Малките неща

Ех, каква добра репутация имат те! Изобщо на този свят малко нещо да си – всеки призовава да те забелязват повече, носят се слухове, че лекуваш мъка, тревога (тук баща ми обикновено добавя ишиас и възпалено гърло). Мине се не мине и една камара луди хора се юрват да те търсят – сезонна работа, ще каже човек, че кооперацията е започнала да дава парите от житото. Сравнението е актуално само ако скоро сте пътували с ранния автобус към село редом с 937457 пътници (нищо, че автобусът е 15-местен, но какво са едни цифри пред родолюбието, тенденциозно нарастващо след жътва).

Аз май минавам за тези, които се радват на малките неща – ей ме на сега съм се настанила на едно малко дървено столче пред кухнята, ям прегорял  и възсладък щрудел, слушам музика и гледам как един кълвач си прави къща в отсрещния бор. Иронично – същият бор с клоните си руши покрива на моята къща, ама айде, поне кълвачът извади късмет. И макар така добре да съм се дегизирала, да ви кажа честно не харесвам малките неща. Не играя аз на дребно : ). Да не ви подвеждам – харесвам си и птичките, и дървеното столче, не съм най-големият фен на сливата, която капе върху плочките, но иначе си ми е много добре, даже бързам да им се радвам двойно, че последният път, като бях в подобна ситуация, един грамаден орехов клон се прикърши и ми закри гледката. То и сега един сливов се е надвесил заплашително, ама ако ще пада, ще е след като окапат всички сливи – сакън, отиде ми ракията! То междудругото, понеже не ми се занимаваше с компоти, реших да правя ракия – за по-лесно/или така си мислех/. След кратки инструкции от баща ми, моят единствен въпрос беше: „Оф, и колко чист трябва да е този бидон?“ – съвсем в моя стил на пишман чистачка, признаваща категории като „е, само е леко зацапан“ и „почти чист“. Само ракия ми липсваше на мен /ако питате градския ми дядо, когато идва да ми помага, наистина само ракия ми липсва/,  но тези сливи били само за ракия. Нищо, викам си аз, едва ли ще я пия, но да има за разтривки. Ама то много е слива, много е нещо!

Ех, как се промъкна таз ракия, та, малките неща. Не ги отписвам напълно, просто не мисля, че едно „Радвайте се на малките неща!“ е способно да решава проблеми от всякакво естество. Още повече, че като „малки“ се определят неща, които хич не са малки. Дори и мойте птички /кхъм, за разграничение от съседските птички, ако се чудите случайно, моите са по-хубави/ с капещата слива /ама без ракията/ са си цяла екосистема, доволно голямо нещо. Усмивки, мили жестове, слънчеви лъчи и добри думи – все незаслужено определяни като малки неща. И ако те са малки, то какви са големите неща? Според мен преди да се засилим да се радваме на каквото и да е, първо може да се замислим за неговата реална мащабност, та да може после да му се наслаждаваме подобаващо. И по този повод, отивам да събирам сливи, хайде, предварително наздраве!