събота, 25 март 2017 г.

По името ще ме познаеш


От няколко години живея и работя в чужбина. Наскоро примъкнах две нашенски черги към Единбург, редовно обяснявам на летищните проверки защо съм се награбила с локум, но иначе като цяло моята България си е в България – сред семейството ми, на село, в миговете, когато слънцето пече, въздухът е прашен, а аз се ядосвам, че съм случила на развален катък. От време на време чувам български по тукашните улици, но не съм полагала специални усилия да се запознавам с българи – през годините така и не завързах стойностни приятелства с българи в чужбина. Не че тичам в другата посока,  като чуя „Еее, пак са вдигнали цената на лютеницата!“ в магазина, просто така се случи. Измежду биолозите и еколозите в университета нямаше българи, измежду колегите ми – също. Понякога минават дни без да кажа и дума на български, но често си пея „Все към мен, все към мен, все към мене тичай, къщите събаряй, над улиците прелети!“, докато карам колело. Колегите ми носят мартеници, а кажи-речи всички знаят, че съм от България – имам солиден запас от истории за планини, села, традиции и суеверия. Макар да не търся изрично „българското“ в Шотландия, наскоро се усетих, че и аз имам своята версия на обикаляне от магазин на магазин в търсене на български продукти или събирания с „нашенци“.


Всеки път, когато чета научна статия, инстинктивно сканирам имената на обикновено десетките автори и проверявам дали измежду тях има българи. Обикновено няма. А когато има, по-често са мъже. Рутинната ми проверка отнема само секунди – има ли българи, почти винаги ще ги позная по имената. Темите за дискриминацията, неравните възможности и изобщо трудностите да се реализираш като учен, който е също и жена/от друга националност или просто различен по някакви ненужни крутерии, са валидни в научните среди по цял свят. Заради акцента ми, на конференции първо ме питат откъде съм, а после какво изучавам. Кандидатстването за визи е дълъг и труден процес. Но като цяло аз съм си добре, животът си върви щастливо – харесвам работата си, колегите си, наесен започвам докторантура. Зачудих се тогава откъде тази моя нужда да търся нещо „българско“ насред статии за примерно пътя към универсална теория в екологията. После случайно прочетох публикация, подчертаваща значението на разнообразните модели на поведение в коя да е среда – да видиш, че някой като теб се е справил, вдъхва кураж, че щом те могат, сигурно и ти можеш. Сигурно и аз това правя – сега подготвям първите си научни статии и макар съдържанието и стойността им да не са подвластни на това аз българка ли съм, не съм ли, става ми приятно, когато видя български имена насред статии във водещи научни списания. 

По света най-вероятно има и други еколози, които хем са българи, хем не работят в България – може би и на тях, като на мен, им става интересно, когато попаднат на българско име. Плюс-минус няколко месеца / години и кой знае колко редакции на моите бъдещи статии, скоро и моето име ще е сред тях. И ако някой чете, да, по името ще ме познаете – аз съм българка, която изучава как промените в начина, по който използваме земята, се отразява върху биоразнообразието. Пея на български, напоследък говоря повече на английски, но преподавам различни методи за статистически анализ в екологията по терлици. Изобщо вълнуващи работи, мен ако питате. Моето в повечето случаи несъзнателно търсене на „българското“ обаче ме наведе и на мисълта, че макар да не срещам често българи еколози по конференциите, на които аз ходя, или сред авторите на статиите, които чета, около мен има прекрасни хора – колеги, „шефове“, т.н. добри модели на поведение. Вдъхновението, подкрепата и знанията понякога идват от неочаквани места и хора, а за да успееш, не е нужно да си като някого – може би ще си първият, който е постигнал определена цел, може би ще си поредният. Може изобщо и да не я постигнеш тази цел – да срещнеш друга по пътя, да се отклониш, понякога направо да се загубиш. В лутането на някого ще кажеш „Здрасти“, на другиго „Hello“, но ти пак ще си си ти, те ще са си те, а ние-то, това ние, което си заслужава, не подбира по име и националност.

6 коментара:

  1. Здравей Гери. Прекрасни мисли и статия. Продължавай така усещам че в теб се преплита романтика, носталгия, любов. Lucien, Gabrovo, Bulgaria.

    ОтговорИзтриване
  2. Ех,Гери,теб винаги ще те разпозная.....и не само по името....

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей, прекрасна! Така е...ти си си ти, ти носиш своето минало, любовта към всичко тук, към това което ти е скъпо. Няма значение къде си и на какъв език говориш, то винаги ще е част от теб, винаги ще де "тегли". НЕ се променяй, колкото и да е цената на лютеницата ;-) А теб - да, няма да те познаем само по името :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Успех и продължавай смело напред! Прекрасна си!

    ОтговорИзтриване
  5. Гери! Ти си онзи естествен антидепресант, от който всички така се нуждаем! <3

    ОтговорИзтриване
  6. Здрастуйте, всі, я Адрік Вадим, який проживає в місті Курган, я хочу поділитися з вами всіма про те, як містер Бенджамін допоможе мені отримати кредит у розмірі 15 000 000,00 рублів, щоб почати свою доставку харчових напоїв після того, як я працюю Кілька готелів тут, в Кургані, просто щоб заробити на життя, але нещасливі, у мене все ще виникали труднощі з оплатою оренди, але я дякую Богу, що зараз я працюю самостійно, 5 працівників працюють на моїй опіці. Якщо ви шукаєте фінансову свободу, я радимо вам зв’язатися з паном Бенджаміном з цим електронним листом нижче та номером додатка. lfdsloans@outlook.com + 1-989-394-3740

    ОтговорИзтриване