понеделник, 5 септември 2011 г.

Реколта в понеделник 05/09/11


Брей,на път съм да създам традиция,много редовна станах нещо :) .
Вкъщи с мама сме си направо луднали,тя по танците,аз по градината .
Някои казват горко му на баща ми , но всъщност е толкова хубаво .
И преди чувствах градината и изобщо село като цяло много близки,но след като дядо си отиде,още повече .
Газя из вадите,не помня от кога не съм си виждала краката без драскотини и рани,миналия път по погрешка си излях едно бидонче доста жабунясала вода върху главата (нали,добре,че току-що си бях измила косата)...и съм по-щастлива от всякога .

При рутинната проверка всичко е нормално,камбите връзват,доматите измъчени както обикновено,и изведнъж оп,царевицата изядена :) .
Всичките 6 мамулчета без едно .
А мен не ме е яд за царевицата,а , че не съм видяла зайците как я ядат,щеше да е супер снимка :) .
Аз съм много широкоскроена откъм тъй наречените "вредители" , все казвам и за тях да има .
То затова при мен къртиците се разхождат по пътеката . Знаят,че няма нищо да им направя .
И преди да предположите,че може би съм си пийнала повече от на тати ракията,сериозно ,по пътеката вървеше,баш когато най-много печеше слънце .
После се шмугна в дръвника,от където се чуха малки .
Не ми пречат,подскачам си аз всеки път като мина и чуя шмугване .
Ама то и аз лесно се стряскам,да знаете как ме изплаши ... сянката на мотиката .

Почивката от 2 до 4 отново си остана само леко загатната под формата на няколкоминутно четене на вестници "Градинар" .
Тъкмо легна и то гроздето много красиво застанало върху книгата,трябва да го снимам .
Донесох си една чанта ядене,изчистих хладилника и го подредих красиво,даже килер си направих .
Снимки на кухнята следващия път,защото аха да си мушна тавата с картофите във фурната и тя изгасна и повече не светна .
Качих си старата,явно мушнах щепсела под подходящ ъгъл,та даже бързо загря .
Много са ми странни съселяните,не мога аз така да сготвя една тенджера манджа и да я ям цяла седмица .
Искам да използвам реколтата си по разнообразни начини,тя си заслужава и най-засуканите рецепти .

А как спят от 12 до 5,талант е явно .
Знам ли аз,че някъде има трева,че има боклуци за разтребване,не мога да мигна .
Изглежда ми направо като болест,това да не забелязваш грозотиите .
И не , "Ми то на село е така." означава единствено,че те така са си го направили .
Навсякъде ,не говоря само за нашия двор,сякаш през годините се е натрупала много мъка,едно тягостно чувство на забрава .
Но спокойно,аз идвам !
Оказа се,че навсякъде имам белокрилка . Веднага вадя сапуна,ей,както ги мия тея растения,за себе си така не се грижа .
Оказа се,че няма ефект,но ще си съжителствам и с белокрилката явно .

Сега ще се направим,че тази царевица не е пуклива и,че не съм я обрала един месец по-рано .
Е,варих я половин ден и си направих салата после .
Не ни върви много на царевица,едната година кон я изяде,другата дойдох аз и мерака ми да събирам реколта ...
Но има още мамули,така че ще има пуканки за някоя късна вечер през зимата,когато съм успяла да запаля достатъчно силен огън .

Първата камба беше голямо събитие .
Явно мястото наистина е много важно,защото тази я откъснах от корен,по погрешка засаден измежду сиврията,а пък където си е реда с камби,още са съвсем малки .
Иначе пак ме излъгаха с разсадите,повече от половината ми камби се изпочорбаджиха .
Направо ми е смешно,защото дядо пък го бяха излъгали със рибките и те повечето излезнаха чорбаджийски .
Изобщо само да има кой да ги пука и да ги прави на буркани .

Ей,ще събера аз роми за едно бурканче сушени !
Не знам какъв е нормалния размер на този сорт,при мен наистина са от 2 см до 10 дълги .

Сега се сушат на покрива,пък аз всеки път като минавам по пътеката си напомням да не ги забравя там .
Ама голямо удоволствие ми е да бера и доматите,и чушките ,изобщо всичко .
Покаже ли се хубавата светлина и веднага си грабвам панерите , подреждам си ги,снимам ги .
Или ако питате съседите, "ми тя само бере и после 1 час ги подрежда и снима,вместо да работи" .

Обяда го почвам към 1,готов е до към 3 .
Докато снимам всеки от продуктите,да си измета,да избърша масата,чиниите си подреждам,и то вече станало време за поливане,но пак си открадвам няколко минути да се наям спокойно под дюлята,надявайки се да не ми падне някоя върху главата .
Вече направихме първите три бурканчета сладко от дюли и ябълки,то за него по-късно,като ви покажа най-симнатичната ябълка ;) .

На село всичко е по-вкусно,толкова е приятно да седна на сянка,около мен кълвачи,синигери,мухоловки .
И те като, че ли свикнаха с мен,допускат ме съвсем близо .
Пък аз като чуя кълвач и хвърлям мотиката и отивам да го търся .
Като го видя сирийски ли е,голям пъстър или малък,вече работната дейност може спокойно да продължи .

Баща ми дойде да вземе жито и да отрежем един клон от ореха .
То бая клон беше .
И като падна,освен ,че счупи две сливи и прекърши върха на туята,веднага влезе светлина,сякаш се вдигна една завеса и градината стана малко по-свободна .
Да не си помислите,че не съм почитател на орехите,напратив,просто на 1 декар 4 огромни ми идват малко в повече .
Има още много за рязане,единия орех буквално ми влезе в оранжерията и ми засенчва всичките домати .
Но постепенно ще се просветли мястото и ще се чудя аз после какво да я правя толкова много реколта :) .

Това място не трябваше да го изпускам,сега лепките са колкото мен и ще бъде ,да кажем , интересно преживяване докато разчиствам .
Вече е крайно време да стигна и до него,защото са толкова много,че бутнаха лозето .

До закуска стигам по обед,пък с моя късмет точно когато си сложих бисквитите в млякото и дойде полицията .
Спокойно,оправихме се,ама на,разкашка ми се закуската :) .
Първия ден намерих една паднала круша,отвътре цялата изядена . Уж я хвърлих,ама накъде е отишла,след малко пак я намерих .
Раздразнена уж право в дръвника я насочвам .
След рязането на ореха,започвам да подреждам дървата .
Познайте какво си намерих .
Да,отново . Сериозно,колко пъти мога да си помисля "ее,супер,ще си я сложа в млякото с бисквити" и разочарована да видя,че е изядена .
Явно достатъчно много,че после като видях круша на пътеката и си викам "аа не,тоя път няма да се излъжа" .
И пак,върнах се,и тя се оказа хубава,ароматна и много ми ходеше на закуската :) .

Преборих се с маточината и едни плевели,прекопах,наторих и обърнах мястото и вече имам няколко лехи репички .

Понеже явно съм над пътеките,вървя боса на пръсти във вадите,и естествено на всяка крачка аха и да падна,но засега не стигам до баш падене .
То оранжерията не била само , за да си удрям главата в нея,става и за подпиране :) .

Същата история и със спанака,ей по тази пътека до него ходеше къртицата !

Преди имахме голяма ябълкова градина,но орязаха и откраднаха дръвчетата .
Останаха десетина,но пак,миналата година набрахме десетина щайги .
Сега вероятно някой е минал преди мен,защото аз сварих само двайсетина наядени .
Измежду които тази на снимката,стори ми се много красива,та през целия път от къра до вкъщи внимавах да не й прекърша листенцата .

Тази клонка я чакам да озрее от мнооого време,но момента е близо !
Дано до тогава да не се напукат първите . Ама и напукани ще ги ям,на мен не ми пречи :) .

На няколко пъти се опита да вали,даже капнаха няколко капки . Времето стана толкова приятно,светлината красива,подухваше студен вятър,а аз разхвърлях топъл овчи тор :) .
Толкова дребно и елементарно,но си беше един специален момент между мен и градината,прикапваше от време на време,аз притичвах боса по пътеките и гледах да свърша възможно повече преди да се стъмни .

Откъснах и много чорбаджийски,и зелени също,но по това време на годината звездата са червените :) .
И едната ми тиквичка,моите връзват през две седмици . Оставих две малки,дано да са пораснали,че ми се приядоха :) .
Аз традиционно закъснявам за рейса,нямам търпение пак да съм си в градината .

Голяма съм късметлийка,че я имам !

неделя, 4 септември 2011 г.

Когато всички сезони се сливат в едно нетърпеливо очакване на следващия ...


Всяка вечер,след завръщането ми от село,чета блогове. Много обичам като се посъберат повече публикации наведнъж :). Тази седмица направо ме заляха с припомняния,че лятото свършва. Вече се говори за тикви, кестени, появяват се коледни картички :). Пък в моята градина още не са узрели пъпешите даже! Има ли пъпеши и дини, значи още е лято.

Проектът 93 дни лято върви добре, толкова съм доволна, че поех това начинание. Дори не съм наясно официално кой е последния ден на лятото,току виж направя 93 дни лято и 3 дена есен :).

Всъщност на мен не ми е мъчно за отминаващите сезони, все очаквам следващия с нетърпение. Още не са ми поникнали репичките, пък аз вече мисля в какви салати ще ги използвам. Мечтая си да се разходя из есенната кория покрай село, както преди ходихме с дядо. Аз все не исках да вали, дядо пък обратното, по-добре е за градината. И докато си копая и ме пече слънцето си припомням как миришеше на влага, сещам се за дъбовите листа и току-що поникналите гъби. И как дядо ме чакаше половин час докато аз гонех една стърчиопашка. Под гонене разбирайте лазене по калните изорани ниви около гората. Ама то ако не се изцапаш и не си одереш ръцете поне малко, не ти харесва после толкова снимката :).

Нямам търпение да е есен, а ми е толкова хубаво да е лято. Напоследък съм станала още по-"капризна" на тема храна. Специално за готвене време почти нямам, но наскоро си откраднах един следобед, след моята смяна в магазина. Вече много гладна, реших, че сега става въпрос за доказване на принципи. Гордо подминавам всякаква възможност за "бърза храна", няколко часа, да, часа,по-късно съм вкъщи с пълни чанти. Изкушенията отново са много, нали знаете как докато готвите и като опитате тук-таме и накрая като е готово, вие вече сте се наяли. На мен ми се случва често, но не и този път.
Ей, как ми беше хубаво да се разпростря из цялата кухня, да не се вижда плота, да напълня мивката с изцапани чинии и тенджери.
Голямо предимство на лятото е, че после имам и време да изчистя след себе си. Питайте майка ми какво й е на есен, когато обикновено заварва бойно поле.

Вече направо се специализирах в правенето на торти по хотели. Даже почти не се разпадат като се разрежат на парчета. А как странно ме гледат в ресторанта като кажа "може ли да ми разтопите желатина?"

Моите дни са прекарани или на село, или в магазина. Все се получава така, че когато направя букет или аранжировка, които особено ми харесват, няма с какво да ги снимам. Да знаете последните две какви ми бяха хубави :). Е,няма как да ви ги разкажа, но ще ви покажа няколко по-стари и естествено да отбележа, че вече съм задобряла още повече.

Скоро ще направя специална публикация за магазина, за оранжериите, за всичките усилия, които полагаме, най-вече родителите ми. Дотогава ако ви е любопитно, може да погледнете тук. Аз ще кажа само, че понякога направо ме е яд, че не мога и аз да съм клиентка на мама. Уж съм леко пристрастна, но в същото време мисля, че мога да дам доста обективно мнение, защото съм свидетел на всичко - работата от сутрин до вечер, всеки ден, абсолютно всеки, компромисите, които правят, за да е доволен клиентът, колко често "минава от тях", как постоянно се опитват да създадат една по-особена, по-специална атмосфера. И как са се справили блестящо във всичко изброено, че и още много други неща.

Свежият мирис на току-що откъснатите цветя от оранжериите на баща ми, състарените мебели, върху които грижливо са подредени саксийни растения - или опаковани интересно с тишута, цветна рафия, телчета и мъниста, или пък аранжирани в подходящи кашпи, букети,които си заслужат да бъдат купени дори и без повод, в комбинация с може би една идея по-силна музика от общоприетото, ви карат да си мислите, че не се попаднали тук случайно.
Скоро ще ви покажа любимите ми творения на мама, по-добре така, първо да са моите, че иначе след нейните ще бледнеят :). И отново без да си използвам материала за "специалната публикация", бързам да ви предупредя, че скоро започват да текат (или според мама вече са започнали) 7-те години, през които така трябва да се устроя, че на мама да не й се налага да работи. То може малко на шега да ви звучи, ама работа е сериозна, така че дори и без повод, отбийте се в магазина, пък ако ви хареса, възползвайте се от нашите услуги докато е време, после ще е само мой личен "флорист-аранжор"!


И понеже започнах на бебешка тематика, ще ви покажа няколко странички от албуми, които правих доста отдавна.  Скоро ще има и още, защото в момента завършвам един по-голям проект :).


Всичките картички, които правя, отиват в магазините ни, в мен не задържам нито една. Не защото не ги харесвам или не съм по-някакъв начин привързана към тях, просто наистина искам да зарадват някой, да бъде трудът ми оценен. И възнаграден. Все пак печки купувам! Тя печката, впрочем, се развали, кой знае кога ще се ремонтира, дотогава събирам пари за още мноооого неща, които като се съберат заедно правят ... хм, да кажем доста солидно количество картички по 2 лв :).






Толкова съм щастлива, че ги има и картичките, и цветята, и градината. И цвърчащото олио, което всеки път ме пръска в лицето, докато панирам цветове от тиква, и удовлетворението, когато от магазина излиза доволен клиент, и радостта, че съм създала нещо, което надявам се, ще бъде повод на положителни емоции.
И та така, дните си минават, аз едновременно се наслаждавам точно на момента, на леденостудената вода от кладенеца, в която ми се схващат краката, докато боса газя из вадите, на всяка една малина (още малко и количеството ще е в двуцифрени числа!), пък от време на време с нетърпение поглеждам към крушата и увисналите кратуни и ми се иска пак да мирише на печена тиква :) .

Забележка : Ако нещо от прочетеното ви се струва малко странно, дори несмислено, нека да отбележа, че преди малко опитвах на тати току-що сварената ракия и тази една глътка още ме държи.
Забележка втора : Спокойно, не сме се пропили, тати започна да прави ракията, за да зарадва дядо и днес я свари, вероятно ще я раздаваме на хората, защото вкъщи никой не пие (ако не броим мама,когато не може да заспи ...или поне така казва ;р).

понеделник, 29 август 2011 г.

Реколта в понеделник 29/08/11

Ех,че съм навреме! Всъщност за момент се зачудих дали наистина е понеделник,аз откъм дни,ляво-дясно и ...хм,години , съм малко неориентирана :). Или просто добре съм се насочила към други неща и те остават просто незначителни подробности.

Пак има по няколко деформирани краставици, но имаше и една много хубава, щях да я откъсвам още преди 4-5 дена, но забравих, та беше станала точно като за мен, дебела и с много семки. Аз на краставиците най-много семките обичам. Преди когато имахме повече от 5 скръндзави корена, цялата краставица се разрязваше по дължина, изяждах семките, а другото на кокошките.
Таратора се прецака от киселото мляко. Като се замисля обаче, в магазина се продава евтино подобие на кисело мляко, защото бабите и дядовците го купуват,с 10-15ст по-евтино е от примерно Елена. Изключително странно ми е, защото именно те трябва най-добре да знаят вкуса на истинското кисело мляко. Или заради парите ?
Аз мога много да се чудя, в крайна сметка утре си отивам с 4 кофички от градското, пък там в прашния шкаф, който някога ще боядисам и отвътре, стои един красив буркан, чакащ да бъде напълнен с домашно кисело мляко :). Даже одеалата са приготвени. Или просто не са прибрани от последния път, когато баба е завивала бурканите. Като изключим, че е малко обран откъм млечни продукти, в хладилника ми винаги има...бира. И макар версията, че отивам на село да се напия да звучи по-достоверно от "отивам да копая", всъщност всеки ден си панирам цветове от тиква. Тези на снимката ги събирах от земята,иначе на следващия ден си откъснах големи и хубави .

Патладжаните ми се чернят отдалече. Този предния, заедно с още 2, вече са направени на кьополу и точно сега го пробвам с филия препечен хляб .

Метох с часове . Отвсякъде капят сливи, като минавах и се вдигаха цял рояк мухи и пчели. Иначе намаляването на натуриите / или пренасянето им в мазето,за да не се сърди баба/ тече в пълна сила, само дето хич не си личи. Добре, че складираме няколко барела нафта, в случай, че сегашните печки се развалят и съответно ремонтираме нафтовите! Ами така де,иначе щях да си минавам спокойно, нямаше всеки път да се удрям в тях...

Имаме 5 лимона. Дърветата са три и са на над 50 години. Дядо ми беше обяснил какви грижи изискват, та а дано догодина поне 6 лимона, че толкова ми трябват за стандартна доза лимонада.

Това място сега си стои празно, сянка е, но ще изрежем черешите (тати ще изреже черешите, аз ще му давам зор, докато това се случи) и ще завием оранжерията за ранни домати, краставици, зелен лук, репички.

Това се случва доста често. С тръбите голям зор, все пренасям от горното място до долното, нагласям си нещата и като се върна, ги намирам разместени и все някоя ми липсва. Е, обикновено на мястото на липсващата ми е оставена друга, но тя пък е примерно с 2 метра по-дълга. Ех,съседство .

Водата в кладенеца намалява, аз тогава поливах нааай-горе, съответно се започна проверяване на всяка връзка,а те са много връзки. Някои от които заровени или затрупани от камъни . Е, на следващия ден стана ясно, че просто от кладенеца вода не излиза. Със съседа пуснахме смукателя по-надолу, той ми разказа надълго и нашироко за тях, нищо, че закъснявах и имах 998374 неща за вършене. Ама сега за смукатели да ме питате просто ... ;) .

Поливането с маркуч не е поливане, ако някой не се намокри. Аз вече си бях малко мокра, та остана сестра ми. Скоро и тя беше много мокра. Не гледайте капчиците, които падат, това е заради бавната реакция на фотографа, иначе си беше доста сериозна струя.
Сестра ми се приготвяше, казваше "Давай!" и съответно само като хвана маркуча и се беше разбягала.
Брахме домати за сок. Тези 5 корена имат най-много плод, бяха повече от 5,но аз ги намерих измежду тревата чак на втория път. На вкус обаче ми харесват най-малко, друго са си розовите :) .



За закуска отново scones, този път със сладко от прасковите, които останаха след компота. Рецептата е много проста, аз промених оригинала, според наличните ми продукти. Също и на село нямам везна, така че грамажите едва ли съм ги спазила точно, в крайна сметка трябва да се получи наистина меко тесто, което може да се разточва .
280гр. брашно
1 пакетче бакпулвер
1 голяма щипка сол
120гр. масло
1 яйце
малко повече от половин кофичка кисело мляко
Сухите продукти се пресяват заедно, слага се маслото на купчета,мачкате с пръсти докато заприлича на трохи . Отделно се разбива яйцето с киселото мляко. Мократа смес в сухата, месите докато се оформи топка. Не трябва да се прекалява с месенето. Разточвате върху набрашнена повърхност, 2 см дебело да е тестото,режете в някаква форма,печете на 200 градуса 15-тина минути / или докато ви се сторят готови/ и ядете след като малко изстинат,намазани със сладко :). Иии сега пак ми се приядоха !
Ходихме за житото, тримата пълнихме човали, тати ги пренасяваше. Беше забавно до около 20-тия човал, след още почти два пъти по толкова вече бяхме дооста изморени. Имаше едно ненатрупано с какво ли не място (защото напролет с дядо го разтребихме), а сега там се извисяват мнооого човали, зависи с мръсен и скъсан стар найлон и няколко счупени керемиди. Тати каза, че скоро ще ги вземе, дано наистина да е така .
По някое време ми стана наистина гадно, защото навсякъде, ама навсякъде има боклуци, искам да е чисто и подредено, а са просто толкова много. Сигурно някой ако дойде, ще каже, че съм най-мърлявата стопанка. И уж все чистя, подреждам, хвърлям, пък накъдето и да погледна е натурия. Е, малко по малко ще стане работата, но ми се искаше да е малко по-лесно, не ми пречи физическия труд, ами за всяко нещо трябва да водя преговори да се хвърли, накрая пак отива в мазето. Ама и то скоро ще се напълни.
Пак отворих любимата ми книга със сложните рецепти за консервиране, имаше поне 5-6 вида доматен сок.
Чета подред, стигам до "Доматен сок - подобрена версия". Нека да е тя, викам си аз, все пак моите домати заслужават най-доброто ;р. Което явно не включва шишета. Рових,рових из избата, намерих няколко, ужасно мръсни естествено, то пък се оказа, че нямаме четка за миене на шишета. Нищо, в буркани. Да, ама машинката за затваряне на буркани е развалена. И след като вече хвърлих 1 развален компот, мисля си, че методът с чука не е много ефективен. Дано да не ги заваря развалени (всичките 3 буркана доматен сок!), нося си нова машинка, та пак ще повторя процедурата.
То и мелачката едвам мелеше, дръжката малко беше изскочила и отнякъде все капеше, ама иначе е забавна работа. Едвам го овардих сока от брат ми и сестра ми, ама той наистина пресен си е най-хубав.
Дюлите ще ги събирам по покрива, после на желе и сладко. Има доста навързали, така че предвиждам мускулна треска от стъргане съвсем скоро /или когато узреят,не съм много наясно кога точно ще се случи/.
В последния момент варях буркани, берях чушки, поливах, снимах и още няколко неща.
Нямах време да ги подреждам по-добре, но съм доволна, доста неща набрах и почти запълних масата :).
Лютите и чорбаджийските чушки вече са на буркани, направих и 1 паница кьополу, останалото за прясна консумация. Както съм се запалила по консервирането, мога да кажа само добре, че не обичам лютеница! Но пък ще правя царска туршия, сладко и желе от дюли, нещо със зелени домати, няколко вида корнишони (дано да имат време да вържат) иии ... другите сега ги забравих, но има и още!

Утре пак ще се замъкна с няколко чанти, рано-рано ще чакам от една спирка на друга, и пак ще съм си при градината :). Нямам търпение да влезе в ред, на мен разхвърляността ми идва отвътре, но моето не може да се сравнява със завареното положение. Но пък аз оставям ръкавици, всякакви ножици из двора, не мога да държа всички мотики на едно място, а преди мен са се разхвърляли печки, хладилници ...

Сигурно аз съм леко чалната, но толкова да ми е вкусно всичко от градината. От нетърпение вече все преди 7 се будя. Ще подготвям местата за есенните култури, ще сея спанак, репички, ще правя разсад за марули и сериозно въвеждам от 2 до 4 почивка, защото бая работа ми се насъбра. Дано, ако няма как да си ги отглеждате, да има от къде да си купувате "истински" зеленчуци, аз вярно, че малко се превъзнасям, но разликата е толкова голяма. А мен ме правят толкова щастлива, че ми се иска с всекиго да е така.