Преди 2 години на този ден ...

... се навършиха 23 дни от църковната сватба на майка ми и баща ми :) .
Или мамо,тате,честита годишнина !
/може на самата дата леко да забравихме,но сега поне е изненада,не го очаквахте,нали :)?/


Навремето баба ми предложила на родителите ми да сключат брак . Или това,или си взимала майками в Русия .
Ех,романтика ...


Тогава самите младоженци не са имали право на глас,каквото кажат родителите .
И така,баща ми,с папионка на пайети,блестяща почти толкова,колкото той от щастие,и майка ми,с бяла рокля с ама точно определени дантели,са сключили брак .
/или понеже не изпускам повод иронично да влезна в ролята на обреден служител - "две души извървяха пътя една към друга"/

Толкова да се радвам,че не са сключили църковен брак тогава .
През годините все се споменаваше по нещо,на 10-тата годишнина,на 15-тата,но пък винаги имаше и нещо не както трябва,все не беше подходящ момента .
Знам аз,че са чакали те да се очовеча малко , да бъде по-хубава сватбата :) .

Този път сватбата беше за тях двамата,те канеха гостите,те организираха събитието . Което общо отне на мама не повече от ден .
Но пък нали когато е правилната стъпка,всичко се нарежда :) .

Всичко си беше като на истинска сватба,от питката с мед и сол до тортата за кумовете / "Честито кумство отново!" /
Около 2 седмици по-рано,нали са модерни младоженци,им направих годежна фотосесия .
Аз пък ,контрастно на майка ми, се подготвях мнооого време,разглеждах снимки,избирах си места,даже имах списък с примерни пози,ако нещо закъсам откъм идеи на момента .

Два поредни следобеда обикаляхме града,баща ми накрая даже почти не ме мислеше за откачена .

Понякога моите инструкции им се виждаха странни,майка ми както винаги изпълнителна,баща ми подхожда с леееко недоверие,ама и аз понеже приемам ляво и дясно за един дол дренки,допринесох за интересни моменти .

Постепенно в главата си отмятах по списъка с позите,пък междувременно открадвах по някой момент,съвсем искрен и истински,за който няма нужда от инструкции и упътвания :) .
Или няколко секунди по-рано : "Айде,дее,радвайте се!" . Та тук се смеят на мен :) .

На 17-ти юли мама отново сложи бяла рокля,този път избрана ей така по главната,известна още като най-евтиново нещо на цялата сватба .
Но пък беше много красива булка,а сега си остава и още по-красива жена :) .


Баща ми помогна на мама да се приготви,историята с неговото облекло също е проста,ден по-рано заедно избрахме обувки и панталон , пък ризата вече беше налична :) .


Избирането на новите халки отне малко повече време/под това разбирайте,че просто търсихме в повече от 1 магазин/ . Преди около 2 месеца тази на баща ми се счупи и сигурно цял месец я носи така,като гледах как му беше притиснала кожата,изглеждаше болезнено,но тази била "важната" халка и не се сваляла :) .

Понеже ги познава лично,отецът говори много за мама и тати,понякога прекъсван от стреснатото възклицание на майка ми,когато й пада короната .

Баща ми беше приготвил такова количество листенца от рози,че освен за пред църквата,имаше и достатъчно , за да хвърлят децата цяла вечер и в ресторанта .
От балкона на дансинга,събират ги и отново .

За сватбата ми взеха обектив под наем,услугата беше по-скъпа от на мама роклята , но пък точно тази поредица от снимки ми е една от най-любимите и си струваше :) .




Подаръците ни бяха все направени от нас,това тук е писмо от сестра ми в бутилка .
Нали сме супер изобретателни,няма да боядисваме едно по едно зрънцата на ориза,ще сипем боя в пулверизатова и мисията изпълнена .
После уж го измих,ама какво съм мила не знам,сутринта майка ми си глади роклята,била пресъхнала и добре,че имаме пулверизатор,та хубаво си я напръскала .
И роклята позеленяла . Да уточня,че майка ми е човек,който много лесно се стряска,възклицанията й винаги са силни и определено ..."ефектни" .
В този момент обаче останала безмълвна .
И все пак,запазила самообладание,отишла на чешмата и си изпрала роклята .
Зеленото се махнало напълно . После като ми го разказа,тя сама беше очудена как изобщо нищо зелено не остана,тя вече сигурно си се представяше като позеленясала булка ...

Последните десетина дни преди сватбата стаята ми беше забранена територия.
Вътре се правеше първият ми албум,със снимките от годежната фотосесия,и подходящо избрани цитати .
Освен това направих и слайдшоу,то беше изненадата на вечерта .

От снимки на баща ми първокласник на фона на "Детство мое" , майка ми с бяла перелина,докато върви руска детска песничка,през първите им години заедно,чак до днешни дни,когато ние допълваме картината...за да станем определено...хм,колоритни .
Освен стари черно-бели снимки,намерих и писмо от баща ми до майка ми в стар негов портфейл .
Денят беше наистина прекрасен,толкова съм благодарна,че бях част от него,пък още по-благодарна съм за семейството ни,и за всичките усилия,които полагат майка ми и баща ми,за да не сме просто заедно,но и щастливи междувременно .
Благодаря ви !

Колко чиста е нашата обич . Колко обич , колко нежност , колко вяра има във всяка една наша целувка , във всяко едно наше докосване , във всяко погалване . Колко трепет има по устните ни , колко влага в очите , колко обич в гърдите ни .Всяка наша крачка , всяка наша дейност е в името на обичта ни .