Накъде?

Обичам да бягам. Баща ми винаги е искал да се занимавам със спорт , ама нали съм си инат, въпреки че ми е хвърлил пъпа на стадиона, аз си бягам по улиците. Не вървя до магазина, аптеката и прочие, а бягам. Понякога за да не закъснея (и съответно винаги пристигам 1 час по-рано:), друг път от страх, но в повечето случаи като, че ли бягам за самото бягане. Въпреки че понякога наистина съм страхлива, все си мисля, че бягам от нетърпеливост. Не мисля от какво бягам,а към какво. И вероятно защото знам , може би нямам търпение да стигна .

Последният месец ми изредиха доста дълъг списък с неща ,които уж не мога да правя, за едно съм нямала сила, за друго не съм знаела чалъма. /а после хората на село били мили и дружелюбни/
Толкова е неправилно да говориш така за някого, без дори да го познаваш. Просто защото ти изглежда по някакъв начин, не определя какви са способностите му .

И с всеки заядлив коментар, като че ли ускорявам темпото, не тип "ще им покажа аз на тях", защото го правя за себе си, дори не искам и да докажа, че грешат, защото приемам това, което аз чувствам за истина, просто отново от чиста нетърпеливост. И покрай цялото бързане, колкото и странно да звучи, станах по-търпелива от всякога. Вместо да пропускам "спирки" , искам да се насладя на всяка една от тях, защото после връщане назад няма . Вишните на село, за които като малка ама съвсем искрено съм се чудела защо ги държим, се превръщат в повод да се изпробва стария дувар, наполовина паднал вече. И докато бера вишни, покатерена на него, си мисля,че това може би ще е един от последните пъти, когато се държа за клоните за бора, защото дуварът всеки момент може да се срути. Скоро наистина ще падне, но не се притеснявам, защото знам, че аз ще направя нов. Може не буквално да го направя аз, защото тогава вероятно след месец-два пак ще се чудя ще падне ли, няма да ли падне, но поне ще купя материалите и ако е по вишнево време,ще черпя майсторите с щрудел от вишни :) .

През юли не съм се спирала много вкъщи, но имахме възможност да се съберем цялата "рода"и по този повод сготвих вечеря ... и свалих великденската украса :). В салатата звездата беше доматът от село, защото в Англия толкова вкусни няма, а основното е сьомга със сос от касис и печени пресни картофи със салвия. Да,нашите ранни картофи стават през юли.

За десерт спайдушено клафути с касис и топка сладолед. Не съм опитвала клафути, направено както трябва, но спайдушеното си беше задоволително вкусно :) .

Повечето събирания на родата се въртяха около един щастлив повод, но с повод и без повод, беше много хубаво поне за малко да сме всички заедно: лели,калековци,братовчеди и т.н. :) .

Този подарък го бях замислила още по Нова Година, "бързата" му реализация си дойде точно навреме :) .

Обожавам лятното време, засега понасям добре жегите, но най-обичам когато изведнъж завали дъжд. Допълнителен бонус е ако точно в този момент си на някое тепе и няма къде да се скриеш. Но и аз никога не съм искала да се крия, предпочитам да си се намокря едно хубаво и после вкъщи горещ душ и леген със сол и аспирин :) .

Понеже последният месец видях наистина колко бързо растат краставиците (а пък като ги и полея,едвам ги удържам направо), мога смело да кажа, че брат ми и сестра ми растат като краставици. И колкото повече ги гледам как аха и ще са високи колкото мен, а след още малко дори по-високи, толкова повече искам да запомня всеки един момент, как измежду какосването се появява ядосано и пълно с темперамент наричане по име/и то пълно, още малко като по паспорт ще почнат/. Интересно ми е накъде ще побягнат те, дали изобщо ще бягат или ще вървят спокойно,но във всеки случай колкото и да ми е любопитно и да нямам търпение да разбера в какви личности ще се превърнат,толкова и им се радвам точно сега, когато все още от време на време им домилява за мен и ме търсят за помощ .

Юли месец минава едновременно бързо и бавно, превръща се в смесица от щастливи и тъжни моменти, ту надделяват едните, ту другите, а някъде в търсенето на баланс и аз, и всички покрай мен, пристигаме на нова "спирка" и сме една идея по-близо,само че до какво не знам, защото не вярвам в крайни дестинации :) . Ама така си е като все искам да бягам, иначе като "пристигна", ще излезна от форма :).