Започва леко, плавно, едвам ще го усетиш. Просто хубава песен за добро утро. Е, добре де, много хубава песен :) .
Поглеждаш през прозореца - шокираща новина - вали. Отново. Прозорецът е перманентно мръсен от пръските дъжд, иска ти се да го измиеш, тъй де, друго си е да виждаш боклука на съседа през кристално чист прозорец. Да, да, ама не - прозорецът не се отваря - мерки за сигурност.
Ех, България - свободия - чисти прозорци, пък и който се е засилил да се хвърля през прозореца, все ще намери от къде да скочи, липсата на отварящи прозорци едва ли ще му е голям дерт.
Поглеждаш през прозореца - шокираща новина - вали. Отново. Прозорецът е перманентно мръсен от пръските дъжд, иска ти се да го измиеш, тъй де, друго си е да виждаш боклука на съседа през кристално чист прозорец. Да, да, ама не - прозорецът не се отваря - мерки за сигурност.
Ех, България - свободия - чисти прозорци, пък и който се е засилил да се хвърля през прозореца, все ще намери от къде да скочи, липсата на отварящи прозорци едва ли ще му е голям дерт.
Нищо, гледаш си през мръсния прозорец и
си слушаш хубавата песен. И хубавия български :) . Знаете ли,
българският ми се струва по-искрен, по-истински от английския. Като
говоря на английски, все едно не съм напълно себе си. Българско, та
българско - айде, ще се меси питка със сирене за закуска. Стъпваш в кухнята - а, като за добро утро, уцелваш разсипаното кисело мляко на съквартирантката. А каза, че ще си го изчисти.
То хубаво ще месиш, ама къде? Само като се огледаш из стаята и по боклуците може да познаеш кой какво е ял. Аз явно съм била на гладна стачка ... или съм си измила чиниите и съм изчистила след себе си. Едно от двете.
То хубаво ще месиш, ама къде? Само като се огледаш из стаята и по боклуците може да познаеш кой какво е ял. Аз явно съм била на гладна стачка ... или съм си измила чиниите и съм изчистила след себе си. Едно от двете.
Уа-па-ра-ти-рам-да и половин час чистене по-късно - брей, то имало плотове тук. Има
движение по коридора, някой бърза да си бутне купешките палачинки в
микроволновата. 6 кръгчета с диаметър 7-8 см - 4 паунда. Шш, за тея пари
в България цял казан катми ще си направиш. Иначе били много вкусни.
Сигурно, то и замразените подобия на пържени картофи, и те така. Хвалят
те, че си изчистила - "Еее, страхотно!"
За страхотно не знам, ама по едно време си беше направо страшно.
"Абе, ти какво обичаш да правиш, за да се забавляваш?
"Да готвя и да работя в градината."
За страхотно не знам, ама по едно време си беше направо страшно.
"Абе, ти какво обичаш да правиш, за да се забавляваш?
"Да готвя и да работя в градината."
"Не,не, за да се забавляваш какво правиш?"
"Е, добре, готвя, работя в градината и снимам как готвя и работя."
"Е, добре, готвя, работя в градината и снимам как готвя и работя."
Де да наближаваше в село да се върна... Нищо де, от малко цивилизация няма да ми стане лошо.
Пожарната аларма. Отново. Отвсякъде изскачат хора по пижами, хора без пижами, хора, които осъзнават, че са боси, чак когато излезнат на улицата. Някой пак си е забравил бърканите яйца на котлона. А на мен ще ми превтаса питката.
Вкъщи нямаме пожарни аларми - тишина, спокойствие. Било минус, сигурно сме нямаме пари за такива. И все пак, оцелели сме и без пожарни аларми. Е, оцеляхме и този път, въпреки нечия загоряла закуска. Аз не, че съм се засилила да фламбирам банани, но бих искала да имам опцията. Ех, България .
Работата става сериозна. Завъртат се песен след песен, ама стигнеш ли до тази, положението се задълбочава . Парчета пици - 2 за лев и петдесет (а някога бяха за левче!), кисело мляко, което действително е кисело, сирене, кашкавал, светофари, които светят зелено за повече от 3 секунди, хора, които могат да ми произнесат името. Да не почвам за домати да ви говоря, че по принцип днес планът беше да уча.
Брей, под тези песни само "емигранти" пишат. Липсвала им някогашна България. Аз нея не я знам, ама сегашната си ми харесва.
Сега - "Еххаа, направила си 40 буркана компот? Сама? Малее!"
Тогава - "Само 40 буркана ли, бе?! Ма вие няма да презимувате!"Ех, каква била България преди, колко хубави били някога песните, филмите, баничките, доматите какви сочни били. Аа, моля ви се, още са си хубави доматите, само за домати не ме закачайте ;) .
Пожарната аларма. Отново. Отвсякъде изскачат хора по пижами, хора без пижами, хора, които осъзнават, че са боси, чак когато излезнат на улицата. Някой пак си е забравил бърканите яйца на котлона. А на мен ще ми превтаса питката.
Вкъщи нямаме пожарни аларми - тишина, спокойствие. Било минус, сигурно сме нямаме пари за такива. И все пак, оцелели сме и без пожарни аларми. Е, оцеляхме и този път, въпреки нечия загоряла закуска. Аз не, че съм се засилила да фламбирам банани, но бих искала да имам опцията. Ех, България .
Работата става сериозна. Завъртат се песен след песен, ама стигнеш ли до тази, положението се задълбочава . Парчета пици - 2 за лев и петдесет (а някога бяха за левче!), кисело мляко, което действително е кисело, сирене, кашкавал, светофари, които светят зелено за повече от 3 секунди, хора, които могат да ми произнесат името. Да не почвам за домати да ви говоря, че по принцип днес планът беше да уча.
Брей, под тези песни само "емигранти" пишат. Липсвала им някогашна България. Аз нея не я знам, ама сегашната си ми харесва.
Сега - "Еххаа, направила си 40 буркана компот? Сама? Малее!"
Тогава - "Само 40 буркана ли, бе?! Ма вие няма да презимувате!"Ех, каква била България преди, колко хубави били някога песните, филмите, баничките, доматите какви сочни били. Аа, моля ви се, още са си хубави доматите, само за домати не ме закачайте ;) .
Хайде сега, по-весело. За малко да натисна на "Една българска роза", ама след
нея идва и "Моя страна, моя България", пък те вече са за по-напреднал
стадий. А под тези песни верно пишат само българи, които са в чужбина.
Те май като са далече от България, повече й се радват. Или поне на
песните.
Да му се не видят и на ютуб случайните клипчета - 3 епизода на "Войната на таралежите" по-късно, аз май щях да уча ?
Публикации
винаги е така, ако ще да се преместиш само от един град - в друг :) огладняването за вкъщи е мноого хубаво нещо :)))
ОтговорИзтриванеДа - това с чистенето ми е познато...ние поне се сработвахме да чистим един ден в седмицата...А това с боклука през прозореца - е, няма да го коментирам.
ОтговорИзтриванеПък за доматите...ходихме за 5 дни до Лондон на екскурзия и на третия ядях домати, краставици, сирене и хляб в леглото за вечеря...ъъъъ, без вилица, нож, чиния или каквито и да е други пособия (което много изненада нашият приятел...който живее където и ти в момента ;-))
За песните - аз не пиша под тях, обаче като ги слушам (особено за Райна, дето ушила знамето) и ми се насълзяват очите. И аз не помня по- онова време, ама беше забавно като се редяхме на опашка за...салам примерно...и се правехме, че не се познаваме...
Ще му дойде времето да се върнеш, а компотите няма да избягат :-)
Попаднах случайно на твоя блог, прочетох емигрантската статия, и продължавам да чета. Забравих, че трябва да готвя вечеря, да къпя деца :) и искам още и още да чета. И да гледам снимки разбира се. Познах страстта ти по градината в очите на петгодишния ни син. Днес си начеса крастата, садейки един чимшир в междублоковото простраство, сега отиде да го полива. За утре съм му приготвила хризантема, а от понеделник... пак ще страда, че няма какво да си копае....( та да не си телец, случайно?)
ОтговорИзтриванеУжасно много неща ми харесаха в теб, но най-първо репликата, че не може да правиш НИЩО. Аз съм същата, дори и като седна пред кабинета на доктора да чакам, си вадя плетката :) не понасям загубено време. Дали ще са картички, плетене, готвене, копаене, трябва човек да е зает! Така че предлагам да решиш емигрантския проблем с ново хоби :)
Поздрави и целувки
И благодаря за компотите :) видях ги в нова светлина днес :)
Хаха, да, телец съм :) .
ИзтриванеЕе, аз плетях в междучасията в училище и докато чаках рейса! Много искам да се науча и на някоя по сложна плетка, че сега съм само на чорапи .
Ох, аз определено има с какво да си уплътнявам времето, ама все ми се иска и още нещо, и още нещо да успея да вмъкна.
Лек ден и благодаря за милите думи !
Ееее сигурна бях, то само ние телетата сме такива работливи. И скромни. И красиви.
ИзтриванеХм...така като те чета доста рано те е хванала носталгията...в началото винаги всичко ти липсва, после има един период, в който нещата вече се канализират, всичко си тръгва нормално и тогава, ако се огледаш виждаш, че в повечето случаи има много хубави неща и около теб - на новото ти място, а после (при някои) идва и третия период, в който всичко в БГ пак ти липсва...И аз съм го минала тоя път и съм завършила навън и в никакъв случай не съжалявам и когато се върнах в БГ цялата ми рода не можа да се начуди, че съм се прибрала тук - гледаха ме като полезно изкопаемо...Просто се огледай там - 100% има много хубави неща, които чакат да ги откриеш...
ОтговорИзтриванеАз ако съм оставила впечатлението, че мисля, че тук няма хубави неща, то определено е било неволно, понеже изобщо не е така :) .
ИзтриванеНа мен си ми е добре в Единбург, щастлива съм и дори не бих казала, че нещо ми липсва страшно много, понеже знам, че просто ме чака да се върна.
Хах, това с изненадата при връщането ми е позната, аз с моя пусти инат, мисля, че една от причините да замина е, за да докажа, че ще се върна :) .
Лек и усмихнат ден !
Гиги, и аз така се 4увствах,когато бях в Русия-докоснех ли се до нещо българско сърцето ми забиваше лудо и изпадах в еуфория. Но времената се менят, а хората още пове4е и добре би било да е към хубаво. Сега бих казала, 4е земята е моят дом(засега), а не само Родината.
ОтговорИзтриванеЗдравей Гери,
ОтговорИзтриванеПреди няколко месеца открих блога ти и толкова ме заплени с начинът си на мислене, с нещата за които пишеш, със снимките, с рецептите, с мечтите, със сърцатостта, с картичките, с разказите за семейството, че реших да го изчета целия отзад напред, за да проследя цялата история. На моменти ми беше толкова интересно, че само като седнех пред компютъра и веднага се озовавах в „Градината на слънцето” и там си и оставах. Много истинско е всичко, с някои постове съм се смяла на глас, от други са ми се напълвали очите със сълзи. Сигурно е малко странно да знаеш, че има толкова хора, за които ти нищо не знаеш, но които те четат и сякаш познават и проследяват развитието ти, виждат как се променяш през годините, как израстваш.
До сега не съм коментирала, защото до голяма степен коментарите, напътствията и поздравите на останалите са се препокривали с моите. Много ми е интересно какво ще напишеш за Единбург, с какви впечатления ще останеш от Шотландия, как ще възприемеш това или онова. Аз самата съм живяла година и половина в Манчестър и това ми беше едновременно и най-трудният и най-смелият и най-богат на житейски опит, израстване, разширяване на кръгозора и промяна на светогледа период. Разбирам и носталгията и любопитството и усещането за ново, различно, шарено, друго. Ще си позволя да ти дам само един съвет – възприемай всичко с широко отворени очи и сърце. Мисля, че Шотландия много ще ти хареса и може много да ти даде, защото е място хем наситено с култура, история и традиции, хем модерно и мултинационално, от средновековните замъци през малките каменни къщурки със спретнати градинки до новаторските сгради и безкрайните фестивали и събития.
Успех и нека дъждът и облачното време да не са повод за лошо настроение, защото ти си носиш слънцето в себе си :)
Ивет
Здравей Гери!!!
ОтговорИзтриванеСкоро попаднах на блога ти, за малко да го изчета на един дъх, но добре че усетих че съм гладна, та ядеейки от салатата и супата ми-направо имах чувството че доматите и чушките в салата аз съм ги отгледала, че дори и за гъбената супа си помислих същото!Направо се шмугнах без да искам в нещата, които пишеш.
И аз имам блог, но не толкова прекрасен като твоя!
Все едно чета неща писани от мен, толкова да си обичам да съм на село, само с една разлика ти правиш, това, за което аз все още си мечтая, може би защото селото ми е на около 250 км от вкъщи, но имах ли възможност всяка свободна минута щях да съм там!И си мечтая точно за това, което ти правиш : )
Усмивки от мен и продължавай все така! ☼
Поздравления за блога, който сте направили и така добре поддържате.Песента, която сте качили е уникална.Да си призная не съм я слушала а е толкова красива и нежна българска песен.Иска ми се да има повече изявени изпълнители на подобен тип музика по телевизията и радиото.Макар, че сега слушайки текста малко ми става забавна песента, за този хеликоптер. Човек започвайки да се рови в изпълнителите какви ли не песни изникват.Лично мен ме зарежда песента.
ОтговорИзтриване