Реколта в понеделник 12/09/11

...а пък някога ще измисля и малко по-оригинални заглавия на тези публикации :). И все пак маалката част от мен, която обича всичко да е прегледно и подредено, се радва на леката им монотонност,компенсирана с чувство за последователност и принадлежност. Това лято определено е доста определящо за мен, нови занимания, които направо бързо си се превръщат само в "мания" , но пък е толкова хубаво. Наред с още 98716345 неща, които направих за първи път, сега ще задраскам още едно от списъка.
"Ее,свърши ми отпуската!"
А,готово !

Цяла една седмица на село се оказа по-ценна от месеци , където и да е другаде. Понякога си мисля дали това,което изпитвам сега,е моментно състояние,гледам възрастните хора по дворовете,слушам как се оплакват, как за тях живота на село е мъка ...Чудя се дали и те някога са се разсмивали, докато поливат и целите се измокрят, дали са се хвалили с производството си, вместо както сега само да го критикуват (а в повечето случаи според мен критиката дори си е направо абсурдна, бамята им по-висока от мен,ама недоволни, защото някой си имал с една педя по-голяма) .

Може би е от възрастта,от това,че останаха общо взето само възрастни хора ... и аз, да им вкарвам малко цвят в скучното ежедневие :) . Особено когато реша да ремонтирам шкафове по обед и пустите пирони не искат и не искат да се забиват. Понеже ми е много интересно да наблюдавам живота на село (и не ме е срам да надничам над дуварите :), моято силно несоциална личност даже се запозна с няколко човека. Намерих кой да ми изоре горното място, сдобих се с телефона на евентуален продавач на оборски тор. Влизам в ритъм! Даже преди няколко дни като ходих за хляб,една жена първа ми каза "Добър ден" , като се разминахме на улицата. Може би дните на "Добър ден" , последвани от "Ти пък коя си?!" са вече в миналото :) . И да не са, на мен не ми пречи селската "любезност", даже намирам някакъв скрит чар в нея, забавно ми е като мина покрай бабите и после ги слушам как се чудят "на кого съм" .

Та така, каквото и да ми "има" , не искам да ми минава .
Може би е прекалено категорично изказване за някого на 18,(и половина,и половина ;р ), но се чувствам толкова обвързана с къщата и градина, толкова мое чувствам всичко, че ми се струва непосилно да не съм на село. Знам, че ще ми се наложи за някакъв период от време, но не мога да си тръгна, ако не вярвам, че ще се върна съвсем скоро. До тогава всеки път с вълнение притичвам, до колкото може да се притичва с 3-4 , колкото обемни, толкова и тежки чанти по прашния път и бързам да събера реколтата. Първите две смокини,съвсем мънички,но ...с риск да се изтъркам, такъв е сортът. Не, сериозно, този път наистина сортът е такъв, не е моето гледане проблемът .
Размерът се компенсира с невероятна сладост, пък на мен са ми тройно по-вкусни,защото са си от моята смокиня, за чието поливане разкарвам 12м маркуч из градината...и помитам половината от нея,докато стигна, но после бързо ремонтирам :). Ей,това лято ще е лятото на цветовете от тиква. 7 кофички кисело мляко, 3 от тях за сос към цветовете,останалите за мляко с бисквити и шепа малини. Всъщност набрах доста повече от трите на снимката, но ми препълваха кадъра. Спокойно, бера ги в ранния следобед, имам над 30 корена и оставям по 1-2, но те така или иначе до вечерта са окапали .

Аз когато обядвам, съседите вече спят втори обеден сън :) . Ако се чудите защо все ги споменавам съседите, моята маса за хранене е под тяхната кухня, пък спалнята им е през зазиданата врата в хола, така че те са ... хм ,навсякъде. И аз се пробвах да си почивам по обед, единият ден прочетох втори том на "Тютюн" и търсих нещо за ръждата по праза, на втория пък си чистих зелени орехи . Най ги обичам докато са още бели и трябва да им се маха ципата. Дори за малко да се успя веднъж, но съседският внук успешно влезе в ролята на аларма. Много е цирикане, много е нещо . Не от онова викане, което идва от улицата, когато се съберат деца, и от което ми става мило и драго. И докато се правя, че не ми пречат децибелите, тайнично си мисля "А дано и аз, като съм била малка, така да съм им крещяла." , ей така съвсем шеговито, без лоши мисли :) .

В двора е много оживено, ята скорци се засилват към асмите, след кратко разузнаване ги подминават, защото няма много за ядене, елови певци всяка сутрин кълват семената на копъра. Кълвачите още летят по двойки и се гонят от орех на орех (то при нас орехи поне има...и сянка, много сянка),сойките, все едно отговарят на виковете на съседчето и постоянно крякат, имаме си цяло семейство на черешата. Сивата мухоловка пък си хареса ръждясалата конструкция на асмите и прелита от единия кол на другия .

Наскоро си мислех,че отдавна не съм виждала черен щъркел на село и нямаше и да видя,ако не си бях ударила главата в една кратуна и инцидентно не бях погледнала нагоре, търсейки място да я преместя .
Няколко секунди по-късно вече тичах за фотоапарата, пък главата бързо ми мина .

На язовира отдалече се белеят малки и големи чапли, наистина има много тази година. И патици, и нощни чапли. Аз си дебнех бавно, бавно, уж да ги снимам отблизо как си почиват, но минаха козите и ги изплашиха. Реших да отида на отсрещния бряг, там имаше още доста ... и дойдоха кравите .

Нутрии пресичат (направо неправилно, конят си беше с предимство) пътя от язовира към канала .

Докато семейството лебеди си плува спокойно. Има и още три поразнали вече малки,но бяха по-надалече. Вече бях тръгнала към вкъщи,когато изведнъж се чу невероятен пукот,лебедите едновременно размахаха криле,направиха едно кръгче над язовира и с кеф, съвсем тромаво, се принизиха обратно във водата. Докато показвах снимките на сестра ми, тя очудено попита "То сега сезона на лебедите ли е?" Ами да, в сезон са ;р .

И чаплите,и ливадарчетата,които вече сигурно поемат по своя път :) .
Не съм много наясно кога зреят крушите, събирам и старателно изрязвам капналите, но не ми достигаха няколко, та реших да разклатя клоните, която е готова, да падне. Ако някога и на вас ви хрумне тази идея, малка препоръка: не стойте под клоните, защото да, круши ще паднат, но когато крайната им дестинация е главата ви, ако сте като мен, следва моментна учуда, последвана от "е,много ясно", но пък с кеф си прибирате крушите, едната ръка държи съдчето, пък с другата си държите главата :). Щруделът с ябълки и круши беше много, ама много вкусен. Как все ми се получава да пиша за ядене, когато съм гладна, талант явно .

Стар фасул 2011. Всичките 27 зрънца от него.
Вчера след като чаках 2 часа рейса за града, където си разсипах доматите и картофите по улицата пред магазина (и добре,че са съобразителните граждани,които ми прескачаха продукцията и ме гледаха странно ,докато бързах да я събера, преди да мине кола),пък после като слизах от рейса си счупих колелцата на количката и определено трудно я досурнах до баба (по пътя един минувач съобразително отбеляза "количката ви е счупена" ... така ли, не бях забелязала)...та след всичко това най-накрая разтоварих багажа, първо фасула, да ми олекне ;р. Баба се засмя като го видя, но ми каза,че ще го сготви възможно най-скоро. До тогава сме на временна диета, да не ни дойде в повече !

Обожавам сурови лешници. Дядо направо си ме беше разглезил, всеки път ми носеше по една доста солидна торбичка.
Подредила съм си дърва за зимата, мисля , че трябва и да изчистя тръбите към комина,старая се да ям само по един буркан компот на седмица, изобщо подготвям се за голям студ, влизащ в рязък контраст с топлината от пукащите дърва. Лешници, компот колкото искам, ще измъкна големия юрган,този,с който като се завия и после не мога да мръдна от тежестта му, и ще си планирам пролетната градина .
Ще се готвя и за матури, ей така междудругото .

Подреждането на "кухнята" продължава, вече големият шкаф вместо с дрехи е пълен с тенджери (всъщност сега е празен, защото някой нямаше време да ги прибере и ги заряза под навеса след голямото белене на чушки), а над тях захар, сол, макарони и подобни изделия. Тази дъска скоро ще я променя напълно, но нямах нужните материали, а не исках да стои празна. Снимките са от преди списъкът със задачи да изпълни и втория лист :) . С повечето от тях се справих, имам 5-6 купа с трева из двора. Благодарна съм, че все искам и още, и още да свърша, след всяка изпълнена задача бягам да я отметна в списъка. Това докато не си изпуснах химикала зад шкафа, но нали съм предвидлива и ми е вързан с канап, лесно го изкарах. Бонус няколко паяка с още повече паяжини .

Тази клонка я чаках цялата да озрее, последното доматче не е още готово, но пък горните се бяха спукали, така че беше бързо откъсната. Последните няколко дни са село се стремях да свърша възможно най-много, едновременно привързвам корнишоните, пък с крак преправям вадите. Специализирах се в носенето на достатъчно много неща едновременно, мотика на рамо, на нея стара окапана платнена торбичка с ножици и канап, панерът за реколта на главата, калният маркуч и кофата с тор в другата ръка. И докато привидно все бързам, наистина се оставям ей така нещо в мен да ме води, без да съм прекалено самокритична, без каквито и да е крайности. Сигурно ми се събира 1 час мирисане на домати, ама толкова да са ми хубави. И на всеки поотделно да усетя аромата, за всеки да отделя внимание.

Тръбите са се разместили и тече вода на поразия насред двора и първото нещо, за което се сещам аз (и в моята глава ама съвсем, съвсем логично) е "супер,ще си направя мокри бисквити!" Това ми е специалитетът, помня се от съвсем малка как не стигах кранчето на чешмата и все чаках някой да ми помогне. А то бисквитите "Закуска" са голяма работа, с 1 пакет колкото мляко с бисквити си направих. И все пак най са ми любими, когато седна насред калната градина заедно с пакета, една по една си ги мокря на пръскащата във всички посоки вода и ги ям с такъв кеф, че наистина, всичко останало може да почака. Пък после съседчето пита "Бабо, на нея какво й е?". А аз съм си по-щастлива и благодарна от всякога .

Едните пъпеши започват да показват признаци на узряване, но са съвсем, ама съвсем малки. Тъмнозелените като че ли вървят по-добре, но дано да имат време да пораснат. Дините повечето изгниха, една се спука, но две зреят. Другият път сигурно ще ги късам .

Началото на юли сях нещо от по-особените неща, какво точно не помня, но си излезе чиста маруля. Но пък й се радвам, тази ми е ранната. Разсадите, които ми гледа тати, не вървят много добре, едните били изядени, другите се изнежили, вероятно защото не са на открито, а в оранжерия. Ще сея наново за разсад на село, пак вървя с един месец назад :) .

Мисля,че имам и 1 корен чушка, подобна на калифорнийско чудо, щях да си ги готвя пълнени, но не остана време. Съседите ходиха на борсата за чушки, заръчах им да купят и за мен. Казах им ,че не ми пречи цената, държа да са български и пресни, пък може и лев, лев и 20 да са. Донесоха ми 1 чувал от 60 стотинки, защото "ми то няма гаранция,че тези от 1 лев са по-хубави". Явно съм си само аз доверчива, щом на едно място има и на 60 стотинки, и на лев, значи има причина. По принцип консервирането на чушки не беше в списъка със задачи, но така се извъртяха плановете, че вече и в това имам "опит". Побързах да обера и моите, които на фона на купешките още по-хубави изглеждаха. Аз, впрочем ,съм благодарна, че ми свършиха работа съседите, спестиха ми време и съм наистина доволна, просто ми се иска да не бяха толкова дребнави и да уважаваха труда малко повече, вместо да се оплакват колко били скъпи, пък после имало и развалени.

За да не повтарям същата снимка от миналата седмица, за разнообразие и мен. Работните ми дрехи не бяха подходящи, затова претършувах няколко шкафа и си харесах тази рокля, която ми беше достатъчно голяма, но пък намерих и 3-4 безопасни игли, та леко я осъразмерих. Като се науча да шия на машина, ще си я направя точно по мярка :). Самоснимането се оказа сложна работа, 10 секунди да изтичам до чушките пък недостатъчни, но в крайна сметка съм доволна. И само един път в бързината не оцелих дънера и се преобърнах .

Преди малко повече от година подреждах спалнята, намериха се всякакви непотребни неща / или части от тях/, измежду които и тези очила. Малко по бабински, реших да ги прибера, някой ден може да ми потрябват. И денят дойде! От време на време им падаха капаците, но иначе свършиха чудна работа, защото всичкият дим отиваше в мен и нищо не виждах. Аз и докато беля лук нося очила за плуване, но тези тук са на цяло ново равнище :). Започнах да пека към 8, така че по-голямата част от процедурата си беше по тъмно, осветлението беше от малкото прозорче в банята и огъня. Ламарината явно се слагала наобратното, за да не падат чушките, аз този проблем го нямах, но пък си пекох и лук и като ми се катурна едно от лукчетата, много ме беше яд , защото аз успях само 5-6 да си обеля, пък много ги обичам. Но се разрових малко из шумата, намерих си го и пак го върнах на ламарината :). И ако срещнощно печене на чушки 2011-та беше забавно, то още по-срещнощно варене на буркани на следващата вечер си беше направо уникално.

Реших първо да полея, защото буркани може и цяла нощ да варя, пък по тъмно няма как да работя в градината. Наготвих дървата, сложих казана, тръгнах да сипвам водата и кофата се счупи. Дървата се намокриха, изгорих 1 кашон вестници, докато изсъхнат и се запали хубав огън. Още в началото крушката изгоря и останах ама съвсем без осветление. Нищо, ще я сменя. Да, ама стъклото се счупи в ръката ми, а фасунгата заседна вътре. И така, щях да кажа,че съм варила буркани на свещи, но успях да намеря само една свещ, така че беше си на свещ :). От 17 буркана един се отвори, та вадих плуващи чушки от казана (и естествено изпуснах вътре машинката за вадене на буркани), но всички останали мисля, че се получиха.

Много се олисах с тази публикация и закъснявам за магазина, така че засега до тук. Все едно сте видяли и изметените пътеки, и подредените дърва, пък даже сте и забелязали липсата на барели, ръждясали кофи и всякакви боклуци из двора. Успях да оплевя почти навсякъде, много е хубаво като е чисто, обичам да се вижда земята :). Тази седмица ще бъде доста натоварена и ще си отида на село чак в петък и то за по-малко от ден. А вече ми липсва толкова много. Дано всичко да е наред докато ме няма и като пристигна да ме чакат много корнишони :). И малко да са,пак съм доволна.

Нищо не пресилвам,колкото е дала земята - толкова. Искам като вървя по току-що изметените пътеки (и с крак несъзнателно да побутвам някое ново паднало листенце), да съм в унисон и със земята, и с природата . Да усещам че заедно градим нещо повече от просто градина. Пък че на всяка втора крачка си удрям главата в някой клон или босите ми крака оцелват захвърлено желязо, по пътя към 1 от примерно двата домата,които са решили да вържат, са си просто подробности, които наистина нямат никакво значение и ако не ме наболяваше от време на време главата, нямаше даже и да ги помня. Защото като го откъсна този един домат и усетя как ухае на слънце и свежест, едновременно се връщам в миналото, когато дядо си хвалеше доматите, и си мисля и за бъдещето, колко много домати още имам да отгледам.

С колко хора да ги споделя. Ей,преобърнаха ми живота тези домати .

Реколта в понеделник 05/09/11

Брей,на път съм да създам традиция,много редовна станах нещо :) .
Вкъщи с мама сме си направо луднали,тя по танците,аз по градината .
Някои казват горко му на баща ми , но всъщност е толкова хубаво .
И преди чувствах градината и изобщо село като цяло много близки,но след като дядо си отиде,още повече .
Газя из вадите,не помня от кога не съм си виждала краката без драскотини и рани,миналия път по погрешка си излях едно бидонче доста жабунясала вода върху главата (нали,добре,че току-що си бях измила косата)...и съм по-щастлива от всякога .

При рутинната проверка всичко е нормално,камбите връзват,доматите измъчени както обикновено,и изведнъж оп,царевицата изядена :) .
Всичките 6 мамулчета без едно .
А мен не ме е яд за царевицата,а , че не съм видяла зайците как я ядат,щеше да е супер снимка :) .
Аз съм много широкоскроена откъм тъй наречените "вредители" , все казвам и за тях да има .
То затова при мен къртиците се разхождат по пътеката . Знаят,че няма нищо да им направя .
И преди да предположите,че може би съм си пийнала повече от на тати ракията,сериозно ,по пътеката вървеше,баш когато най-много печеше слънце .
После се шмугна в дръвника,от където се чуха малки .
Не ми пречат,подскачам си аз всеки път като мина и чуя шмугване .
Ама то и аз лесно се стряскам,да знаете как ме изплаши ... сянката на мотиката .

Почивката от 2 до 4 отново си остана само леко загатната под формата на няколкоминутно четене на вестници "Градинар" .
Тъкмо легна и то гроздето много красиво застанало върху книгата,трябва да го снимам .
Донесох си една чанта ядене,изчистих хладилника и го подредих красиво,даже килер си направих .
Снимки на кухнята следващия път,защото аха да си мушна тавата с картофите във фурната и тя изгасна и повече не светна .
Качих си старата,явно мушнах щепсела под подходящ ъгъл,та даже бързо загря .
Много са ми странни съселяните,не мога аз така да сготвя една тенджера манджа и да я ям цяла седмица .
Искам да използвам реколтата си по разнообразни начини,тя си заслужава и най-засуканите рецепти .

А как спят от 12 до 5,талант е явно .
Знам ли аз,че някъде има трева,че има боклуци за разтребване,не мога да мигна .
Изглежда ми направо като болест,това да не забелязваш грозотиите .
И не , "Ми то на село е така." означава единствено,че те така са си го направили .
Навсякъде ,не говоря само за нашия двор,сякаш през годините се е натрупала много мъка,едно тягостно чувство на забрава .
Но спокойно,аз идвам !
Оказа се,че навсякъде имам белокрилка . Веднага вадя сапуна,ей,както ги мия тея растения,за себе си така не се грижа .
Оказа се,че няма ефект,но ще си съжителствам и с белокрилката явно .

Сега ще се направим,че тази царевица не е пуклива и,че не съм я обрала един месец по-рано .
Е,варих я половин ден и си направих салата после .
Не ни върви много на царевица,едната година кон я изяде,другата дойдох аз и мерака ми да събирам реколта ...
Но има още мамули,така че ще има пуканки за някоя късна вечер през зимата,когато съм успяла да запаля достатъчно силен огън .

Първата камба беше голямо събитие .
Явно мястото наистина е много важно,защото тази я откъснах от корен,по погрешка засаден измежду сиврията,а пък където си е реда с камби,още са съвсем малки .
Иначе пак ме излъгаха с разсадите,повече от половината ми камби се изпочорбаджиха .
Направо ми е смешно,защото дядо пък го бяха излъгали със рибките и те повечето излезнаха чорбаджийски .
Изобщо само да има кой да ги пука и да ги прави на буркани .

Ей,ще събера аз роми за едно бурканче сушени !
Не знам какъв е нормалния размер на този сорт,при мен наистина са от 2 см до 10 дълги .

Сега се сушат на покрива,пък аз всеки път като минавам по пътеката си напомням да не ги забравя там .
Ама голямо удоволствие ми е да бера и доматите,и чушките ,изобщо всичко .
Покаже ли се хубавата светлина и веднага си грабвам панерите , подреждам си ги,снимам ги .
Или ако питате съседите, "ми тя само бере и после 1 час ги подрежда и снима,вместо да работи" .

Обяда го почвам към 1,готов е до към 3 .
Докато снимам всеки от продуктите,да си измета,да избърша масата,чиниите си подреждам,и то вече станало време за поливане,но пак си открадвам няколко минути да се наям спокойно под дюлята,надявайки се да не ми падне някоя върху главата .
Вече направихме първите три бурканчета сладко от дюли и ябълки,то за него по-късно,като ви покажа най-симнатичната ябълка ;) .

На село всичко е по-вкусно,толкова е приятно да седна на сянка,около мен кълвачи,синигери,мухоловки .
И те като, че ли свикнаха с мен,допускат ме съвсем близо .
Пък аз като чуя кълвач и хвърлям мотиката и отивам да го търся .
Като го видя сирийски ли е,голям пъстър или малък,вече работната дейност може спокойно да продължи .

Баща ми дойде да вземе жито и да отрежем един клон от ореха .
То бая клон беше .
И като падна,освен ,че счупи две сливи и прекърши върха на туята,веднага влезе светлина,сякаш се вдигна една завеса и градината стана малко по-свободна .
Да не си помислите,че не съм почитател на орехите,напратив,просто на 1 декар 4 огромни ми идват малко в повече .
Има още много за рязане,единия орех буквално ми влезе в оранжерията и ми засенчва всичките домати .
Но постепенно ще се просветли мястото и ще се чудя аз после какво да я правя толкова много реколта :) .

Това място не трябваше да го изпускам,сега лепките са колкото мен и ще бъде ,да кажем , интересно преживяване докато разчиствам .
Вече е крайно време да стигна и до него,защото са толкова много,че бутнаха лозето .

До закуска стигам по обед,пък с моя късмет точно когато си сложих бисквитите в млякото и дойде полицията .
Спокойно,оправихме се,ама на,разкашка ми се закуската :) .
Първия ден намерих една паднала круша,отвътре цялата изядена . Уж я хвърлих,ама накъде е отишла,след малко пак я намерих .
Раздразнена уж право в дръвника я насочвам .
След рязането на ореха,започвам да подреждам дървата .
Познайте какво си намерих .
Да,отново . Сериозно,колко пъти мога да си помисля "ее,супер,ще си я сложа в млякото с бисквити" и разочарована да видя,че е изядена .
Явно достатъчно много,че после като видях круша на пътеката и си викам "аа не,тоя път няма да се излъжа" .
И пак,върнах се,и тя се оказа хубава,ароматна и много ми ходеше на закуската :) .

Преборих се с маточината и едни плевели,прекопах,наторих и обърнах мястото и вече имам няколко лехи репички .

Понеже явно съм над пътеките,вървя боса на пръсти във вадите,и естествено на всяка крачка аха и да падна,но засега не стигам до баш падене .
То оранжерията не била само , за да си удрям главата в нея,става и за подпиране :) .

Същата история и със спанака,ей по тази пътека до него ходеше къртицата !

Преди имахме голяма ябълкова градина,но орязаха и откраднаха дръвчетата .
Останаха десетина,но пак,миналата година набрахме десетина щайги .
Сега вероятно някой е минал преди мен,защото аз сварих само двайсетина наядени .
Измежду които тази на снимката,стори ми се много красива,та през целия път от къра до вкъщи внимавах да не й прекърша листенцата .

Тази клонка я чакам да озрее от мнооого време,но момента е близо !
Дано до тогава да не се напукат първите . Ама и напукани ще ги ям,на мен не ми пречи :) .

На няколко пъти се опита да вали,даже капнаха няколко капки . Времето стана толкова приятно,светлината красива,подухваше студен вятър,а аз разхвърлях топъл овчи тор :) .
Толкова дребно и елементарно,но си беше един специален момент между мен и градината,прикапваше от време на време,аз притичвах боса по пътеките и гледах да свърша възможно повече преди да се стъмни .

Откъснах и много чорбаджийски,и зелени също,но по това време на годината звездата са червените :) .
И едната ми тиквичка,моите връзват през две седмици . Оставих две малки,дано да са пораснали,че ми се приядоха :) .
Аз традиционно закъснявам за рейса,нямам търпение пак да съм си в градината .

Голяма съм късметлийка,че я имам !

Когато всички сезони се сливат в едно нетърпеливо очакване на следващия ...

Всяка вечер,след завръщането ми от село,чета блогове. Много обичам като се посъберат повече публикации наведнъж :). Тази седмица направо ме заляха с припомняния,че лятото свършва. Вече се говори за тикви, кестени, появяват се коледни картички :). Пък в моята градина още не са узрели пъпешите даже! Има ли пъпеши и дини, значи още е лято.

Проектът 93 дни лято върви добре, толкова съм доволна, че поех това начинание. Дори не съм наясно официално кой е последния ден на лятото,току виж направя 93 дни лято и 3 дена есен :).

Всъщност на мен не ми е мъчно за отминаващите сезони, все очаквам следващия с нетърпение. Още не са ми поникнали репичките, пък аз вече мисля в какви салати ще ги използвам. Мечтая си да се разходя из есенната кория покрай село, както преди ходихме с дядо. Аз все не исках да вали, дядо пък обратното, по-добре е за градината. И докато си копая и ме пече слънцето си припомням как миришеше на влага, сещам се за дъбовите листа и току-що поникналите гъби. И как дядо ме чакаше половин час докато аз гонех една стърчиопашка. Под гонене разбирайте лазене по калните изорани ниви около гората. Ама то ако не се изцапаш и не си одереш ръцете поне малко, не ти харесва после толкова снимката :).

Нямам търпение да е есен, а ми е толкова хубаво да е лято. Напоследък съм станала още по-"капризна" на тема храна. Специално за готвене време почти нямам, но наскоро си откраднах един следобед, след моята смяна в магазина. Вече много гладна, реших, че сега става въпрос за доказване на принципи. Гордо подминавам всякаква възможност за "бърза храна", няколко часа, да, часа,по-късно съм вкъщи с пълни чанти. Изкушенията отново са много, нали знаете как докато готвите и като опитате тук-таме и накрая като е готово, вие вече сте се наяли. На мен ми се случва често, но не и този път.
Ей, как ми беше хубаво да се разпростря из цялата кухня, да не се вижда плота, да напълня мивката с изцапани чинии и тенджери.
Голямо предимство на лятото е, че после имам и време да изчистя след себе си. Питайте майка ми какво й е на есен, когато обикновено заварва бойно поле.

Вече направо се специализирах в правенето на торти по хотели. Даже почти не се разпадат като се разрежат на парчета. А как странно ме гледат в ресторанта като кажа "може ли да ми разтопите желатина?"

Моите дни са прекарани или на село, или в магазина. Все се получава така, че когато направя букет или аранжировка, които особено ми харесват, няма с какво да ги снимам. Да знаете последните две какви ми бяха хубави :). Е,няма как да ви ги разкажа, но ще ви покажа няколко по-стари и естествено да отбележа, че вече съм задобряла още повече.

Скоро ще направя специална публикация за магазина, за оранжериите, за всичките усилия, които полагаме, най-вече родителите ми. Дотогава ако ви е любопитно, може да погледнете тук. Аз ще кажа само, че понякога направо ме е яд, че не мога и аз да съм клиентка на мама. Уж съм леко пристрастна, но в същото време мисля, че мога да дам доста обективно мнение, защото съм свидетел на всичко - работата от сутрин до вечер, всеки ден, абсолютно всеки, компромисите, които правят, за да е доволен клиентът, колко често "минава от тях", как постоянно се опитват да създадат една по-особена, по-специална атмосфера. И как са се справили блестящо във всичко изброено, че и още много други неща.

Свежият мирис на току-що откъснатите цветя от оранжериите на баща ми, състарените мебели, върху които грижливо са подредени саксийни растения - или опаковани интересно с тишута, цветна рафия, телчета и мъниста, или пък аранжирани в подходящи кашпи, букети,които си заслужат да бъдат купени дори и без повод, в комбинация с може би една идея по-силна музика от общоприетото, ви карат да си мислите, че не се попаднали тук случайно.

Скоро ще ви покажа любимите ми творения на мама, по-добре така, първо да са моите, че иначе след нейните ще бледнеят :). И отново без да си използвам материала за "специалната публикация", бързам да ви предупредя, че скоро започват да текат (или според мама вече са започнали) 7-те години, през които така трябва да се устроя, че на мама да не й се налага да работи. То може малко на шега да ви звучи, ама работа е сериозна, така че дори и без повод, отбийте се в магазина, пък ако ви хареса, възползвайте се от нашите услуги докато е време, после ще е само мой личен "флорист-аранжор"!

И понеже започнах на бебешка тематика, ще ви покажа няколко странички от албуми, които правих доста отдавна.  Скоро ще има и още, защото в момента завършвам един по-голям проект :).

Всичките картички, които правя, отиват в магазините ни, в мен не задържам нито една. Не защото не ги харесвам или не съм по-някакъв начин привързана към тях, просто наистина искам да зарадват някой, да бъде трудът ми оценен. И възнаграден. Все пак печки купувам! Тя печката, впрочем, се развали, кой знае кога ще се ремонтира, дотогава събирам пари за още мноооого неща, които като се съберат заедно правят ... хм, да кажем доста солидно количество картички по 2 лв :).

Толкова съм щастлива, че ги има и картичките, и цветята, и градината. И цвърчащото олио, което всеки път ме пръска в лицето, докато панирам цветове от тиква, и удовлетворението, когато от магазина излиза доволен клиент, и радостта, че съм създала нещо, което надявам се, ще бъде повод на положителни емоции.
И та така, дните си минават, аз едновременно се наслаждавам точно на момента, на леденостудената вода от кладенеца, в която ми се схващат краката, докато боса газя из вадите, на всяка една малина (още малко и количеството ще е в двуцифрени числа!), пък от време на време с нетърпение поглеждам към крушата и увисналите кратуни и ми се иска пак да мирише на печена тиква :) .

Забележка : Ако нещо от прочетеното ви се струва малко странно, дори несмислено, нека да отбележа, че преди малко опитвах на тати току-що сварената ракия и тази една глътка още ме държи.
Забележка втора : Спокойно, не сме се пропили, тати започна да прави ракията, за да зарадва дядо и днес я свари, вероятно ще я раздаваме на хората, защото вкъщи никой не пие (ако не броим мама,когато не може да заспи ...или поне така казва ;р).