На теория и на практика

Вкъщи всеки е специалист. Не по нещо, като в рекламата на Тофифи, ами направо по всичко. И никой на никого не спестява съветите и препоръките, пък за капак сме и едни тънкообидни, нали се сещате, "ти на мен ли ще даваш акъл?!" .

А пък ако си "млад, неопитен, ама все пак мераклия", ооо, тогава направо си вади въображаемия дъждобран, понеже ще бъдеш залят от "ааа не, това така се прави!". И вярвайте ми, мен живо ме интересува кой какво как прави, неведнъж са ме хващали да надничам над дуварите и са си шушукали, че изглеждам съмнително. Дайте ми баби и дядовци, разправящи кой как си сади доматите, и мога по цял ден да ги слушам.

Ама нека да не ми чупят и на мен хатъра. Или както казвам аз - "моля ви се, нека не се обиждаме на домати!". Уважавам и искрено се възхищавам на опита на по-възрастните. Пък те ми се смеят на изнежения разсад, който аз гордо съм помъкнала по рейсовете. "Толкова ли нямаш пари да си купиш свестен разсад?!" . Или още по-тактичното - "Бе той дядо ти не умря ли, кой ще го гледа ?!" А дори вече не съм толкова неопитна, ама на, пуста възмладоликост, не им се вярва на хората, че съм почти на 20 :) .

Лятото премина под "Яжте домати, офф, ама още ли не сте ги изяли, еее, тая чанта както съм си я донесла, така си я и заварих!". Това от тея домати, дето не ставали дори на кокошките да се хвърлят. Затова и от мен няма да чуете такива съвети, сухата теория сигурно има причина да е теория, ама то дори гледането на зеленчуци не е толкова просто :) . Затова ще си въздишам аз по естетизма и фотогеничността на моите домати, пък през колко сантиметра съм ги садила и на какви редове вероятно ще премълча. Едно, че не ми е привична такава точност, ама и още повече, кой ти помни, аз тогава бях прекалено заета да пиша съчинения рева заради поредната обида на съседа и да се моля на измъчения ми разсад да стане поне два пъти по-готин от ония примерен еталон, който аз зелената едва ли ще достигна.

И все пак, да не ме избива на краен егоизъм, може да споделя по някоя дреболия, която сигурно е общоизвестна, ама кой знае, може да има и още някой заблуден като мен :) .

Не се чешете с брадва. Независимо колко ви сърби гърбът и, че сте се качили на един пън и забивате колове за домати и не ви е свободна ръката. Всъщност, не се чешете с брадва, особено ако сте върху почти изгнил пън. Не си мислете, че ако веднъж металната част на брадвата изскочи от сапа, няма да изскочи и втори път. И ако усещате, че не ви спори съвсем работата, не си мислете, че няма значение. Сприятелете се с някой по-як човек и го помолете за помощ. Ако сприятеляването е било успешно, даже няма да ви поиска 20 лв след това. Изобщо сприятелете се с някого, има и други бонуси, аз това чак тази година наистина го разбрах :) . Тъй де, все пак и за краставиците колове трябват ;) .
И ако коловете ви очевидно намаляват за сметка на новопоявилите се в съседската градина, мълчете си и се правете на лалави. Викало му се благоприличие, ама иначе да се разбира "е, кво ти пука, догодина ти ще свиеш неговите и той по същия начин ще си мълчи!".

Повечето растения са по-издържливи, отколкото бихме повярвали. Моят пипер докато беше още в кофички, на ден по два пъти го съживявах, по листата човек би казал, че е златна есен, ама видя той жарко слънце и по шепа овчи тор и само гледай какво става ;) . Доматите ми бяха толкова изнежени, че за да се показва само педя-две от стъблото над земята, останалото заравях завъртяно почти като претцел. Не се копаело така дупка, съседът като ме гледал и му се приревавало. Знаех си аз, че ги разчувствам хората.
"Защо не слагаш около всяко стъбло парче найлон, ще ти ги изядат поповите прасета?!" Ами защото беше матурно време и бях обещала поне за месец да приоритизирам ученето. "И тогава защо изобщо се захващаш с тая градина, то не може и учен, и селянин!" Първо, защото искам и второ, защото мога :) .
А за поповите прасета, на съседа му изядоха доматите барабар с найлона, аз поне разхода по найлона си спестих :) . Отмъкнаха ми по три-четири корена, като аз веднага попълвах дупката с нов разсад. Все пак не играем на дребно, защо да си правя живота лесен с по-малко от 300 корена. И чак след като на едно и също място поповите прасета прегризаха по 4-5 корена, ми просветна, че може просто да не слагам там домат и готово.

Мишките, освен хляб, чаршафи и съчиненията ми по литература, ядат и разсади. Особен афинитет към краставици и зелен фасул. Че кой прави зелен фасул на разсад?! Е, не и аз...вече :) . Лайката гонела мишките - колкото е ефективно моето гонене като отворя вратата и с една метла се опитвам да ги насоча в правилната посока.

Хм, какво друго... Четете опаковките на семената, като пише, че граха минаха 2 метра на височина, явно не се шегуват и бамбукови шикалки на по метър навързани с канап може би не са най-доброто решение. Проблемът не е толкова голям ако си слаб и богат на време, та да може през ден да се клечиш по няколко часа из редовете да береш. Ама спокойно, ако другият ти съсед пък нарочно си пуска изгладнелите кози в твоята градина, имаш помощници в брането. Еее, ама много ми беше хубав грахът. Задушен с масло и джоджен, ама като ви казвам, че няма нищо общо със замразен или консервен, съвсем не ви будалкам.

Въздържайте се с масовото купуване на семена...-каза тя, след като вчера си подреждаше 3-тата кутия, пълна със семена. Не бих съветвала категорично да започнете с малко, пък постепенно да увеличавате и прочие. По-скоро започнете реалистично. Декар, декар и половина, изискват време. Лесно е да се начертае план в тетрадка, защо да гледаш два сорта домати, като може 10. Или 20. Абе всъщност бяха над 30 и така и не разбрах кой кой беше, ама бяха вкусни. Дори самото физическо време по изкопаването на ямите, отъпкването и т.н. е доста, пък е едва началото. Лятото се започва с великото поливане - ако можете да инвестирате с някаква поливна система, ехаа, сигурно ще имате време не само да си поливате доматите, ами и да си ги ядете :) . А после дори самото бране изяжда толкова много време. Аз всяка седмица поне по 2 часа берях черита. После всичкото това трябваше да се подреди в подходящи съдове, да се транспортира до потенциалните консуматори, естествено на ръце, пък пусти ръце изтръпват и като оцели автобуса една дупка, която ти е толкова позната, че чак се изненадваш, че един път не я е пропуснал шофьора, всичките домати литват и изпадаш в интересната ситуация "Извинете, може ли да си взема домата? Да, да, точно под краката ви е, ама внимавайте моля ви, да не го настъпите."

Две дини под една мишница ли? Нека да пробваме с 4 и две кофи домати. Вярно, малки дини, ама пък кофите с домати бяха големи :) . Та така, най-вече планирайте си добре времето. Дори и времето за консумация или евентуално консервиране. А най-вече времето за съзерцание и чиста наслада. Ей така, да седнеш на земята, да слушаш птичките, да те пече слънцето и да ти мирише на зелено. И все пак, колкото и хубаво да пеят птичките, още по-хубаво е когато си сред приятна компания и се води пак толкова приятен разговор. С хора, да подчертая, защото макар и уж доматите да растели по-бързо като им говориш, с хора по ми допада :) .

И последно, бъдете щастливи. Градината не трябва да ви е поредният дерт на главата. Ако ще е зор, нека да е зор, след който се спи най-сладко. Ако ще е борба, не си заслужава даже да я почвате, природата рано или късно побеждава. Пък друго си е в хармония, и аз, и колорадските бръмбари сити и съседът доволен, че моите патладжани не са се пръкнали по-хубави от неговите. Което е спорен въпрос, ама айде, нали се уча на "благоприличие".