"Имам търпение."

Ей това изречение трябва да си го напиша на стара дървена дъска, да я закача на някоя от ръждясалите оранжерии и така прекалено близките срещи между главата ми и надвисналите железа биха били ехеее колко по-продуктивни. Друго си е наместо поредното "Аууу, ох, в-в-опалянка", съвземайки се от удара, да се чуе: "Аууу, ох, в-в-опалянка, оуу, я, там какво пише - верно, бре, имам търпение, няма винаги да се удрям в това желязо, търпение, та търпение." Ами да, все пак има още 3 оранжерии с ехее още колко железа :).

Аз съм нетърпелива. Направо припряна. И в същото време мога да бъда почти досадно търпелива, най-вече към себе си. Това май ме прави избирателно припряна, което сякаш звучи по-зле и от първия вариант :). 

Понеже сега съм в периода на голяма чакане /25 дни, ех, пусти 25 дни!/, темата за търпението доста ми се върти из главата. Възможно ли е едновременно да имам и да нямам търпение? Ето например така популярния израз "Нямам търпение да..." Ами честно казано имам търпение. Но това не значи, че го искам по-малко. И все пак, как ви звучи "Имам търпение да те видя." Доста нетактично, но опасно много в мой стил. А наистина има хора, които ама много, много искам да видя, да си говорим, че напоследък много съм се отворила на приказки, толкова планове имам за лятото. Те няма къде да бягат - нито хората, нито плановете. Пък и времето минава толкова бързо, изобщо не изпадам в излишни мелодрами /каза тя миг преди да провери дали случайно не се объркала и в действителност да остават 24 дни...пф, още са 25/.

Та, затова - имам търпение.

Имам търпение да се прибера. Първо, че тъй и тъй съм в Единбург, може да не съм му най-лудата фенка, но ще взема и аз, като всеки примерен турист, да се кача на пустото тепе и да я видя таз гламозамайваща гледка. Ще имам цели 11 свободни дни, през които ще проверявам прогнозата за времето в Тюркмен и ще обикалям по околните градини и паркове. Имам книги за четене, списъци с бъдещи задачи за правене... Е, тази седмица бях постоянно затворена в малката ми стая пред компютъра, за да чета за изпитите /шш, леко изгорях по линията, че имам търпение да пиша тук чаак след като ми мине последния изпит, ама той е утре, та почти ми се получи/. От време на време почти откачах, ако не бяха блоговете и форумите, спокойно можех да заявя, че не искам да видя монитор цяло лято. Краката ме болят, схваната съм, лягам си уморена, събуждам се уморена, тип все едно съм насадила 200 корена домати, без наистина да съм го правила. Но пък за мен умората е познато чувство, даже ми действа успокоително. Уморена ли съм, значи съм си свършила работата, раздала съм се.

Имам търпение да свърша засега 52-точковия ми план за действие. Имам търпение да наредя градината, както аз искам. Да имам врата, която се отваря и затваря. Брех, представям си и ако се заключва!/с ключ, да уточня, тя моята и сега се заключва, просто с други чалъми/

Да боядисам вратата на кухнята, на хола, бъдещата си дървена ограда от палети, масата, бюфета. Хах, пък да пребоядисам тавана в спалнята най имам търпение - просто първият ми опит е толкова жалък, че искрено ме забавлява всяка вечер, като си легна. Много ме бива да бълвам задачи и естествено, че всичките искам да се свършат почти веднага. Но аз просто така си говоря - обикновено без реална представа колко време отнемат, колко сила се иска /че ще орежа аз черници, нерязани от 10 години, много ясно! И даже наистина ги орязах, само дето не стана както аз си мислех за 5 минути/ И все пак, точно заради моята припряност толкова задачи вече са отметнати от списъка. Всъщност на мен ми трябват едно 100-150 неща да се свършат /и колкото и невероятно да звучи, тук няма ирония/, после мога спокойно да очаквам останалите 99817238, за които ми трябват хора и пари.

В този ред на мисли, имам търпение и пари да имам. Ох, не мога да се въздържа, сега като погледнах горната снимка, явно съм имала и достатъчно търпение да не отскубна тревите под десния камък. Айдее, 53-та точка. Та, парите. Обикновено се движа без тях или колкото за пътни. И понеже съм крайно буквална, често се случва вкъщи да ме питат "Имаш ли пари?", на което аз уверено отговарям с "Да." Представете си разочарована физиономия на сестра ми, когато се озовем насред мола, а аз разполагам с 3 лева и 20 стотинки. Че пък да ме беше питала колко пари имам... Все пак, сакън да не съм противоречива и в това отношение - през мен вероятно са минали също толкова пари, колкото и през средностатистическия ми връстник, ако не и повече. Не ми пречи да се разхождам с 3 и 20, да се прибера и да си поръчам семена за 300лв. Дали ще са 3 лева или 300, все са продукт на моя труд. Е, сега не съм по-малко трудолюбива, а нямам собствени доходи, по-скоро съм кхъм, дългосрочна инвестиция на средствата на родителите ми.

Скръндзавя се за дрехи и обувки, но мога на момента да ви залея с 918383 причини защо 20 паунда за един корен роза на Дейвид Остин не са много. Случва се от време на време да шокирам брат ми и сестра ми с оставени повече от 20 лв в мола /и в книжарницата не се брои/, те веднага започват да ме упрекват, че съм фалшив природозащитник. А аз просто искам парите да се дават за това, от което наистина имам нужда и което ще ме направи щастлива. Дори по-скоро искам ако ще се харчат 20 лева, да са за нещото, което ще донесе максимална радост и полза. И изобщо не съм подвластна на 4-тия принцип на Singer за действие към устойчивото развитие :)). Ха сега някой да смее да каже, че излишно се разсейвам ден преди изпит, та аз намирам реално приложение на наученото!

Имам търпение да намеря тоз баланс, който съм се зарекла, че диря. Понякога дори още малко и ще ми се получи, пък от моментите, в които ама определено не ми се получава, мога само да се уча. Ех, честно казано почти нямам търпение вече да съм завършила и бакалавър, и магистратура. Просто така съм се отнесла, че ми се иска ей сега веднага да можех да скоча и да започна да се занимавам с мечтаната си работа.

Имам търпение да имам търпение. Може припряността да не е от най-силните ми качества, понякога дори да дразня околните с нея, но май по-скоро ще се опитам да я кротна малко,  ей така, здравословно малко. Защото същата припряност върви заедно с едно приятно вълнение, с една леко заблудена засилка, понякога дори без конкретна посока. И като бягам, и като падам, все със замах го правя. Даже веднъж ме питаха дали нарочно съм паднала. Ех, че съм убедителна!

Чакаме се взаимно аз и хората, моментите, които ще ми се случат. И понеже вярвам, че ще са или добри, или за добро, аз просто се вълнувам. И ги чакам търпеливо... кога повече, кога по-малко :).