За цветята,семейството и едно начало

Днес е един от "онези" дни . Имам чувството,че нищо не съм свършила .
Реших поне да пиша тук . Това беше преди 3 часа . Да кажем,че Lightroom зарежда ... хм,бааавно и постепенно .
Цял ден с брат ми и сестра ми определено е предизвикателство .
По цял ден се чудят каква простотия да направят .
Как пък ми се случи днеска точно да попадна на блогове,в които родителите казват нещо от сорта на "ама не знам защо всички се оплакват от децата в тази възраст,моите са *куп суперлативи*" .
Или пък аз съм прекалено реалистична .

Като попивателни са на реплики . Брат ми е на мания турцизми,още малко речник ще ми трябва,за да го разбирам .
Лигавене за неговото поведение е мноого смекчено . И като го питаме защо го прави , троснато ни се отговаря "Не знам . Еее,такъв си си,какво да направя." .
Да видите мама като чуе "какво да направя" .
Днеска уж много имат да учат,пък се местят от легло на диван и обратно .
"Айде деее,моля те,нека само 5 минути да се бием."
"Абе,не мога!"
"Ама ще засичам даже!"

Сега уж проект правят,пък само се подхърлят хапливи забележки .
"Абе,много си прост,кашуто е малкото на сърната!"
И с тоя телевизор,вечната борба .
"Не си мисли,че не знам,че спря телевизора,преди да отвориш вратата!"
"Не е вярно!Не съм го спирала,намалих го."
Та така,интересна възраст :) .

Тези снимки са от преди няколко седмици . Отидохме да видим бабата на мама .
По план аз не трябваше да съм от пътуващите,защото имах работа в магазина .
Не успях да я свърша навреме и картите бяха у мама относно моето участие .
Аз малко се подразних,че хем както ти решиш,хем много работа ще се събере за утре,ама бързо ми мина,важното беше,че за няколко часа бяхме заедно .
По пътя мама мълчеше и да се чудим ще спи ли,няма ли да спи,изобщо обстановката е малко особена .
То прекомерна умора,пубертет и аз някъде посредата са интересна комбинация .
Старозагорската кал е особено лепкава,ако знаехе какви парчета хвърчаха по пътя .
Поспорихме дали е етично да се правят снимки на гробище,аз не виждам проблем (очевидно),пък и на едно място всички не сме били отдавна .

Беше ми любопитно да разглеждам селата по пътя,къщите,градините,хората . Не,че преди не съм минавала по този път,просто сега го виждам по различен начин .
Прабаба ми е олицетворение на сложните човешки взаимоотношения . Мама ми е разказвала как се е карала постоянно с мъжа си,как са се обиждали . След това той се е разболял и тя го гледаше . Съжалявам,че нямах възможност да познавам прадядо си преди да се разболее,по погледа му си личеше,че е интересен,сложен човек . С когото бих имала за какво да си говоря .
Преди около година прадядо почина. Сега прабаба само говори за него,много й е мъчно и тягостно . До толкова,че в един момент мама излезе от стаята , защото й омръзна да се говори само на тази тема .

Аз обичам прогреса,промяната . А по селата времето сякаш е спряло и като че ли напук не дават нищо да се промени .
Тук малко смесвам селата,но правя аналогия със събора в моето село,Трайчо поздравява Гиньо(примерно) с песента "Не искам,мамо,работа в ТКЗС-то".
Коментара на водещия "Ми то сега и да искаш,няма."
Иначе си харесах един стол от къщата на прабаба ми,ама трябвало да им занеса друг и тогава можели да ми го дадат .
Аз лично бих си го дала . (нали,много ясно;идеята ми беше,че ако ролите бяха разменени,не бих постъпила така)
И пак,за тях е от чиста функционалност,аз бих гледала на стола малко "по-така",щях да си го сложа в "моите" изобщо-не-мои-в-действителност 2/3 от къща и щях да се радвам като го погледна .
Странно,след този отговор,не мисля,че вече го искам .
Сигурно в течението на разговора никой не е усетил,че ми стана малко криво,ама кой пък би предположил,че на някой би му докривяло за такова нещо .
Е,какво да очаквам аз от хора,които не ме познават . Мен и явно по-специалното ми отношение към столовете :) .
Нищо,аз гледам да не задържам отрицателни емоции и ако не бях погледнала снимките,нямаше и да се сетя .

Започнах с разсадите,повечето неща са ми малко напук и не особено сезонни за България,ама нали мерака е голяма работа .
Хах,трябваше да видите физиономията на мама тати като й каза,че сандъчетата ще ги сложим на перваза вкъщи ;) .
Всъщност тати ми беше отделил място в оранжериите,ееей там в ъгъла,до него .
"Ама моля ти се,не на толкова главно място." Добре,че съм компактна,защото "пътеката" до моето място е широка педя и половина . Малка педя .

В момента оранжериите са или вече обрани или пък още не са цъфнали цветята,дано напролет да оцеля точния момент,впечатляващо е :) .

Ей за тези маси ако знаете как сме се карали с тати . Запитвания,оферти,размери,кореспондеция бяха по "моята част" и тати все намираше време след 10-11 вечерта,когато на мен ми беше само до маси и изобщо не моменти бяхме грозна гледка .
Е,вече са доставени (и пак,едно поръчахме,друго дойде...) и тати ги сглобява една по една .
Модернизирахме се,ей :).

Като го няма дядо гроздето си остана необрано . Иначе в и около оранжериите ми е позната картинка,явно "натуриите" са ни генетично заложени .
Но аз на село уж разтребвам или поне с баба се караме кое да НЕ се хвърли (засега всичко,прогреса е забележителен),пък после аз с насълзени очи й отговарям,че по-добре и ние да се махнем,да има повече място за натурии,ама малко мънкащо,така,че да не ме чуе,не искам да я засегна .
Но да не смесвам селата,за моето по-нататък ;р .

Вече беше късно и всичките ми снимки на кокошките са супер размазани,затова само едно от кучетата .
До другото ме е страх да се приближа . С тати имаме лееки разминавания в идеите ни за това как трябва да се гледат животните,но пък той няма и време за друг начин .
Защо тогава има 2 кучета,кокошки,петли и зайци ?
Сигурно по същата причина,поради която аз правя картички и албуми,снимам,готвя,гледам градина и къща,ходя в магазина и все искам и още нещо да правя .
И от някъде пак ми се появява думата "приоритети",но на тази тема след малко .

Доста неща има поникнали,аз не съм наясно кое кое е,но със сигурност ще са красиви :) .
Много искам баща ми да има оранжериите,за които си мечтае и го разбирам в желанието му да прави 9723640 неща,но той е малко по-тежък случай от мен :) .
Защото в мен има и много черти от мама,които са абсолютно противоположни на гореспоменатите .
Та така,като почнат мама и тати да говорят колко са различни,аз все им казвам "А питате ли ме мен,вие поне сте двама,пък аз съм една и в мен е същата битка."
Оставам си аз противоречива до последно :) .

Баща ми няма почивен ден . Оранжериите няма как да се оставят,все има нещо за обиране,за поливане . Работниците не вършат работата толкова добре,колко него . Зимата ходи през нощта да пали котлите .
Да кажем,че не е професия,която бих препоръчала . Сериозно,толкова ми е омръзнало да слушам как всички ни завиждали за бизнеса,оле,работите с цветя,толкова е красиво,това ми е мечтата .
Как се изкушавам иронично да отговоря "оле,работното време е по 13-14 часа,клиентите могат да те изкарат от релси,лятната градушка да съсипе стотици гладиоли,стоката умира бързо,оле."

Всъщност всичко би било наистина както си мислят хората,ако не беше за пари , а за удоволствие .
Тогава нямаше да е работа,нали .
Обаче е толкова трудно и ограничаващо . Поне за мен,от моята гледна точка.
Възхищавам се на родителите си и съвсем безпристрастно,доколкото това е възможно,бих казала,че са постигнали страшно много и се справят блестящо в работата си .

И все пак,иска ми се да не ми звучи абсурдно някой като ми се "оплаче",че цяла неделя е бил заедно с родителите си у дома .

Неделята получихме доста нова стока и аз главно подреждах и в един момент като се отгледах и особено ми хареса магазина,ама наистина :) .
И като виждам колко добре се справят и мама,и тати . Понякога ме е яд на клиентите,че не ги оставят просто да си вършат работата,в която хем са страшно добри,хем имат и 20-години опит,ама на,трябва да си покажат те капризите и претенциите .
Добре,че и двамата са търпеливи и (почти) никога не показват раздразнението си и са винаги любезни .
То нека клиента винаги да има право,но понякога според мен се прекрачва границата,хора сме все пак,нека да се държим човешки :) .

Понякога ме е яд,че не мога аз да съм клиент на магазина .
Ама после се сещам,че мама (поне за нея знам)няма още дълго да е с тази професия и ще ми бъде личен флорист-аранжор,само на мен :) .
До тогава ще съм достатъчно на положение,че да мога да си позволя услугите й,защото е крайно време да получава , колкото заслужава :) .



И от мен традиционната аранжировка :) .

Опитвам се да прекарвам повече време с брат ми и сестра ми,те обикновено напълно ме отрязват .
Ама са си хитри,после идват при мен,когато знаят,че съм заета и излизат с номера "ти винаги нямаш време за нас :) " .
Последното начинание е скачане на 2 въжета,аз мога,но остава и те да се научат да въртят за повече от минута .
Опитите ми да науча някой от тях двамата засега са неуспешни и се скарахме 998376 пъти в процеса,но аз нали съм търпелива,ще стане работата .

И най-накрая,5 часа по-късно,стигнах до оснавната идея на тази публикация .
Към всички,които са успели да стигнат до тук,да,чак сега .
Любимият ми блог е ето този http://www.71toes.com/ .
Чела съм всичко поне по три пъти .
Сестра ми започна да ме обвинява,че съм искала да ни направя като "американското семейство" .
И макар действително лееко да залитам по "американската мечта" , обичам семейството ни както си е .
Просто искам да имам повече време да сме семейство .
Не е нужно да е официален празник,за да вечеряме заедно .
Не знам какъв ден трябва да е,за е вечерята преди 10 .
Искам да се научим да сме по-търпеливи един към друг,да сме наистина "заедно".
Защото не се брои ако телефона на тати звъни постоянно (сериозно,толкова са ни изкривени представите за етично вече,че свикнахме да му се обаждат след 10 : "АЛО?!Пристигнаха ли луковиците?!" ; и 15 минути по-късно вечерята вече е изстинала и всички сме изнервени...и пак,това са "добрите вечери",защото обикновено един яде у баба,друг вкъщи,не се засичаме даже) или пък мама е прекалено изморена,за да си говори с нас .
Не искам да навлизам в темата за религии/секти и т.н. , в училище цял час ни предупреждаваха за т.н. мормони , аз наистина не съм компетентна на тази тема .
Дори не искам и да бъда,защото щом хората са щастливи,не виждам нищо лошо .
Ако е против волята на човека,тогава е друго нещо,но знам ли,като чета този блог и ми става хубаво и наистина ми харесва този начин на живот .

Ние не може да бъдем по-далече от него . Мъчно ми е,че сега ми е последната година наистина "вкъщи" . След като замина да уча вече ще е много по-различно,всеки си поема по пътя и никога повече няма да е същото .
А имам чувството,че само се въртим около едни и същи проблеми,всяка вечер мама моли тати да намали телевизора,защото не може да заспи,на него пък това му е удоволствието за деня и в крайна сметка се карат,помиряват се и си лягат с "обичам те" .
И все пак,искам промяна . Малкото време , което сме заедно,обикновено се караме .
Пък освен ежедневните проблеми има и един по-основен,нямаме време да потърсим решение .

И по този повод се обръщам към мама и тати с едно "предизвикателство" .
Сигурно вече съм ви надула главите с прословутия Тиквен ден .
Единствената ни традиция,освен тази да нямаме традиции :) .
Момента естествено е най-неподходящия,предишните три дни няма да ви е имало на работа .
Пада се понеделник,тати раздава луковици .
Списъка сигурно продължава още много . Вече може дори да имате планове за понеделника (ето отново,нямаме време да си говорим,затова не знам) .
И въпреки всичко,нека Тиквен ден бъде наистина ДЕН,а не късна вечер .
Разбирам,че както винаги е "сложно",то кога ли е било иначе .
Няма да се разсърдя ако не стане,поне ще имаме много хубава Тиквена вечер .
И все пак,живота ние си го правим и зависи от нас,затова ви предизвиквам ЦЕЛИЯ понеделник да сме вкъщи заедно (е,може да излезем в някой момент,но схващате идеята) .
Не обещавам,че всичко ще е перфектно,ще се разбираме и ще ни остане мил и драг спомен за бъдещи години . Но е едно начало,което вероятно ще бъде трудно,на моменти белязано от хапливи забележки и грозни подмятания,и все пак нашето начало .
Може би трябва повече да се обръщам към тати .
Винаги има НЕЩО,все ще има някой клиент или задължение .
Знам,че съм малка и не разбирам "как работи истинския свят" . Може би .
И все пак,от чиста невинност,те моля за един ден нещата да са достатъчно прости,че да можем да сме си ние,заедно .
Дай ни шанс за момент да си помислим,че нещата ще се променят,пък после може отново да се виждаме само късно вечер , евентуално .
Не,че сега "нещата" са зле,даже напротив,но защо да не са още по-добре ?
Имаме потенциала :) .

Пък каквото и да стане,едно голямо благодаря,защото наистина съм благодарна,че точно вие сте ми родители !

Защото вдъхновението понякога идва около 2-3 часа през нощта

Ей,още малко и щях да забравя какво е да се чудиш как да започнеш публикация :) .
Не бих казала,че нямам време,защото време винаги има,просто зависи за какво ще избереш да го използваш :).
Пък аз всеки ден си правя списъци със задачи и все си мисля "тази нощ няма да спя,за да свърша почти всичко." .
Запазвам доза реализъм,"почти всичко" .
Предишните няколко нощи не ми се получи,трябва да поставям ученето по история по-назад в списъка,защото след него мога единствено да спя .
Нали разбирате,"след него" и изобщо не заспах на първата точка на втория урок .
Или брей,вече е октомври месец и съм все така сериозна в обучението си :) .
Сега ми е малко трудно да си подредя мислите,всичко по снимките е вече изядено,доматите /без черитата/ изскубани,на тяхно място-ягоди .
Е,имам още чанта чушки,2 шепи спанак и малко зелен фасул,но те са ми утре за училище .

Опитвам се да наваксвам с картичките,трябва да поддържам асортимент в магазина,че искам и прахосмукачка,и косачка,и...
Та по този повод си похарчих всичките пари,даже съм на минус .
Останових,че когато ми липсва вдъхновение си купувам нови материали .
Да кажем тогава,че очаквайте да ме залее мнооого вдъхновение .

До преди малко правих картички,тъй и тъй беше късно,реших и в блога да пиша .
Напоследък все за приоритети ми говорят,но аз явно имам енергия за още безсънни нощи,докато стигна до момента,в който трябва нещо да мине на по-заден план .
Ей,като мина 10-11 часа и вече не ми се и спи,успях доста неща да свърша днес .
Добре,че имам да уча по история,та няма да е ептен без спане :) .

Аз наистина съм прекалено енергична като за 2 часа през нощта,завила съм се с одеало и юрган,че вкъщи започна студения сезон,слушам дъжда и ям аха-да-се-пукнат-и-са-се-отказали пуканки,чудя се защо ги ям и се радвам,че най-накрая пиша :) .
Напоследък все ми казват,че ми се отдава,моята реакция е "Ха,кажете го на учителката по литература" , но вече и това не е актуално,понеже имам 6 на съчинението .
Докато ме нямаше тук,все се чудех дали не мога просто да публикувам снимка,с малко текст,"набързо" .
И не мога да избера 1 снимка,не мога да говоря само за 1 нещо . То така де,за приоритетите явно не случайно се говори в множествено число,при мен са си хм,ами достатъчно,за да се пазаря насила за оборски тор единия ден,на следващия да снимам сватба,последвана от нощно правене на покани,пък после ставане половин час по-рано , за да имам време да си приготвя ядене за училище,където междучасията решавам листовки и се чудя / знам,че съм забравила да свърша нещо,ама нали ми отива да съм леко небрежна,бързо , бързо превключвам на следващото нещо от списъка .

Покрай шофьорските курсове цяла седмица не съм ходила в магазина,самата работа не ми липсва много ,но пък с мама се виждаме много по-малко,а тя вече ми липсва :) .

Забележете ябълката . Нали,да се чудиш на щрудел ли да я правиш,на мармалад ли .
Съвсем скоро ще отида и до оранжериите на тати,все искам да снимам и докато се наканя търсените обекти са вече прецъфтяли/обрани/изядени от нас или от зайците . В повечето случаи зайците :) .

Разсада ми , много си го харесвам . Белокрилката и него нападна,добре че обичам неовкусени салати,та имаше достатъчно зехтин за пръскане .
Марулите са вече разсадени,ей като увяхнаха,аз поливам,те си стоят клюмнали все едно съм си ги купила от магазина,после пак поливам и доста след това се усетих,че може би е нормално докато се прихванат да са така .
При последната проверка бяха наперени и много,много зелени,дано утре да ги заваря много пораснали .

Черитата ми решиха да се засилят чак през октомври,утре вече ще обирам всичко и ще открия сезона на туршиите .

Понеже нали все ми се нареждат нещата,по-миналия петък нямахме последен час,което за мен означаваше да се помъкна в училище с чанта на колелца и една нормална и да гоня обедния рейс :) .
На гарата беше пълно с ученици,чакаха рейса за Раковски .
Стана ми мъчно като ги гледах .
Замислих се,че те могат всеки ден да се докосват до любимата моя селска атмосфера,да са все в хармония със земята,а всичко това да ги прави щастливи .
Ама явно не могат .
Масово пушат,та като се приближавах към сектора,все едно влизам в класната стая след голямото междучасие .
Размлящили някакъв чипс,ама по-звучно от крава - млада люцерна .
Я си оцелят устата,я не,пък падналото се тъпчи злобно с крак .
Аз,наивната,в първия момент си помислих,че момчето ще се наведе да вдигне чипса .
Без музикален фон за къде,нека да е надута чалгата,пък защо са ни слушалки,нека всички да се "наслаждаваме" .
Все ми казват,че щели да се оправят,сега им било времето,пък после щели да се стегнат .
Дано добре да са изчислили този момент,защото иначе някъде по пътя ще разорят родителите си с всичките цигари,алкохол и подобни .
Ей,идеше ми да ги набия . Сериозно,и както съм заякнала покрай есенното обръщане на градината ...
Но си мълча,възмущавам си се наум от начина им на говорене,приличащ повече на нечленоразделно боботене,и ... чакам да им дойде акъла в главата .
Чудя се дали наистина са щастливи,ама така щастливи,че да не ги свърта на едно място ...
И хем се надявам да са,хем ако този начин на живот ги прави радостни,жалко ...

1 ден от седмицата съм на село,това ми е времето да се отпусна,доколкото човек може да се отпусне като копае по цял ден,да съм си аз напълно,че понякога почвам на себе си да липсвам .
И аха да легна да спя и реших,че е крайно време да изчистя спалнята .

Говорих с баба и вече имам генерално пълномощно за село,мога да местя мебели,да боядисвам и т.н. по мое осмотрение :) .
Аз нали бързам да се възползвам от офертата,та това легло беше изнесено от вкъщи,после отново внесено и зарязано насред хола,напът към стаята с "натуриите" или "всичко,което заради баба не хвърлям" .
Голямото легло,макар и над стогодишно и перфектно за скачане,е много неудобно за спане и не ми се връзва с интериора .
Та ще го разглобя,ще разглобя и леглото от съседната спалня и ще им разменя местата .
Другото после ще бъде боядисано,а на мястото на второто легло в спалнята ще сложа масата от банята .
Защо имаме маса в банята ли ? Че то само в тоалетната нямаме,сигурно защото няма как да се вземе завоя с мебел :) .

Репичките са моята гордост . Тези вече пораснаха и отидоха в сандвичите ми за училище . Много са люти и само аз си ги ям .
Ей тази култура е за мен ! За 20-тина дена станаха,изумих съседа,който досега репички не е успявал да отгледа,а аз много обичам да скубя разни неща от земята и ми става мило когато не е само трева,ами и ядливи продукти :).

Белокрилка по корнишоните вече нямам,ама за малко и корнишони да нямам . 5 дена без поливане и масово изсъхнаха,сега тук-таме по някой деформиран .
Но пък направих 2 малки бурканчета кисели краставички и съм доволна :) .

Сях 6 сорта репички,от 2 още не съм брала,но от останалите най-съм доволна от Злата и Ледена висулка .
Ей,не мога да си нахваля репичките,много им се радвам .

Разчистих мястото след доматите,започнах да разсаждам ягодите,които междудругото имат и есенна реколта,засега 2 ягодки и потенциална трета .
Корените на копъра така и не успях да ги преборя. Имам още мнооого места за чистене,или сега,или напролет ще сея и трева . Имам много сянка,където зеленчук не става-та поне да имам полянка . И евентуално ще закърпя изядения хамак и ей,голямо ще е спокойствие догодина,в хамака,насред зелената трева .
Окосена с новата косачка,за която до тогава трябва да съм събрала парите :) .

В списъка със задачите фигурираше и "по-интересни снимки на реколтата" или брех,никога досега не съм отделяла толкова време за подготовка за снимки .
Дори не съм сигурна дали ми харесва крайния резултат,фона го сменях поне 3 пъти,това е последния вариант .

Вижте репичките . Преди да тръгна отскубнах няколко за съседа,ей,много хубави му се случиха . От Ледената висулка си бяха с големината на морков .
Незаснети останаха 6 малини,шепа спанак,13 грахчета,1 бакла,чанта чушки и чиния черита :) .
Сутринта рано преди рейса заваля силно,а аз явно точно това съм чакала , за да започна да събирам орехите .Намерих си огромно яке с качулка,обух гумените ботупи и с един чувал се разкарвах из цялата градина . После и хинап брах,почти не се намокрих,та задобрявам .

Много се радвам на есента и всичко сезонно,като на магия изведнъж заобичах и спанак,и зелен фасул,и репички ...

Купих си оборски тор,всъщност тора ми го дадоха без пари,платих си превоза и разтоварването .
Не съм наясно с цените,нито пък мога да кажа хубав ли е,не е ли,общо взето каквато и сума да ми бяха казали,щях да се съглася (според баща ми съм най-добрия клиент :) .
Разбрахме се за 60 . Като дойде момента на работа : "ама то е двойно по-далече отколкото си мислех."
Недоразумение наистина може да има,ама знам ли,странно ми беше,за няколко метра .
Е,хубаво,казах,че давам 70 .
Отговорът : "А ракийка ще има ли?"
Аз за пиянството на село няма да допринасям,пък и ми стана малко тъпо,защото като за искали повече,да бяха казали в началото,аз щях да се съглася,наистина .
Обаче да кажат едно и друго,за мен е некоректно .
На село явно обаче това е приетата процедура . Без пазарене не става. Един съсед ми помогна да си намеря тор,та той ми каза да си мълча и нищо да не казвам . Та си тръгвахме,та мислехме,то не беше връщане след 10 минути,не беше "то това са поне 10 каруци" , последвано от "ми тя твойта каруца много плитка,бе" .
През цялото време аз говорех за тор,а те за боклук . Иронично,няколко дни по-рано в час по френски превеждахме и как пък баш на мен се падна "оборски тор" и госпожата бързо допълни "е да де,боклук" .
Аз се засегнах ,дразни ме такова отношение . Мислех си,че е градски синдром,но уви .

Ей в тази кратуна ако знаете как си ударих главата . Беше си сериозен сблъсък,не знам как не падна от корена ...

Е,за мен е вече време да си лягам,от 3 до 5 и половина-да речем,че ако съм убедена,че тогава е най-здравия сън,може и да се получи работата .
От мен..."Добро утро!",с пожелания за любов към всичко сезонно : и зеленчуците,и дъждовното време,и хремата ,която идва с него,и топлите чайове,и аромата на печена тиква .

За топлината на есенния вятър

Здравейте :) !
Със започването на учебната година малко ми се пообърка графика,но влизам в ритъм .
То това ми е малко скучна тема,затова първо да я "изчистя" нея,после интересното .
Последният първи учебен ден с удоволствие го пропуснах,вместо да се преструвам на радостна или изобщо заинтересована от тази "подробност", реших да съм наистина щастлива,като помогна на мама в магазина .
15 Септември 2011 изобщо няма да остане в съзнанието ми като дата,свързана с училището,единствено като хубав спомен за рождения ден на мама :) .
За него-по нататък .
Бях посрещната с "ден дойде,два я няма" , на мен хапливите забележки вече не ми правят впечатление,но понякога ми става смешно като се замисля какви неща се говорят за мен,направо са ми абсурдни,защото се познавам и знам колко са далече от истината .
Понеже нали е като за последно,реших,че ще съм по-сериозна,учебници,тетрадки,пък в тях писано,при това почти четливо. Та така поне до края на септември месец .
Всъщност аз наистина съм си сериозна. Открих,че ако държа всичките полета да са ми сини,а заглавията - лилави,пък ако може и буквите да са с еднакъв наклон,се съсредоточавам достатъчно,за да може рискът от баавно притваряне на клепачите да е минимален. И пак междучасията си чертая схеми за градината,пък в часовете слушам,слушам и по едно време се усещам,че наум изчислявам колко корена домати се събират на един ред :) . 21 . Сметките са пипера си ги оставих за утре,че имаме по-"вълнуваща" програма .

Преработената ми градинка . Махнах всичко,обърнах всичките почти 10 см пръст и реших,че така няма да я бъде,трябва още .

Ей,ако знаете колко смела съм станала,измъкнах дъските на снимката от място,което преди не бих и приближила. Като бонус си взех и няколко бълхи, да знаете как хубаво съм нахапана :) . Живея на Фенистили,че иначе не ме свърта на едно място .
Това ми е за трети път вече,още малко и няма да ми прави впечатление. Първият път беше най-сериозно,като си видях корема и реших,че може шарка да имам .
"Тате,това от бълха ли е?"
"Не."
"От какво тогава?"
"От много бълхи ."

Може би щеше да е по-красиво,ако всичко беше с камък,но реших да оставя и няколко на дувара все пак .
Пак успях да възмутя съседа,защо съм сложила дъски,щели да изгният .
Че като изгният,ще сложа нови,какво толкова . Не може всичко да е вечно .
Тази черта я забелязвам много често из село,направи се нещо и се очаква поколения да изкарат с него,пък като не се получи,разговорите преминават във безкрайно оплакване .
Сериозно, еей толкова ми остава още и ще си направя тениска "Да,откраднаха ни стълбата , преживейте го!"
Ако се чудите защо половината квартал се ядосва за нашата стълба,дядо я даваше на всички,сигурно най-малко ние сме я ползвали .

С мен помъкнах астилбето и 17 малки борчета .
За да разкажа по-нататък,се връщам малко по-назад . Около 5 часа следобед , аз пристигам на гарата,с дежурния багаж,първата ми реакция : "брей,много народ" .
Че щом има толкова хора,значи със сигурност ще има рейс .
Да,ама не . Развалил се . В далечината,през 10-тина сектора, спира автобус .
Бързо нарамвам всичките чанти и от последна станах първа . Въпросният рейс също върши работа,просто "малко" обикаля .
Шофьора се смее,че заслужено струва билета 5 лева,щяло да бъде цяла екскурзия .
И половина,мен ако питате .
Започваме с 40-минутна панорамна обиколка на Пловдив,тип "Я да отидем и до панаира,може някой там да чака."
Докато всички пътници се оплакват и се обаждат,че ще закъснеят,аз се радвам,че ще видя още много градини :).
Минаваме през почти всяко село наоколо,някои дори не по маршрут,но "абе има събор и може да има кебапчета,та да минем да видим" .
Остава си гладен шофьора,но пък аз си харесвам един нар,целият отрупан с плодове .
Пътят-тесен,клоните на дърветата се блъскат в прозорците и всички се надяваме отсреща да не дойде друга кола,защото разминаването изглежда почти невъзможно .
Два часа по-късно от обикновено,пак моля да спрат на старата спирка,която май май само аз ползвам .
Отварям багажника и борчетата ми са ...навсякъде . Намуших се вътре,събрах ги,преброих си ги да не съм загубила някое и общо взето допринесох за още по-късното прибиране на останалите пътници :) .
Посрещна ме есента,сериозно . Толкова сезонно,толкова красиво .
Вън почти тъмно,аз нали имам вяра в продуктивността на моята градина,не си нося абсолютно нищо за ядене .
Тиквички?Явно един път в месеца,ама не и този месец . Краставиците още малки,спасение намирам в домати и чушки .
Ръми,аз с кеф се намокрям цялата докато бързо минавам през редовете за по чушка от сорт .
И ми е студено,и мирише на есен,пък нали беше и празник,за мен това означава само едно - компот . Решавам да пробвам и чушките,още при отварянето на буркана цялата стая се пълни с характерния им аромат .
То вярно ,че е малка стая,ама наистина миришеха много :) .

През нощта по навик отварям прозореца,ама така ме лъхва,че бързо-бързо го затварям .
Или поне си мисля,че е затворен . После хубаво го затворих,имам няколко месеца да мисля на пролет как ще го отварям ...
Утрото е типично есенно,голям кеф .
Есен на село е новост за мен,преди все пролет,лято .
Докато съседите и носа не си показват навън,защото им е студено,аз си намерам "екипировка" - стар плетен клин,дебели вълнени чорапи и "елече",което два пъти увивам около себе си и пак ми е широко .
Би било предвидливо от моя страна ако си бях взела затворени обувки,вместо джапанки,но подробности .
Бързам да напръскам корнишоните,преди да са се събудили белокрилките .
Първи път,втори,брей тази светлина много красива . И кръгом през мократа трева за фотоапарата :) .

Репичките вече имат репички . Откъсвам първата,но тя не стига до снимка,защото я подарявам .

Забележете грозда от 4-те големи домата,това ми е рекорда тази година .

Първият зелен фасул,или бъдещата гарнитура към сьомгата със сирене филаделфия и бадемова коричка .
Дюлите-стратегически подредени,така че изгнило не се вижда .

Поливам докато виждам горе-долу къде върви водата,водата пак спира . Със съседа спускаме помпата,той се прави,че знае какво прави,аз пък,че му вярвам и така . Едната тръба е спукана,но пък как хубаво се поливат дюлите .
Пускам си радиото,което от градината едва-едва чувам,но пък ми е приятно .
И като гледам в далечината светлината от малкото прозорче и долавям пръщенето на радиото,си спомням точно същата картина ,няколко поредни години преди тази.
Тогава по това време дядо вече трябва да ми е стоплил тухла на печката,после аз спя с нея под краката,да ми топли .
Ей,ако знаете колко тухли изкарахме изпод леглото,като пребоядисвахме миналата година . Достатъчно за малка кучешка колиба .
За момент усещам обичайната буца на гърлото,а после просто благодарност за всичките задимени вечери в малката кухничка с дядо, за това,че ми помогна да съм себе си .
Чайника вече е дежурен на котлона,"почвам" го рано сутрин,пък го пия чак наобед .
Така е като първо забравям да пусна печката,а после да сложа вода .
В града е още лятно,спя на отворен прозорец с къси панталони .
На село пък трупам одеяло върху одеяло,другият път направо юргана .

Толкова съм щастлива,че ми е мъчно,че другите не се чувстват така .
За едни пубертет,за други- работа без почивка,пък аз опитвам от всичко - и училище,и работа,и най-вече градина,земя и много есен :) .

И като стана дума за работа ... :

Най обичам ей такива аранжировки да правя,вече задобрявам .

И другата работа :

Това са странички от албум,който правя от много,много отдавна .
Най-търпеливата клиентка :) .
Много се радвам , когато някой ми се довери,не ме пришпорва и остави нещата просто да се случват .
За мен пък беше важно да се получи наистина добре и правех страница,само когато съм наистина вдъхновена .

Тази картичка също е за една специална дама,отново "каквото аз реша" .
И аз от самото начало си знаех,че ще направя точно такава картичка,пък после се появи и пликът .
Днес имах време за картички...но не ми се получиха . Всичко вървеше толкова бавно,че по едно време ги зарязах .
Усещам и защо - не искам да ми дават зор . В единия магазин няма почти нищо от моите неща и постоянно ми се обаждат "Кога ще донесеш,какво стана,какво правиш..." .
Оценявам това,че са загрижени,наистина . И все пак аз съм най-наясно с това какво трябва да се направи и е в мой най-голям интерес да има неща продаване,не е сякаш аз не искам винаги да е заредено .
Но не мога навсякъде да огрея и в момента леко се дразня,защото все някой иска нещо да му направя .
Не говоря за клиенти,от тях не се оплаквам :) .
Може би несъзнателно,но за мен това си е обремененост,този иска албумче,онзи също,тези снимки да изкарам,да подбирам снимки със дядо за баба,изобщо дълъг ми е списъка .
Не е сякаш не искам да го направя,но защо не е когато усещам,че е правилния момент,а трябва все за веднага,пък като не мога все да се извинявам и да се чувствам виновна .
Дори седмици да не предприемам нищо по даден "проект",аз наистина всеки ден го мисля и малко или много ми тежи .
Не искам да се насилвам,защо да правя нещо,което няма да ми хареса,само заради "зора" .
Затова и днес оставих картичките,реших,че въпреки,че е важно да изкарвам пари (че то не е косачка,не е Big Shot ,пък и семена,изобщо на минус много съм), това няма да се получи,ако не го "усещам" .
Сега искам да си направя страници за МОЯ албум,искам да си подредя и изкарам моите снимки само за мен,да си направя примитивка есенна украса за село и преди да си помислите,че ме е избило на егоизъм,всъщност аз мисля,че в един момент като даваш,даваш и усетиш,че си на свършване,е много по-добре да спреш,да си починеш,да се вдъхновиш наново .
Пък като си напълня и моя албум,да ми миряса сърцето,съм сигурно ,че бързо-бързо ще направя колекция есен-зима 2011 и картичките ми ще бъдат много по-хубави,отколкото ако се назорвам сега .

Наближава Тиквен ден,известен още като единствената ни "традиция" . Усещам,че вкъщи има нужда от промяна,все едно уж сме на правия път,пък все си мисля,че грешим някъде .
Разпокъсахме се всеки по своите работи,мама и тати се прибират късно,изморени,брат ми и сестра ми са обикновено сопнати и инатливи,не ни остава никакво време да сме заедно .
А когато от някъде се открадне време,усещам как всеки иска да направи нещо за себе си,било то мач,танци,или писане на мнооого дълга публикация .
Есен е и искам да ми е топло и на душата,искам да видя всички останали от семейството толкова щастливи,колкото мен .
Ако не скоро,то поне за Тиквен ден .

П.П.В дух на засилената ми подготовка за матурата по български език и литература,част от тази публикация бе написана в минало историческо време .
Ей,че съм сериозна,направо да не се позная !