Реколта в понеделник 29/08/11

Ех,че съм навреме! Всъщност за момент се зачудих дали наистина е понеделник,аз откъм дни,ляво-дясно и ...хм,години , съм малко неориентирана :). Или просто добре съм се насочила към други неща и те остават просто незначителни подробности.

Пак има по няколко деформирани краставици, но имаше и една много хубава, щях да я откъсвам още преди 4-5 дена, но забравих, та беше станала точно като за мен, дебела и с много семки. Аз на краставиците най-много семките обичам. Преди когато имахме повече от 5 скръндзави корена, цялата краставица се разрязваше по дължина, изяждах семките, а другото на кокошките.
Таратора се прецака от киселото мляко. Като се замисля обаче, в магазина се продава евтино подобие на кисело мляко, защото бабите и дядовците го купуват,с 10-15ст по-евтино е от примерно Елена. Изключително странно ми е, защото именно те трябва най-добре да знаят вкуса на истинското кисело мляко. Или заради парите ?
Аз мога много да се чудя, в крайна сметка утре си отивам с 4 кофички от градското, пък там в прашния шкаф, който някога ще боядисам и отвътре, стои един красив буркан, чакащ да бъде напълнен с домашно кисело мляко :). Даже одеалата са приготвени. Или просто не са прибрани от последния път, когато баба е завивала бурканите. Като изключим, че е малко обран откъм млечни продукти, в хладилника ми винаги има...бира. И макар версията, че отивам на село да се напия да звучи по-достоверно от "отивам да копая", всъщност всеки ден си панирам цветове от тиква. Тези на снимката ги събирах от земята,иначе на следващия ден си откъснах големи и хубави .

Патладжаните ми се чернят отдалече. Този предния, заедно с още 2, вече са направени на кьополу и точно сега го пробвам с филия препечен хляб .

Метох с часове . Отвсякъде капят сливи, като минавах и се вдигаха цял рояк мухи и пчели. Иначе намаляването на натуриите / или пренасянето им в мазето,за да не се сърди баба/ тече в пълна сила, само дето хич не си личи. Добре, че складираме няколко барела нафта, в случай, че сегашните печки се развалят и съответно ремонтираме нафтовите! Ами така де,иначе щях да си минавам спокойно, нямаше всеки път да се удрям в тях...

Имаме 5 лимона. Дърветата са три и са на над 50 години. Дядо ми беше обяснил какви грижи изискват, та а дано догодина поне 6 лимона, че толкова ми трябват за стандартна доза лимонада.

Това място сега си стои празно, сянка е, но ще изрежем черешите (тати ще изреже черешите, аз ще му давам зор, докато това се случи) и ще завием оранжерията за ранни домати, краставици, зелен лук, репички.

Това се случва доста често. С тръбите голям зор, все пренасям от горното място до долното, нагласям си нещата и като се върна, ги намирам разместени и все някоя ми липсва. Е, обикновено на мястото на липсващата ми е оставена друга, но тя пък е примерно с 2 метра по-дълга. Ех,съседство .

Водата в кладенеца намалява, аз тогава поливах нааай-горе, съответно се започна проверяване на всяка връзка,а те са много връзки. Някои от които заровени или затрупани от камъни . Е, на следващия ден стана ясно, че просто от кладенеца вода не излиза. Със съседа пуснахме смукателя по-надолу, той ми разказа надълго и нашироко за тях, нищо, че закъснявах и имах 998374 неща за вършене. Ама сега за смукатели да ме питате просто ... ;) .

Поливането с маркуч не е поливане, ако някой не се намокри. Аз вече си бях малко мокра, та остана сестра ми. Скоро и тя беше много мокра. Не гледайте капчиците, които падат, това е заради бавната реакция на фотографа, иначе си беше доста сериозна струя.

Сестра ми се приготвяше, казваше "Давай!" и съответно само като хвана маркуча и се беше разбягала.

Брахме домати за сок. Тези 5 корена имат най-много плод, бяха повече от 5,но аз ги намерих измежду тревата чак на втория път. На вкус обаче ми харесват най-малко, друго са си розовите :) .

За закуска отново scones, този път със сладко от прасковите, които останаха след компота. Рецептата е много проста, аз промених оригинала, според наличните ми продукти. Също и на село нямам везна, така че грамажите едва ли съм ги спазила точно, в крайна сметка трябва да се получи наистина меко тесто, което може да се разточва .
280гр. брашно
1 пакетче бакпулвер
1 голяма щипка сол
120гр. масло
1 яйце
малко повече от половин кофичка кисело мляко
Сухите продукти се пресяват заедно, слага се маслото на купчета,мачкате с пръсти докато заприлича на трохи . Отделно се разбива яйцето с киселото мляко. Мократа смес в сухата, месите докато се оформи топка. Не трябва да се прекалява с месенето. Разточвате върху набрашнена повърхност, 2 см дебело да е тестото,режете в някаква форма,печете на 200 градуса 15-тина минути / или докато ви се сторят готови/ и ядете след като малко изстинат,намазани със сладко :). Иии сега пак ми се приядоха !

Ходихме за житото, тримата пълнихме човали, тати ги пренасяваше. Беше забавно до около 20-тия човал, след още почти два пъти по толкова вече бяхме дооста изморени. Имаше едно ненатрупано с какво ли не място (защото напролет с дядо го разтребихме), а сега там се извисяват мнооого човали, зависи с мръсен и скъсан стар найлон и няколко счупени керемиди. Тати каза, че скоро ще ги вземе, дано наистина да е така .

По някое време ми стана наистина гадно, защото навсякъде, ама навсякъде има боклуци, искам да е чисто и подредено, а са просто толкова много. Сигурно някой ако дойде, ще каже, че съм най-мърлявата стопанка. И уж все чистя, подреждам, хвърлям, пък накъдето и да погледна е натурия. Е, малко по малко ще стане работата, но ми се искаше да е малко по-лесно, не ми пречи физическия труд, ами за всяко нещо трябва да водя преговори да се хвърли, накрая пак отива в мазето. Ама и то скоро ще се напълни.

Пак отворих любимата ми книга със сложните рецепти за консервиране, имаше поне 5-6 вида доматен сок.
Чета подред, стигам до "Доматен сок - подобрена версия". Нека да е тя, викам си аз, все пак моите домати заслужават най-доброто ;р. Което явно не включва шишета. Рових,рових из избата, намерих няколко, ужасно мръсни естествено, то пък се оказа, че нямаме четка за миене на шишета. Нищо, в буркани. Да, ама машинката за затваряне на буркани е развалена. И след като вече хвърлих 1 развален компот, мисля си, че методът с чука не е много ефективен. Дано да не ги заваря развалени (всичките 3 буркана доматен сок!), нося си нова машинка, та пак ще повторя процедурата.

То и мелачката едвам мелеше, дръжката малко беше изскочила и отнякъде все капеше, ама иначе е забавна работа. Едвам го овардих сока от брат ми и сестра ми, ама той наистина пресен си е най-хубав.

Дюлите ще ги събирам по покрива, после на желе и сладко. Има доста навързали, така че предвиждам мускулна треска от стъргане съвсем скоро /или когато узреят,не съм много наясно кога точно ще се случи/.

В последния момент варях буркани, берях чушки, поливах, снимах и още няколко неща.

Нямах време да ги подреждам по-добре, но съм доволна, доста неща набрах и почти запълних масата :).
Лютите и чорбаджийските чушки вече са на буркани, направих и 1 паница кьополу, останалото за прясна консумация. Както съм се запалила по консервирането, мога да кажа само добре, че не обичам лютеница! Но пък ще правя царска туршия, сладко и желе от дюли, нещо със зелени домати, няколко вида корнишони (дано да имат време да вържат) иии ... другите сега ги забравих, но има и още!

Утре пак ще се замъкна с няколко чанти, рано-рано ще чакам от една спирка на друга, и пак ще съм си при градината :). Нямам търпение да влезе в ред, на мен разхвърляността ми идва отвътре, но моето не може да се сравнява със завареното положение. Но пък аз оставям ръкавици, всякакви ножици из двора, не мога да държа всички мотики на едно място, а преди мен са се разхвърляли печки, хладилници ...

Сигурно аз съм леко чалната, но толкова да ми е вкусно всичко от градината. От нетърпение вече все преди 7 се будя. Ще подготвям местата за есенните култури, ще сея спанак, репички, ще правя разсад за марули и сериозно въвеждам от 2 до 4 почивка, защото бая работа ми се насъбра. Дано, ако няма как да си ги отглеждате, да има от къде да си купувате "истински" зеленчуци, аз вярно, че малко се превъзнасям, но разликата е толкова голяма. А мен ме правят толкова щастлива, че ми се иска с всекиго да е така.