С аромат на боя,домати и много чесън

"Виж я ти ще става земеделец!" Абстрахирам се от подигравателната нотка, с която ми бяха казани тези думи. Но пък те ме накараха да се замисля, че не искам да съм само едно нещо. Аз това отдавна си го знам, сега го затвърдявам още повече, защото ... ям домати, плевя домати, поливам домати, после се прибирам от село и почвам да сънувам домати :).

Преди да се втурна в разкази за сладостта на дребните черита, трябва да спомена и къпините на тати. С кофи да береш :). Преди да узреят влизат в интересни букети и аранжировки, сега в буркани и сладкиши. Имаме 2 сорта, едните са почти колкото палеца ми (е, тук трябва да отбележа, че имам малки пръсти, но все пак размерът им е впечатляващ :) .

Последният път ви оставих точно с тази краставица. Като пристигнах, след рутинната проверка на хортензиите, веднага отидох да видя колко е пораснала, все пак тя ми беше обяда :). Последните 1-2 години вкусовете ми много се промениха (и все пак, леща не искам даже да помириша), сега постепенно опитвам наново всичко, което някога грижовно съм сортирала извън чинията. И се оказа, че масово нещата ми харесват. Сигурно много се дължи на това, че е отгледано от нас, сготвено от мен. Да знаете колко съм чувствителна на тема реколта, просто по никакъв начин не може да ме убедите, че моето производство не е най-вкусно. Бих направила изключение, ако срещна хора, които с любов се грижат за градината си и това ги прави щастлива, ама на, засега ми върви само на намръщени земеделци, оплакващи се от жегата, тревата, пък като завали - калта, изобщо винаги има за какво да се мърмори.

Понеже се оказа, че обичам и копър, и чесън (първо предпазливо сложих половин скилидка и малко стръкче, още малко само като за украса, една лъжица по-късно и бягах в градина за още...да кажем много :), реших да пробвам и орехи. Много беше вкусно. Толкова, че си запазих половината краставица за още една доза таратор. И после я забравих в хладилника и сигурно ще се е развалила, като се върна. Но пък бяха оползотворени три ореха, остават само още три големи чувала, единият от които вече с 20-тина грама по-лек :).

Пиперът е моята гордост, даже тати каза, че е "добър". Имаме още 1 сорт зелени за пълнене и тъмно зелени, които след като бях уведомена, че ще станат червени, вече не бера. Разрових се из старите снимки, но вече освен хората, гледам и царевицата зад тях, кое как и къде е засадено.

Вече ви разказах как се размятаха във въздуха филии, намазани със сладко от дюли, тази снимка е от същия ден. А аз се хваля с моите 6 чушки на корен ... Онази година беше много хубав пипера на дядо, цяла фотосесия имаме в него. Няколко часа след последното щракване на фотоапарата за деня, удари много силна градушка и всичкия пипер беше изпочупен.

Нали на село има всичко (не, наистина, буквално всичко; мислите си, че няма как да имаме примерно част от маркуч на стара прахосмукачка? Прави сте, вече не е в наличност, ама то и боклука на село го хвърлят 1 път на 2 месеца, така че ако ви потрябва ...), реших,че трябва да си намеря дъска, на която да снимам. И как всичко си дойде на мястото, когато минавах през кокошарника(в който поради липсата на кокошки тревата е колкото мен) и се спънах в перфектната за снимки дъска :). Тези "чери" са от наше семе, малко са възголемички, но пък вкусни.

Тази салата я ядох 4 пъти и всеки път увеличавах количеството на рибките. Обичам люто. Кисело . Всякакви комбинации на предишнитедве със сладко и солено. Изобщо силните вкусове,които все едно те удрят в лицето. Или по-скоро във финансите,защото сигурно изядох половин хляб с последната свръх люта салата/добре,че имаме купони,които надявам се няма да забравя за пореден път при следващото ми ходене на село/.

Малко таралежче,вероятно от тази година. Погребахме и втори мъртъв таралеж, и двата ги намирам на 2-3 метра един от друг, според тати са отровени. Ако знаете колко мъчно ми става. Нито аз, нито дядо сме пръскали или торили каквото и да е, освен моите патладжани, но първия таралеж го намерих преди това, но не е нормално и двата, през 2 седмици, на едно и също място... Ако аз съм направила нещо, което им е навредило... Тати ме успокои, че могат да се тровят примерно в съседите, или даже през няколко къщи. Но пък то оставаше и да каже,че аз съм виновна. Малкото таралежче го намерих пак на същото място, едновременно се зарадвах, че не виждам само мъртви, но и се притесних за него, явно или е опасна градината ни, или е толкова хубава, че таралежите избират да прекарат последните мигове от живота си там.

Късните краставици поникнаха. Ама защо ли съм изненадана, то от нещо, наречено "Гергана" лошо не излиза ;) . (ако не сте я усетили, върховна скромност). Не мога да кажа същото за корнишоните. Добре, че с брат ми прекопахме мястото, после го обърнах цялото с вилата, изравних го, разбивах буци и всичко както си му е реда, за да поникне 1 и то с жълти листа. Дано следващия път да заваря повече, че ми се ядат кисели краставички.

Аз иначе внасям смут и потрес в монотонното ежедневие на "опитните земеделци": разкарвам се с една тетрадка и си водя записки, ходя до магазина в най-голямата жега,не спя следобед, а се връщам във времето, когато ми беше голям кеф да забивам пирони във всички дънери (то затова сега не са препоръчителни за сядане,освен ако целенасочено не искате да си скъсате панталона), само че сега ремонтирах панера за хляб, шумна работа, ама те добре, че не чуват, та не им притесних съня. И на всичкото отгоре явно толкова ми е "зела-дала" градината,че от нямане накъде ям цветовете на цигулките. Ама и те пък не знаят какво пропускат. Толкова са вкусни панирани.

Белият ми патладжан излезе шарен, ама нищо, и така ще го ядем ;р. Вече патладжаните официално са добре, имат нови листа и ако не се вгледаш във старите, ще кажеш, че колорадски бръмбари никога не са стъпвали на тях. Първите два вече са изядени, останалите ще стоят за кьополу. Като бях малка, не харесвах лютеницата на баба. Предпочитах тази на съседката и все гледах да се въртя около нея, като я прави. Много тактично от моя страна. Кьополуто на баба обаче винаги си е било най-вкусно. Много други съм опитвала и ги бие всичките до едно :). Е, сега съм сигурна, че и лютеницата на баба ще ми се стори най-хубавата, аз бих го твърдила до край, дори и да не беше така, само от чиста лоялност към доматите ни.

На село всичко е занемарено. Изглежда тъжно. Навсякъде има пирони, на всеки пирон по торбичка или две, пълни с всичко от пластмасови бутилки до подметки от стари сандали и дребни парчета тел, които едва ли могат да влезнат в употреба, но не се хвърлят. Понякога подминавам натурията заради други по-наложащи задачи, но този път градината полята, аз наядена, пък не ми и се спи като всички останали, какво да правя ? Ремонт. Събирам смелост и започвам предпазливо да отварям всяка торбичка, защото кой знае какво може да изскочи отвътре. Постепенно найлонките намаляват, контейнерът за боклук се пълни. Започнах от навеса пред "кухнята". В кавички, защото това, че има контакт, в който може да се включи печка, не прави помещение с размери метър и половина на два кухня. Изметох достатъчно много кофи с изсъхнали листа, окапали сливи и борови иглички, за да спра да ги броя. След това се захванах с един "ъгъл", който така беше затрупан, че отдавна беше загубил ъгловата си форма. След като си я върна, реших там да преместя разваления хладилник, който преди стоеше до вратата на "кухнята". Защото на всеки човек му трябва и развален хладилник до работещия ;). Викам си аз, един хладилник, колко ли може да тежи. Явно много. Ама и аз съм търпелива, бавно бавно го присурках на новото му място. Махнах балатумите от всички шкафове. Изненада, който навремето ги е боядисвал, е решил да си спести боядисването на горната страна. Нали тъй и тъй ще сложат балатум отгоре, откъде да знаят хората, че 50 години по-късно ще дойда аз, върл враг на стари проядени балатуми. Шкафовете бяха боядисани, краката и ръцете ми също. Няма проблем, в новия магазин продават разредител. Е, в последствие се оказа, че в новия магазин всичко е с изтекъл срок на годност. За мен това не е нормално, собствениците злоуотребяват с доверието на купувачите и сигурно си мислят, че като масово на възрастни "селяни", трябва да си избутат старата стока. Няма да ви показвам снимки преди, предпочитам да не си спомням какво беше преди.

Понеже имах само 50мм, ви показвам тази страна, иначе има още един висок шкаф, хладилник, новият стар панер за хляб, в който вече ще държим хляб :). Вече има къде да си нарежа продуктите за готвенето ,прескача се момента, че печка, маса, играеща ролята на плот,  и мивка са всичките в различни помещения.

Печката не мога да повярвам, че се изтърка. Преди около котлоните имаше всякакви отенъци на оранжево, червено, кафяво и черно, но не и бяло. Изхвърлих всичко с изтекъл срок на годност,което включваше ...всичко без солта,защото на нея нямаше обозначен такъв,но реших да й дам шанс :). Бизнесът с картичките просперира, ще си купувам нова печка и дъска за рязане :). Вече съм си я избрала и като нищо следващия път ще се помъкна по рейсовете с нея.

И като стана дума за картички :

За първи път във моите спомени крушата ни е вързала повече от 2-3. Усетила се е тя, че с дядо имахме договорка ако и този път няма круши, да я режем. Тази картичка ми напомня за село, само, че нашите круши са два пъти по-малки :).

Преди да се върна към планирането на градината догодина (пред мен има списъци със сортове, 2 каталога, схеми на мястото ни и купчинка книги, които домъкнах от село) , искам да ви благодаря за коментарите :).
Всеки един от тях искренно ме радва и наистина съм благодарна, че всеки ден имам още един повод да се усмихна.