниците не вършат работата толкова добре,колко него . Зимата ходи през нощта да пали котлите .
Да кажем,че не е професия,която бих препоръчала . Сериозно,толкова ми е омръзнало да слушам как всички ни завиждали за бизнеса,оле,работите с цветя,толкова е красиво,това ми е мечтата .
Как се изкушавам иронично да отговоря "оле,работното време е по 13-14 часа,клиентите могат да те изкарат от релси,лятната градушка да съсипе стотици гладиоли,стоката умира бързо,оле."

Всъщност всичко би било наистина както си мислят хората,ако не беше за пари , а за удоволствие .
Тогава нямаше да е работа,нали .
Обаче е толкова трудно и ограничаващо . Поне за мен,от моята гледна точка.
Възхищавам се на родителите си и съвсем безпристрастно,доколкото това е възможно,бих казала,че са постигнали страшно много и се справят блестящо в работата си .

И все пак,иска ми се да не ми звучи абсурдно някой като ми се "оплаче",че цяла неделя е бил заедно с родителите си у дома .

Неделята получихме доста нова стока и аз главно подреждах и в един момент като се отгледах и особено ми хареса магазина,ама наистина :) .
И като виждам колко добре се справят и мама,и тати . Понякога ме е яд на клиентите,че не ги оставят просто да си вършат работата,в която хем са страшно добри,хем имат и 20-години опит,ама на,трябва да си покажат те капризите и претенциите .
Добре,че и двамата са търпеливи и (почти) никога не показват раздразнението си и са винаги любезни .
То нека клиента винаги да има право,но понякога според мен се прекрачва границата,хора сме все пак,нека да се държим човешки :) .

Понякога ме е яд,че не мога аз да съм клиент на магазина .
Ама после се сещам,че мама (поне за нея знам)няма още дълго да е с тази професия и ще ми бъде личен флорист-аранжор,само на мен :) .
До тогава ще съм достатъчно на положение,че да мога да си позволя услугите й,защото е крайно време да получава , колкото заслужава :) .



И от мен традиционната аранжировка :) .

Опитвам се да прекарвам повече време с брат ми и сестра ми,те обикновено напълно ме отрязват .
Ама са си хитри,после идват при мен,когато знаят,че съм заета и излизат с номера "ти винаги нямаш време за нас :) " .
Последното начинание е скачане на 2 въжета,аз мога,но остава и те да се научат да въртят за повече от минута .
Опитите ми да науча някой от тях двамата засега са неуспешни и се скарахме 998376 пъти в процеса,но аз нали съм търпелива,ще стане работата .

И най-накрая,5 часа по-късно,стигнах до оснавната идея на тази публикация .
Към всички,които са успели да стигнат до тук,да,чак сега .
Любимият ми блог е ето този http://www.71toes.com/ .
Чела съм всичко поне по три пъти .
Сестра ми започна да ме обвинява,че съм искала да ни направя като "американското семейство" .
И макар действително лееко да залитам по "американската мечта" , обичам семейството ни както си е .
Просто искам да имам повече време да сме семейство .
Не е нужно да е официален празник,за да вечеряме заедно .
Не знам какъв ден трябва да е,за е вечерята преди 10 .
Искам да се научим да сме по-търпеливи един към друг,да сме наистина "заедно".
Защото не се брои ако телефона на тати звъни постоянно (сериозно,толкова са ни изкривени представите за етично вече,че свикнахме да му се обаждат след 10 : "АЛО?!Пристигнаха ли луковиците?!" ; и 15 минути по-късно вечерята вече е изстинала и всички сме изнервени...и пак,това са "добрите вечери",защото обикновено един яде у баба,друг вкъщи,не се засичаме даже) или пък мама е прекалено изморена,за да си говори с нас .
Не искам да навлизам в темата за религии/секти и т.н. , в училище цял час ни предупреждаваха за т.н. мормони , аз наистина не съм компетентна на тази тема .
Дори не искам и да бъда,защото щом хората са щастливи,не виждам нищо лошо .
Ако е против волята на човека,тогава е друго нещо,но знам ли,като чета този блог и ми става хубаво и наистина ми харесва този начин на живот .

Ние не може да бъдем по-далече от него . Мъчно ми е,че сега ми е последната година наистина "вкъщи" . След като замина да уча вече ще е много по-различно,всеки си поема по пътя и никога повече няма да е същото .
А имам чувството,че само се въртим около едни и същи проблеми,всяка вечер мама моли тати да намали телевизора,защото не може да заспи,на него пък това му е удоволствието за деня и в крайна сметка се карат,помиряват се и си лягат с "обичам те" .
И все пак,искам промяна . Малкото време , което сме заедно,обикновено се караме .
Пък освен ежедневните проблеми има и един по-основен,нямаме време да потърсим решение .

И по този повод се обръщам към мама и тати с едно "предизвикателство" .
Сигурно вече съм ви надула главите с прословутия Тиквен ден .
Единствената ни традиция,освен тази да нямаме традиции :) .
Момента естествено е най-неподходящия,предишните три дни няма да ви е имало на работа .
Пада се понеделник,тати раздава луковици .
Списъка сигурно продължава още много . Вече може дори да имате планове за понеделника (ето отново,нямаме време да си говорим,затова не знам) .
И въпреки всичко,нека Тиквен ден бъде наистина ДЕН,а не късна вечер .
Разбирам,че както винаги е "сложно",то кога ли е било иначе .
Няма да се разсърдя ако не стане,поне ще имаме много хубава Тиквена вечер .
И все пак,живота ние си го правим и зависи от нас,затова ви предизвиквам ЦЕЛИЯ понеделник да сме вкъщи заедно (е,може да излезем в някой момент,но схващате идеята) .
Не обещавам,че всичко ще е перфектно,ще се разбираме и ще ни остане мил и драг спомен за бъдещи години . Но е едно начало,което вероятно ще бъде трудно,на моменти белязано от хапливи забележки и грозни подмятания,и все пак нашето начало .
Може би трябва повече да се обръщам към тати .
Винаги има НЕЩО,все ще има някой клиент или задължение .
Знам,че съм малка и не разбирам "как работи истинския свят" . Може би .
И все пак,от чиста невинност,те моля за един ден нещата да са достатъчно прости,че да можем да сме си ние,заедно .
Дай ни шанс за момент да си помислим,че нещата ще се променят,пък после може отново да се виждаме само късно вечер , евентуално .
Не,че сега "нещата" са зле,даже напротив,но защо да не са още по-добре ?
Имаме потенциала :) .

Пък каквото и да стане,едно голямо благодаря,защото наистина съм благодарна,че точно вие сте ми родители !