Да не повярваш, картички !

Всеки ден по това време адски ми се доспива. Това ми е селският синдром, откакто се помня винаги е било времето за спане.
Понеже сега уж ми е времето за почивка, понякога се награждавам с 2 часа сън на обяд.
Баща ми само ми се подиграва, че когато и да ми се обади, аз все спя.
"Що не поливаш?!" , "Няма да ти стигне времето да полееш всичко!", пък аз даже съм си предвидила час-два за отдих.
И сега, докато се качат снимките, лежах на масата.
Отново съм пред дилемата да спя ли, да не спя ли. Да ми имаш и проблемите, нали?
Всъщност пак си имам дежурните задачи и пак съм назад с всичко, ама знам ли, човек трябва да си прощава.
Аз с това се успокоявам. Отесках 1 корен домат, висок колкото мен, с мотиката, 2-3 корена пипер съм пречупила с маркуча, абе списъкът ми е дълъг. Ама какво пък, опазила съм над 500 корена, тази гледна точка повече ми харесва.
Затова и си превъзпитавам съвестта. Вярвам, че мога да правя всичко. Но не мога да го правя това всичко наведнъж.
Картичките останаха на по-заден план, така де, докато работата не ме удари във финансите.
Почти съм си изплатила обектива, вече съм само на 20-тина плика за пари разстояние :) .

В новия брой на списание "Органично" може да прочете интересни неща за биокултурата, комарите, а по към края има и мой материал.

Е, аз ви пожелавам летните жеги да са съпътствани само със слънчево настроение и се отправям към стаята си. Дали ще стигна до леглото или бюрото още не знам, но трябва да съм доволна от себе си във всеки случай, защото да избереш личните си нужди над поредното "трябва" си е постижение :). Пфю, добре, че заемът ми е от мама и тати и е безлихвен и безсрочен...