Цветя, птици, прах и много джанки

...или на село :). Носталгията е голяма работа. Веднага след като написах предишната публикация ми стана мъчно и нямаше как да не отида, дори и за един ден. Хах,а ако знаете сега какво ми е. В училище все същата монотонност,полагам някакви усилия да присъствам не само физически,но май това е едно от малкото неща,в които не ми пречи да не се справям. Ще издържат ли петуниите и калибрахоетата без вода,ами хортензиите? Цъфнали ли са божурите? Изгнили ли са ягодите? Въпросите не свършват,добре,че часовете ни са по 45 минути,та имам бая време за чудене :). Само дето аз предпочитам направо да разбера,вместо да се чудя и мая...но засега трябва някъде между мислите за това как да спася божурите от охлювите и ще падне ли дувара,няма ли да падне,трябва да вместя класна по руски,изпитване по общо взето всичко...

Реколтата от репички тази година достигна невероятния брой от 18. Направих си салата от краставици, репички и тиквички и я изядох в градината, между доматите, които аха да вържат и се отказват. Около мен славеи, синигери, сойки, кълвачи, само да искаш някой да ти пее :).

Задачата този път беше привидно по-проста,нали времето ми беше ограничено,занимавах се с цветята.  Тенджери, празни саксии и изобщо празно всичко, в което може да се сипе пръст, по дувара, найлони, борови иглички в изобилие и изгнили сливи. Включено беше и голямото метене, сериозно всеки път мета поне по 3 часа. То не са прах, кал, опадали цветове от дюля...

Вече саксиите са подредени по цветове и форма, добавих ново сандъче с петунии и каскадни калибрахоета /ще го снимам следващия път/ . Не направих много хубави снимки и не си личи идеята ми за подредба, но доста време я мислих,в крайна сметка добре се получи. Остава и само мушкатата да цъфнат ...

Розата е без въшки вече, сапунената вода си е свършила работата :). Сливата и черницата от съседния двор пазеха много сянка на цветята, затова орязах малко сливата, но всички джанки бяха изядени :). Всички казват, че ядат джанки докато ги заболи корема, аз не виждам смисъл да се спира и тогава, тъй и тъй вече ме боли, поне да изям колкото искам...количество известно още като всички, които мога да стигна.

Голям фен съм на цъфналите рози, много ми е странно в магазина всички като си избират възможно най-дребната роза, "по на пъпка". Но пък аз си купувам и цъфнали божури, които на следващия ден окапват, само защото за времето, в което съм ги носила вкъщи, натапяла и после съм им се радвала цели 2-3 часа, съм била щастлива :).

Ейй,голяма работа са нашите ягоди. За малко да напълня цяла купичка. Но затова пък може да ги помиришеш от 1 метър :).

Късният следобед отидох на язовира, беше много хубаво време за пейзажи, но с 400мм, малко зорлян :) .

Не беше най-приятното ми ходене, навсякъде бучаха трактори, достатъчно роми, за да ме е страх, птици нямаше много и се прибрах по-рано. Честно казано радвам се, че се прибрах жива и здрава, наистина ме хвана страх по едно време.

И все пак, една радостна вест, имаме си лебедчета :). Последният път не видях никакъв лебед и се бях притеснила да не им е станало нещо, но заети са били явно. Много се зарадвах, за първи път виждам малки на язовира. /миналата година имаше само млади лебеди,които така и не стигнаха до мътене/ Лебедчетата са 7, на следващата сутрин ги видях на семейна разходка всичките :).

Навръщане се пробвах да дебна пчелояди, неуспешно :). Не можех да позволя това да ми е ходенето на язовира, затова сутринта отидох пак.

Времето беше приятно, всичко беше спокойно, птичките пееха и знаех си аз, че ще е хубаво :).

От люцерната побягнаха два заека, как ми се иска някой ден да видя на някой погледа, все в гръб ги хващам :).

С речния дъждосвирец пак се погонихме, все някога ще успея да го снимам съвсем от близо.

Щъркелите пред къщата само се ослушват и май нямя да стигнат до мътене/дано да не стане така.../, но поне постоянно тракат и ни радват. И все пак, защо все на нас несериозните щъркели! Най-интересното наблюдение беше на два кокилобегача, за първи път ги виждам на язовира :). Броя на видовете птици се увеличава всеки път. Три белооки потапници и обичайния тръстиков блатар също бяха видени :).

Новият бръшлян се развива добре / поливането прави чудеса/, дано да продължи все така.

Едно време "бижутата" ми бяха сезонни и то само ако старата череша реши да върже двойни :). Тази година скромна работа, до чифт не го докарахме, но пак си набрах една купичка.

Тази година имаме повече божури в сравнение с миналата /когато цъфна ...цял един./ и си направих букет с божури, рози, млечка, макове и лайка :).

След няколко дни се отвори и розовия. Е, малко са наядени от охлюви, но са не по-малко красиви и ароматни. Пък и аз скромно си мисля, че тази година божурите заради мен цъфнаха, наистина много ги харесвам и си се грижих за тях :).

Покрай баловете направих достатъчно пликове, за да ми се разранят ноктите от двойнолепящо тиксо, картички също, но са снимани със стария фотоапарат и нямам снимките все още. Малко ми омръзна да редувам все едни и същи печати и реших да пробвам нещо различно. Първо,нали ми е лято, нека да е цветно. И второ, защото явно си нямам друга работа, нека да изрязвам дребни детайли десетина минути.

Правя доста малки картички, тези две ми станаха любими заради цветовете.

За Деня на детето родителите ми ми дадоха пари да си купя нещо, аз първоначално се дърпах (същото е направил и брат ми, но сестра ми бързо бързо го окуражила: "Абе, взимай, ще ми купиш нещо!"), но после реших да си купя цветя (пък и да останат парите в семейството ;р).

Пак се стремях към цветно, иначе не-лятно-настроената-аз би го направила само с червени рози, петльов гребен и хиперикум. Но пък ми харесаха и жълтите рози и реших, че трябва да е по-весело и не толкова строго и претенциозно :).

Е, моята силно казано кратка, защото качването на снимки ми отнема много време, почивка приключи, обратно към падежи, нежни революции и скептици :). Лека вечер!