Сляпа вяра 2

От време на време поглеждам стари публикации и поправям правописни грешки - днес измежду списъка с всички публикации погледът ми се спря на "Сляпа вяра" - полезно ми беше да си я припомня тази моя сляпа вяра, понеже скоро не се бяхме засичали с нея. Харесах си "Вяра, че в сърцето винаги ще имаш място за още, че не забравяш, не изоставяш, просто намираш и още. Вяра най-вече във всичката ти вяра - не знаеш дали само тя ще ти стигне, но все пак ще пробваш." - де да можеше само с един прочит да си възстановя запасите!



Аз в селското ми царство винаги съм си вярвала, пък и вече притръпнах към паднали покриви и подобни - къщи се градят лесно, домове по-трудно. Напоследък обаче се улавям тревожна за неселските аспекти от живота - тривиални въпроси като например къде ще живея, дали ще се чувствам "у дома", ще имам ли приятели, за колко време ще ги имам тези приятели (понеже вече знам колко бързо може да изтлеят уж здрави приятелства), кога пак ще се чувствам сякаш всичко е възможно и всичко е и ще бъде наред. И сега си я имам моята сляпа вяра, но често си разменяме съмнителни погледи с нея - после сама си се сърдя, че се влияя от минали разочарования. Замислям се за човека, който искам да бъда - може би най-вече смел и добър. А смелите и добри хора не спират да вярват в хората като цяло, само след като с един единствен не се получи. Хах, статистикът в мен веднага се обажда, че ако бях прочела това в научна статия, веднага щях да възкликна, че експерименталния ми дизайн не струва - в едната категория един човек, в другата има-няма 7 милиарда (обикновено трябва да са горе-долу равни). Може би трябваше да съм по-предпазлива (а, че съм наивна и идеалистична спор няма), но пък ако не друго, бях си аз, с всичките ми косури и качества. Сега остава само на себе си да си простя, аз на други хора трудно се сърдя за дълго, ама виж на себе си е друга история.

Все си мислех, че като се влюбя веднъж, това ще е - една любов за цял живот! Пък и предвид, че за първи път се влюбих на 22 и то достатъчно много, че да си повярвам "това е!", сега ми е криво - трудно си признавам, че може би съм сгрешила, пък и нали все пак имам още останала сляпа вяра, пуста надежда! Отделно, че щом тази първа любов (май) няма да я бъде, още отсега ми е леко притеснено за втората - надявам се, че ще се срещнем с нея по някое време, и ми е малко неудобно, че преди нея ще съм обичала друг. И понеже трудно си представям как може да спреш да обичаш някого, остава ми само надеждата, че няма да обичам някого вместо някого другиго, просто ще обичам повече. Обичам да намирам чар на неочаквани места (неработещи помпи, спукани тръби, невероятно високи изисквания за стипендии и подобни) и мисля, че определено мога да намеря чар и във втората любов. Любовта, която ти връща вярата в самата любов; тази, която не изтрива раните от предишната, но пък ти дава сили да продължиш напред още по-влюбен и благодарен. Е, на думи звучи добре, някой ден може би ще разбера как е и в действителност.



След време сигурно ще се върна да поправя някоя друга запетая и в тази ми публикация - измежду правописа и пунктуацията ще се зачета в думите и ще си се чудя на акъла... или пък ще си отдъхна, че ето, тревожила съм се без основание, всичкото ми вярване не е било напразно, независимо дали е било за първата, втората, n-ната любов или живота по принцип. Предстоят ми вълнуващи месеци - ще преподавам, ще работя по научни публикации, ще съм научен асистент на няколко места - ще работя с добри хора, от които мога да науча много! Ще имам шанса и аз да науча хората на нещо, принципно статистика и програмиране, но по възможност и за етика, колегиалност и взаимност - в научните изследвания и в живота :).

А днес мечтаната ми докторантура изглежда възможна! Няма да е скоро, но пък мисля, че ще си струва чакането. И тогава пак ще съм между България и Австралия, но по по-различен и вълнуващ начин - дръжте се нашенски земеделски земи и села, ще ви изследвам (след две-три години и поне три научни публикации и ако ми одобрят проекта, ама ако не за докторантурата, все някога)!