Ваканция, сирене и най-вкусният чийзкейк

На бас, че не очаквахте да ме видите отново толкова скоро !
Всъщност повечето снимки от днес бяха за вчера, ама така ми се приспа, че съкратих публикацията :) .
Тези лебеди даже са на семейна територия, някъде там е нивата на баща ми и леля ми .
Баща ми постоянно ми повтаря, че аз идея си нямам колко е замръзнала земята на село.
"Дааа бе, ще сееш ти грах..."
Ако знаете как не ме свърта . Подредила съм си семената, в един тефтер си водя записки и чертая планове. Толкова да ми липсват и градината, и къщата.
Междудругото, пак ме скъсаха на кормуването. Какво ми се случи, не знам. Този път още на първата минута.
Ама за всичко си има причина и все е някакъв урок. Ако някой ми беше казал,че каквото ми се случи на мен, е станало с някой друг, честно ви казвам, щях да му се смея.
А сега като стана с мен, вече определено съм малко по-състраделна и разбираща .
Само да беше мааалко по-евтин този урок, че всеки път по 130 лв ...

Тези делнични дни определено не ми бяха най-силните. И ми беше гадно. Забавна на работа да повториш 998364 как и защо са те скъсали.
Пък знаете ли кое още повече ме дразни - това, че масово се изопачават нещата.
Като кажа, че аз бях виновна и се почва с "Да, ама те тва инструкторите,изпитващите, те се разират още преди изпита кой да скъсат; всичко е за пари" и прочие .
Е то сигурно е така, но в случая само аз си бях виновна.
Че е тъпа системата, тъпа е. Че ми предложиха "лесният" начин да си взема изпита, предложиха ми го.
И все пак, не разбирам защо все се търси проблема в другите, особено когато дори аз ясно си заявявам, че е в мен.
Известен още като психологическа бариера :) .
Мисля, че съм по-добре вече и така искам да го взимам този изпит и да забравя за него.
Знаете ли, единствената причина да искам да карам е за да мога да си ходя на село когато поискам. А сега като съм далече от къщата и градината, се чувствам по-слаба.
Все едно са ме изкарали извън естествения ми хабитат.
Скъпи пингвини, пръстати по зоологески градини по света, разбирам ви.

Обичам зимата. И лошото време. Защото ме карат да ценя хубавото още повече.
Вчера сестра ми ми каза : "Како, ти знаеш ли че си малко странна...Много си различна."
Прескачам последната част, в която ме погледна злобно и допълни, че не знаела дали това е хубаво или не ;р .
И все пак, вече съм готова за пролет. И за края на училището. Ама то за това съм готова от много отдавна :) .

Уж щях да разнообразявам семейните снимки от тази година, ама май май ще е от тази пролет.
Дотогава позьорски снимки в снега :) .

И брат ми, и сестра ми супер много променят отношението си към мен, когато наоколо има други деца.
Аз лично обвинявам Дисни. Така де, и ние с мама и тати сигурно имаме нещо общо, ама все пак, този канал трябва да го забранят .
Понеже ми се налага да ги слушам по цял ден, трябва да споделя, че съм направо ужасена от сериалите им.
Няма един, в който главната героиня да не се прави на саркастична девойка, абсолютно над всички останали. И всичките отговарят "умно" на родителите си и това се приема като някаква висша форма на победа.

Захарницата е част от цял сервиз, подаръъкът ми от мама и тати за Коледа :) .
Сега остава само да успея да си сложа рафтове в кухнята на село и да си ги наредя.
Ох, нямам търпение да дойде пролет и да направя основно почистване на село.
Уау, това направо звучи странно, казано от мен.
Ама и с всичката ми разтуряност и неподреденост, все пак съм се метнала маалко и на мама. Пък и кой е би искал да си измие чиниите 9239847 пъти, след като види как мишки се разхождат върху тях.
Искам да променя шкафовете по някакъв начин, така че да са по-пригодени като за кухня. Дъната им са изядени от мишки, та ако има начин мишките да не влизат вътре, би било супер.
Толкова много има за чистене и разтребване. То неслучайно ме питат "Ама ти как живееш тук?!"
Е, малко по малко ще стане работата.
Не е лесно да съм и баба, и дядо на къщата и градината :) .
Освен това искам да разменя леглата в спалните, което означа да разглобя и сглобя 2 метални легла на по 100 години.
Спалнята ще бъде в новите ми любими цветове - горчица и синьо.
Плана е да си ушия и пердета. Баба вече изчисти мумифицираните мишки от старата шевна машина, та остава само да разгадаем как се вдява конеца. Направо съм си наполовина готова.
Междудругото, промених малко визията на блога. Отдавна искам да го направя, но все нямам време. Редактирах и етикетите на всички публикации, така че се надявам сега да е малко по-лесен за навигация :) .

Ходихме да се пързаляме на хижа Здравец. 2/5 от семейството се контузиха още на първото спускане, ама за останалите беше много забавно :) .
И аз бях от забавляващите се, докато мама първо търпеливо, после не толкова търпеливо, чакаше да се напързаляме .
Брат ми се оказа най-добър - засилки, завои, завъртания ...
Баща ми, от друга страна, беше тип засили-се-колкото-можеш-повече-в-посока-най-близкото-дърво и впоследствие след като ни е изкарал акъла, спираше на сантименти от дървото .
Бащата на майка ми има нива и ливада близо до хижата и все за тях говори. Ама ептен постоянно.
Той не може и да разбере какво толкова ми харесва на село. Все планината това, планината онова.
Е,че друго си е на къра :) .
Малко по-сериозно, всеки си има някое място, което усеща като "негово". Понякога не е най-приветливото или най-красивото. Но това не го прави по-малко специално за този някой .


Решихме да отидем пеша до нивата. Преди сме ходили с кола и уау, тогава изглеждаше много по-близко.
Аз и сестра ми, особено аз, вървяхме последни, доста след другите. До момента, в който не се хванахме за мама, известно като проява на обич или безплатно дърпане по пътя :) .
Така и не стигнахме, но пък обогатихме колекцията от снимки тип "Е, айде, радвай се, де !"


Няколко секунди след тази снимка, брат ми вече беше повален на земята, "набит" .
Сериозно, със сестра ми шега не бива.
А понякога изглежда толкова мила :) .

Баща ми избърза напред, за да се върне и да ни вземе с колата. Или така си помислихме ние, когато го видяхме да се приближава... и после да ни подминава.
Отивал някакви клони да бере.
Е, ние се проснахме в снега и чакахме.

Направих фейсбук на магазина. Аз все още не си падам по подобен тип сайтове, но е в името на семейството :) .

Братовчедка ми и годеника й си бяха в България за няколко дни и заедно отидохме на гости на нейните баба и дядо.
Валеше много сняг, всичко беше невероятно красиво.
На мен всичко селско много ми харесва, от дървените врати през старите чайници до настръхналите кокошки :) .
Аз по принцип яйца не обичам, особено към купешките съм доста предубедена. На баща ми кокошките я снесат, я не, та не сме се задръстили с яйца.
Тези, обаче бяха най-вкусните яйца, които съм яла от мнооого отдавна.
Навяват ми спомени. За кокошките и патките на село, топлите яйца. Така и не разбрах защо толкова дядо ме пазеше от петела, той само него кълвеше ;р .
Най-обичах като избяга някоя кокошка и да я гоним из двора. Иии може би повечето пъти кокошките не са си отваряли сами вратата ...
Сега като минавам през кокошарника и ми става мъчно. Всичко е толкова запустяло, само тук-таме се чува по някоя мишка. През покрива на плевнята се виждат облаците ...
Някой ден и аз искам да имам кокошки. И коза. Козите са ми супер симпатични :) .

И като стана дума за кози, това води до мляко и съответно сирене.
Чета си аз един ден урока по история, ама то скучна работа, та пак се зачетох по блогове. Един препраща към друг и накрая се озовах в блог за правене на сирене у дома.
Познайте кой в момента чака да му се изцеди Грюера, за да сложи на негово място Бри.
Ама как ми се приправи сирене, но си беше направо опасна работа. Поръчах си бактерии и термометър от тук .
От тогава съм направила халуми, бри, рикота, куарк, стилтън и грюер. Последните две ще видим колко са станали след 2 месеца.
На снимката виждате най-вкусния чийзкейк, който съм опитвала някога :) .
Би било прекалено егоистично от моя страна да не споделя рецептата, тооолкова беше вкусен... и така се скарахме с брат ми и сестра ми за последното парче.

Чийзкейк с домашно сирене и райски ябълки
За сиренето Quark (или както аз му казвам, кварк) :
3.79л пастьоризирано домашно прясно мляко
1/8 ч.л. закваска за сирене
2 капки мая за сирене, разтворени с 3 с.л. изстинала преварена вода

За да пастьоризирате млякото напълнете голяма тенджера с вода, в нея сложете по-малка тенджера с млякото. Бавно загрявате млякото до 63 градуса и задържате тази температура за 30 минути. След това изкарайте млякото на терасата, където сега е достатъчно студено, за да изстине.
Загрейте бавно млякото до 30 градуса и дръпнете от котлона. Изсипете закваската, разбъркайте добре, покрийте с кърпа и изчакайте 45 минути.
Добавете разтворената във вода мая, отново разбъркайте добре, покрийте с кърпа и оставете на топло за 12-18 часа. Или докато млякото добие консистенцията на кисело мляко.
Вземете марля/пелена и я сложете в гевгир. С лъжица на дупки внимателно преместете сместа в марлята. Завързвате двата края и оставяте да се изцеди.
По принцип 12 часа са достатъчни, но на мен и тогава ми се виждаше доста водно за чийзкейк, така че го оставих още толкова.
С такова сирене правят чийзкейковете в Германия.

За чийзкейка:
200гр. пълнозърнести бисквити
100гр. разтопено масло
2 яйца / моите бяха домашни, затова и крема ми доста пожълтя :)/
100гр. захар
2 меки райски ябълки
3с.л. прясно мляко
1с.л. мед

В блендер смилате бисквитите, добавяте разтопеното масло и след това разстилате сместта върху форма за торти/тава .
С малка дъска за рязане/купа/каквото имате подръка, притискате силно трохите, така че всичко да се изравни.
Разбивате с миксер/пасатор сиренето, добавяте захарта и накрая двете яйца.
Изсипвате сместа върху блата и печете на 160градуса докато по края на чийзкейка започнат да се появяват балончета (около 50 минути).
Пасирайте райските ябълки (без кората, ако са наистина меки се маха много лесно), заедно с прясното мляко и меда.
Ако сте фен на силно сладкото, може да увеличите и захарта, и меда.
Оставете чийзкейка да поизстине малко и чак тогава изсипете сместа с райските ябълки отгоре. Печете отново няколко минути, докато чийзкейк е сух на допир.
Оставете за една нощ в хладилник и на следващия ден консумирайте с удоволствие :) .
Или в моя случай , докато се прибера от училище, някой вече беше изконсумирал част от него ;р .

Не можах да намеря в интернет рецепта за чийзкейк с райски ябълки и това си е пълна импровизация, може да съм направила нещо не както трябва, но крайния резултат беше мнооого вкусен.

Лека вечер !