Моите "съкровища"

Още миналата седмица харесах предизвикателството на Елшите "Състарено",но не мислих,че ще имам време да се включа.
Оказа се,че имам още няколко часа и направих набързо картичката.
Тази роза от месеци си мисля да я изрежа и най-накрая дойде момента :) .


Понеже много обичам състарени и ..ххм,естествено стари предмети,все си набелязвам по нещо и реших,че днес е подходящо заедно с картичката,да споделя и моите "съкровища" .
За днес единствено материални неща,по-нататък за най-големите съкровища :) .


Този чайник ми е подарък от сестра ми за рождения ми ден . Бях си го харесала отдавна и си знаех ,че ми го е купила,но тя до последно ме разиграваше,че са свършили :) .
Все още не съм го изпробвала,защото не мисля,че е подходящ за нашите котлони (вече съм нанесла достатъчно щети в кухнята),така че засега единствено си го гледам и си мечтая как някой ден ще варя липов чай на село.
Малка подробност е,че нямаме липа в двора,ама то съседите за какво са :) .

Лейката си я взех от магазина,дядо много й се зарадва като я видя,щял да си полива расадите с нея.
И после стана ясно,че е спукана,но аз я приспособих за ваза :) .
Тук ще спомена и една метална кофа,отвън цялата в кора от бреза,но не слагам снимка,защото все още не е моя :) (тънък намек към мама:)

Бялата чиния,отново подарък. Обожавам бели сервизи. Засега притежавам само тази чиния,но и тя ми е достатъчна,защото ми е много скъпа и наистина си я харесвам.
И понеже в последствие не харесах макарона,който е на фокус,ето и още една снимка,в доказателство на това,че не правя само спукани :) .

Рецептата е на Ирина Купенска,много добра комбинация е :) .



Хортензиите ми . Е,може да не са най-впечатляващите,но аз мисля в перспектива и много им се радвам.
Някой ден ще пиша публикации ,пълни със снимки на много,ама много хортензии,всякакви цветове и ще показвам как съм си натопила във всяка стая :) .

Розата,засадена от баща ми,спасена от въшки от мен :) .

На село имам чувството , че всяко дърво е садено произволно,"ландшафтния дизайн" е определено хаотичен.
Боровете,добре,че ги има,в къщата лятото е много хладно,но можеше да не са на един метър от нея.
Малка смокиня насред пътеката към дръвника ? Е,нали трябва да има какво да прескачаме :) .
Тук слива,там орех,но за мен най-интересни си остават розите.
Идеята на баба ми е била да се катерят по дувара.
И затова ги насадила на поне 6 метра от него.
Но пък сега си имаме роза на покрива.
Също и киви,високо десетина метра,увило се е по бора.
Така ми се иска да върже,само защото беритва определено ще е приключение :) .

Реколтата ни :) . Чистихме грах до късно,добре че съм аз да улеснявам процеса,като изяждам голяма част от него суров :) .

Аз уж само за материални неща,но само леко ще кривна от темата.
Обичам как се чувствам на село. Не съм винаги щастлива,проблемите винаги ги има,от малки като 3-сантиметрови комари,до доста големи,за които няма да говоря,но бързо ми минава и все си напомням колко много потенциал има в мястото и колко искам да го развия :) .