Работната ми седмица е към своя край. Още 1 ден.
Споменавала ли съм ви, че не искам бизнеса на родителите си? Е, сега още повече. ВСЕКИ ден някой клиент казва колко ми завиждал за работата, мън, мън, мън, красота, удоволствие.
Тоя не е мил слузестите дръжки на кученцата, да види красота и удоволствие. Най-вече мирис. Ей, тва кученцата много миризливи цветя...
Хах, ама и аз понякога се изненадвам от наивността си.
Ще си подредя аз стаята, понеже брат ми иска да му я предам празна. Ще си приготвя багажа за Единбург, ще си купя дрехи за студено. Ще подредя шкафа под мивката, за да зарадвам мама. Няма да чакам дрехите за пране да замиришат на мухлясало, за да ги изпера. Ще...абе много неща шях. Включително и тук щях да пиша, иронично, снимките ми от Кения са готови, което обикновено е частта, която се бави, а не мога да пиша.
Буквално. Курсура на мишката се мести сам и постоянно сменя параграфите, това изречение го пиша за четвърти път вече. Моля ви, ако някой знае как да го оправя, кажете. Аз четох по нощите нещо в нета и пробвах разни неща, но нищо не се промени. Ужасно е. Особено за някой, който ползва лаптопа главно за да пише.
Занеси го на ремонт звучи като добро предложение, и този номер го пробвах.
Била съм си въобразявала. Да бе, чудя се аз какво да правя и от немай къде се разкарвам в жегата да им нося лаптопа.
"Ама сигурна ли си, че не докосваш тачпада?" Никакъв проблем нямало. Ох, много се дразня като не ми вярват. Пък на мен често не ми вярват. Особено като ме питат какво правя. Ей този тривиален въпрос, особено по телефона...
"Какво правиш?" Сладко от круши. Ама то било 11 часа вечерта, как така съм правила сладко от круши. Еми така, точно защото беше 11 часа вечерта правeх сладко от круши, а не доматен сос.
Пък аз обикновено все правя нещо. Хах, особено докато ходех още на училище и някой като ми звънне да ме пита за домашната или нещо по урока...
"Какво правиш?" - "Пикирам домати, ти какво правиш?" - "Еми нищо."
Направо се възмущавам като ми отговорят "нищо". Умът ми не го побира това, при положение, че има тооолкова неща за правене на тоя свят, да не правиш нищо...
Е, и аз не си изпълних задачите за седмицата, ама пък поне си направих по 3-4 бурканчета желе от малини, сладко от боровинки, сладко от праскови, сладко от домати, кетчуп и сос от сини сливи. О, забравих си и любимото сладко от круши, от него съм най-доволна.
Справих се със сватбите и с поръчките в магазина. Хах, бива ме. Даже много. То затова всички се възмущават, че не искам да се занимавам и аз с това. "Еее, ама ти толкова добре се справяш."
То на мен това ми е проблемът, че все се справям добре. Не само с цветята, ами и с още 9824798 неща. Супер скромно от моя страна, ама аз това го имам за недостатък, та не ме мислете за чааак толкова егоцентрична :) . Искам да има нещо, в което да съм много, ама много добра. Не ми пречи това да е копането, ама нека да се пробвам и с нещо по-сложно :) .
Имам да разказвам за тооолкова много неща. Половината ще ги забравя, добре, че изкачат нови. Ама за да стане това, трябва да мога да пиша. Затова, моля ви, ако някой знае как да укротя тъпата мишка, която на два пъти ми затвори прозореца, докато ви се оплаквах, споделете. Ще ви бъда изключително благодарна.
Щях да ви показвам едни биещи се зебри, колкото да ви подразня, ама се изнервих с тъпата мишка, ужасно е. Направо ми се скапа настроението, защото както никога имам време за блога,а не мога да пиша. Сега ще трябва да пера.
Споменавала ли съм ви, че не искам бизнеса на родителите си? Е, сега още повече. ВСЕКИ ден някой клиент казва колко ми завиждал за работата, мън, мън, мън, красота, удоволствие.
Тоя не е мил слузестите дръжки на кученцата, да види красота и удоволствие. Най-вече мирис. Ей, тва кученцата много миризливи цветя...
Хах, ама и аз понякога се изненадвам от наивността си.
Ще си подредя аз стаята, понеже брат ми иска да му я предам празна. Ще си приготвя багажа за Единбург, ще си купя дрехи за студено. Ще подредя шкафа под мивката, за да зарадвам мама. Няма да чакам дрехите за пране да замиришат на мухлясало, за да ги изпера. Ще...абе много неща шях. Включително и тук щях да пиша, иронично, снимките ми от Кения са готови, което обикновено е частта, която се бави, а не мога да пиша.
Буквално. Курсура на мишката се мести сам и постоянно сменя параграфите, това изречение го пиша за четвърти път вече. Моля ви, ако някой знае как да го оправя, кажете. Аз четох по нощите нещо в нета и пробвах разни неща, но нищо не се промени. Ужасно е. Особено за някой, който ползва лаптопа главно за да пише.
Занеси го на ремонт звучи като добро предложение, и този номер го пробвах.
Била съм си въобразявала. Да бе, чудя се аз какво да правя и от немай къде се разкарвам в жегата да им нося лаптопа.
"Ама сигурна ли си, че не докосваш тачпада?" Никакъв проблем нямало. Ох, много се дразня като не ми вярват. Пък на мен често не ми вярват. Особено като ме питат какво правя. Ей този тривиален въпрос, особено по телефона...
"Какво правиш?" Сладко от круши. Ама то било 11 часа вечерта, как така съм правила сладко от круши. Еми така, точно защото беше 11 часа вечерта правeх сладко от круши, а не доматен сос.
Пък аз обикновено все правя нещо. Хах, особено докато ходех още на училище и някой като ми звънне да ме пита за домашната или нещо по урока...
"Какво правиш?" - "Пикирам домати, ти какво правиш?" - "Еми нищо."
Направо се възмущавам като ми отговорят "нищо". Умът ми не го побира това, при положение, че има тооолкова неща за правене на тоя свят, да не правиш нищо...
Е, и аз не си изпълних задачите за седмицата, ама пък поне си направих по 3-4 бурканчета желе от малини, сладко от боровинки, сладко от праскови, сладко от домати, кетчуп и сос от сини сливи. О, забравих си и любимото сладко от круши, от него съм най-доволна.
Справих се със сватбите и с поръчките в магазина. Хах, бива ме. Даже много. То затова всички се възмущават, че не искам да се занимавам и аз с това. "Еее, ама ти толкова добре се справяш."
То на мен това ми е проблемът, че все се справям добре. Не само с цветята, ами и с още 9824798 неща. Супер скромно от моя страна, ама аз това го имам за недостатък, та не ме мислете за чааак толкова егоцентрична :) . Искам да има нещо, в което да съм много, ама много добра. Не ми пречи това да е копането, ама нека да се пробвам и с нещо по-сложно :) .
Имам да разказвам за тооолкова много неща. Половината ще ги забравя, добре, че изкачат нови. Ама за да стане това, трябва да мога да пиша. Затова, моля ви, ако някой знае как да укротя тъпата мишка, която на два пъти ми затвори прозореца, докато ви се оплаквах, споделете. Ще ви бъда изключително благодарна.
Щях да ви показвам едни биещи се зебри, колкото да ви подразня, ама се изнервих с тъпата мишка, ужасно е. Направо ми се скапа настроението, защото както никога имам време за блога,а не мога да пиша. Сега ще трябва да пера.
Публикации
Привет!
ОтговорИзтриванеНяма да встъпвам в дълги слова за радостта, която ме изпълва като видя някоя твоя публикация, а направо ще се опитам да ти помогна за проблема с курсора.
Не съм много сигурна дали ще те насоча правилно, но щом казваш, че си с лаптоп би трябвало нещата да са еднакви.
Така, първо с дясно бутонче си отиди на персонализиране (в контролния панел), където си сменяш темите и фона, и като ти се отвори прозореца в ляво има едно "Промяна на курсорите на мишката", цъкни там и вътре като цяло има настройки за движението на курсора и т.н. Надявам се правилно да те насочвам, понеже и аз никак не съм на "ти" с техниката, ама доста съм си патила и на принципа проба-грешка ги докарвам нещата. Разгледай ги тези настройки, пипни тук-там, дано да е от тях проблема, а не нещо по-сериозно.
А иначе, честито още веднъж за Единбург, тези хора си нямат и на представа колко ще спечелят за това, че са те приели :)) Надявам да споделяш с нас как протичат неща по заминаването и след това. На мен тази година ми предстои кандидатстване и с много обнадеждения се надявам и аз догодина по това време да приготвям дрехи за дъждовна Шотландия.
Хайде, опитай да оправиш проблема, че да ни радваш с още публикации.
Стискам палци :)) Чао!
Ако ползваш външна мишка си изключи тъч пада.
ОтговорИзтриванеНякои клавишни комбинации активират тъч пад-а и за това ти се мести курсора.
Успех :)
Усмихна ме много с тази публикация :) С проблема не мога да ти помогна, защото аз съм от хората, които мразят лаптопи, но пък мога да ти пожелая време за да изпълниш всички "ЩЕ"-та и малка почивка преди голямото заминаване!
ОтговорИзтриванеЕдно страхотно чувство ме обзема когато те чета :-) И надежда че има лъч светлина сред всичката лудост която ме заобикаля
ОтговорИзтриванеХубава публикация, за жалост малко са хората като теб- работохолици. Хубаво е човек освен да работи, за да изкарва pari, но да работи и за удоволствие.
ОтговорИзтриване