За Информ@лично и добрите хора

Много често като кажа на някого, че скоро ще заминавам да уча в Шотландия, получавам окуражаващо поздравление тип : "Ами да, какво ще правиш тука, в тази проста държава, махай се, докато е време."
Евентуално може да се измънка нещо за природата ни, хубава била, но не компенсирала лошите хора.
Ама както сами се плюем, никой друг така не ни нарежда :) .

Днес правихме помен на дядо, 1 година. Аз не съм по тези обичаи, не ми помага да слушам поп как нарежда нещо, което не разбирам. И като видя хората събрани около гроба със свещите в ръка, абе далечна ми е тази работа. Но все пак исках да присъствам, заради баба и баща ми.

Сутринта си хванах рейса за града, типично за мен - носех си само 5-те лева за билета. Да, ама до гробищата се стига с още 2 рейса, съответно още 2 лева. Изрових точно толкова от чантата си, ама пак ми беше едно некомфортно, както никога ми се искаше да имам повече пари в себе си.
Качих се на втория рейс, ама нещо не беше както трябва. Попитах и да, объркала бях посоката. Бях си забравила телефона вкъщи, нямах пари, а поменът започваше след 15 минути.

Засилих се да слизам, без да знам какво точно ще правя, но на вратата ме спря едно момиче и ми подаде 1 лев. Толкова мило ми каза да не се притеснявам и да ги взема.
То се беше качило от същата спирка като мен и още тогава ми беше направило впечатление. Аз все зяпам по хората и още тогава знам ли, заприлича ми на добро момиче.
Аз искрено се трогнах, ако не беше тя, щях да изпусна целия помен, баща ми щеше да се ядоса и абе, нямаше да е добре.
Благодарих на няколко пъти, за мен това беше голяма помощ и то в момент, в който наистина имах нужда.

В България има добри хора. Аз имам късмета да съм заобиколена от много такива. И всички те са ми повлияли и аз да се стремя да бъда добър човек. Мама все разправя, че взаимно сме се привличали. Понякога се изумявам от това какви хора има. Даже ми става неудобно от самата себе си.

Благодарение на блоговете все по-често попадам на такива хора. Не просто хора, а личности. А аз, повярвайте ми, съм много взискателна към другите и не ми се угажда лесно. И постоянно изскачат нови и нови, само време да имаш да четеш.
А да четеш наистина си заслужава. Може в процеса да попаднеш на вкусна рецепта, красиви снимки или просто няколко искрени думи, но това са само допълнителните бонуси.
Всъщност за мен блоговете, без значение дали в тях се разказва за храна, пътешествия или просто за живота, потвърждават, че добри хора има.

Някои творят уникални неща, други забелязват красотата и сред най-мизерната картина, трети пък просто толкова ги бива да са себе си, че не можеш да им се накефиш. Типично по байганьовски, аз все искам да обера каймака, затова и се зарадвах, когато намерих място, където мога да прочета избрани публикации от българските блогове, всеобхватни по своята тематика, но все така интересни и обогатяващи.

Още повече се изненадах, когато получих покана и аз да се включа. Като си отворих пощата и имейла беше най-отгоре, ако знаете колко пренебрежително го подминах, реших, че е спам. Ама викам си, айде, да го отворя. И гледам отгоре "Здравей, Гери". Брей, тея спамъри много задобрели, щом и името ми знаят. Добре, че грешах за спамърския произход на имейла :) .

Веднага се съгласих, макар все още вътрешно се питам "Ама аз ли,бе?!". Хората пишат за толкова важни, значими неща, пък аз - за домати. Ама са ми готини доматите, та ако има домати, за които си заслужава да се пише... :)
Е, при всяко положение искрено се радвам да съм част от проекта и дано да дам своя принос за утвърждаването на истината, че в България има наистина уникални хора .