събота, 26 юли 2014 г.

Двамата глупаци

Търсите третият ли? Спокойно, недостиг на глупаци нямаме - просто тези двамата са малко по-различни от останалите. Достатъчно умни, че да осъзнават глупостта си и все пак толкова глупави, че не спират грижовно да си я подхранват. Винаги с надеждата да прерасне в някаква неочаквана гениалност.

Той е бивф миньор, радиотехник, търговец. Понастоящем 82-годишен пенсионер. Може да ремонтира всичко с клещи, тел, сезал и найлонова торбичка за уплътнение. Найлоновата торбичка само защото калчищата не са това, което бяха. Заедно със съпругата си вече почти 30 години строи къща. Казва, че докато е жив - ще строи. Замислил е още четири стаи, тераса и баня и на последния етаж. Не бърза, всяко лято напредва по малко. В село го мислят за странен, някои дори му се смеят. Не разбират за какво му е тази къща. Вместо да седне на по чашка /или няколко/ заедно с "наборите", той намества керемиди, ремонтира старото и крои планове за новото. На него къща не му трябва - строи я за поколенията. Без да е сигурен в техните намерения, без да знае дали те някой ден ще живеят в нея. Намира надежда в малкия си внук. И в мен. Понеже щом аз съм се върнала, значи може и друг да се върне. Щом старата къща се съживява, макар и едва доловимо, може би ще има кой да се грижи и за новата.
Не обича да се вика, кротко настоява за разбирателство. Не иска да му благодаря, когато ми помогне с нещо. Празните приказки не са му присъщи. Става рано и съм почти убедена, че веднъж иззида цяла стена само докато се събудя. Понякога идва до мен и открито казва: "Сега ще ти давам акъл, може да не ти е много приятно, ама не мога да не ти кажа." Друг път просто се усмихва и ми казва "Браво!" Когато дядо почина, думите му бяха: "Знам, че не съм дядо ти Илия, но и аз също съм ти дядо." Тогава му се разсърдих.

Не е съгласен с някои от моите начинания - не го крие, но не ме и спира. Не разбира защо все искаме да затрием вече направеното, да започнем отначало, вместо да продължим. Не изхвърля нищо и може да намери употреба на всеки неработещ електроуред. Сериозна конкуренция по брой развалени хладилници! В новата си къща събира стари/нежелани книги, мебели, дрехи. Винаги оставя място и за техните притежатели. Чака ги и не се сърди, ако се забавят.
Следващият глупак съм аз. На 21 - студентка. Гонеща мечтите на възрастните и цупеща се по детински, когато не може да ги реализира веднага. Без умения в ремонтирането на каквото и да е и без това да ме спира да се пробвам да ремонтирам всичко. Реална представа за нещата? Силно избледняла, тенденциозно появяваща се само докато съм далече от село. Понякога и хилядите километри разстояние не могат да ме вразумят. Подреждам стаи, в които никой не живее. Гоня паяци, все едно има кой да забележи надвисналите паяжини. Изметено, без прах, боклуци и натурии. С шарени черги, покривки, плетени на една кука и цветя във вазите. Но без хора. Глупавото е не това, че няма кой да види труда ми. Глупавото е, че понякога липсата на хора не ми пречи, дори не я забелязвам. Може да няма хора, но има тооолкова много работа. И някъде към задача номер 37 не забелязваш, че няма кой да ти помага, дори си благодарен, че никой не ти пречи.
Тази пролет основно се занимавах с цветната градина - десетки нови растения, постоянно косене на тревата, плевене и поливане. С ясното съзнание, че после няма да ме има една година. Една година. Какъв е смисълът ли? За изпитващите потребност от такъв - бих могла да намеря думи, да ги подредя прилежно - много ме бива да замаскирвам безсмислени действия като благородни каузи. Но на мен смисъл не ми трябва. Знам, че оставих красива градина и подреден дом. Знам, че не това ще заваря. Тази мисъл не ме натъжава, нито пък обезкуражава. Важни са хората, а аз каквото съм успяла да направя веднъж, ще направя и втори път.
Аз садя цветя, които може би няма да оцелеят. Той строи къща, в която може би никой няма да живее. Освен роднини и съседи, станахме и приятели. Помагаме си, приказваме си, като се срещнем в градината. Моят труд сега е в неговите ръце. А когато разказва как е искал да построи втори етаж на старата къща, но не е успял, вече с облекчение добавя: "Ама няма нищо, сега ти ще го построиш."
И двамата ни питат какво изобщо правим на село - имаме къде-къде по-удобни алтернативи. Да, възможно е накрая наистина да се окажем глупаци. Но не е ли още по-глупаво да се откажем само защото има вероятност да не успеем?

8 коментара:

  1. Благодаря ти, че те има! Не знам какво друго да напиша, все не намирам думите след всяко нещо написано от теб, но сега ме трогна повече от всеки друг път. Винаги има смисъл, винаги, и точно "глупаците" са тези, които ще променят този свят някой ден...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз ти благодаря за окуражаващите думи! Така се мотивирам да пиша и още, и още... :))

      Изтриване
  2. Прекрасни са текстовете ти и снимките. Сигурна съм, че вдъхновяваш не само мен, но и мого други хора с позитивизма си. И изобщо позитивните хора, според мен, са на изчезване и затова по-често трябва да се изявяват.
    Продължавай да пишеш и да твориш в същия дух.

    ОтговорИзтриване
  3. В никакъв случай не се отказвай! Надявам се и вярвам, че ще намериш един прекрасен човек като теб и в тая къща ще живеете щастливо с децата си! В Русия, а и у нас вече има такива хора и те са истинските за мен. Вярвам, че скоро и моето семейство ще живее така!
    Желая ти само кураж и успех - които вече ги имаш, всъщност :)

    ОтговорИзтриване
  4. Красимир Стоянов26 юли 2014 г. в 13:59

    Прекрасно!
    Бих искал да бъда третия глупа к! Това е моята мечта- къщичка на село, занимания в градината, приготвяне на различни вкусотии за студените зимни дни. Радост от истинските неща.
    Някой ден надявам се и аз да стана такъв глупак

    ОтговорИзтриване
  5. Гери, Гери...мога да те чета всеки ден и ще ми бъде безкрайно интересно, ще намирам в думите ти след всеки прочит нещо ново, всеки път ще има какво да науча, макар, че съм на възрастта на майка ти (знам, че това с годините ти е любимо:))...всеки път ще се дивя на красотата на снимките ти, на твоята свежест, на дълбочината на думите ти. Ти си някаква странна смесица между разум и емоция, така умело допълващи се...Страхотен пост...а този дядо, така мило си описала, че си спомних своя...Представих си ви двамата - ето, това е симбиозата между старото и новото, двамата глупаци...всъщност си мисля, че вие сте един малък (но всъщност мнооого голям) пример за успех, за упоритост, за следване на целите и мечтите, за приемственост, за жар...за напредък, за успех! Наскоро, разочарована от грозното, което ме заобикаля, излях мислите си и аз пред монитара, но не загубих надежда, не загубих вяра, че имаме и прекрасни деца, като теб, Гери, като моята дъщеря, като много, много други умни и човечни деца, които сигурна съм - с труд, с упоритост, със знания и с любов ще възкресят Родината, която ние по-възрастните им отнехме и продължаваме отчаяно да се вайкаме, че нищо няма да се промени! Не, ще се промени - ти, Гери ми даваш увереност, благодаря ти! Събрала си толкова таланти...

    ОтговорИзтриване
  6. Гери,напоследък откривам,че това което ни държи живи, не трябва да са хората около нас,а това- да бъдем "глупаци" Човек трябва да открива смисъл за себе си,не заради останалите, и да не се отказва да бъде "глупак" Опитвам се да го обясня на майка си, опитвам се да го втълпя и на себе си. Не се променяй, промени нас :) Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  7. Багодаря ти всеки ред! Тук ми напомни за моя баща! Желая ти много късмет и тази светлина,която излъчваш да те съпровожда навред!Дете на сънцето!

    ОтговорИзтриване