Въртележка

Последните седмици се чувствам като в някаква въртележка.
Винаги има нещо,за което да се притесняваш,някъде,за където бързаш.
Направо ми е смешно,че на 18 се чувствам така,представям си се на 40 ;) .
Толкова за твърденията ми,че не съм като вечнооплакващите ми връстници .
И все пак,въпреки,че се стряскам насън,че съм забравила поредното нещо,въпреки , че напоследък се случват наистина болезнени неща в живота на цялото семейство,аз съм си добре и вярвам,че и за вбъдеще ще бъда добре :) .

Мама се прибира вкъщи изморена,всъщност това е сигурно един от много малкото пъти ,когато се е прибрала по светло.
Притеснявам се за нея,за баща ми,за семейството,дали те ще бъдат добре след всичко,което ни очаква .
Е,явно вече наистина не съм дете,щом не се притеснявам за мен,а за другите :) .

Опитваме се да помагаме вкъщи,караме се постоянно,но поне сме...хм,колоритни :) .
Чистенето засега не ни е най-впечатляващото умение,но задобряваме.
"Како,ела да видиш водата колко е мръсна."
"Добре."
"Ама да кажеш на мама,чу ли?"
"Ейй,каква вода,отсега нататък всяка мръсна вода ще се сравнява с тази."
И после мама ни затапя с думите,че тя като чисти изхвърля по няколко такива кофи .


93 дни лято върви добре,сега само се старая да не се превърне в 93 дни сестра ми :) .

Е,не твърдя,че ми се получава.


Хич даже . Ама и тя е добър модел :) .

Тази снимка трябваше да илюстрира учещата ми сестра,но се оказа,че съм я хванала в крачка,тетрадката,в която наглежда е на брат ми :) .
Ама и той не се оплаква,всяка услуга се заплаща...
Имах нужда да се откъсна за малко от градския живот,да си почина е силно казано,понеже на село почивка няма,но малко спокойствие беше добре дошло :) .
Ако знаете брат ми и сестра ми как се оплакват,че изобщо не съм ходила на училище.
Е,не отсъствам чак толкова. Може би достатъчно , за да казват учителите "А,ама ти тука ли си била,аз съм свикнала да те няма."
После аз съм се заяждала . Истината е,че искренно ме дразни училището и понякога не скривам тези си чувства.
Последният ден от тази учебна година не ми се струваше достоен за моето присъствие,една "семейна причина" по-късно и вече бях свободна :) .
Причината ми наистина беше семейна и в моите очи уважителна.

И така,докато навсякъде из града и селата се разкарваха ученици с бележници в ръка,аз едвам си носех да кажем несъразмерната с мен чанта,по пътя към гарата.
Беше ме страх какво ще ме посрещне,на село всичко се разваля толкова бързо.
Няма те седмица и тревата вече е почти до раменете ти (е,то и аз съм си ниска,но все пак беше впечатляващо висока трева) .
Хах,спокойно,няма да само да се оплаквам,че работа винаги има,колко бързо буренясва градина и как всеки ден трябва да се полива.
Аз перфекционист никога не съм била,ясно осъзнавам и,че чудеса за два дена няма как да направя,нито съм способна да се преборя с тревата,сигурно винаги ще има нещо,което ще забравя да полея.

И това не ми пречи. Защото в края на деня,след като са ме нахапали 923476 комара (впечатляващо е,че след като цялата се намазах с антикомарин/лице,гръб,корем,рамена,все едно на плаж отивам/,комарите продължиха да си жужат в ушите ми,а един даже ми кацна на носа),след като с косата си съм обрала толкова паяжини,че една пеперуда буквално се хвана в косата ми+паяжините, откъсвам първият домат за тази година . Беше невероятен.
Сериозно,беше наистина вкусен. Ароматът му ме върна във времето,когато баба ми настъргваше домати в купичка ,понякога със сирене,друг път със сол,винаги страшно вкусно :) .


Може да не се справям перфектно,но наистина се старая и ми харесва.
Понякога ми е мъчно,че няма кой да снима мен,чудя се дали така,без снимки,ще помня аз какво съм правила сега след примерно 50 години.
Е,сега отново няма как да предоставя някакъв снимков материал,но искам да запомня как се чувствах когато свързвах тръбите за поливането,съответно цялата се намокрих;когато се разхождах боса /спокойно,мамо,само там,където съм сигурна,че няма змии :)/...
Когато бях малка,ходех боса възможно най-много,защото исках...и моите пети да са напукани,като на баба . В моите очи това беше символ на добресвършена работа,повод за гордост .
Е,още не са ми напукани петите,но пък са доволно лилави,защото решението на проблема "окапалите черници постоянно се залепват за подметката ми" беше да си събуя обувките :) .
От копане и мъкнене на достатъчно тежки чанти направо съм си заякнала :) .
Е,след двата дни усърден труд , единственият "гаф" беше,че съм стъпкала младия лук,а не стария (и все пак,не ми беше уточнено и аз видя ли лук,тъпча...при това доста старателно). Е,счупих и една мотика,ремонтирах я (с тесла,трески,пирони,изобщо професионална работа ;р),тя пак се счупи,взех друга,нея пък я загубих ,добре,че имах трета на разположение.

Обрах вишната,реших , че съм неправилно предубедена към нея и освен,че изядох почти 10 на място,вчера направих вишнев щрудел. Беше много вкусен и ако имате 1 час за махане на костилки,е перфектно решение за десерт :) .

Навсякъде постоянно падат шишарки. Измета ги и докато стигна от единия до другия край на пътеката,в началото вече има нови нападали.
И все пак,не се оплаквам,защото скоро,че започнат да падат дюли.

Нямам търпение за дините :) .

Нямаше как да не отида на язовира. Беше много красиво,но аз явно съм над широкоъгълните обективи и пак бях само с 400мм. Та затова ви показвам сигурно 1/50 от цялостния пейзаж :) .

Семейството лебеди за добре ,засега всички лебедчета са оцелели :) .


Нощните чапли се крият из тръстиките,вече има и доста малки бели чапли ...

Вчера вървях малко назад с времето,трябваше да събера реколтата и багажа ми съответно беше едно човалче картофи,1 кофа черници/половината от които вече са направени на сладко/ и обичайната голяма и тежка чанта с фототехника,краставици,домати,вода и т.н. + 3 филии със сушени домати,които да изям на спирката.
Е,наядох се,изпих си водата,рейса още го няма. Реших да снимам щъркелчетата. Фотоапаратът ми удобно е на дъното на чантата . Изкарва се цялото съдържание,касис,вишни и т.н.,ама от толкова ниско не ми харесаха как се получават снимките,то само главите на щъркелчетата се виждаха.
И тогава реших да се кача на спирката отгоре,гледната точка е много по-добра.
Покатерих се по железата,мислех си,че баш като се кача и рейса ще дойде,и все пак се качих.
Тъкмо застанах в позиция и видях рейса да се приближава,добре,че поне бях на високо и се забелязвах отдалече и не ме подминаха. Изчакаха ме да слезна,да си събера отново всичкия багаж,изобщо плюсовете да си редовен клиент и да те познават :) .

Баща ми казва,че за него "въртележката" е начин на живот,че така му харесва.
Майка ми мисли точно обратното.
А аз ? Аз съм противоречива и съм ту в едната крайност,ту в другата.
Обаче където и да поподна,знам,че ще бъда добре и,че ще се справя :) .