20

Събудих се от познат звук. Прекалено познат звук. В 49% от случаите е мишка, в 50% - много мишки, пък единият процент е за когато с присвити очи, посред нощ, изкарах навън чанта, от която се чуваше шумолене, а когато я изръсих върху плочките, отвътре излетя нощна пеперуда. Някакси не вярвах и този път да съм ударила джакпота с нощната пеперуда, но пък предишните няколко вечери беше подозрително тихо. Или просто аз съм била достатъчно изморена. Направих се, че не чувам и се опитах за пореден път да се наместя удобно в дупката, която се е образувала при комбинацията от стар матрак и увиснали пружини. Някой ми е сменил възглавницата! Знам си аз, моята е неудобна по съвсем друг начин. Тя баба се прави на света вода ненапита, ама веднага я усетих. И на дървената маса пак сложила мушама, ех, откъде ги вади, като аз всеки път махам и скривам заварената... Почвам да си мисля, че си пристига заредена с поне 2-3, че знае ли се в кой момент ще изскоча аз с моите безмушамени мераци. Много я обичам, пък тя нас още повече. Мъчно й е, че не може вече да работи в градината, все разказва как й се иска да скочи и всичко да свърши. Познато звучи, нали? Добре, че мен ме бива да скачам :). Аз все с това я успокоявам, че ще работя и заради нея, пък тя ще ми дойде на гости само да се радва и да гледа. Тя хем се радва, хем с насълзени очи казва колко й се иска да е като мен млада и да припка и тя из двора.

И докато аз геройски се опитвах да заспя, почти непукистки - че какво толкова, и на една мишка, и на много мишки съм спала, даже вероятно и на безмишие -, навън маслиновият присмехулник вече пееше. Него поне няма как да го объркам с пеперуда, ех, има и малко сигурност в тази нощ! Още е неприлично рано - за работа, дори и за птичи песни. Уви, не и за повторения на турски сериали, чиито вълнуващи истории дочувам от съседския телевизор. Иска ми се да кажа, че съм се повъртяла в леглото, ама какво ти въртене, то е една дупка, от която сутрин за да се измъкна, поне три пъти се засилвам. Та, полежах си на едно място и реших, че това е идеалната възможност да си дочета лекциите по биология. И без това ми беше гузно, че преговорих една по-малко от самоналожената ми норма предишния ден. Тропнах 1-2-10 пъти по металната рамка на леглото, та да може потенциалните ми съквартиранти да се разбягат. Светнах лампата - от мишка ни помен. Нито една! Или са развили способност да се скриват за части от секундата, или аз откачам. Има и трета възможност, която като я споделя, пак ме пишат за откачена, ама ако ми дойдат на гости с приспиване, друга песен ще запеят. То аз както го представям, особено за частта с преспиването - засилили са се :)). Та, според мен има мишки в стените, даже и в тръбите на печката. Как иначе може да се обясни това - чувам мишки, а не виждам такива. Е, то и втората хипотеза за простата ми откаченост е в съзвучие с гореспоменатото явление, но ще видят те, всичките невярващи, когато някой ден се подменя ел. инсталацията и мазилката.

Четенето ми спореше, не само наваксах за предишния ден, ами и започнах следващите лекции. За момент се спрях, зарадвах си се на напредъка. Навъм вече се развиделяваше - контурът на маслиновия присмехулник беше съвсем ясен. Докато се самоуспокоявах, че поне не ми се причуват и маслинови присмехулнилници, се сетих, че имам рожден ден. Толкова го чаках, пък цели 4 часа си занимавах акъла с мишки, екосистеми и популации. И на живо, и на хартия. Направо си отдъхнах, омръзнало ми беше да съм на 19 или дори на възраст, започваща с единица. Та, очевидно съм помъдряла /пък да не говорим за сега, когато съм вече на 20 години и половин месец/, а развитието е очевидно - все пак миналата година по същото време пишех съчинения по литература на фона на миши концерти, а сега разлиствам записки по биология. Но иронията настрана, според мен наистина съм пораснала. Или поне аз се чувствам пораснала.
Щастлива съм, че желанието ми от предишните поне 5-6 рождени дни се сбъдна. И така хубаво се сбъдна, че хич не ме е яд, че го чаках толкова дълго. Малко по малко се нареждат нещата, дори и тези от моите 992347-точкови планове.
Щастлива съм и ви благодаря, че сте част от моето щастие!