Защото вдъхновението понякога идва около 2-3 часа през нощта

Ей,още малко и щях да забравя какво е да се чудиш как да започнеш публикация :) .
Не бих казала,че нямам време,защото време винаги има,просто зависи за какво ще избереш да го използваш :).
Пък аз всеки ден си правя списъци със задачи и все си мисля "тази нощ няма да спя,за да свърша почти всичко." .
Запазвам доза реализъм,"почти всичко" .
Предишните няколко нощи не ми се получи,трябва да поставям ученето по история по-назад в списъка,защото след него мога единствено да спя .
Нали разбирате,"след него" и изобщо не заспах на първата точка на втория урок .
Или брей,вече е октомври месец и съм все така сериозна в обучението си :) .
Сега ми е малко трудно да си подредя мислите,всичко по снимките е вече изядено,доматите /без черитата/ изскубани,на тяхно място-ягоди .
Е,имам още чанта чушки,2 шепи спанак и малко зелен фасул,но те са ми утре за училище .

Опитвам се да наваксвам с картичките,трябва да поддържам асортимент в магазина,че искам и прахосмукачка,и косачка,и...
Та по този повод си похарчих всичките пари,даже съм на минус .
Останових,че когато ми липсва вдъхновение си купувам нови материали .
Да кажем тогава,че очаквайте да ме залее мнооого вдъхновение .

До преди малко правих картички,тъй и тъй беше късно,реших и в блога да пиша .
Напоследък все за приоритети ми говорят,но аз явно имам енергия за още безсънни нощи,докато стигна до момента,в който трябва нещо да мине на по-заден план .
Ей,като мина 10-11 часа и вече не ми се и спи,успях доста неща да свърша днес .
Добре,че имам да уча по история,та няма да е ептен без спане :) .

Аз наистина съм прекалено енергична като за 2 часа през нощта,завила съм се с одеало и юрган,че вкъщи започна студения сезон,слушам дъжда и ям аха-да-се-пукнат-и-са-се-отказали пуканки,чудя се защо ги ям и се радвам,че най-накрая пиша :) .
Напоследък все ми казват,че ми се отдава,моята реакция е "Ха,кажете го на учителката по литература" , но вече и това не е актуално,понеже имам 6 на съчинението .
Докато ме нямаше тук,все се чудех дали не мога просто да публикувам снимка,с малко текст,"набързо" .
И не мога да избера 1 снимка,не мога да говоря само за 1 нещо . То така де,за приоритетите явно не случайно се говори в множествено число,при мен са си хм,ами достатъчно,за да се пазаря насила за оборски тор единия ден,на следващия да снимам сватба,последвана от нощно правене на покани,пък после ставане половин час по-рано , за да имам време да си приготвя ядене за училище,където междучасията решавам листовки и се чудя / знам,че съм забравила да свърша нещо,ама нали ми отива да съм леко небрежна,бързо , бързо превключвам на следващото нещо от списъка .

Покрай шофьорските курсове цяла седмица не съм ходила в магазина,самата работа не ми липсва много ,но пък с мама се виждаме много по-малко,а тя вече ми липсва :) .

Забележете ябълката . Нали,да се чудиш на щрудел ли да я правиш,на мармалад ли .
Съвсем скоро ще отида и до оранжериите на тати,все искам да снимам и докато се наканя търсените обекти са вече прецъфтяли/обрани/изядени от нас или от зайците . В повечето случаи зайците :) .

Разсада ми , много си го харесвам . Белокрилката и него нападна,добре че обичам неовкусени салати,та имаше достатъчно зехтин за пръскане .
Марулите са вече разсадени,ей като увяхнаха,аз поливам,те си стоят клюмнали все едно съм си ги купила от магазина,после пак поливам и доста след това се усетих,че може би е нормално докато се прихванат да са така .
При последната проверка бяха наперени и много,много зелени,дано утре да ги заваря много пораснали .

Черитата ми решиха да се засилят чак през октомври,утре вече ще обирам всичко и ще открия сезона на туршиите .

Понеже нали все ми се нареждат нещата,по-миналия петък нямахме последен час,което за мен означаваше да се помъкна в училище с чанта на колелца и една нормална и да гоня обедния рейс :) .
На гарата беше пълно с ученици,чакаха рейса за Раковски .
Стана ми мъчно като ги гледах .
Замислих се,че те могат всеки ден да се докосват до любимата моя селска атмосфера,да са все в хармония със земята,а всичко това да ги прави щастливи .
Ама явно не могат .
Масово пушат,та като се приближавах към сектора,все едно влизам в класната стая след голямото междучасие .
Размлящили някакъв чипс,ама по-звучно от крава - млада люцерна .
Я си оцелят устата,я не,пък падналото се тъпчи злобно с крак .
Аз,наивната,в първия момент си помислих,че момчето ще се наведе да вдигне чипса .
Без музикален фон за къде,нека да е надута чалгата,пък защо са ни слушалки,нека всички да се "наслаждаваме" .
Все ми казват,че щели да се оправят,сега им било времето,пък после щели да се стегнат .
Дано добре да са изчислили този момент,защото иначе някъде по пътя ще разорят родителите си с всичките цигари,алкохол и подобни .
Ей,идеше ми да ги набия . Сериозно,и както съм заякнала покрай есенното обръщане на градината ...
Но си мълча,възмущавам си се наум от начина им на говорене,приличащ повече на нечленоразделно боботене,и ... чакам да им дойде акъла в главата .
Чудя се дали наистина са щастливи,ама така щастливи,че да не ги свърта на едно място ...
И хем се надявам да са,хем ако този начин на живот ги прави радостни,жалко ...

1 ден от седмицата съм на село,това ми е времето да се отпусна,доколкото човек може да се отпусне като копае по цял ден,да съм си аз напълно,че понякога почвам на себе си да липсвам .
И аха да легна да спя и реших,че е крайно време да изчистя спалнята .

Говорих с баба и вече имам генерално пълномощно за село,мога да местя мебели,да боядисвам и т.н. по мое осмотрение :) .
Аз нали бързам да се възползвам от офертата,та това легло беше изнесено от вкъщи,после отново внесено и зарязано насред хола,напът към стаята с "натуриите" или "всичко,което заради баба не хвърлям" .
Голямото легло,макар и над стогодишно и перфектно за скачане,е много неудобно за спане и не ми се връзва с интериора .
Та ще го разглобя,ще разглобя и леглото от съседната спалня и ще им разменя местата .
Другото после ще бъде боядисано,а на мястото на второто легло в спалнята ще сложа масата от банята .
Защо имаме маса в банята ли ? Че то само в тоалетната нямаме,сигурно защото няма как да се вземе завоя с мебел :) .

Репичките са моята гордост . Тези вече пораснаха и отидоха в сандвичите ми за училище . Много са люти и само аз си ги ям .
Ей тази култура е за мен ! За 20-тина дена станаха,изумих съседа,който досега репички не е успявал да отгледа,а аз много обичам да скубя разни неща от земята и ми става мило когато не е само трева,ами и ядливи продукти :).

Белокрилка по корнишоните вече нямам,ама за малко и корнишони да нямам . 5 дена без поливане и масово изсъхнаха,сега тук-таме по някой деформиран .
Но пък направих 2 малки бурканчета кисели краставички и съм доволна :) .

Сях 6 сорта репички,от 2 още не съм брала,но от останалите най-съм доволна от Злата и Ледена висулка .
Ей,не мога да си нахваля репичките,много им се радвам .

Разчистих мястото след доматите,започнах да разсаждам ягодите,които междудругото имат и есенна реколта,засега 2 ягодки и потенциална трета .
Корените на копъра така и не успях да ги преборя. Имам още мнооого места за чистене,или сега,или напролет ще сея и трева . Имам много сянка,където зеленчук не става-та поне да имам полянка . И евентуално ще закърпя изядения хамак и ей,голямо ще е спокойствие догодина,в хамака,насред зелената трева .
Окосена с новата косачка,за която до тогава трябва да съм събрала парите :) .

В списъка със задачите фигурираше и "по-интересни снимки на реколтата" или брех,никога досега не съм отделяла толкова време за подготовка за снимки .
Дори не съм сигурна дали ми харесва крайния резултат,фона го сменях поне 3 пъти,това е последния вариант .

Вижте репичките . Преди да тръгна отскубнах няколко за съседа,ей,много хубави му се случиха . От Ледената висулка си бяха с големината на морков .
Незаснети останаха 6 малини,шепа спанак,13 грахчета,1 бакла,чанта чушки и чиния черита :) .
Сутринта рано преди рейса заваля силно,а аз явно точно това съм чакала , за да започна да събирам орехите .Намерих си огромно яке с качулка,обух гумените ботупи и с един чувал се разкарвах из цялата градина . После и хинап брах,почти не се намокрих,та задобрявам .

Много се радвам на есента и всичко сезонно,като на магия изведнъж заобичах и спанак,и зелен фасул,и репички ...

Купих си оборски тор,всъщност тора ми го дадоха без пари,платих си превоза и разтоварването .
Не съм наясно с цените,нито пък мога да кажа хубав ли е,не е ли,общо взето каквато и сума да ми бяха казали,щях да се съглася (според баща ми съм най-добрия клиент :) .
Разбрахме се за 60 . Като дойде момента на работа : "ама то е двойно по-далече отколкото си мислех."
Недоразумение наистина може да има,ама знам ли,странно ми беше,за няколко метра .
Е,хубаво,казах,че давам 70 .
Отговорът : "А ракийка ще има ли?"
Аз за пиянството на село няма да допринасям,пък и ми стана малко тъпо,защото като за искали повече,да бяха казали в началото,аз щях да се съглася,наистина .
Обаче да кажат едно и друго,за мен е некоректно .
На село явно обаче това е приетата процедура . Без пазарене не става. Един съсед ми помогна да си намеря тор,та той ми каза да си мълча и нищо да не казвам . Та си тръгвахме,та мислехме,то не беше връщане след 10 минути,не беше "то това са поне 10 каруци" , последвано от "ми тя твойта каруца много плитка,бе" .
През цялото време аз говорех за тор,а те за боклук . Иронично,няколко дни по-рано в час по френски превеждахме и как пък баш на мен се падна "оборски тор" и госпожата бързо допълни "е да де,боклук" .
Аз се засегнах ,дразни ме такова отношение . Мислех си,че е градски синдром,но уви .

Ей в тази кратуна ако знаете как си ударих главата . Беше си сериозен сблъсък,не знам как не падна от корена ...

Е,за мен е вече време да си лягам,от 3 до 5 и половина-да речем,че ако съм убедена,че тогава е най-здравия сън,може и да се получи работата .
От мен..."Добро утро!",с пожелания за любов към всичко сезонно : и зеленчуците,и дъждовното време,и хремата ,която идва с него,и топлите чайове,и аромата на печена тиква .

За топлината на есенния вятър

Здравейте :) !
Със започването на учебната година малко ми се пообърка графика,но влизам в ритъм .
То това ми е малко скучна тема,затова първо да я "изчистя" нея,после интересното .
Последният първи учебен ден с удоволствие го пропуснах,вместо да се преструвам на радостна или изобщо заинтересована от тази "подробност", реших да съм наистина щастлива,като помогна на мама в магазина .
15 Септември 2011 изобщо няма да остане в съзнанието ми като дата,свързана с училището,единствено като хубав спомен за рождения ден на мама :) .
За него-по нататък .
Бях посрещната с "ден дойде,два я няма" , на мен хапливите забележки вече не ми правят впечатление,но понякога ми става смешно като се замисля какви неща се говорят за мен,направо са ми абсурдни,защото се познавам и знам колко са далече от истината .
Понеже нали е като за последно,реших,че ще съм по-сериозна,учебници,тетрадки,пък в тях писано,при това почти четливо. Та така поне до края на септември месец .
Всъщност аз наистина съм си сериозна. Открих,че ако държа всичките полета да са ми сини,а заглавията - лилави,пък ако може и буквите да са с еднакъв наклон,се съсредоточавам достатъчно,за да може рискът от баавно притваряне на клепачите да е минимален. И пак междучасията си чертая схеми за градината,пък в часовете слушам,слушам и по едно време се усещам,че наум изчислявам колко корена домати се събират на един ред :) . 21 . Сметките са пипера си ги оставих за утре,че имаме по-"вълнуваща" програма .

Преработената ми градинка . Махнах всичко,обърнах всичките почти 10 см пръст и реших,че така няма да я бъде,трябва още .

Ей,ако знаете колко смела съм станала,измъкнах дъските на снимката от място,което преди не бих и приближила. Като бонус си взех и няколко бълхи, да знаете как хубаво съм нахапана :) . Живея на Фенистили,че иначе не ме свърта на едно място .
Това ми е за трети път вече,още малко и няма да ми прави впечатление. Първият път беше най-сериозно,като си видях корема и реших,че може шарка да имам .
"Тате,това от бълха ли е?"
"Не."
"От какво тогава?"
"От много бълхи ."

Може би щеше да е по-красиво,ако всичко беше с камък,но реших да оставя и няколко на дувара все пак .
Пак успях да възмутя съседа,защо съм сложила дъски,щели да изгният .
Че като изгният,ще сложа нови,какво толкова . Не може всичко да е вечно .
Тази черта я забелязвам много често из село,направи се нещо и се очаква поколения да изкарат с него,пък като не се получи,разговорите преминават във безкрайно оплакване .
Сериозно, еей толкова ми остава още и ще си направя тениска "Да,откраднаха ни стълбата , преживейте го!"
Ако се чудите защо половината квартал се ядосва за нашата стълба,дядо я даваше на всички,сигурно най-малко ние сме я ползвали .

С мен помъкнах астилбето и 17 малки борчета .
За да разкажа по-нататък,се връщам малко по-назад . Около 5 часа следобед , аз пристигам на гарата,с дежурния багаж,първата ми реакция : "брей,много народ" .
Че щом има толкова хора,значи със сигурност ще има рейс .
Да,ама не . Развалил се . В далечината,през 10-тина сектора, спира автобус .
Бързо нарамвам всичките чанти и от последна станах първа . Въпросният рейс също върши работа,просто "малко" обикаля .
Шофьора се смее,че заслужено струва билета 5 лева,щяло да бъде цяла екскурзия .
И половина,мен ако питате .
Започваме с 40-минутна панорамна обиколка на Пловдив,тип "Я да отидем и до панаира,може някой там да чака."
Докато всички пътници се оплакват и се обаждат,че ще закъснеят,аз се радвам,че ще видя още много градини :).
Минаваме през почти всяко село наоколо,някои дори не по маршрут,но "абе има събор и може да има кебапчета,та да минем да видим" .
Остава си гладен шофьора,но пък аз си харесвам един нар,целият отрупан с плодове .
Пътят-тесен,клоните на дърветата се блъскат в прозорците и всички се надяваме отсреща да не дойде друга кола,защото разминаването изглежда почти невъзможно .
Два часа по-късно от обикновено,пак моля да спрат на старата спирка,която май май само аз ползвам .
Отварям багажника и борчетата ми са ...навсякъде . Намуших се вътре,събрах ги,преброих си ги да не съм загубила някое и общо взето допринесох за още по-късното прибиране на останалите пътници :) .
Посрещна ме есента,сериозно . Толкова сезонно,толкова красиво .
Вън почти тъмно,аз нали имам вяра в продуктивността на моята градина,не си нося абсолютно нищо за ядене .
Тиквички?Явно един път в месеца,ама не и този месец . Краставиците още малки,спасение намирам в домати и чушки .
Ръми,аз с кеф се намокрям цялата докато бързо минавам през редовете за по чушка от сорт .
И ми е студено,и мирише на есен,пък нали беше и празник,за мен това означава само едно - компот . Решавам да пробвам и чушките,още при отварянето на буркана цялата стая се пълни с характерния им аромат .
То вярно ,че е малка стая,ама наистина миришеха много :) .

През нощта по навик отварям прозореца,ама така ме лъхва,че бързо-бързо го затварям .
Или поне си мисля,че е затворен . После хубаво го затворих,имам няколко месеца да мисля на пролет как ще го отварям ...
Утрото е типично есенно,голям кеф .
Есен на село е новост за мен,преди все пролет,лято .
Докато съседите и носа не си показват навън,защото им е студено,аз си намерам "екипировка" - стар плетен клин,дебели вълнени чорапи и "елече",което два пъти увивам около себе си и пак ми е широко .
Би било предвидливо от моя страна ако си бях взела затворени обувки,вместо джапанки,но подробности .
Бързам да напръскам корнишоните,преди да са се събудили белокрилките .
Първи път,втори,брей тази светлина много красива . И кръгом през мократа трева за фотоапарата :) .

Репичките вече имат репички . Откъсвам първата,но тя не стига до снимка,защото я подарявам .

Забележете грозда от 4-те големи домата,това ми е рекорда тази година .

Първият зелен фасул,или бъдещата гарнитура към сьомгата със сирене филаделфия и бадемова коричка .
Дюлите-стратегически подредени,така че изгнило не се вижда .

Поливам докато виждам горе-долу къде върви водата,водата пак спира . Със съседа спускаме помпата,той се прави,че знае какво прави,аз пък,че му вярвам и така . Едната тръба е спукана,но пък как хубаво се поливат дюлите .
Пускам си радиото,което от градината едва-едва чувам,но пък ми е приятно .
И като гледам в далечината светлината от малкото прозорче и долавям пръщенето на радиото,си спомням точно същата картина ,няколко поредни години преди тази.
Тогава по това време дядо вече трябва да ми е стоплил тухла на печката,после аз спя с нея под краката,да ми топли .
Ей,ако знаете колко тухли изкарахме изпод леглото,като пребоядисвахме миналата година . Достатъчно за малка кучешка колиба .
За момент усещам обичайната буца на гърлото,а после просто благодарност за всичките задимени вечери в малката кухничка с дядо, за това,че ми помогна да съм себе си .
Чайника вече е дежурен на котлона,"почвам" го рано сутрин,пък го пия чак наобед .
Така е като първо забравям да пусна печката,а после да сложа вода .
В града е още лятно,спя на отворен прозорец с къси панталони .
На село пък трупам одеяло върху одеяло,другият път направо юргана .

Толкова съм щастлива,че ми е мъчно,че другите не се чувстват така .
За едни пубертет,за други- работа без почивка,пък аз опитвам от всичко - и училище,и работа,и най-вече градина,земя и много есен :) .

И като стана дума за работа ... :

Най обичам ей такива аранжировки да правя,вече задобрявам .

И другата работа :

Това са странички от албум,който правя от много,много отдавна .
Най-търпеливата клиентка :) .
Много се радвам , когато някой ми се довери,не ме пришпорва и остави нещата просто да се случват .
За мен пък беше важно да се получи наистина добре и правех страница,само когато съм наистина вдъхновена .

Тази картичка също е за една специална дама,отново "каквото аз реша" .
И аз от самото начало си знаех,че ще направя точно такава картичка,пък после се появи и пликът .
Днес имах време за картички...но не ми се получиха . Всичко вървеше толкова бавно,че по едно време ги зарязах .
Усещам и защо - не искам да ми дават зор . В единия магазин няма почти нищо от моите неща и постоянно ми се обаждат "Кога ще донесеш,какво стана,какво правиш..." .
Оценявам това,че са загрижени,наистина . И все пак аз съм най-наясно с това какво трябва да се направи и е в мой най-голям интерес да има неща продаване,не е сякаш аз не искам винаги да е заредено .
Но не мога навсякъде да огрея и в момента леко се дразня,защото все някой иска нещо да му направя .
Не говоря за клиенти,от тях не се оплаквам :) .
Може би несъзнателно,но за мен това си е обремененост,този иска албумче,онзи също,тези снимки да изкарам,да подбирам снимки със дядо за баба,изобщо дълъг ми е списъка .
Не е сякаш не искам да го направя,но защо не е когато усещам,че е правилния момент,а трябва все за веднага,пък като не мога все да се извинявам и да се чувствам виновна .
Дори седмици да не предприемам нищо по даден "проект",аз наистина всеки ден го мисля и малко или много ми тежи .
Не искам да се насилвам,защо да правя нещо,което няма да ми хареса,само заради "зора" .
Затова и днес оставих картичките,реших,че въпреки,че е важно да изкарвам пари (че то не е косачка,не е Big Shot ,пък и семена,изобщо на минус много съм), това няма да се получи,ако не го "усещам" .
Сега искам да си направя страници за МОЯ албум,искам да си подредя и изкарам моите снимки само за мен,да си направя примитивка есенна украса за село и преди да си помислите,че ме е избило на егоизъм,всъщност аз мисля,че в един момент като даваш,даваш и усетиш,че си на свършване,е много по-добре да спреш,да си починеш,да се вдъхновиш наново .
Пък като си напълня и моя албум,да ми миряса сърцето,съм сигурно ,че бързо-бързо ще направя колекция есен-зима 2011 и картичките ми ще бъдат много по-хубави,отколкото ако се назорвам сега .

Наближава Тиквен ден,известен още като единствената ни "традиция" . Усещам,че вкъщи има нужда от промяна,все едно уж сме на правия път,пък все си мисля,че грешим някъде .
Разпокъсахме се всеки по своите работи,мама и тати се прибират късно,изморени,брат ми и сестра ми са обикновено сопнати и инатливи,не ни остава никакво време да сме заедно .
А когато от някъде се открадне време,усещам как всеки иска да направи нещо за себе си,било то мач,танци,или писане на мнооого дълга публикация .
Есен е и искам да ми е топло и на душата,искам да видя всички останали от семейството толкова щастливи,колкото мен .
Ако не скоро,то поне за Тиквен ден .

П.П.В дух на засилената ми подготовка за матурата по български език и литература,част от тази публикация бе написана в минало историческо време .
Ей,че съм сериозна,направо да не се позная !

Мечтая си за ... (или една по-различна реколта в понеделник)

Противно на учителските твърдения,че нашето поколение не си използваме главата,аз все си мисля за нещо .
Хах,явно достатъчно,за да кажа на мама и тати кои са Будлер и Рембо ,докато гледаха телевизия .
Всъщност аз запомних само по-интересните факти,единия в момент на пиянство застрелва другия,който после пък го праща в затвора .
Какво да ви кажа,френска работа .

Всъщност обаче постоянно си мисля за много далечни от френската литература теми .
Вървят в комплект с градинарството и съм може би малко /много,много/ обсебена :) .


Миналата седмица заради многото работа в магазина /вмъквам леко лирическо отклонение : "Видя ли,мамо,справихме се!"/ , успях да си отида на село само за 1 ден .
Поливане,плевене,пръскане и още много задачи в момента са ми са се слели в едно и дори не помня отчетливо какво правих .
Помня,че докато разнасях поредната лейка си мечтаех за по-практична поливна система .
Помня,че минути по-късно , когато се подхлъзнах и паднах ама съвсем централно в калта,се усмихнах и благодарих за старата чешма,която аз напълно не мога да затворя и с която явно разорявам съседа,понеже водомера е общ и делим на две .
По пътя към градината минавам покрай тъмния навес,вътре нахвърляни всякакви предмети или части от тях,без какъвто и да е ред .
Някъде по пътя ще си одаря главата в клоните на дърветата,неподрязвани от години .
И това не ми пречи .
Пречи ми миризмата на запустяло,на неподдържано .
Дразня се от хм,ами направо да си го кажем,окаяния вид на всичко .
Не само в нашия двор,като цяло по селата .
Така се радвам на спретнатите къщи и красивите градинки .

Вещите са страшна работа . Няма шкаф или чекмедже,където да си сложа дрехите,защото всичко е пълно .
Прелива . От дрехи,неносени от години,които вероятно няма и да бъдат носени .
Навсякъде пък,където няма секции или техни подобия,са нахвърлени чували (виждаш ли,мамо,чУвали,изучих се ;р) със стари вещи .
Не ме разбирайте погрешно,аз съм най-големия фен на всичко състарено,намирам олюпената боя на старата дървена врата за очарователна,но всичко си има някакъв предел .
На село той е подминат някъде преди 20-30 години .
Не искам да критикувам,моля единствено за възможност да променя нещата .
Тук се сблъскват моите разбирания с тези на баба ми,може би изглеждам несериозна и глупава в нейните очи .
Но долавям подобрение,и тя иска на село да е хубаво и приятно,просто това двете го дефинираме по различен начин .
За всичко си има време,аз не бързам . Малко по хм,много малко .
За нея мястото е като,че ли болезнен спомен за времето,когато с дядо са били заедно там,пък за мен е бъдеще,при това щастливо,от части точно защото ще се гради върху земята,по която е стъпвал и дядо,и която и аз,и баба,и дядо толкова обичаме .
Баба предлага помощта си,та така,съседите да се готвят за "Бабо,моля ти се!" , "Ама как ще го хвърляш,това е *нещо си*" .
Да не си помислите,че съм някакво троснато момиче,което ще мрънка,докато не стане на нейното .
Обикновено зависи от ситуацията спокойно или почти спокойно казвам,че за мен е важно,че така ще е по-добре не само за мен,но и за къщата,че искам в нея да има свежест,светлина и гостоприемност .
И ако не спечеля,то поне въпросното нещо отива в избата .

В по-скорошен план,мечтая си да вадя репички .
Малурите ми растат,сях и нови .
Откъснах пъпеш ! И да,крушите са по-големи от пъпеша ми .
Ама миришеше като за 10 големи и беше достатъчно вкусен , за да се скараме за него .
Да подчертая , че го ядохме 6 човека . С неговите размери на топка за тенис, "за малко" да остане и за кокошките :) .

Имам три лука поникнали . Да ми имаш и количеството,нали .
Но всичко така си го обичам и така го представям .
Вкъщи каже ли се компот и баща ми е трениран веднага да вмъкне колко уникален е моят компот от праскови .
Пък аз понякога като хвана баба с купешки домати,който е под ръка влиза в ролята на дегустатор и му давам парченце купешки и резен от моите .
Междувременно само "няколко" пъти съм изтъкнала колко са ми сладки доматите .
И вече имам шушулки на фасула .
Или имам няколко седмици да заобичам и зелен лук,и зелен фасул .
Ама то на мен отвътре ми идва и съм толкова предубедена,че няма да ми е трудно .
Откъснах и първите корнишони .
Моята къртица и нейното ровене достигат все нови и нови измерения,изрови ми коловете на телената конструкция .
И като стъпах на пътеката пропаднах 20-тина см надолу .
Но съжителстваме си двете и не ми пречи .
Вече втора седмица бера есенен грах . Засега 4 шушулки . Бяха 5 ,но загубих една по пътя и после не можах да си я намеря .
Като нося продукцията на баба,не оставям нищо . Дребно,криво,леко нагнило,има ли какво да се изяде от него,задължително отива в чантата .
Икак винаги него се разтича или разкашква вътре .
Последният път баба разтребва чантата,вади нещо,хвърля бърз поглед,поглежда го пак,пита "Това какво е?"
И аз отговарям сякаш е най-ясното нещо на света,че е круша. Цяла 3-4-сантиметрова деформирана и тук-таме наядена круша .
Аз за градината мога така дълго да продължа да си говоря,но не беше това идеята на публикацията .

Чувствам,че мога да постигна всичко,за което си мечтая . Не ми пречи,че изглеждам колкото наивна,толкова и глупава .
Аз си вярвам достатъчно,че когато си мечтая за нещо,всъщност все едно не мечтая,а просто го чакам нетърпеливо .
Пък понеже съм голям привърженик на всякакви списъци със задачи,цели и идеи,сега хаотично ви представям и моите .

Source: houseofsmiths.blogspot.com via Gergana on Pinterest

Мечтая си за голям килер,в който ще си подреждам сладката,туршиите и всякакви подобни неща . Знам,че моя ще е по-скоро разтурян,пък не искам все да отварям и затварям врати,затова ще имам нещо тип перде,което ще се дърпа,когато наистина е бъркотия .
Знам,че от време на време ще го подреждам и ще се чудя това бурканче отляво ли да е,отдясно ли да е . И после ще ви показвам снимки колко е подредено . Понеже не ме е срам,ще ви покажа и колко хаотично е било преди :) .
Сега "кухнята" ми е по-малка от бъдещия ми килер .

Source: bhg.com via Gergana on Pinterest

Голяма бяла мивка,до още по-голям прозорец,с изглед към градината ми .
Сега имам голяма мръсна мивка с една умряла хлебарка в нея .
Да уточня,че възнамерявам да я изчистя и да махна хлебарката,просто не ми остана време .
Белите шкафове сама ще си ги боядисам . Или поне нещо ще боядисам аз .
По тях ще има много бели чинии и съдове,те са ми страст отдавна .

Source: freshhomeideas.com via Gergana on Pinterest

Аз съм си реалистична,затова ще има два входа за къщата,единият от към градината .
Защото съм такава,че ако случайно не съм се накаляла,докато работя,ще мина през току-що полятите вади и сама ще се накалям .
Пък знам ли,може да е лековита кал :) .
Лековита или не,аз съм склонна да вярвам,че всичко наше е хубаво,така че "Ейй,каква кал имаме,да знаете,да ти е кеф да се накаляш !"

Source: None via Gergana on Pinterest

Не съм голям фен на саксийните цветя,или в градината,или във вазата .
Затова ще имам достатъчно много в градината,та да бера и да си правя аранжировки .
Любими са ми анемонетата,далиите,английските рози,хортензиите,ранинкулуса и още няколко,които забравям :) .

Source: earthshots.org via Gergana on Pinterest

Склонна съм да отглеждам лавандула само заради възможностите за снимки .
Но ако ще гледам,ще е много .
Хах,думата "много" ми звучи странно,свикнах аз на малки количества :) .

Source: bruceseeds.posterous.com via Gergana on Pinterest

Мечтая си баща ми да е по-свободен,да има време и за себе си,и за мен .
Каква градина може да направим двамата ...

Source: debraleebaldwin.com via Gergana on Pinterest

С много сукулентни и седуми .

Source: flickr.com via Gergana on Pinterest

Наистина много .
Другият път като си отивам на село ще помъкна с мен и доста цветя,ще преработвам изцяло градинката ми,всичките 2 кв.метра от нея .
И тук да ви разкажа "случка" .
Баща ми влиза в магазина,забелязва,че на едно от новите цветя пише "продадено" .
"Няма ли да искаш едно от тези за село?"
"Ти това кой мислиш,че го купи?"
Та както казва тати,само стока изнасям .

Моят седум расте и много му се радвам,дано да ми се прихванат и малките седумчета .

Source: finegardening.com via Gergana on Pinterest

Нашия двор е достатъчно сенчест,че целия да бъде в хортензии .
Различни цветове,главно сини и лилави .

Засега имам по много от това,снимката е стара,вече е малко по-подредено .
В нечии очи може би се излагам с тази снимка,но аз съм просто обективна .
И обичам всичко прекалено много,за да ме е срам .
Засега си отглеждам паяци,бравите на вратите си остават в ръцете ми,пък като готвя минавам през три помещения/удобна работа мивка,чинии и печка да са все на различни места/,но аз си натапям цветя до напуканата стена,усмихвам се и се радвам и на този период,защото знам,че ще мине и ,че точно заради него,после когато си имам и къща,и градина,ще ги ценя още повече .
Пък мен сякаш някой ме е вързал към това място и макар там да ми принадлежат само 2 чинии,4 купички и една дъска за съобщения,чувствам и обичам всичко като мое ... защото вярвам,че някога ще бъде .