09.07.2017, Кикиктарук, Северна Канада.
Вятърът не е спрял вече цяла седмица – днес
смени посоката си и вместо едвам да затварям вратата на дървената къща, в която
сме отседнали по време на експедицията, сега едвам я отварям. Иначе всичко
останало си е кажи-речи същото, поне на пръв поглед – винаги е светло, почти
залезите (понеже слънцето така и не се скрива напълно) са дълги и красиви, а
дните ни на терен се нижат ту бързо, ту бавно. Понякога работата ни спори, друг
път по-малко – метеорологични условия, човешки характери, липса на комуникация
със света отвъд острова, изобщо предпоставки за сложни ситуации бол. И все пак,
в края на деня всичко е толкова тихо и спокойно. За секунди само, после
свистенето на вятъра превзема всичко, но пак си е спокойно, по свой си шумен и
ветровит начин. От ден на ден хълмовете стават все по-зелени, снегът се топи
повсеместно, а в морето почти не останаха късове лед. Около малкото постройки
на острова щъкат новоизлюпени дъждосвирци – в нормални условия оперението им се
слива почти перфектно с тревата, сега мине се не мине и вятърът за секунда ги
повдига и издава скривалището им. Някъде другаде вятърът навява шума и найлони,
тук – дъждосвирци.
Публикации
