Реколта в понеделник // Живот по селски

Е, почти в понеделник. И аз почти съм в състояние да пиша :) .
Добре, че и клавиатурата ми е развалена,та като пиша, прескача редове, трие букви ии още един дерт ми дойде на главата, трябва да нося лаптопа на ремонт...
Тъй де, що да ми е лесно, нали аз самата се оплаквах от прекалено лесните неща...

Понякога ми се иска да се бях родила преди 100 години. Тооолкова щях да съм в унисон с епохата :) .
Разбирате ли, не ме свърта. Ама хич даже. Искам просто да съм си на село. И да не съм сама. Да си гледам градината и да има за кого да я гледам.
Тази седмица цялата съм в магазина, всеки ден от 9 до 19.30. Сутринта от 7 и половина пък съм на кормуване, понеже да, пааак ме скъсаха. За кхм, пореден път.
Ето, преди 100 години щях да си карам аз каруцата и всичко щеше да ми е наред.

И винаги има НЕЩО. И винаги трябва да стане бързо. А аз просто искам да си избягам на село и да варя компоти, сладка. Понеже се бях зарекла да не правя зимнина, а къде ти при мен такава изпълнителност.
Е, купих си малини, боровинки и праскови и днес щях да правя сладка по нощите, но съм толкова изморена, че едвам натискам клавишите.
Красивите бурканчета с още по-красивите етикети кое какво е и коя година е правено...
Много залитам по тези неща иии какво да кажа, много искам, сега го искам.


Искам да правя сапун. Сирене. Кисело мляко. Искам да си тичам боса из градината и да има към кого да тичам. Да си подреждам красивите бурканчета в избата. Толкова го искам, че дори съм склонна да изчистя и подредя избата. А това е голяма саможертва, понеже на мен ми трябваха няколко месеца, за да събера смелост само да влезна.
Искам цялата къща. Всяка вечер минавам покрай дивана, с който е "залостена" вратата към съседската част. Знаете ли, ужасно е къщата да е разделена така. Къщата трябва да е едно цяло. Аз "имам" три спални, съседите спалня, коридор и кухня. Те имат вода, аз не. При мен е тоалетната, което означава просто, че те не дават пари за тоалетна хартия, понеже ползват моята.

Често направо ме хваща страх от това колко силно искам да стане на моето. Ай, и като ми каже някой, че ме разбирал, ама не било реалистично моето. "Ти да не мислиш, че ние не искаме да си ходим на село, да не мислиш, че на нас не ни харесва."
На мен не ми пречат егоистично-наивистичните ми настроения, ама все ще се намери кой да ми ги разкритикува.
Че нали за да стане, първо трябва да го поискам.



Аз не съм от прегръщащите, целуващите и изобщо изразяващите силно емоциите си. И все пак, ако можех и къщата щях да прегърна, ако имах време и дърветата щях да си прегръщах. Ако можех да си прегърна всичко, да си го взема и да си е мое...

И аз не знам как стигнах до това състояние, ама на, тук съм. Три дни не съм си била на село и вече толкова ми липсва, представям си като замина.
Понякога си се ядосвам, че нямам някакви огромни амбиции за професионална реализация. Аз искам да видя, че мога, да си докажа, че не съм проста селянка, пък после пак да си варя компоти и да си копая градината.
Или пък ме е страх да не стана много важна и да забравя за село...

Сега трябва да мисля за заминаването си, багаж, учене, това било на дневен ред. И добре, че почти е така. Даже 1 път сънувах нещо свързано с Единбург. И все пак, аз си мисля само как няма да мога да си направя компот от праскови. Това ми е най-най-най любимото нещо за ядене/пиене. Цяла година гордо си отварях бурканите и бях толкова щастлива.

Преди малко си спомних, че бях мярнала един компот в шкафа под мивката, та го изрових и сега си давя мъката в предпредпоследния ми буркан.
Ама аз вярно съм малко (малко?) ненормална, кой друг реве за компоти...
Ех, ще дойде пак време за компоти сладка и градина. Дотогава ще се правя на умна, ще си уча и ще се старая да се справям. То такава ми беше вътрешната "уговорка". Ако ще си изоставям къщата и градината, ще е за най-добрия университет /за моя случай/специалност/. Ако няма да мога да копая, то тогава ще уча, ама наистина много.



Е, сега дните ми са изпълнени с изнервени булки, бързащи клиенти и т.н. "стресови ситуации". Не искам да съм на мястото на мама и тати. Сега освен магазина и за аквариума и за заека на баба ми отговарям.
А аз наистина, наистина не обичам да се грижа за живи същества, понеже през 2 минути трябва да проверявам дали все още са живи. Изключение бих направила за деца и като пораснат малко децата за кокошки, та да има кой да ги храни :) .

Сутринта оправях филтъра на аквариума, една тъпа риба пък си беше вкарала главата в някаква гумена част от нещо и съответно нямаше как да яде. Как обичам в 6 часа сутринта да ловя риби... И рибата шава и бяга, и на мен ми се иска да избягам, ама на, наложи се да режа гумената й "каска". Нали се сещате, че беше рискован процес, понеже къде гумата, къде рибата... Освободих я накрая, ама не се вижда из аквариума, дано да е жива...
И след фиаското с рибата, в 9 вечерта се прибрах и се сетих за заека, та айде обратно до баба ми. Значи колкото обичам да ловя риби в 6 сутринта, толкова обичам и в 9 вечерта да гоня зайци по тераса на 7-мия етаж. Добре, че поне заекът не е тъп като рибата и засега проявява някакво чувство за самосъхранение...

Е, от мен лека нощ. Искрено ви пожелавам спокойствие и хармония :) .