понеделник, 22 август 2011 г.

За дядо


Споменавала съм,че обстоятелствата,заради които аз се грижа за градината на село,не са добри .
Преди дядо се грижеше за всичко,помагаше на баща ми в оранжериите,цепеше дърва,пееше и обикаляше с мен по язовирите. Последният път,когато бяхме двамата на село,не можа да стане от леглото,за да ме изпрати. Преди няколко дни дядо си отиде. Бях си на село,варях компот,когато разбрах .
Колкото и все да подреждам,за 2 месеца не пипнах нищо негово,работните дрехи на леглото ,точно както той си ги е оставил,шапката на закачалката,юргана сгънат по неговия си начин. Все се надявах,че поне още един път ще сме си двамата на село. Дядо е моят човек,все ходихме някъде заедно. Аз съм много взискателна към хората,толкова малко са тези,с които действително ми е приятно да общувам .
Всички казват,че на мен угаждаше като на никой друг. Сигурно са прави,защото сега като се отдавам на спомените и за някои неща наистина се чудя как се е съгласил .

На село това беше често срещана гледка , нашето "барбекю" . Вечеряли сме след 11,само защото аз искам тиквичките да са на жар,а не примерно пържени. То и скарата ни е една скара,после поне 2 дена миришехме на пушeк .

Дори когато започна да го боли кръста,не спря да работи . С това столче и с една малка мотичка е прекопал всичко. Винаги съм се възхищавала на търпението му,разказва ми как отишал в 12 и половина да чака рейса в 1,който дошъл чак в 4 . Вместо да е раздразнен и ядосан,той беше благодарен,че все пак е дошъл рейса .

Повечето хора не ме взимат насериозно,все си мислят,че само си говоря .
Не и дядо . Ще пребоядисам спалнята . Отговорът е окуражителен,естествено,че ще пребоядисам спалнята,пък дядо ще помогне,с каквото ми трябва .
Да вметна,че така боядисах тавана,че повечето хора биха се обидили сигурно,а той не можа да ме нахвали .
Заедно сме ходили на много места. -18 градуса зимата ? Перфектно време да тръгнем да търсим морски орли . Ех,така и не ги видяхме тея орли,а доста упорито ги търсихме,поне десетина пъти сме посрещали изгрева на язовир Пясъчник. Аз си знам,че някой ден ще видя морски орел и ще си спомня за дядо,как с удоволствие ставаше в 4-5 сутринта,носеше чай в термос,който винаги течеше,и вървеше след мен (да не плаши птиците) с една чанта стар паркет за огън .

Цял ден карахме на филии с лютеница и кашкавал . Защото аз в 5 сутринта по-интересно нещо не мога да измисля. Заедно отидохме до Бургас . Тогава имаше още нощни влакове,та в 6 сутринта пристигнахме .
Даже се загубихме само 1 път . Аз видях първия си пеликан,дядо пи най-скъпото кафе през живота си и после разказваше къде ходи той с внучката,пък другите дядовци по цял ден нищо не правели .

Обикновено виждахме доста интересни неща,аз показвах на дядо какво съм снимала и той все ме хвалеше .
Е,имали сме и не толкова успешни излети,но дори и тогава не се е оплаквал. Къде се забутахме покрай Звъничево,студ,ама як студ,миризма на мърша,ние,едва тлеещ огън и три корморана. Както се омирисахме тогава ,никой друг път не е било. Че и дърва нямаше,изобщо много се радвахме като се прибрахме .

Той ми беше пазача,понеже как ги избирах тези дестинации,все имаше кучета .
На няколко пъти ходихме до нощувката на кормораните,те не бяха от любимите птици на дядо,но заради мен идваше . После се връщахме пеша до вкъщи. Миналата зима минахме по моста на гребната . Дядо не беше минавал по него никога и много се зарадва. Ей такива дребни неща го правеха щастлив .
Въпреки,че за "човек от село" има много предпочитания към храната,винаги си е изяждал каквото аз му сготвя и винаги ми благодареше. Някои ,да кажем ястия,хич не бяха за благодарност. Радваше се на по-"модерни" манджи,но пък най-любима салата си му оставаше шопската. Той беше сигурно единствения човек,който обичаше доматите от село,толкова колкото мен. Мъчно ми е,че не видя кофата с домати,която донесох. Но пък как се радваше и на малката чантичка . Показах му първата ми рома,по-скоро ромичка,и веднага ме похвали .

Винаги ме чакаше на спирката,аз традиционно пристигах поне с 2 чанти и все питаше какво пак нося. Всяка сутрин ставаше рано,миеше чиниите,палеше печката,ако е студено,правеше си мляко с какао и чакаше и аз да се събудя. На село общо взето всичко е занемарено,но пък за себе си винаги се грижеше. Не е пропускал бръснене,за хляб винаги ходеше с "градските" дрехи и обувки .

Цялата работа с обикалянето на язовири и подобни започна, защото аз не бях виждала (в съзнателния си живот) нито синигер,нито кълвач. Отидох си на село в търсене на кълвачи . Обиколихме дългъна,видяхме няколко,но не можах да ги снимам .
Прочетох,че лойта ги привлича. Е, лой нямахме,но пък разполагахме с мас . Дядо доста старателно омаза ореха на съседа ,кълвач така и не дойде,но пък бяхме обвинени,че сме направили магия на ореха и затова е вързал по-малко .

Всеки път като измета или подредя нещо,казваше "ее,браво,браво". Тази снимка е правена няколко дни след като боядисах парапета. Той действително ми се получи добре,особено ако си затворим очите пред 1-2 завъртулки,които станаха бяло-зелени .

Дините и гроздето му бяха гордост . Преди се чудехме какво да ги правим,сега я нямаме тази грижа,но пък ще се постаая догодина пак да сме обгрижени :) .

Последната година си ходех все на село, там ми харесва повече от всяко друго място. Мъчно ми е,че дядо не видя как ще оправя всичко на село . Не видя бъдещата градина,чу само плановете ми и убежденията колко ще е хубава. Нямам намерение да се отказвам,сега още повече съм мотивирана да изпълня заканите си,заради дядо .

Понеже все бяхме само двамата,нямаме много общи снимки . Тази е от Храбрино,вероятно преди 2-3 години. Когато се разболя,не спря да си прави планове за бъдещето. Не можеше да стои изправен от болки,а се чудеше кога ще ремонтира дувара на село . И какви били тия доктори да му сложат химиотерапията точно на събора на родното му село .
Последните наставления,които ми даде,бяха свързани със житото ,аз му казах,че пак съм забравила бележката . Иска ми се да бях излъгала,че всичко е уредено,само за да чуя още 1 път "браво" от него . Е,останах си с "ама и ти си една."

Когато разбрахме за болестта, всички си помислихме едно и също нещо, трябва да го запишем как пее . Сигурно още на следващия ден дядо си изгуби гласа и говореше трудно, камо ли да пее .
А така ми се искаше още 1 път да ми изпее "Хубава си моя горо" .
Това ,впрочем,ми е любимата песен,естествено в негово изпълнение :). Сякаш усещах,че последния път,когато ми я изпя,беше по-специален. Аз съм с леки предразсъдаци към този тип "усещания",но наистина тогава се чувствах по особен начин и си мислех как винаги ще го помня .
Вечеряхме както винаги късно,мисля,че си правихме риба на жар . Всъщност жарта беше готова навреме,просто се оказа,че аз съм забравила да размразя рибата ;р. Беше студено,печката работеше и стаята хубаво се беше одимила . Дядо сложи още 1-2 дърва,колкото да ми е топло докато раздигаме .
Явно рибата му се е сторила вкусна (на мен не ми хареса),защото беше много доволен и ей така просто запя. За цялото село не знам,но махалата определено го чу . "Да чуят те,че така трябва да се живее." След неговите любими "Сън сънувах","Канят ме,мамо,на чужда сватба","Снощи на герена бях" и още доста други (богат репертоар:),завърши с "Хубава си ,моя горо". За нея като,че ли най се постара, знаеше,че ми е любима .

Толкова ми е странно да говоря за дядо в минало време . Липсва ми, но се радвам,че вече не го боли .
Той наистина обичаше живота,обичаше и градината си, затова ще продължа да се грижа за нея, пък някъде по пътя може и да повярвам, че пак ме вижда и се радва на доматите, колкото мен. Сега съм някъде посредата, сигурно липса на житейски опит, за да повярвам напълно .
Е,вярвам,че ако го вярвам,че ми бъде по-лесно, също знам, че дядо не би искал да ми е трудно,така че на път съм към вярването. Преди това трябва да направя отбивка при някой синонимен речник,моят явно е доста беден,само 5 пъти една и съща дума за 2 изречения .
Утре пак си отивам на село, отново ще се пробвам да хвана ранния рейс . Той е наистина ранен,да не си помислите,че аз се успивам. Вече свикнах,даже се събуждам преди да тръгнат козите към паша (като бях малка това беше повод за невероятна гордост). Благодарна съм,че именно той ми е дядо,за всичкото внимание,което ми отдели,ако не беше той,сега изобщо нямаше да бъда себе си .

15 коментара:

  1. Прегръдка силна и отдалеч. Открих блога преди седмица и вече чакам всеки нов пост с нетърпение. Този ме натъжи малко. Моята любима баба си отиде в края на август преди три години. Често си спомням за нея така. На ум и докато правя нещата на които тя ме е учила.
    Сим

    ОтговорИзтриване
  2. Мило момиче, приеми моите най- искрени съболезнования! Разплака ме с трогателния си и толкова истински разказ за своя прекрасен дядо.
    Толкова ми е мъчно, че трагедията не подминава дори толкова прекрасни и добри хора, но се надявам да съхраниш вярата си и да запазиш завинаги твоя дядо в сърцето си точно така, както разказа сега за него, защото в каквото и да вярваме или не, няма съмнение, че близките ни винаги ще бъдат до нас точно там.

    ОтговорИзтриване
  3. Миличка, много съжалявам за загубата ти... Има хора, които остават да живеят много дълго - докато близките и приятелите им ги носят в сърцата и мислите си. Думите ти ме карат да мисля, че дядо ти ще живее още много, много дълго:) Не спирай да правиш нещата, които сте обичали да правите заедно. Той сигурно продължава да те гледа отнякъде и се усмихва: "браво, моето момиче"...

    ОтговорИзтриване
  4. Усмихвах се през сълзи, докато четях тази публикация. Толкова ми стана мъчно... И в същото време някак светло и хубаво заради щастливите моменти, заради времето, което сте прекарали заедно...

    ОтговорИзтриване
  5. Натъжи ме, но ми стана и хубаво от прекрасния ти разказ-спомен за дядо ти! Искрени съболезнования! Когато близките ни са до нас си мислим, че имаме безкрайно много време, за да им кажем нещо, но друг път, да направим нещо заедно, но не сега, защото няма време, а след това, когато ги загубим съжаляваме за пропуснатото! Изживели сте невероятни моменти заедно, които ти ще съхраниш и ще запазиш в сърцето си, а с това ще запазиш жива частица от дядо си, която винаги ще бъде с теб и винаги ще ти дава кураж в трудни моменти и ще ти казва "Браво, моето момиче!", когато си се справила с нещо! Истина е, че човек е жив докато близките му го помнят!

    ОтговорИзтриване
  6. Искрени съболезнования.
    Сигурна съм,че дядо ти е на едно по-добро място,от където ти се радва и се гордее с теб.
    Ани

    ОтговорИзтриване
  7. Наистина чудесни спомени. Радвам се, че ги имаш...Защото когато моят дядо си отиде, аз бях тийнейджърка и всъщност доста се карахме.

    А сега него го няма и аз не мога нищо да направя. Независимо от всички хубави неща, това което запомних, беше как след една поредна глупава кавга ми каза, че от мен нищо няма да стане...и винаги, каквото и да правех след това, беше И за да му покажа, че бърка. И толкова съжалявам, че сега, когато осъзнавам всичко значително по- добре, него го няма за да му се извиня, да му кажа, че го обичам и че наистина много съжалявам, че понякога съм се държала зле...че го нямаше на сватба, за да ме изведе от нас...и всичко останало.

    Сигурно ти е много тежко, но спомените остават, а твоите са чудесни :-)

    Силни прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  8. Много е трудно да загубиш скъп човек, такъв, който усещаш, че те разбира и е винаги с теб в това, което правиш! Мъката по загубата за дълго се настанява в нас, но пък времето, споделено с такива хора ни дава сили и в най-трудните моменти. Носѝ дядо си винаги в сърцето си, мило момиче и бъди винаги себе си! Добрите хора никога не ни напускат!

    ОтговорИзтриване
  9. Знаеш ли, една моя любима приятелка отказва да говори за починалите в минало време, защото те продължават да са с нас и обичта им ни храни и подкрепя - нищо, че не са физически наоколо.
    Прекрасно е това, което си изживяла с дядо си. Благодаря ти, че го сподели, стана ми много мило и красиво от това, което си написала. Той със сигурност е бил щастлив с такава внучка.

    ОтговорИзтриване
  10. Мило момиче, съжалявам за загубата ти, приеми моите най-искрени съболезнования! Успя да ме насълзиш - дядо ти е бил страхотен човек! Когато болеста ни застигне започваме да осъзнаваме какво нещо е живота и би било толкова хубаво ако намирахме по-често време за милите жестове и думи, за малките неща, които стоплят сърцето, вместо да ги отлагаме за утре ... защотото такова утре може и да няма ... Твоята история ме докосна лично, моите баба и дядо са на 300км от мен, виждам ги веднъж на няколко месеца и всеки път като се прибера осъзнавам колко променени и различни са... Болеста е отвратително нещо! Те все се терзаят, милите, единственото им желание е да ме видят с човек до мен (който все още не се е появил). А моето едничко притеснение е дали съдбата ще ми помогне да ги видя отново щастливи. Всяка вечер заспивам с мисълта за тях и с надеждата, че скоро ще ги зарадвам :)...ТИ си изключително мъдра за възрастта си и си толкова истинска, дядо ти е бил щастлив човек с внуци като вас и бъди сигурна, че той гледа от някъде и се радва на всичко, което постигаш сама и си казва: "Браво, на моето момиче!" Бъди силна и продължавай да вървиш към поетия път - той е правилният!

    ОтговорИзтриване
  11. прегръщам те силно, детенце :) дядо ти ще те наглежда отгоре и ще бъде все така горд с теб :)

    ОтговорИзтриване
  12. Разплака ме.
    Толкова си истинска,мъдра,невероятна.Чета,и не вярвам на очите си....толкова топлина има в теб, мило момиче.
    Продължавай да бъдеш все такава неповторима и единствена,в теб има много дух,в теб има бъдеще.Аз вярвам в теб.

    ОтговорИзтриване
  13. Чак сега прочетах всичко за дядо ти стана ми много мъчно, и моя дядо си отиде през това лято и още ми е така мъчно. Написала си го толкова хубаво! Бих искала да използвам идеята ти,а ко нямаш нищо напровтив!

    ОтговорИзтриване